За подражанието на Пресвета Богородица (Филарет, митрополит Московски )

За подражанието на Пресвета Богородица (Филарет, митрополит Московски [4])

1. Необходимостта и възможността да се подражава на Пресвета Богородица

Виждаш ли, макар отчасти, християнска душо, душата на Пресветата Дева, вътрешното Й благоустроение, бдителността Й на стража на нравственото самоопазване? Учи се на съкровената Й мъдрост, подражавай на бдителната Й внимателност в беседите. Внимавай, прочее, как слушаш [5]. Да не те възпира това, че Нейният път е много висок; и че твоят път е друг. Ако се предадеш на леност и не възревнуваш, макар и отдалеко да последваш Пресветата Дева по възходящия път, то лесно можеш да се окажеш на пътя на Ева, който слиза надолу и води към падение. Лесно може да се промъкне към теб някаква словоохотлива змия, най-хитра от всички полски зверове (Бит. 3:1), чужда даже на обикновената човешка мъдрост, а колко повече на небесната - змия, която видимо обитава рая, а невидимо принадлежи към населниците на ада, и на която думитей са по-нежни от елей, но те са голи мечове (Пс. 54:22), и с мечтателните си и лъстиви думи ще те обоготвори, а в действителност ще те зарази с клевета и хула против Бога, и която ще ти предложи красивия и сладък плод, а чрез него ще вкусиш греха и смъртта [6].

Независимо от величието на подражанието на Пресвета Богородица и от необходимостта му за спасението ни, възниква въпросът за възможността да се подражава на Пресвета Богородица. На този въпрос дава отговор и митрополит Филарет.

“Могат ли - пита той - да Я следват в подражание обикновените хора, още повече обременените с грехове? Тя в съзерцанието на Църквата стои несравнимо по-високо от серафимите: и колко далече е нашата нищожност от това, да вървим след Нея по стъпките Й?

Можем ли да вървим по стъпките на Божията Майка? - Не само че можем - отговаря светителят Филарет, - но сме и длъжни, според предвещанието на пророка: довеждат при Царя; след нея водят при Тебе девици (Пс. 44:15) Човек може да подражава и на Богочовека, Който Сам ни призовава към това и ни обнадеждава в достигането на високата цел: Който Ми служи, нека Ме последва; и дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител (Иоан. 12:26). Подражанието не изисква равенство, нито даже някаква приближеност до равенството. Малкият може да подражава на великия в онова, което му е достъпно. Не за всяко пожелаване е достъпно дивното и чудесното: истинското и доброто е достъпно за всички, макар и за всеки - в неговата мяра и степен, според мярата на вярата му, според степента на чистотата и желанието, и ревността на подвига му. И ние не ви казваме: правете всичко като Пресветата Дева; беседвайте с Ангелите; издигайте се по-високо от серафимите. Ние ви посочваме достъпното: подтиквани от паметта за Нейния живот и успението Й, гледайте отвъд гроба; на земята мислете за небесното; във времето помнете за вечността” [7].

2. Подражаване на Пресвета Богородица в добродетелите

Ние можем да подражаваме на Божията Майка в добродетелите Й - в послушаниетона вярата, в предаността към Бога, в смиреното мълчание.

“Като търсиш благоразумно спасението си, душо, вразуми се чрез думите и примера на Преблагословената Дева, колко високо въздига, колко много върши, как съвършено благоугажда на Бога скромната и неблестяща видимо добродетел - послушанието на вярата [8] .

“Да бъде, братя, примерът на Пресветата Дева наш наставник в истинската преданост на Бога[9].

Взри се, християнска душо, в свещения образ на духовното мълчание, представен ти от Евангелието, отчасти и в лицето на Иосиф, но особено в лицето на Мариам, и познай съкровената, величествена красота на душата Й, за която пророкът е написал: всичката слава на царската дъщеря е вътре (Пс. 44:14); познай я и възлюби тази духовна красота; възлюби я и се подвизавай и ти, макар и отчасти, да се облечеш в тази красота на царевата дъщеря, и по следите на добродетелта Й да достигнеш Нейното блаженство, защото ; след нея водятпри Царя девици(Пс. 44:15).

Срещаш нещо неразбираемо във вярата? Не бързай да любопитстваш или да прекословиш, но в мълчание се вслушай в словото на вярата и търпеливо чакай времето, когато Говорещият с притчи ще те удостои с изясняването им чрез живото слово и опита.

Забелязваш в думите и делата на ближните не-що странно и, както ти се струва, неправилно? Не бързай да изобличаваш и съдиш.

Страхуваш се, че някое твое дело на вярата или любовта ще бъде подложено на превратни съждения и клевети? Не оповестявай, в противодействие на това, добродетелта си.

Посещава те благополучие, и радост разширява сърцето ти? Не разширявай устата си за тщеславие [10]; но скътвай в благодарното си сърце словата на благодействащото Провидение.

Постига те беда и скръб изпълва душата ти? Не увеличавай воплите и стоновете, в повечето от които се чуват отгласи от упорство и непокорност на участта, определена от Всевишния, но надявай се на Господа, бъди мъжествен, и да укрепва сърцето ти (Пс. 26:14).

В никакъв случай не разхищавай безразсъдно думите, ти, словесна твар на Творящото Слово! Ако чрез словото Бог е сътворил всичко, а човекът е сътворен по Божий образ, то какви величествени действия е дадено на човешкото слово да осъществява! И наистина, то е изцелявало болни, възкресявало е мъртви, сваляло е огън от небето, спирало е слънцето и луната и, което е най-важно от всичко, като оръдие на Въплътеното Божие Слово то е претворявало и претворява повредените от греха човеци в нова твар, чиста и свята. Така действа човешкото слово, когато е заключено здраво в горнилото на благоговейното мълчание, и съгрявано от тайна вътрешна молитва, получава свойствената му чистота и сила; или по-добре да се каже - става причастно на силата на Божието Слово и на Светия Дух. И това ли могъщо, съзидателно, свещено оръдие ние насочваме към действия нечисти, разрушителни и светотатствени - злоречие, клевета, хула или лекомислено го разбиваме и превръщаме в лек прах, и го разпръсваме на вятъра в суетно празнословие” [11].

“Смущението самт не изправя и не усъвършенства, а унинието отнема силата, и затова не трябва да се бавим в безплодно смущение, трябва да се отърсим от унинието и с неотслабващи подвизи да постигнем победа над страстите и похотите си, а с това - душевен мир и спасение” [12].

3. Да подражават на Пресвета Богородица могат всички

Зарадвайте се, девственици: девството вече се е възцарило на небесата, и оттам царски ви покровителства. Не унивайте, раждащи: Майката на нашия Господ, макар да не е изпитала родилни мъки при безгрешното си раждане, но въпреки това дълбоко познава от опит скърбите и грижите на майчината любов; и по такъв начин, подобно на Божествения Си Син, като бъде изкушена, по благодатта Му можеи по милосърдието Си иска и надруги изкушавани да помогне [13]. Веселите се всички, родени от жени, защото, ако Божият Син, по Своето въчовечаване, затова Той се не срамува да ги нарича братя (Евр. 2:11), то, разбира се, и Пречистата Му Майка не се срамува да нарича чада всички нас, и с Майчиното Си сърце да се изпълва с милосърдие към всички нас [14].

Дойдете девственици, и приемете от Дева Мария утвърждаване на вашия подвиг, като съзерцавате в Нея несъмненото високо достойнство - девството, защото то носи в себе си Бога.

Дойдете, живеещи в съпружество, и от сгодените, но несъчетани [15], приемете благословение за своето съпружество - тъй като всички човешки съпружества биха раждали чеда на гнева и наследници на ада, ако Майката Дева не беше родила Сина, Който ги преражда в Божии синове и наследници.

Дойдете, обичащи уединението, и от размишляващата Мария се вразумете, че зърното на уединението е смиреното богомислие, а без него уединението често е напразно твърдоглавство или жестоко човеконенавистничество, гнездо на лукави помисли и обиталище на духа на безумието.

Дойдете, пристрастни към събиранията, и забележете, че не сред суетата на светските дела, не сред развлеченията на многолюдността, не сред шума на празните разговори небесните сили посещават душата и Божието слово се сее в сърцето [16].

4. Подражанието на Пресвета Богородица е път към Бога

Дойди, християнска душо, вгледай се внимателно в следите на Небесната Царица: защото следите Й посочват пътя към Бога и на теб, според казаното: след нея водятпри Царя девици(Пс. 44:15) [17].

По личните Си качества Пресвета Дева Мария стои по-високо от всички хора.

Тя единствено е достойна да бъде Майка на Господа, на Богочовека.

По вярата Си в Своя Син и Господ Пресвета Богородица е първата християнка.

Сред истински вярващите Божията Майка е Майка на всички.

Достойнствата на Пресвета Богородица се открили след успението Й, единствено по Божията благост.

На небесата Божията Майка стои по-високо от всички небесни сили.

Достойнствата и величието на Пресвета Богородица са засвидетелствани от Самия Господ Иисус Христос.

Истински вярващите са длъжни и, според възможностите си, могат да подражават на Божията Майка и чрез това подражание да придобият вечното спасение.



[4] Необикновено високото достойнство на Пресвета Богородица, Нейното небесно величие и любовта на Господа Иисуса към Нея възлагат върху нас по отношение на Нея неизменен и постоянен дълг - според силата и възможностите си да Й подражавате и в разположенията, и в действията си. Затова като встъпление към книгата поместихме извлеченото от словата на Московския митрополит Филарет учение за подражаването на Пресвета Богородица.

[5] Срв Лук. 8:18 (бел. прев.).

[6] Вж. Слова и речи, т. 5, с. 448.

[7] Т. 5, с. 23-24.

[8] Т. 4, с. 238.

[9] Т. 2, с. 65.

[10] Не говори тщеславно (бел. прев.).

[11] Т. 2, с. 154-156.

[12] Т. 3, с. 82-83.

[13] Срв. Евр. 2:18 (бел. прев.).

[14] Т. 4, с. 500-501.

[15] Пресвета Богородица и праведният Иосиф (бел. прев.).

[16] Т. 2, с. 368-369.

[17] Т. 4, с. 410.