СТРЕМЕЖ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО

Свети Никодим Светогорец

Издава се с благословението на славянобългарския манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон.


Предговор към българското издание
Предговор от преподобния Никодим Светогорец
ЧАСТ ПЪРВА
В какво се състои християнското съвършенство и как се придобива то
Борба срещу самонадеяността
За надеждата на Бога и увереността в Него
Как може да се узнае дали някой действа с ненадяване на себе си и с пълна надежда на Бога
Неправилно е да се счита прекомерната скръб за добродетел
Някои познания, които очертават границите на неверието в себе си и на пълното уповаване на Бога
Как трябва да упражняваме своя ум, за да не боледува от незнание
Защо ние неправилно съдим за нещата и как да придобием правилни съждения за тях
За пазене на ума от безполезно многознание и празна любознателност
Как да обучим волята си така, че тя във всички свои дела, и вътрешни и външни, като последна цел да търси благоугаждане на Бога
Някои напомняния, които могат да подтикват нашата воля към желанието чрез всяко дело да се благоугажда на Бога
За многото желания и стремежи в човека и за борбата помежду им
Как трябва да се воюва срещу безсловесната чувствена воля и за духовните упражнения, които е необходимо да извършва волята, за да придобие навик в добродетелите
Как да постъпваме, когато ни се струва, че висшата, разумна воля, е напълно победена от низшата воля
Стремежът към духовно съвършенство трябва да бъде постоянен
Как християнинът трябва да поддържа своя стремеж към съвършенство
В какъв ред трябва да се борим срещу своите страсти
Как да се борим срещу внезапно повдигащите се движения на страстите
Как да надвиваме плътските страсти
Как да побеждаваме нехайството
Как да управляваме и правилно да използваме външните сетива
Същите веществени предмети, за които вече говорихме, могат да послужат като средства за добро ползване на нашите сетива, ако ние преминаваме от тях към размисли за въплътяването на Бог-Слово, страданията и смъртта Му
Как от сетивните възприятия да преминаваме към нравствено-назидателни уроци
Общи наставления за употреба на сетивата
Как да управляваме езика си
Как да се справяме с представите и паметта
Християнинът трябва по всякакъв начин да избягва тревогите и сърдечните вълнения, ако желае добре да побеждава страстите си
Какво да правим, когато срещнем пречки в стремежа към съвършенство
Как духовният ни враг съблазнява хората при различните нравствени състояния
Как изкусителят затвърдява грешниците в робството на греха
Как духовният враг задържа в своите мрежи тези, които са съзнали бедственото си положение и искат да се избавят, но не пристъпват към работа, и защо нашите добри намерения често не се привеждат в изпълнение
Коварствата на духовния враг срещу тези, които са встъпили в добрия път
Как духовният враг ни отклонява от добрите дела и ги разваля
Как духовният враг обръща самите добродетели във вреда на онези, които ги извършват
Някои упътвания, необходими при подвига за надвиване на страстите и придобиване на добродетели
Редът, по който се придобиват добродетелите
Какви разположения са необходими за успех в придобиването на добродетелите въобще и как трябва да насочваме работите за постигане на една от тях
Трябва да се упражняваме в добродетелите непрекъснато и с цялото си усърдие
Не трябва да избягваме случаите, при които можем да вършим добро
Трябва да обичаме случаите за вършене на добродетели, и особено тези, които са затруднителни
Как при различни случаи може да се преуспява в една и съща добродетел
Колко време трябва да се упражняваме във всяка добродетел и какви са признаците за преуспяване в нея
Не трябва прекалено силно да желаем освобождаването от скърбите, които ни сполетяват, а изцяло да се предаваме на Божията воля
Предпазване от зли съвети на дявола в доброто
Да не осъждаме строго ближните; как да преодолеем тази склонност
За молитвата
Умна или вътрешна молитва
Как да се научим да се молим по този начин
За молитвата, която се съставя от молещия се
За кратките молитви, или за кратките молитвени въздишки към Бога
За Иисусовата молитва
Спомагане за успеха на молитвения навик
Молитвата в стремежа ни към съвършенство
ЧАСТ ВТОРА
За Светото Тайнство Евхаристия
Тайнството Евхаристия в делото на нашето спасение
Как чрез задълбочаване в тайнството Евхаристия да възгряваме в себе си обич към Бога
За духовното причастяване
За благодарността към Бога
За предаността към Божията воля
За сърдечната топлина и за охлаждането и сухостта на сърцето
За опазване и изпитване на съвестта
Приготвяне за борба с демоните в смъртния час
Изкушения в часа на смъртта. Изкушение срещу вярата и преодоляването му
Второто изкушение в часа на смъртта
Третото изкушение в смъртния час - тщеславието
Четвъртото изкушение в смъртния час - призраците
За духовния мир в сърцето
Начини за запазване на вътрешния мир
Мирът в сърцето се придобива постепенно
За запазване на сърдечния мир е необходимо да се избягват почести и да се обича смирението и нищетата
Необходимост за душата да пребъдва уединена в себе си, за да получи мир от Бога
За благоразумието в делата на обичта към ближните, с оглед запазването на душевния мир
Душата, като се откаже от своята воля, трябва да предаде себе си на Бога
Не търси утехи и наслади, а само Бога
Не бъди малодушен, когато вътрешният мир отминава или се прекъсва
Много са коварствата на духовния враг за разрушаване на вътрешния мир: пази се!
Не трябва да се смущаваме от намаляването на духовните чувства и от други вътрешни изкушения
Всички изкушения ни се изпращат за наше добро
Лекарство срещу смущението от някои леки грешки и слабости
Смутеният трябва веднага да възстанови душевното си спокойствие

Предговор към българското издание

Предлаганият превод има за задача да задоволи жаждата у нас от здраво духовно четиво за нашето монашество и за вярващите православни християни.

Авторът на книгата, свети Никодим Светогорец, е известен в православния свят като твърде плодовит духовен писател. Той е живял през втората половина на XVIII в. и първите години на XIX в. Роден е през 1749 г. на о-в Наксос и бил кръстен Николай. Чувствайки призвание към монашески живот, той заминал за Атон и там на 26-годишна възраст приел монашество с името Никодим. Две години след пострижението си започнал работа върху намерения през 1777 г. във Ватопедския манастир ръкопис на “Филокалия”, печатана после във Венеция - 1782 г. Това съчинение скоро било преведено на църковнославянски език, а после и на руски език под заглавието “Добротолюбие”. Работата над този ръкопис била начало на дългогодишни литературни трудове на свети Никодим. Заедно с това той ревностно се заел с изучаване на светите Отци.

Личността на свети Никодим Светогорец може да се характеризира така: “истински монах аскет и монах книжовник, дълбок учен изследовател, църковен поет, извънредно усърден и търпелив труженик”. Неговите литературни трудове са много и разнообразни по тематика: аскетически - “Добротолюбие”, “Невидима бран” и др.; литургически - “Учение за изповедта”; учителни - “Християнско благонравие”; богослужебни - “Венец на Приснодева” (1796); канонически - “Пидалион” (“Кормча книга”) (1799); агиографски - “Жития на светиите” (1803), “Нов синаксар” (в три тома); тълковни - “Тълкувание на седемте съборни послания”, “Тълкувание посланията на апостол Павел”, “Нова лествица или тълкувание на 75 степенни песнопения от Октоиха” и др. Така през целия си живот той ревностно се трудил на книжовното поприще, като съчинявал сам книги и обработвал трудовете на други автори.

Изморен от дългогодишен умствен труд и аскетически подвизи, преподобният мирно се преставил в Господа на 1 юли 1809 г., в килията на иеромонах Неофит иконописец, на Атон.

Оценявайки висотата и достойнството на богоугодния живот и на духовните подвизи на преподобния Никодим Светогорец, Светият Синод на Цариградската патриаршия през м. май 1955 г. го канонизирал за светец, отдавайки му по този начин чест, каквато се отдава на божествените отци.

Преводът на “Стремеж към съвършенство”, в съкратен вид, направихме от руския превод на епископ Теофан, издаден в Москва през 1886 г., под заглавие “Невидимая брань”.

Надяваме се, че нашият скромен труд ще бъде достоен за светлата памет на прославения в Господа свети Никодим Светогорец и ще донесе очакваната духовна полза на читателите.

Рилски манастир
1957 г.
От преводача

Предговор от преподобния Никодим Светогорец

Настоящата душеполезна книга, озаглавена “Стремеж към съвършенство”, ни учи за духовния стремеж, който всеки християнин подема от онзи час, в който приема Свето Кръщение и дава пред Бога обещание да живее праведно, да се бори за духовна чистота и святост чак до смъртта си...

Тя ни учи също за духовните ни врагове - различните страсти и плътски похоти и злите и човеконенавистни демони, които ден и нощ не престават да воюват против нас, както е казал свети апостол Павел: нашата борба не е против кръв и плът, а...против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата (Еф. 6:12).

Ръководител на вярващия християнин в неговата вътрешна борба и в стремежа му към духовно съвършенство е Сам Спасителят Господ Иисус Христос, полето на тая духовна борба е човешкото сърце, а времето, през което тя трябва да се води, е целият живот на християнина.

Какви са средствата, с които трябва да бъде снабден християнинът при тази борба за съвършенство? Те са: ненадяване на себе си - пълна вяра в Бога и твърда надежда на Него, поучаване от страданията на Господа, отсичане на плътските страсти, смирение и постоянно съзнаване на своята духовна слабост, търпение в изкушенията и отпъждане на нехайството, молитвата - както словесна, така също и мислена, сърдечна, - твърдото решение да не се съгласява със страстта, която го напада, а да я отпъжда от себе си с гняв и ненавист от цялото си сърце. Храната, с която той се храни, за да се подкрепи за борба с врага на нашето спасение - греха, това е честото причащаване както тайнствено в Светата Евхаристия, така също и мислено. Ясната и безоблачна атмосфера, която му дава възможност да вижда отдалеч духовните врагове, е постоянното упражняване на ума в познаване на онова, което е угодно на Бога, мир и сърдечно спокойствие.

Накратко казано, чрез тази книга всеки човек, който желае да се спаси, се научава как да побеждава своите духовни врагове - страстите, за да придобие съкровища на истински и божествени добродетели и за да получи нетленния венец и вечния залог, който е единение с Бога и в този, и в бъдещия век.

Приемете, христолюбиви читатели, тази книга радостно и благосклонно, и като изучавате по нея изкуството на борбата за съвършенство, старайте се не само да се подвизавате, но и да се подвизавате законно както трябва, за да получите награда; защото, според апостола, има някои, които макар и да се подвизават, не получават награда щом се не състезават по правилата (2 Тим. 2:5). Вземете духовните оръжия, които книгата ви сочи, за да унищожите с тях докрай своите мислени и невидими врагове - душевредните страсти, и техните подбудители - демоните. Облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни (Еф. 6:11). Припомнете си, как при Светото Кръщение сте обещали да пребъдвате в отричане от сатаната и от всичките му дела, и от всичкото му служение, и от всичката му гордост, т.е. от сластолюбието, славолюбието, сребролюбието и другите страсти. Подвизавайте се, колкото можете, за да ги накарате да избягат, да ги посрамите и да ги победите напълно.

А какви награди ще получите за тази победа? - Много и големи. Ето, чуйте за тях от устата на Самия Господ, Който ви ги обещава в Светото Откровение дума по дума така: на оногова, който побеждава, ще дам да яде от дървото на живота, що е посред Божия рай (Откр. 2:7). Който побеждава, няма да бъде повреден от втората смърт (Откр. 2:11). На оногова, който побеждава, ще дам да яде от съкровената мана (Откр. 2:17). И който побеждава и пази делата Ми докрай, нему ще дам власт над езичниците... и ще му дам утринната звезда (Откр. 2:26, 28). Който побеждава, той ще се облече с бели дрехи, и... ще изповядам името му пред Моя Отец и пред Неговите Ангели (Откр. 3:5). Оногова, който побеждава, ще направя стълб в храма на Моя Бог (Откр. 3:12). На оногова, който побеждава, ще дам да седне с Мене на Моя престол (Откр. 3:21). Който побеждава, ще наследи всичко, и ще му бъда Бог, а той ще Ми бъде син (Откр. 21:7).

Вижте какви достойнства! Вижте какви награди! Вижте този съставен от осем части многоцветен нетленен венец, или по-добре да кажем, тези венци, които се приготвят за вас, братя, ако победите дявола! Ето за това сега и се грижете, за това се подвизавайте и от всичко се въздържайте, за да не вземе никой венеца ви (Откр. 3-11).

Защото, наистина голям срам е, че тези, които се състезават при атлетическите игри и при надбягване, петорно повече се въздържат от всичко, за да получат тленен венец от дива маслина или от финикова палма, или от лаври, или от мирти, или друго някое растение; а вие, които имате да получите такъв нетленен венец, прекарвате живота си в нерадение и безгрижие. Няма ли да ви събудят от този сън поне думите на свети апостол Павел, който казва: Не знаете ли, че които се надтичват на игрище, всички тичат, ала само един получава наградата? Така тичайте, за да постигнете целта. Всеки, който се подвизава, от всичко се въздържа: те - за да получат тленен венец, а ние - нетленен (1 Кор. 9:24, 25).

И ако се възпламените от ревност и се удостоите с такава победа и с такива светли венци, то тогава гледайте, братя мои, да не забравите да се помолите на Господа за опрощаване на греховете и на този, който ви е бил помощник чрез тази книга за получаване на такива блага. Но преди всичко да не забравите да издигнете очите си към Небето и да въздадете благодарност и слава на Първоизвора и Завършителя на такава ваша победа, на Бога и вашия Първоводач Иисус Христос, като всеки Му казва думите на Зоровавел: от Тебе победа, от Тебе мъдрост, и Твоя е славата, аз пък съм Твой раб (2 Ездр. 4:59) и други, изречени от пророк Давид: Твое е Господи, и величие, и сила, и слава, и победа, и блясък (1 Парал. 29:11) сега и във вечните векове. Амин.

ЧАСТ ПЪРВА

В какво се състои християнското съвършенство
и как се придобива то

Всички ние естествено желаем, и имаме заповед, да бъдем съвършени. Господ заповядва: бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец (Мат. 5:48). Свети апостол Павел убеждава: бъдете младенци за злото, а по ум бъдете пълнолетни (1 Кор. 14:20). А на друго място у него четем: да пребъдете съвършени и изпълнени (Кол. 4:12). И пак: нека се стремим към съвършенство (Евр. 6:1). Тази заповед е била дадена и във Ветхия Завет. Така Бог казва на Израиля във Второзаконието: Бъди непорочен пред Господа, твоя Бог (- 18:13). И свети Давид също заповядва на своя син Соломон: И ти, сине Соломоне, да познаваш Бога, твоя баща, и да Му служиш от все сърце и от все душа (1 Парал. 28:9).

От всичко това ние виждаме, че Бог изисква от християните пълно съвършенство, което ще рече да бъдем съвършени във всички добродетели.

Но ако ти, възлюбени в Христа мой читателю, искаш да достигнеш такава висота, на тебе е необходимо преди всичко да узнаеш, в какво се състои християнското съвършенство. Защото, ако не узнаеш това, можеш да се отклониш от истинския път, и мислейки, че вървиш към съвършенство, да се насочиш съвсем в друга посока.

Ще кажа направо: най-съвършеното и велико нещо, което може да желае и да достигне човек, това е сближение с Бога и пребиваване в единение с Него.

Мнозина казват, че съвършенството на християнския живот се състои в пост, бдения, поклони, спане на гола земя и в други подобни телесни строгости. Други казват, че то се състои в извършване на много молитви у дома и в черкуване при дълги богослужения. А има и такива, които смятат, че нашето съвършенство изцяло се състои в умната молитва, в уединение, отшелничество и мълчание. По-голяма част обаче ограничава това съвършенство в точно спазване на всички, предписани от устава, подвижнически дела, без да се отклоняват нито в излишество, нито в недостиг на нещо, а се придържат към златната среда. Обаче всички тези добродетели сами по себе си не представляват търсеното християнско съвършенство, а са само средства и способи за достигането му.

А че те са средства, и при това средства, дейни за достигане на съвършенство в християнския живот, в това няма никакво съмнение. Защото ние виждаме твърде много добродетелни мъже, които извършват както трябва тези добродетели, с цел да получат чрез това сила и твърдост срещу своята греховност и немощ, за да почерпят от тях мъжество да противостоят на изкушенията и прелъстяванията от трите наши главни врагове: плътта, примамките на света и дявола, да се запасят в тях и чрез тях с ония духовни помагала, които са толкова необходими за всички Божии раби, а най-вече за новоначинаещите. Те постят, за да смирят своята буйна плът. Извършват бдения, за да изострят духовното си око. Спят на гола земя, за да не се изнежват със спане. Налагат си мълчание и се уединяват, за да избегнат и най-малък повод да сторят нещо оскърбително за всесветия Бог. Извършват молитви, черкуват се при продължителни богослужения, извършват и други дела на благочестие, за да не се откъсва вниманието им от небесните неща. Четат за живота и страданията на нашия Господ не за друго, а само за да познаят по-добре Божията благост, да се научат и предразположат да следват Господ Иисус Христос самоотвержено и с кръст на раменете си, и все повече да възгряват в себе си обич към Бога.

Но, от друга страна, тези същите добродетели могат да причинят голяма вреда на онези, които слагат върху тях основата на целия си живот и своите надежди. Не че самите добродетели са вредни сами по себе си, но поради вината на тези, които ги използват не така, както трябва. Именно, съблюдавайки само тези добродетели, извършвани външно, те изоставят сърцето си да върви по собствените му желания и по желанията на дявола, който, като вижда, че те са сбъркали правия път, не само че не им пречи с радост да се подвизават в тези телесни подвизи, но даже да ги разширяват и умножават, според своите суетни мисли. Такива подвижници започват да мислят за себе си, че те вече са се издигнали до състоянието на ангелските чинове и че усещат в себе си присъствието на Бога. Понякога пък, като се задълбочат в съзерцаване на някои отвлечени, неземни неща, мечтаят за себе си, като че ли са напълно излезли от влиянието на този свят и са се издигнали до голяма духовна висота.

Но как погрешно действат такива, колко далече се намират от истинското съвършенство, това всеки може да разбере, съдейки по живота им и по техния характер. Те обикновено желаят да ги предпочитат пред другите във всички случаи. Те обичат да си живеят по своя воля и са винаги са упорити в своите решения. Те са слепи за всичко, което се касае до тях самите, но много бдителни и грижливи при разглеждане на делата и думите на другите. Ако някой бива почитан от другите като тях, те не могат да понесат това и стават явно непримирими към него. Ако някой им попречи в благочестивите упражнения и отшелнически подвизи, особено в присъствието на други - пази Боже! - те веднага се възмущават, веднага кипват от гняв и стават съвсем различни, неприлични на себе си.

Ако Бог, желаейки да ги доведе до познаване на самите себе си и да ги насочи по истинския път към съвършенството, им изпрати скърби и болести, чрез които Той обикновено изпитва кои са Негови истински раби, тогава излиза наяве онова, което се е криело в сърцето им и се вижда колко дълбоко са били разложени от гордостта. Защото, каквато и скръб да би ги постигнала, те не искат да наведат врат под ярема на Божията воля. Те не искат, по примера на Господ Иисус Христос, Сина Божий, Който се смири и пострада заради нас, да се смирят повече от всички твари и да считат за любезни приятели своите оскърбители, като оръдия на божествената към тях обич и като сътрудници на спасението им.

Поради това, явно е, че те се намират в голяма опасност. Като имат вътрешното си око, т.е. своя разум замъглен, те чрез него виждат и себе си погрешно. Като мислят за своите външни дела на благочестието, че са добри, смятат, че са достигнали съвършенството, и като се възгордяват от това, започват да осъждат другите. След това вече няма възможност да се намери някой между човеците да ги обърне, освен чрез особено Божие въздействие. По-лесно е да се обърне към доброто един явен грешник, отколкото прикритият, който се укрива под булото на видими добродетели.

Сега, след като узна така ясно и определено, че духовният живот и съвършенството не се състоят само в тези видими добродетели, за които казахме, узнай и това, че те не се състоят в нищо друго, освен в сближението с Бога и в единение с Него, както казахме отначало. Във връзка с това се намира също сърдечното изповядване на Божията благост и величието Му и съзнаване на нашата наклонност към злото; любов към Бога, отричане от себе си; отхвърляне на нашата воля и пълна покорност на волята Божия; и всичко това да се желае и да се върши от чисто сърце, за слава Божия (1 Кор. 10:31), само за да се благоугоди на Бога, само затова, че така иска Сам Той, и че така следва ние да Го обичаме и да Му служим.

Ето законът на любовта, начертан от пръста на Самия Бог в сърцата на неговите верни раби! Ето отричане от себе си, каквото изисква от нас Бог! Ето благото иго Иисус-Христово и неговото леко бреме! Ето покорността към Божията воля, която нашият Изкупител и нашият Учител изисква от нас и чрез Своя пример, и чрез Своето слово! Защото, не е ли заповядал нашият Началник и Извършител на нашето спасение Господ Иисус да казваме в молитва към Небесния Отец: Отче наш! ...да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята” (Мат. 6:10)? И сам Той, встъпвайки в подвига на страданията, не е ли викал: нека бъде не Моята воля, а Твоята (Лук. 22:42)? И за цялото Си спасително дело не е ли казал: слязох от небето, не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил (Иоан 6:38)?

Виждаш ли сега, брате, в какво се заключава работата. Предполагам, че ти изявяваш готовност и се стараеш да достигнеш висотата на такова съвършенство. Нека бъде благословено твоето усърдие! Но се приготви за труд, изпотяване и борба още при първите стъпки на твоя път. Всичко трябва да придадеш в жертва на Бога и да вършиш само Неговата воля. Но в самия себе си ще срещнеш толкова желания, колкото у тебе има сили и потребности, които изискват своето задоволяване, независимо дали това е съгласно с волята Божия. Ето защо за достигане на исканата от тебе цел е необходимо да потискаш своите греховни желания, а накрая напълно да ги угасиш и умъртвиш. А за да имаш успех в това, е необходимо непрекъснато да се противиш на злото и да принуждаваш себе си към доброто, с други думи казано - необходимо е непрекъснато да се бориш със себе си и с всичко, което благоприятства твоите греховни желания, възбужда ги и ги поддържа. Приготви се за такава борба и за такава война, и знай, че венецът - достигане на исканата от тебе цел, се дава само на доблестните войници и борци.

Но колкото тази борба е по-трудна от всяка друга - понеже като встъпваш в борба със себе си, в самия себе си срещаш и противници, - толкова и победата в нея е по-славна от всяка друга, и най-главното повече от всичко е благоугодна на Бога. Защото, ако се възпламениш от ревност и победиш, и умъртвиш своите безредни страсти, ще благоугодиш на Бога много повече и по-благолепно ще Му послужиш, отколкото, ако измъчиш себе си до кръв. Дори ако изкупиш стотици роби християни от робство у нечестиви и им дадеш свобода, но си останеш роб на страстите, това няма да те спаси. И каквато изобщо работа да предприемеш, нека бъде тя и най-важна, с какъвто голям труд и с каквито жертви тя да бъде извършена, тя няма да те доведе до онази цел, която желаеш да достигнеш, ако позволиш на твоите страсти да живеят и да действат в тебе.

Накрая, след като узна, в какво се състои християнското съвършенство и че за достигането му е необходимо да водиш непрекъсната жестока борба със самия себе си, ако наистина искаш да станеш победител в тази невидима борба и да се удостоиш за това с нетленен венец, трябва да вложиш в сърцето си следните четири изисквания, с които да се въоръжиш като с най-сигурни и всепобеждаващи невидими оръжия, а именно: 1) да не си самонадеян; 2) да носиш в сърцето си винаги пълна и смела надежда на Бога; 3) непрекъснато да се трудиш; и 4) да пребъдваш в постоянна молитва.

Борба срещу самонадеяността

Да не се уповаваме само на себе си, възлюбени ми брате, е толкова необходимо в нашия стремеж към съвършенство, че без това, бъди напълно уверен, не само не можеш да удържиш исканата победа, но не ще можеш да противостоиш и на най-незначителното нападение на греха срещу тебе. Запечатай това по-дълбоко в ума си и в сърцето си.

От времето на прегрешението на нашия прародител, ние, въпреки разслабването на нашите духовно-нравствени сили, обикновено мислим за себе си много високо. Макар всекидневният опит съвсем нагледно да ни уверява в лъжливостта на такова мнение за себе си, ние, водени от необяснимо самопрелъстяване, не преставаме да бъдем самонадеяни в борбата с греха. Обаче тази наша слабост, която мъчно се забелязва и осъзнава, най-вече е противна на Бога, като първа рожба на нашия егоизъм и самолюбие, и източник, корен и причина на всички страсти и на всички наши падения и недостатъци. Тя затваря онази врата в ума или в душата, чрез която обикновено е достъпна за нас Божията благодат, като не дава на тази благодат да влезе вътре и да обитава в човека. И благодатта отстъпва от него. Защото, как може благодатта да влезе за просвета и помощ в човек, който мисли за себе си, че всичко знае и не се нуждае от ничия странична помощ? - Господ да ни избави от такава дяволска болест и страст! - Онези, които имат такава страст на самомнение и самонадценяване, Бог строго укорява чрез пророка, казвайки: Горко на ония, които са мъдри в своите очи и разумни пред сами себе си! (Ис. 5:21). Ето защо и апостолът ни внушава: недейте се има за мъдри (Рим. 12:16).

Ненавиждайки това зло в нас - самомнението, Бог, напротив, нищо така не обича и не желае да вижда в нас, както искреното съзнание за нашата духовна немощ и пълното убеждение и чувство, че всяко добро в нас, в нашето естество и в нашия живот, произхожда от Него, като извор на всяко благо. Ето защо Сам Той и се грижи промислително да насади този небесен кълн в сърцата на Своите обични синове, като възбужда в тях ненадценяване на себе си и утвърждава ненадяването на себе си.

Но макар това ненадяване на себе си да е Божие дело в нас, ние и от своя страна сме длъжни да употребяваме усилия за придобиване на такова разположение, да правим всичко, което можем, и което е в наша власт. И аз, брате мой, набелязвам тук четири подвига, чрез които ти, с Божията помощ, ще можеш да се освободиш от чувството на самонадеяност.

а) Съзнай своята духовна немощ. Чуй какво казват богомъдрите отци: Петър Дамаскин уверява, че “няма нищо по-добро от това, да съзнаеш недостига на твоите собствени духовни сили, и няма нищо по-лошо да не съзнаваш това”. Свети Максим Изповедник учи, че “основата на всяка добродетел е познаване на човешката немощ”.

б) Търси за това помощ от Бога чрез горещи и смирени молитви, защото това е Негов дар. И ако ти искаш да го получиш, следва преди всичко да затвърдиш у себе си убеждението, че ти не само нямаш такова съзнание за себе си, но че и не можеш да го придобиеш със свои сили. След това, като застанеш дръзновено пред Божието величие и твърдо вярвайки, че Той по своето голямо милосърдие непременно ще ти даде такова себепознание, когато и както знае, не допускай след това вече ни най-малко съмнение, че ти действително ще го получиш.

в) Навикни винаги да се страхуваш за себе си и да се боиш от множеството свои страсти, на които ти не можеш да се противопоставиш ни най-малко; да се боиш от продължителния техен навик да водят борба с нас, от техните лукавства и засади, от техните преобразявания в светли ангели, от техните неизброими коварства и мрежи, които те тайно поставят по пътя на добродетелния ти живот.

г) Ако паднеш в някое прегрешение, осъзнай колкото може по-бързо своята немощ. Бог затова е допуснал да паднеш, за да видиш, че си слаб, и по този начин да се научиш не само да не превъзнасяш себе си, но да пожелаеш и от другите да не те величаят. Знай, че без такова желание не е възможно в тебе да се възроди и да се задълбочи спасителното неверие към себе си, в което е основата и началото на истинското смирение, и което има основата си в посоченото опитно познаване на своето безсилие и своята несигурност.

От това всеки вижда колко е необходимо за желаещия да стане причастник на небесната светлина да познае преди всичко себе си и как Божията благодат довежда обикновено към такова познание гордите и самонадеяни хора чрез техните падения, заслужено допускайки да паднат в това прегрешение, от което се считат достатъчно силни да се предпазят, та да познаят своята слабост и да не се осмеляват повече да се облягат на себе си, както в тоя случай, така и във всичко друго.

Но това средство, макар и да е много сигурно, не е безопасно. Бог невинаги го употребява, а само тогава - когато всички други средства, по-леки и по-свободни, за които споменахме, не довеждат човека към самопознание. Тогава вече Той допуска човек да падне в грехове, големи или малки, в зависимост от гордостта, самомнението и самонадеяността му. Ето защо там, където няма такова самомнение и самонадяване, там не се случват и вразумителни падения. Затова, когато ти се случи да паднеш, бързо тичай с мислите си към смирено самопознаване и скромно мнение и чувство за себе си и чрез гореща молитва потърси от Бога да ти даде истинска светлина, за да познаеш своето нищожество и да затвърдиш сърцето си в ненадяване на себе си, за да не паднеш отново в същото или в още по-тежко и съкрушително прегрешение.

Ще добавя към това, че не само когато човек падне в някакъв грях, но и когато му се случи някакво нещастие, бедствие, скръб, и особено телесна болест, не лека, а продължителна, той трябва да разбере, че страда, за да дойде в самопознание именно да осъзнае своята немощ и да се смири. По тази причина и за тази цел Бог допуска да налитат върху нас всякакви изкушения от дявола, от човеци, и от нашето повредено човешко естество. И свети апостол Павел, виждайки тази цел в изкушенията, на които той е бил подложен в Асия, казва: сами в себе си носехме смъртната присъда, за да се не надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите (2 Кор. 1:9).

И ще добавя: който иска да познае своята слабост от своя действителен живот, той нека, не казвам много дни, но макар само един ден, да наблюдава своите мисли, думи и дела, - за какво е мислил, какво е говорил и правил. Несъмнено ще намери, че по-голямата част от неговите мисли, думи и дела са били погрешни, неправилни, неразумни и лоши. Такъв опит нагледно ще му даде да разбере колко е немощен и греховен; а от това разбиране, ако той искрено желае добро за себе си, ще дойде до съзнанието колко безсмислено е да очаква нещо добро само от себе си и да се надява само на себе си.

За надеждата на Бога и увереността в Него

Макар в нашия стремеж към съвършенство да е толкова необходимо, както казахме, да отхвърлим своята самонадеяност, често се случва така, че ако отхвърлим всякакво упование на себе си и се отчаем от себе си, без да сме потърсили опора, или веднага ще изоставим своя стремеж нагоре, или напълно ще бъдем победени и взети в плен от нашите страсти. Ето защо, заедно с освобождаване от чувството на самонадеяност, ни е необходимо да внедрим в сърцето си пълна надежда на Бога и пълна увереност в Него. Необходимо е да почувстваме от цялото си сърце, че за нас няма друг, на когото да се надяваме, освен на Него Единия, и че само от Него можем да очакваме добро, помощ и победа. Така както от нас такива, каквито сме, не очакваме нещо друго, освен препъвания и падения, заради което и вече не бива да бъдем самонадеяни, така обратно - от Бога ние ще получим всяка победа, щом като въоръжим сърцето си с жива надежда в Него и с пълна увереност за получаване на помощ от Него, според псаломското свидетелство: Нему се уповаваше сърцето ми, и Той ми помогна (Пс. 27:7).

За да се утвърдим в тази надежда и чрез нея да получим помощ, ще ни помогнат следните мисли:

а) Ние търсим помощ от Бога, Който, като всемогъщ, може да направи всичко, каквото поиска; значи и на нас може да помогне.

б) Търсим я от Бога, Който, като всезнаещ и премъдър, знае всичко най-добре; значи напълно знае и онова, което подхожда за спасението на всеки един от нас.

в) Ние търсим такава помощ от Бога, Който, като безкрайно благ, с неизказана обич стои при нас, винаги имайки желание и готовност, всеки час и всяка минута, да ни подкрепи, за да спечелим победа в духовната борба, която става в нас веднага щом прибегнем в прегръдките Му с твърда надежда.

Допустимо ли е, Добрият наш Пастир, Който три години е ходил, търсейки загубената овца, ходил по пътеки толкова мъчни и трънливи, че е пролял кръвта Си и е отдал живота Си, и сега, когато тази овца върви подире Му, с любов се обръща към Него и с надежда Го вика за помощ, Той да не обърне Своите очи към нея, да не я вземе на Своите божествени рамене и като я донесе при сонма на небесните ангели, да не устрои с тях празнично тържество по този случай? Ако нашият Бог не престава да търси с голямо внимание и любов, за да намери, подобно на евангелската драхма, слепия и глухия грешник, как е възможно да се допусне Той да го остави сега, когато този грешник, като загубена овца, вика и зове своя Пастир? И кой би повярвал някога, че Бог, Който непрекъснато хлопа на вратата на сърцето на човека, искайки да влезе вътре и да вечеря с него, според думите на Откровението (гл. 3:20), като му предаде Своите дарове, че именно Същият Бог, когато човекът Му открива своето сърце и Го призовава, ще остане глух и ням да пожелае да дойде при него?

г) Най-после, четвъртият начин за оживяване на твърдата надежда в Бога и за привличане на Неговата бърза помощ е припомнянето на всички онези случаи на бърза помощ от Бога, описани в Божественото Писание. Тези толкова многобройни случаи най-ясно ни потвърждават, че никой от уповаващите се на Бога никога не е бил оставен посрамен или без помощ. Погледнете на древните родове и вижте: кой е вярвал Господу, и е бил посрамен? (Сир. 2:10).

Като се въоръжиш с тези четири духовни оръжия, брате мой, бодро и мъжествено поддържай своя стремеж към съвършенство, с пълна увереност, че ще успееш. Защото чрез тях ти напълно ще придобиеш съвършена надежда на Бога, а тази надежда непрекъснато ще привлича към тебе Божията помощ и ще ти дава всепобеждаваща сила. Едното и другото накрая дълбоко ще вкорени в тебе пълното ненадяване на себе си. И в тази глава аз не пропускам случай да ти напомня за това ненадяване, защото не знам на кого и кога не би имало нужда да се напомня за това. Така дълбоко се е вкоренило и така силно се е свързало с нас това самонадценяване, че то винаги живее скришно в нашето сърце, като някакво тънко и незабелязано движение, даже и тогава, когато сме уверени, че не се надяваме на себе си, а сме изпълнени само с надежда на Единия Бог. За да избягваш такова сърдечно самомнение и да действаш без всякакво надяване на себе си, а само с уповаване на Бога, всеки път настройвай себе си така, че съзнанието и чувството за твоята слабост да предшества съзерцаването на Божието всемогъщество, а едното и другото да предшестват всяко твое дело.

Как може да се узнае дали някой действа
с ненадяване на себе си и с пълна надежда на Бога

Нерядко се случва някои самонадеяни да мислят, че уж не се надяват на себе си, а цялото си уповаване възлагат на Бога. В действителност обаче не е така. Те сами могат да се уверят, съдейки по това, какво става с тях, след като им се случи да паднат в грях. Ако те, като скърбят за падението, укоряват себе си и едновременно с това си мислят: ще направя това и това, последиците от падението ще се заличат, и пак ще ми тръгне всичко както трябва, това е сигурен признак, че и преди своето падение те са се надявали на себе си, а не на Бога. И колкото тяхната скръб е по-мрачна и нерадостна, толкова по-явно е, че те твърде много са се уповавали на себе си и малко на Бога: поради това скръбта за падението им не се смекчава с никаква утеха. А който не се надява на себе си, а се уповава само на Бога, когато падне, не се чуди много на това и не се отдава на прекомерна скръб, защото знае, че това се е случило поради неговата немощ, но най-вече поради слабата му надежда на Бога. Затова, като последствие от падението, той засилва своето ненадяване на себе си, а най-вече се стреми да удвои и задълбочи своето смирено уповаване на Бога. По-нататък, ненавиждайки страстите, които са били причина за неговото падение, спокойно и мирно понася, заради оскърблението, нанесено на Бога, покайни трудове, и като се въоръжи със силна надежда на Бога, с велико мъжество и решителност преследва своите врагове до края на живота си.

За казаното по-горе бих желал да поразмислят някои личности, които смятат себе си за добродетелни и духовни; които, когато паднат в някое прегрешение, се измъчват и отегчават, без да намират спокойствие. След като достатъчно са се измъчили от тази печал и отегчение, които произхождат у тях не от нещо друго, а единствено от самолюбието им, тичат, ръководени от същото самолюбие, при своя духовен отец, за да се освободят от тази тягост. А би следвало да сторят това веднага след падението, и не по друга причина, а поради желанието по-скоро да измият сквернотата на греха и да приемат нова сила за борба срещу самите себе си в светото тайнство Покаяние и изповед.

Неправилно е да се счита прекомерната скръб
за добродетел

Грешат онези, които считат за добродетел прекомерната скръб, която се явява у тях след извършването на някакъв грях, без да разбират, че тя произлиза от гордост и самомнение, които се основават на това, че те прекомерно много се надяват на себе си и на своите сили. Защото, мислейки за себе си, че са нещо значимо, те са се нагърбили с много неща, надявайки се да се справят с тях. Но сега, виждайки от опита на падението, че в тях няма никаква сила, те остават изненадани, люшкат се и малодушестват, защото виждат паднал и проснат на земята същия този идол, т.е. самите себе си, на който са възлагали всичките си очаквания и надежди. Това обаче не става със смирения, който се уповава на Бога. Затова, когато падне в каквото и да е прегрешение, той, макар и да усеща теготата от него и да скърби, не се люшка и не се колебае в недоумения, защото знае, че това му се е случило поради неговата немощ.

Някои познания, които очертават границите
на неверието в себе си
и на пълното уповаване на Бога

Понеже силата, чрез която се побеждават нашите страсти, се ражда в нас от невярването на себе си и от надеждата на Бога, то необходимо е за тебе, брате мой, да се запасиш с точни знания относно нея, за да можеш с Божията помощ винаги да носиш тази сила със себе си и да я пазиш. Но знай, че нито всичките ни способности и добри качества, били те вродени, или придобити, нито всичките ни дарби, нито знанието на цялото Свещено Писание, нито това, че ние дълго време сме се трудили за Бога и сме придобили навик да Му служим, нито всичко това взето вкупом няма да ни даде възможност вярно да изпълняваме волята Божия, ако при всяко богоугодно, добро дело, което ние трябва да извършим, при всяка беда, която желаем да избегнем, при всеки кръст, който сме длъжни да понесем по волята на нашия Бог, сърцето ни не се въодушеви от някоя особена помощ свише, която да ни даде сили да извършим потребното, както е казал Господ: без Мене не можете да вършите нищо ( Иоан 15:5). Затова през целия ни живот, през всички дни и минути, ние сме длъжни да пазим в себе си, в сърцето си, такова чувство, убеждение и настроение, че по никакъв повод, нито при какъвто и да е помисъл, не бива отново да се надяваме изключително на себе си.

А за надеждата в Бога, към онова, което вече казах в третата глава, добавѝ още следното: знай, че няма нищо по-лесно и по-удобно за Бога да направи така, че да победиш страстите си, независимо от това дали те са стари, или нови, силни или слаби. Но у Него за всичко има свое време и свой ред. Да допуснем, че някоя душа прекомерно е обременена от грехове, че тя е виновна за всички престъпления в целия свят - че тя, при това, колкото е искала и колкото е могла, е употребявала всяко средство и всеки подвиг, за да отстъпи от греха и да се обърне в пътя на доброто, но не е постигнала и най-малкото, а, напротив, още по-дълбоко е затъвала в злото - да допуснем това. Все пак, дори и тогава тя никак не бива да отслабва в надеждата на Бога и да отстъпва от Него, не трябва да изоставя своите духовни подвизи, но е необходимо да се бори мъжествено и неуморно със себе си и с внушенията на лукавия. Защото, непременно - знай това, в стремежа към съвършенство не губи само онзи, който не престава да се бори и да се надява на Бога, Чиято помощ никога не отстъпва от тези, които се борят със себе си, макар някой път Той да допуска да получават и рани. По тази причина нека всеки се стреми към все по-голямо съвършенство, без да отстъпва, защото цялата работа е именно в този неспирен стремеж нагоре. При Бога пък винаги са приготвени лекарства за пострадалите от греховните страсти и помощ за изкореняването им, които Той навреме подава на своите борци, които Го търсят и имат твърда надежда на Него.

Как трябва да упражняваме своя ум,
за да не боледува от незнание

Ако съмнението в себе си и надеждата на Бога, които са толкова необходими за нашия стремеж към духовно съвършенство, останат в нас сами, ние не само няма да напреднем, а, напротив, ще се провалим в още по-голямо зло. Затова заедно с тях е необходимо да извършваме и особени духовни упражнения.

В числото на тия упражнения на първо място са упражненията на ума и волята .

Умът трябва да бъде избавен и пазен от незнанието, толкова враждебно на него, понеже то, омрачавайки го, не му дава да знае истината - предмет и цел на стремежите му. Затова той трябва да се упражнява, да бъде светъл и чист и да може добре да различава какво ни е потребно, за да очистим душата от страстите и да я украсим с добродетели.

Такава светлост на ума можем да достигнем по два начина: първият, и по-необходимият, е молитвата, чрез която трябва да умоляваме Светия Дух да благоволи да излее божествена светлина в нашите сърца: това Той сигурно и ще направи, ако ние наистина търсим само Бога, ако искрено се стремим да вършим всичко по Неговата воля, и ако във всяко дело с готовност се подчиняваме на съвета на нашите опитни духовни отци и нищо не правим, без да се допитваме до тях.

Вторият начин на упражняване на ума е постоянното разглеждане на нещата и тяхното задълбочено опознаване, за да разберем кои от тях са добри и кои лоши; не така, както ги преценява чувството, но както ги преценява здравият разум и Светият Дух, или истинското слово на Боговдъхновените Писания и на духоносните отци и учители на Църквата.

Именно, че почестите, удоволствията и богатствата на света често са суета и смърт за душата; че укорите в живота ни доставят истинска слава, а неговите скърби - радост; че прощаването на нашите врагове и правенето на добро за тях е истинско великодушие, една от великите черти на богоподобието; че по-голяма сила и власт има онзи, който може да управлява себе си, отколкото онзи, който управлява целия свят; че доброволното послушание е действие, в което има повече мъжество и твърдост на духа, отколкото да подчиниш велики царе и да им заповядваш; че смиреното самопознаване трябва да се предпочита пред всички други най-високи знания, че да победиш и да умъртвиш своите лоши наклонности и похоти, колкото и незначителни и да са те, заслужава по-голяма похвала, отколкото превземането на крепости, разбиването на силни, добре въоръжени войски, отколкото даже правенето на чудеса и възкресяването на умрели.

Защо ние неправилно съдим за нещата
и как да придобием правилни съждения за тях

Причината, поради която ние неправилно съдим за нещата, за които говорихме по-горе, е тази, че ние не се вглеждаме в тях, за да видим какво са те, а ги обикваме, или се отвращаваме от тях само от първия поглед върху тях и по тяхната външност. Тази обич или омраза към тях ангажира нашия ум и го помрачава. Ето защо той не може да има правилно съждение за тях - какви са в действителност. И така, брате мой, ако искаш такава измама да не намира място в ума ти, внимавай добре върху себе си. И когато виждаш с очите си или представиш в ума си някакъв предмет, въздържай колкото е възможно желанията си и не си позволявай от пръв поглед нито да се разположиш с обич към този предмет, нито да придобиеш омраза, но го разглеждай отвлечено само с ума си. В такъв случай умът, не бидейки замъглен от страстта, се намира в своето естествено състояние, свободен и чист, и има възможност да познае истината, да погледне предмета по-надълбоко, където злото често се прикрива под лъжливата привлекателна външност, или където доброто се скрива под лоша обвивка.

Ако у тебе най-напред се яви желание и ти веднага обикнеш предмета, или се отвратиш от него, твоят ум не ще може вече да го познае добре. Защото такава, предваряща всяко съждение разположеност, или, по-добре казано, тази страст, застава като стена между ума и предмета и замъглявайки го, те кара да мислиш за този предмет под влияние на страстта, т.е. да го възприемаш по-различен, отколкото той е в действителност. Колкото повече човек обиква или намразва предмета, толкова повече умът му се замъглява. Страстта към него се разраства до краен предел, така че той изглежда на човека любим или ненавистен повече от всеки друг предмет, който той някога е обичал или ненавиждал. Поради това се случва, когато не се спазва посоченото от мене правило, т.е. да се въздържа желанието от обич или от омраза към предмета преди обсъждането за него, тези две душевни сили, умът и волята, да постъпват винаги неправилно, да потъват все повече в тъмнина, и от прегрешение в прегрешение.

И така, възлюбени, пази се внимателно от любов или омраза към някой предмет, по пристрастие, преди да успееш добре да го разгледаш, при светлината на разума и при учението на Свещеното Писание, при светлината на благодатта и на молитвата и при помощта на съждението на твоя духовен отец, за да не погрешиш и да не сметнеш истинското добро за лошо, а истинското лошо за добро.

За пазене на ума от безполезно многознание
и празна любознателност

Както е необходимо да пазим ума от незнание, така също е необходимо да го пазим и от противоположното на незнанието - многознанието и любопитството. Защото, щом го напълним с множество знания, представи и мисли, без да изключваме и суетни, непотребни и вредни такива, ние ще го направим безсилен и той не ще може вече добре да разбира какво е нужно за нашето истинско самоизправяне и съвършенство. Ето защо е необходимо така да се държиш при опознаването на земните неща, понякога позволени, но не необходими, като че ли си вече умрял. И като съсредоточаваш своя ум вътре в себе си, да го освобождаваш от мисли за неща относително полезни.

Всяко друго разследване и разузнаване е рожба и храна на самолюбието и гордостта. Това са примки и мрежи на дявола, който като вижда, че волята на онези, които внимават в духовния живот, е силна и яка, посяга да ги победи чрез такива любопитства, за да ги овладее. За тази цел той обикновено влага в тях високи мисли, тънки и учудващи, особено за такива хора, които са остроумни и бързи да изказват високоумието си. И те, като се увличат от удоволствието да имат и разглеждат такива високи мисли, забравят да пазят чистотата на своето сърце и да внимават за смиреното мислене за себе си. И по този начин, като се оплитат в примките на гордостта и самомнението, си правят идол от своя ум, а по тази причина, малко по малко, сами не забелязвайки това, достигат до там, че нямат повече нужда от съвет и вразумяване от други, понеже са навикнали при всяка нужда да прибягват към идола на собственото си разбиране и съждение.

Това е работа, крайно опасна и мъчно поддаваща се на лекуване. Гордостта на ума е много по-опасна от гордостта на волята. Защото гордостта на волята, бидейки явна за ума, може някой път лесно да се излекува от него, като бъде поставена на мястото си. Но умът, когато самонадеяно се утвърди в мисълта, че неговите собствени съждения са по-добри от всички други, от кого тогава може да бъде излекуван? Може ли да послуша някого, когато е уверен, че съжденията на всички други са толкова добри, както неговите собствени? Когато това око на душата - умът, с чиято помощ човек може да узнава и поправя гордостта на волята, сам е заслепен от гордостта и остава неизлекуван, кой тогава ще излекува и волята? Тогава вътре всичко се разстройва, и то така, че няма къде и от кого да се сложи пластир, т.е. да се почне лекуване. Затова е необходимо колкото е възможно по-бързо да се съпротивляваш на тази пагубна гордост на ума, преди тя да е преминала до мозъка на твоите кости. Съпротивявай се, обуздавай бързината на своя ум и покорно подчинявай своето мнение на мнението на другите. Бъди безумен от обич към Бога, ако искаш да бъдеш по-премъдър от Соломон. Ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен, за да бъде мъдър (1 Кор. 3:18).

Как да обучим волята си така,
че тя във всички свои дела, и вътрешни и външни,
като последна цел да търси благоугаждане на Бога

Освен обучението на твоя ум, необходимо е и да управляваш волята си така, че да не допускаш тя да се скланя на своите желания, а напротив, да я водиш към това - да бъде напълно единна с Божията воля. И при това помни, че не е достатъчно за тебе само да желаеш и да търсиш винаги онова, което е благоугодно на Бога, но необходимо е да го желаеш така, като че си движим от самия Бог, и само с тази единствена цел да угодиш на Бога от чисто сърце. За да устоиш в това, е необходимо да водиш със своето естество по-силна борба от онази, за която говорихме по-горе. Защото нашето естество толкова е склонно да си угажда, че във всички свои дела, даже най-добрите и духовните, търси спокойствие и самоуслаждане, и с това, незабелязано, тайно и страстно се храни, като с храна.

Поради това, когато ни предстоят духовни дела, ние веднага проявяваме готовност и се насочваме към тях, обаче не като движими от Божията воля, или не с единствената цел да угодим на Бога, но заради онова утешение и радост, които се пораждат в нас, когато желаем и търсим онова, което иска от нас Бог: която прелест бива толкова по-скришна, колкото по-възвишено и духовно е само по себе си онова, което желаем. Ето защо казвам, че не трябва да се задоволяваме само с това да желаем, каквото иска Бог, но е необходимо да го желаем така, както и когато, и за каквото иска това Той. И апостолът ни заповядва да изпитваме кое е воля Божия, не само блага, но и угодна и съвършена при всички обстоятелства, казвайки: преобразявайте се чрез обновения ваш ум, та да познавате от опит, коя е благата, угодна и съвършена воля Божия (Рим. 12:2). Защото, ако в работата има недостатък, макар и по отношение само на едно обстоятелство, или ако ние я извършваме не с цялото си желание и не напрегвайки всички наши усилия, то явно е, че тя ще бъде несъвършена. Заключавай от това, че даже когато ние желаем и търсим Самия Бог, то и тогава може да се появят някои неправилности и пропуски, и тук може да се промъкнат своеобразни ласкателства на нашата обич към себе си, или на нашето самолюбие, понеже ние често имаме предвид повече нашето собствено благо за себе си, отколкото волята Божия за Самия Бог, Комуто се благоугождава само с дела, извършвани за прослава на Неговото име, и Който иска само Него Единия да обичаме, Него да желаем и Нему да служим.

И така, ако ти, брате мой, искаш да се предпазиш от такива скришни препъвания по пътя на усъвършенстването, ако желаеш успешно да се утвърдиш в такова добро настроение, постъпвай по следния начин:

Когато ти предстои някоя работа, която е съгласна с Божията воля, или която сама по себе си е добра, не склонявай изведнъж своята воля към нея и не я пожелавай, преди да възнесеш ума си към Бога, за да си изясниш дали наистина е воля Божия да желаеш и вършиш такива неща и дали те са благоугодни Нему. И когато твоите мисли така се наредят, че наклонността на твоята воля ще се определя от самата воля Божия, тогава пожелавай работата и я извършвай заради това, че така желае Бог, че така на Него е угодно, само за Неговата слава.

Също така, когато пожелаеш да се отклониш от нещо, което не е съобразно с волята Божия, или не е добро, не се отвръщай веднага от него, но най-напред насочи своя ум към Божията воля и си дай сметка, че наистина Божията воля е да се отклониш от него, за да угодиш на Бога. Защото хитрината на нашето естество е извънредно тънка и от малцина може да се разпознае: то прикрито търси само своето, а при това наглед така води работата, че ни се струва, като че ли единствената му цел е да благоугоди на Бога, а в действителност не е така.

По този начин често се случва, че като желаем или не желаем нещо лично за себе си, за своя угода, ние мислим, че вършим това единствено за да угодим на Бога. За да избегнем от такова самозалъгване, изключително средство е сърдечната чистота, която се състои в събличане от ветхия човек и обличане в новия (Кол. 3:9-10). Към това се насочва и целият наш стремеж към съвършенство.

Желаеш ли да изучиш изкуството как се прави това, ето чуй. При започване на всяка работа е необходимо да “се съблечеш”, т.е. да се освободиш, колкото това е възможно, от всяко свое собствено желание, и да не желаеш нито да вършиш, нито да се отклониш от работата, преди да почувстваш, че към това те подтиква и насочва единствено съзнанието, че за това има воля Божия. Ако във всички свои външни, и най-вече вътрешни душевни дела, не можеш винаги да чувстваш това подтикване от Бога, задоволи се с възможността да го имаш в тебе, тоест всякога имай искрено такова настроение, че при всяко дело да не търсиш друго, освен да угодиш на Бога.

За да почувстваш действително подтик от Бога за някоя работа, това става или чрез божествено просветление, или с мислено озаряване, при които на чистите по сърце съзерцателно се открива Божията воля; или чрез вътрешно вдъхновение Божие, чрез някое вътрешно слово, или чрез други действия на Божията благодат, които действат в чистото сърце като животворна топлина, необикновена радост, духовно развеселяване, умиление, сърдечни сълзи, божествена любов, и други боголюбиви блажени чувства, които се явяват не по наша воля, но от Бога. Чрез всички тия чувства ние се уверяваме, че онова, което търсим да направим, е по Божия воля. Но преди всичко е необходимо да отправяме най-топла и най-чиста молитва към Бога, като Го молим усърдно веднъж, два и много пъти да просвети душевната ни тъмнина и да ни вразуми. Три пъти се помолѝ, казват великите старци Варсануфий и Иоан, и след това, накъдето клони сърцето ти, това и правѝ. При това не трябва да се забравя, че при всички горепоменати вътрешни духовни движения, решенията, които ще се образуват у тебе, трябва да проверяваш чрез съвета и разсъждението на най-опитните.

По отношение на ония дела, които трябва да се извършват винаги, или повече или по-малко продължително време, не само в началото на извършването им трябва да имаш в сърцето си искрено решение да се трудиш за тях само за да угодиш на Бога, но и след това, до самия край, трябва често да подновяваш това си настроение. Ако не постъпваш така, има опасност да бъдеш отново вплетен в примките на естествената обич към себе си, която, теглейки те повече към само-угаждане, отколкото към Богоугаждане, с време често успява незабелязано да ни отклони от първоначалното добро настроение,, и да докара до изменение на първите добри намерения и цели.

Ето защо, който не внимава добре в това, той, след като е започнал да върши известно дело с единствена цел да благоугоди на Господа, след това малко по малко неусетно вкарва в това дело и самоугаждане, като намира в него задоволяване и на своите желания, и това прави в такава степен, че вече напълно забравя за Божията воля. Той се свързва с услаждането от това дело така силно, че ако Сам Бог му възпрепятства да го изпълнява или чрез някоя болест, или чрез изкушение от хора и бесове, или по някакъв друг начин, той се възмущава от това и често осъжда ту един, ту друг, които са станали препятствие за добрия вървеж на нещата, а някой път негодува даже срещу Бога: това служи като явен признак, че тяхното сърдечно настроение не е Божие, а се е породило от повредения и изгнил корен на самолюбието.

Защото, който предприема да върши дела, ръководен само от съзнанието за Божията воля и от желанието да угоди чрез това на Бога, той никога няма да предпочита едно дело пред друго, макар едното от тях да бъде по-високо и по-велико, а другото дребно и незначително, но еднакво ще има разположение на волята и към двете, доколкото те са угодни на Бога. Ето защо такъв, високо и велико ли дело върши, или дребно и незначително, винаги еднакво е спокоен и доволен. Защото той е обхванат напълно от своето главно намерение и своята главна цел - винаги и във всички свои дела да благоугажда на Бога, било в живот, било в смърт, както казва светият апостол: затова и усърдно залягаме да Му бъдем угодни, било кога живеем в тялото, било кога го напускаме (2 Кор. 5:9).Поради това, възлюбени, бъди винаги внимателен и съсредоточен в себе си, и се старай по всякакъв начин да насочваш своите дела изключително към тази цел.

Никой не може напълно да познае каква сила и могъщество има в нашия духовен живот тази подбуда или цел - да се благоугажда на Бога. Защото нека някое дело да бъде само по себе си просто и нищожно, но когато то се извършва единствено за да се благоугоди на Бога и за Негова слава, тогава то бива несравнено по-ценно пред Божиите очи, отколкото много други високи, славни и най-велики дела, които не се извършват с тази цел. Ето защо на Бога е по-приятно да види, когато ти даваш една стотинка на сиромаха с цел да благоугодиш на Бога, отколкото когато би пръснал цялото си имущество, но с друга цел, даже ако е с цел да получиш небесни блага, макар такава цел да е добра и желателна.

Този вътрешен подвиг, който ти трябва да държиш при всяко дело, подвигът да насочваш своите мисли, чувства и дела към богоугаждане, отначало ще ти се покаже труден, но после той ще стане лек и удобен, ако, първо, ти непрекъснато се упражняваш в това духовно подвизаване и, второ, ако винаги възгряваш в себе си Божията воля, въздишайки към Него с жив устрем на сърцето като към единствено съвършено благо, достойно да бъде търсено заради Самото Него, Нему да служиш, и Него да обичаш повече от всичко друго.

Колкото по-често се поражда в съзнанието ти и колкото по-дълбоко прониква в сърцето ти такова търсене на безкрайното благо у Бога, толкова по-често и по-топло ще се извършват гореказаните действия на нашата воля и толкова по-скоро и по-удобно ще се образува у нас навик - всяко дело да се прави само от любов към Господа и от желание да се благоугоди на Него - най-достойния за всяка обич.

Някои напомняния, които могат да подтикват
нашата воля към желанието чрез всяко дело
да се благоугажда на Бога

За да можеш по-лесно да подтикваш своята воля във всичко да желаеш само благоугаждането на Бога и Неговата слава, по-често си припомняй, че Той по-рано те е почел по различни начини и проявил към тебе Своята любов: създал те е от нищо по Свой образ и по Свое подобие и е създал всички творения, за да ти служат; избавил те е от робството на дявола, като е изпратил не някой ангел, но Своя единороден Син, за да те изкупи не с тленната цена на злато и сребро, но чрез многоценната Своя кръв и чрез Своята смърт, най-мъчителна и позорна; след всичко това всеки час и всеки миг те запазва от врагове; бори се заради тебе чрез Своята божествена благодат; приготвя за твоя духовна храна и за твоя защита в Пречистите Тайни - тялото и кръвта на Своя възлюбен Син.

Всичко това е знак на велика чест и обич към тебе от страна на Бога, чест така голяма, че даже не може да се обясни как толкова великият Владетел на всичко ни оказва такава чест. По това разсъди каква почит и благоговение сме длъжни да въздаваме на толкова безкрайното величие, което е сторило за нас такива и толкова пречудни дела. Ако на земните хора, които ни благодетелстват, ние не можем да се въздържим да не въздадем благодарност, прослава, честване и послушание, то колко повече сме длъжни всичко това да въздаваме на височайшия Цар на всички, Който толкова ни е обикнал и облагодетелствал, че не е възможно да изброим Неговите благодеяния.

Но повече от всичко казано дотук, помни винаги, че Божието величие само по себе си е достойно за всяка чест, поклонение и чистосърдечно служение за благоугаждането му.

За многото желания и стремежи в човека
и за борбата помежду им

Трябва да знаеш, че в нашия стремеж към съвършенство, две воли, които са в нас, воюват помежду си: едната принадлежи на разумната част на душата и поради това се нарича разумна воля, висша; а другата принадлежи на нашата чувствена част, и поради това се нарича чувствена воля, низша, - нея е прието да наричат воля животинска, плътска, страстна. Висшата воля желае винаги само добро, а низшата - само зло. Едното и другото стават сами по себе си, защото нито доброто желание само по себе си не ни се вменява за добро, нито лошото за зло. Вменяването зависи от наклонността на нашата свободна воля. Ето защо, когато ние склоняваме чрез нашата воля към добро искане, това ни се вменява за добро; а когато склоняваме към зло искане, то ни се вменява за зло. Тези желания съпътстват едно друго; когато идва добро желание, веднага срещу него излиза лошо желание; и напротив, когато идва зло желание, веднага срещу него излиза добро желание. Ние имаме свободна воля да следваме и едното, и другото, и към което от тях склони волята, то се явява този път като победител. В това се и състои нашият стремеж към съвършенство. Неговата цел за нас трябва да се състои в това, да не допускаме нашата свободна воля да се съгласява с желанието на низшата плътска и страстна воля, а винаги да следва само висшата разумна воля; защото тя е воля Божия, чието следване е основен закон на нашето битие: бой се от Бога и пази Неговите заповеди, защото в това се заключава всичко за човека (Екл. 12:13). И едното, и другото желание привлича към себе си нашата воля и се стреми да я подчини на себе си. Потисни низшето желание и последвай висшето - и победата е на твоя страна. Ако пък избереш низшето, като пренебрегнеш висшето, ти си победен. Свети апостол Павел пише, за борбата, която става вътре в нас: намирам у себе си такъв закон, че кога искам да върша доброто, злото стои до мене. Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий, но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми (Рим. 7:21-23). И предписва за всички като закон: живейте духом, и не ще изпълнявате прищевките на плътта (Гал. 5:16). А това не може да се постигне без борба с плътта.

Особено голям подвиг и тежък труд в началото изпитват тези, които, преди да вземат решение да променят своя плътски живот и да заживеят благоугодно, да се предадат на делата на любовта и искреното подвизаване заради Бога, са свързали себе си с лоши навици чрез често задоволяване на желанията на своята плътска и страстна воля. В тях покрай свободното желание, макар от една страна да стоят пожеланите от тях искания на разумната воля, които се намират под Божието въздействие, от другата страна са все още, посрещани не без съчувствие, пожеланията на плътската и страстна воля, които, борейки се срещу добрите желания, ги увличат на своя страна с такава сила, с каквато по някой път влекат с въже впрегнато добиче. И само Божията благодат им дава сила да устояват във веднъж възприетото намерение. Времето, през което ние се противим на пожеланията на плътската воля и не им отстъпваме победата, ги отслабва; но борбата от това не се прекратява.

Затова никой да не си прави илюзии, че ще придобие истинско християнско настроение и християнски добродетели и ще се подвизава за Бога както подобава, без да принуждава себе си към отхвърляне и покоряване на каквито и да било страстни движения на плътската воля, не само големи, но и малки, които той преди е навикнал да задоволява с готовност и обич. В това, че като жалят себе си, не искат да се принуждават и да си отказват решително във всичко, лежи главната причина, поради която малцина достигат пълно християнско съвършенство. Защото те, след като с труд победят едни по-големи страстни наклонности, не искат след това да принуждават себе си към преодоляване на по-малки, които им се струват нищожни. А тези, малките, са израз и рожба на големите и задоволявайки малките, те хранят и големите, които поради това все още ще продължават да живеят и да действуват в сърцата им, макар и да не се проявяват напълно. Сърцето по тази причина остава страстно и нечисто, а най-главното - ни най-малко не откъснато от самоугаждането и саможаленето, които винаги хвърлят сянка на високомерие върху всички богоугодни дела.

Например има такива, които, като не посягат на чуждото, много обичат своето и, от една страна, възлагат на него големи надежди, а от друга са скъперници за благотворителност. Други, като не търсят почести с нечисти средства, не ги пренебрегват обаче напълно, а често даже ги търсят, уж като че ли против волята си. Някои пък спазват определените продължителни пости, но не се отказват да задоволят желанието си да се хранят много и с наслада, чрез което напълно се унищожава достойнството на поста. Някои живеят целомъдрено, но продължават да имат познанства с лица, които им харесват и така се услаждат, без да разбират, че чрез това те си създават по-голяма пречка за усъвършенствуване в духовния живот и за единение с Бога.

Тук ще добавя за невниманието на някои към естествените недостатъци на своя характер, които макар да не зависят от свободната воля, обаче го правят виновен за осъждане, когато човек, макар да вижда, че тези недостатъци пречат за духовния му живот, не се грижи не само напълно да ги премахне, но и да ги вкара в границите на безвредното, когато това е възможно с помощта на Божията благодат, при необходимото към себе си внимание и старание. Такива недостатъци са: саможивост, сприхавост, впечатлителност и заедно с нея необмислена бързина в думи, движения и дела, суровост, празнословие, упорство, препирливост, и други подобни. Всички тези несъвършенства и естествени слабости следва да се поправят, като у едните се намалява излишното, а към другите се прибавя недостигащото, като и едните, и другите се оформят в съответни добри качества. Защото нищо естествено, колкото то да бъде диво и упорито, не може да устои срещу волята, когато тя, като се въоръжи с Божията благодат, се постарае с цялото си внимание и усърдие да му противостои.

Вследствие на гореказаното се случва, че някои, макар и да вършат добри дела, тези дела остават несъвършени, куцат, оплетени с похоти, които царуват в света (1 Иоан 2:16). Поради това тези лица никак не преуспяват по пътя на спасението, но се въртят на едно място, а често се връщат и назад и падат в предишни грехове, от което става явно, че те отначало не са обикнали напълно добрия живот в Христа, не са се изпълнили изцяло с чувство на благодарност към Бога, Който ги е избавил от властта на дявола, и не са започнали с пълна решителност да се подвизават за единия Бог, за да Му благоугодят. Оттук произлиза и това, че такива винаги остават необучени в доброто и слепи, и не забелязват опасността, в която се намират, мислейки, че положението им е сигурно и че не ги заплашва никаква беда.

Ето защо, възлюбени в Христа мой брате, убеждавам те, обикни трудностите и тежестта, които неизбежно съпровождат нашия вътрешен подем, ако не искаш винаги да бъдеш побеждаван. Така съветва и премъдрият Сирах: не се отвръщай от тежка работа (Сир. 7:15). Защото всичко в тази борба се гради върху това като върху основа. Колкото повече обикнеш тази мъчнотия или безмилостното самоизмъчване в подвизите, толкова по-бърза и по-пълна победа ще спечелиш над себе си и над това, което се противи в тебе на високото добро, а заедно с това ще се изпълниш с всяка добродетел и добро настроение, и Божият мир ще се настани в тебе.

Как трябва да се воюва срещу безсловесната
чувствена воля и за духовните упражнения,
които е необходимо да извършва волята,
за да придобие навик в добродетелите

Всеки път, когато безсловесната чувствена воля, от една страна, и Божията воля, изказвана чрез съвестта, от друга, се борят срещу твоето свободно желание и го увличат към себе си, като искат да го надвият, длъжен си, ако си искрен ревнител за доброто, да употребиш от своя страна известни начини, за да способстваш на Божията воля да удържи победа. А затова:

а) Щом усетиш движение на низшата чувствена и страстна воля, веднага с всички сили се възпротиви и не допускай твоето желание да се склони към него, макар и малко - потисни, отпъди, отхвърли това движение от себе си със силно напрягане на волята.

б) За да се извърши това по-успешно и да допринесе добър плод, бързай да разпалваш от цялата си душа омраза към движения от този род, като към свои врагове, които търсят да погълнат и погубят душата ти.

в) Едновременно с това не забравяй да викаш към нашия подвигоположник Господ Иисус Христос да огради и укрепи твоята добра воля: защото без Него не можем да имаме успех в нищо.

г) Ако искрено възпроизведеш в душата си тези три вътрешни действия, те всеки път ще ти дават победа над лошите помисли. Но това е само пропъждане на враговете. А ако искаш да ги поразиш в самото сърце, то, ако е удобно, още сега направи нещо противоположно на онова, което ти е внушавала страстната подбуда. А ако е възможно, реши да вършиш това винаги. Последното най-накрая напълно ще те избави от тези нападения.

Ще поясним това с пример. Да предположим, че някой те е наскърбил с нещо голямо или малко, и у тебе се надига недоволство и яд с внушение за отмъщение. Внимавай в себе си и бързай да осъзнаеш, че тези пориви бързат да те завлекат към нещо недобро. Ето защо трябва да застанеш в положението на воюващ и да се защитаваш: а) Прекъсни тези пориви, не им давай да отиват навътре и никак не допускай волята ти да застане на тяхна страна. Това значи да им се възпротивиш. б) Те обаче стоят пред очите ти, готови отново за настъпление. Затова предизвикай омраза срещу тях, като срещу врагове, и се разгневи срещу тях, от чувство на самозапазване до степен да можеш искрено да кажеш: Мразя лъжата и се гнуся от нея (Пс. 118:163), или: С пълна омраза ги мразя; те ми са врагове (Пс. 138:22). Това е силен удар за тях и те ще се отдръпнат, но няма да изчезнат.

След това се обърни към Господа: Побързай, Боже, да ме избавиш, побързай, Господи, да ми помогнеш (Пс. 69:2). И не преставай да викаш, докато не остане и следа от вражеските движения и в душата ти настане мир.

в) Като се успокоиш така, направи нещо добро на този, който те е оскърбил, за да покажеш твоето миролюбиво благоразположение към него, приятелска дума, услуга или нещо подобно. Така ще изпълниш онова, което заповядва свети Давид: Отклони се от зло и направи добро (Пс. 33:15 - слав.).

Действията от този род водят към създаване на навик в добродетелта, противоположна на страстните движения, които са ни смущавали. А този навик е поразяване на страстите в самото им сърце или умъртвяването им. Тези действия трябва да предшества или да съпровожда, или да завършва такова вътрешно решение, което завинаги би направило невъзможни подобни страстни движения.

А в други случаи се старай да възбудиш в себе си и да затвърдиш други съответни чувства и настроения. Това ще значи да изгониш от сърцето си страстта и да я заместиш с противоположна добродетел: това е целта на стремежа ни към съвършенство.

Ще ти предложа едно общо за всички случаи указание, по ръководството на светите отци. Нашата душа има три части или сили - мислителна, желателна и раздразнителна. От тези три сили, поради тяхната повреда, се раждат съответни лоши помисли и движения. От мислителната сила се раждат помислите: съмнения, неблагодарност към Бога и недоволство, забравяне на Бога, незнание на Божествените неща, неразсъдителност, всякакви хулни помисли. От желателната сила се раждат помислите: сластолюбие, славолюбие, сребролюбие, със всичките им многочислени видоизменения, които съставляват областта на самоугаждането. От раздразнителната сила се раждат мислите: гняв, ненавист, завист, отмъщаване, злорадство, зложелателство, и въобще всички зли мисли. Всички тези мисли и движения следва да побеждаваш по горепосочения начин, като се стремиш всеки път да възбуждаш, в сърцето си, противоположни на тях добри чувства и разположения: вместо съмнението - пълна вяра в Бога; вместо недоволство - искрена благодарност към Бога за всичко; вместо богозабравяне - непрекъсната и задълбочена мисъл за Бога; вместо незнание - ясно съзерцание или припомняне в ума на всички спасителни християнски истини; вместо неразсъдителност - добре обучени чувства за различаване на добро и зло; вместо всякакви хулни мисли - хвалене и славене на Бога. По същия начин вместо сластолюбие - всяко въздържание; вместо славолюбие - смирение и желание за неизвестност; вместо сребролюбие - задоволяване от малко и нищелюбие. Също така вместо гняв - кротост, вместо ненавист - обич, вместо завист - сърадване, вместо отмъщение - прощаване и примиряване, вместо злорадство - състрадаване, вместо зложелателство - желание за добро. Накратко, всичко това ще предадем чрез мислите на свети Максим в следните положения: Украси мислителната си сила с непрекъснато внимание към Бога, с молитва и знание на божествените истини. Желателната сила - с пълно отхвърляне на всякакво самоугаждане. Раздразнителната сила - с любов. И вярвай, светлината на твоя ум никога няма да се замъгли в тебе и гореказаните недобри мисли не ще намерят място в тебе. Ако ти се трудиш всяка сутрин, вечер и в други часове на деня да възбуждаш в себе си гореказаните добри чувства и разположение, то страстите не ще могат да намерят място в тебе. Защото в такъв случай ти ще приличаш на пълководец, който непрекъснато преглежда своето опълчение и го построява в боен ред, а да се напада такъв човек е вече трудно.

Спри повече вниманието си върху последната точка, - върху действията, противоположни на действията, към които ни увличат страстните мисли, и върху насаждане в сърцето на чувства, противоположни на страстните чувства и разположения. Само по този начин ще можеш да изкорениш в себе си страстите и да застанеш в по-безопасно положение. Защото, докато корените на страстите остават вътре, те винаги ще произвеждат своите плодове и чрез тях ще замъгляват лицето на добродетелите, а понякога и напълно ще ги закриват и изместват. В такива случаи ние се намираме в опасност да паднем в предишните грехове и да загубим всички свои трудове.

Ето защо, знай, че този последен начин ще трябва да употребиш не един път, но често, много пъти, непрекъснато, дотогава, докато не разбиеш, не разстроиш и не изкорениш страстния навик, срещу който се бориш. Защото, както навикът е взел сила над сърцето чрез чести повтаряния на известни действия за задоволяване на живеещата в него страст, така наопаки - за отслабване и унищожаване на тая власт трябва, освен сърдечното му отблъскване, да се употребят действия, противоположни на предишните, противни страсти, които да го разбият и унищожат. Тяхното зачестяване ще прогони страстния навик, ще убие страстта, която се движи в него, и ще закрепи в сърцето противоположна добродетел и навик към съответни на нея дела. Няма да ти обяснявам нашироко, защото се вижда от само себе си, че за придобиване на добри навици, е необходимо да се вършат много повече добри дела, отколкото за придобиването на лошите навици се е искало недобри дела. Защото лошите навици се създават по-скоро, като имат за свой помощник и сътрудник греха, който живее в нас, или самоугаждането. Ето защо, колкото и да ти се покажат трудни и мъчни за изпълняване такива, противни на твоята страст действия, ту все още поради слабостта на твоята добра воля, ту поради съпротивлението на твоята страстна и самоугодна воля, ти в никакъв случай не ги изоставяй, но по всякакъв начин принуждавай себе си да ги вършиш. Нека те да са несъвършени в началото, все пак те ще подкрепят твоята твърдост и мъжество и стремежа ти към съвършенство и ще улеснят пътя ти към духовния възход.

Ще добавя още: стой бодро, с напрегнато внимание върху себе си и се бори мъжествено, бори се не само с големите и силните, но и с малките и леки движения на всяка твоя страст. Защото малките отварят пътя на големите, особено когато се превърнат в навик. Опитът вече неведнъж е потвърдил, че когато някой не обръща внимание и не се грижи да отбива от сърцето малките страстни желания, след като вече е надвил големите, такъв се подлага на неочаквани нападения от греха, и то такива силни нападения, че не може да устои в борбата и пада още по-зле, отколкото по-рано.

И така, възлюбени, ако следваш моите указания и бодро встъпиш в светите горепосочени подвизи, бъди уверен, за кратко време ще напреднеш и ще станеш истински духовен и на дело, а не лъжливо и само по име. Знай обаче, че самопринуждаването и самопротивенето тук са неотложен закон, който изключва всяко самоуслаждане, даже и в духовния начин на живота. Ако ти примесиш тук, или изключително започнеш да избираш само приятни подвизи, макар и от духовно естество, ще навредиш на цялото си дело, ще се трудиш, но истински плод не ще получиш. Ще получиш само празен цвят, и не ще се спреш на нищо истински духовно здраво. Ще ти се струва, че имаш нещо духовно, но в действителност няма да бъде така. Защото истински духовното се произвежда от благодатта на Светия Дух. А тази благодат се настанява само в тези, които са разпнали себе си в злострадания и доброволни лишения, без никак да жалят себе си и чрез това са се съединили с разпналия се за тях Спасител.

Как да постъпваме, когато ни се струва,
че висшата, разумна воля, е напълно победена
от низшата воля

Ако някой път почувстваш такова силно надигане на греха, че ти се струва, като че ли вече не ще можеш да се противиш и като че ли най-старателното усърдие за противопоставяне е пресъхнало, внимавай, брате мой, не отпускай ръце, но трепни и застани твърдо. Това е вражеска уловка - чрез мисълта за невъзможност да пресече самото ти противодействие и да те накара, като сложиш и всяко оръжие, да се предадеш в ръцете на своите страсти. Спомни си тогава по-ясно тази хитрост на врага и не отстъпвай. Защото, докато не се съгласиш свободно със страстното влечение, ти още се намираш в числото на победителите, които отблъсват и поразяват врага, макар твоето съчувствие да е отишло вече към страстта. Бог е дал на нашата свободна воля такава сила, че макар всички присъщи на човека чувства, и всички демони да се опълчат срещу него и да встъпят с него в борба, те не могат насила да го принудят към действие. На негова страна винаги остава свободата да пожелае или да отклони онова, което те предлагат и искат. Затова човекът е отговорен за всичко и подлежи на съд. Запомни добре, че колкото и да ти се струва, че си слаб, ти не можеш да се извиняваш, ако склониш към страстното влечение. За това ще те изобличи и съвестта. И тъй, приготви се толкова по-усърдно да противостоиш, колкото е по-силно нападението, и никога не отстъпвай от такова решение, като при всеки подобен случай повтаряй: Бъдете бодри...бъдете мъжествени, бъдете крепки (1 Кор. 16:13).

Като държиш по този начин своята воля непреклонна към греховната възбуда и като стоиш на страната на изискванията на висшата воля, послужи си и със своите духовни оръжия. Главното от тях е молитвата. С нея се насърчавай, като си казваш: Господ е моя светлина и мое спасение: от кого ще се боя? Господ е крепост на моя живот, от кого ще се плаша?... И полк да се опълчи против мене, няма да се уплаши сърцето ми; и война да се дигне против мене, и тогава ще се надявам на Него (Пс. 26:1, 3). Като съсредоточиш своите мисли и като осъзнаеш своята слабост да направиш сам необходимото за целта, прибегни към Бога, всемогъщия, и с гореща надежда и сълзи Го призови на помощ срещу страстта, която те бори, казвайки: Дигни се нам на помощ, и ни избави поради Твоята милост (Пс. 43:27). Владичице Богородице, не допускай да отстъпя пред своите страсти и да бъда победен от тях! Ангеле, хранителю мой, закриляй ме с крилете си от стрелите на лукавия и с твоя меч ги порази и пропъди от мене!

Постоянствай в такива молитвени призовавания и ще видиш бърза помощ. Внимавай обаче върху себе си по-зорко. Врагът знае силата на такива молитвени призиви към Бога и бърза да ги превари или да ги разстрои, като възбуди в тебе негодувание срещу Бога, задето Той е допуснал да бъдеш подложен на подобни вражески нападения и да се намериш в такава опасност. Така той не ще допусне и молитвата ти или ще я пресече и ще те направи недостоен за Божията помощ. Когато забележиш такова богопротивно движение, бързай да възстановиш своето искрено и истинско убеждение, че Бог не изкушава никого, но всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот (Иак. 1:13, 14). След това вникни в предишните си дела, чувства и мисли и ще намериш, че от тях се е зародила вътрешна буря, която те е докарала до опасното положение. Врагът те е наклеветил пред Бога, а твоите немарливости е прикрил. Ти трябва чрез вяра да оправдаеш в себе си Бога, да се самоукориш в снизхождение и невнимание и като се разкаеш, да изповядаш този вътрешен грях пред Бога, и да възобновиш своите молитвени призовавания, които ще ти възвърнат винаги готовата за тебе Божия помощ.

Стремежът към духовно съвършенство
трябва да бъде постоянен

Ако желаеш да победиш съблазните на лукавия колкото може по-бързо и леко, необходимо е, брате, да водиш борба с всичките си страсти непрекъснато и мъжествено, и особено и най-вече срещу самолюбието или неразумната обич към себе си, която се изразява в самоугаждане и самосъжаляване, - защото то служи за основа и за източник на всички страсти. То не може да се обуздае иначе, освен чрез непрекъснати доброволни самооскърбявания и обич да понасяш скърби и лишения. Пренебрегването на това строго отнасяне към себе си е било, е и ще бъде винаги причина за неуспеха на нашите духовни победи - те да бъдат мъчни, редки, несъвършени и несигурни.

И така, духовният стремеж у нас нагоре трябва да бъде постоянен и непрекъснат, да се поддържа с душевна бодрост и мъжество, което ти можеш лесно да придобиеш, ако го потърсиш от Бога. Ако ти дойде смущаващата мисъл за яростта и непрекъснатата злоба, която изпитват срещу тебе твоите врагове - демоните, и за множеството на техните пълчища, от друга страна, помисли си и за безкрайната и велика Божия сила, за Неговата обич към тебе, също както и за безкрайно по-голямото множество на небесните ангели и за молитвите на светиите. Всички те, макар и не явно, се борят за нас, заедно с нас, срещу демонските напъни, както е писано за Амалик: Господ ще воюва срещу Амалика с тайна ръка (Изх. 17:16 - слав.). Колко слаби жени и колко невръстни деца, ръководени от тази мисъл за крепката и винаги готова помощ, са поддържали този стремеж в душите си. И са удържали победа над всички хитрости на дявола и цялата злоба на ада.

Затова никога не се плаши, когато започнат да ти досаждат мислите, че борбата на демонските пълчища срещу тебе е много силна, че тя няма край и че ще продължи през целия ти живот, че не ще можеш да избегнеш паденията и тяхното многократно и разнообразно повторение. Трябва да знаеш, че тия вражески сили с всичките им хитрости се намират в ръцете на нашия божествен архистратиг, Господ Иисус Христос, за чест и слава на Когото ти живееш. Щом Той Сам те зове към съвършенство, разбира се, Той не само не ще допусне те да те насилят и да те победят, ако ти сам със свободната си воля не минеш на тяхна страна, но Сам ще те подпомага, както е и писано за това (Втор. 23:14).

Ако Господ забавя да ти даде пълна победа над твоите изкусители и отлага това до последния ден на живота ти, знай, че Той прави това заради по-голямо добро за тебе. Само ти не отстъпвай и не преставай да се стремиш нагоре с цялата си душа. Едно нещо имай в мисълта и в намерението си - да се бориш със себе си с цялото си въодушевление и мъжество, защото това е неизбежно. Няма човек, който би могъл да избегне тази борба, през живота си, или при смъртта. И който не води борба, за да победи страстите си и наветите на лукавия, той неизбежно ще бъде хванат в плен, тук или там, и предаден на духовна смърт.

Не е безполезно за тебе да знаеш, при това, с каква цел е угодно на Бога да ни държи в такова положение. Той не унищожава изведнъж нашите страсти, но ги оставя да водят с нас борба до самата ни смърт с цел да изпита нашата обич към Него и нашата покорност на Неговата воля, и да ни научи на духовна борба.

По-подробно предава това блажени Теодорит. Бог, казва той, прави това поради следните причини: а) за да не се предаваме на безгрижие и нехайство, но да бъдем бдителни, грижливи и внимателни; б) за да не забравяме винаги готовото срещу нас нападение и да не бъдем неочаквано победени от страстите; в) за да прибягваме винаги към Бога, и да търсим и очакваме от Него помощ; г) за да не се гордеем, а да мислим смирено за себе си; д) за да се научим от цялото си сърце да ненавиждаме страстите, които така неуморно ни нападат; е) за да ни изпита дали докрай пазим Божията чест, обич и вяра; ж) за да ни подбужда по-точно да спазваме всички Божии заповеди и да не престъпваме даже и най-малките; з) за да познаем на дело, колко е скъпоценна добродетелта, и поради това никак да не се съгласяваме да я изоставяме и да падаме в грях; и) за да добием възможност чрез непрекъснат стремеж да получаваме все по-големи и големи венци; к) за да прославяме Бога, а дявола и греха да посрамяваме чрез търпението си докрай; л) за да не се уплашим от борбата на демоните в смъртния ни час, когато тя ще стане най-силна срещу нас.

По този начин, бидейки заобиколени винаги от различни страсти, ние не можем да очакваме от тях нито мир, нито примирие, нито прекъсване, нито отлагане на борбата, а всеки миг сме длъжни да бъдем готови за борба, и веднага мъжествено да встъпваме в нея, щом те се надигнат срещу нас.

Разбира се, по-добре би било, ако ние в самото начало не отваряме вратата на нашето естество и не допускаме страстите да навлязат в душата и сърцето. Но след като те веднъж прокарат за себе си път в нас, ние не трябва да се предаваме на безгрижие, но е необходимо да се въоръжим срещу тях, за да ги пропъдим от нас. Те са безсрамни и упорити и не ще излязат, ако не ги изпъдим с борба.

Как християнинът трябва да поддържа
своя стремеж към съвършенство

Щом се събудиш сутрин и се помолиш, казвайки: Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме - първата ти работа е да погледнеш в своето собствено сърце. Спомни си, че отляво вече стои онзи твой враг и онова страстно влечение, с които ти си в борба, готови веднага да те нападнат, и поради това трябва да вземеш решение или да победиш, или да умреш, но да не отстъпваш. Спомни си също, че отдясно невидимо предстоят твоят победоносец архистратиг, нашият Господ Иисус Христос, със Своята Пресвета Майка, и множество свети ангели, начело с архангел Михаил, които са готови да ти се притекат на помощ, и поради това се въодушеви с добра надежда.

Ето, срещу тебе ще въстане князът на ада - дяволът с бесовските си пълчища и ще започне да разпалва у тебе страстното влечение, като ще те примамва с различни лъстиви обещания за твоето самоугаждане, за да прекъснеш борбата с тази страст и да ѝ се покориш, уверявайки те, че така ще ти бъде по-добре. Но внимавай върху себе си - едновременно ти трябва да слушаш и предпазващия и ободряващ глас и от дясната страна, с който твоят ангел пазител, от лицето на всички, които са от дясната ти страна, ти внушава, казвайки: Ето сега ще ти предстои борба с твоята страст. Да не се уплашиш и да не се боиш. Не бягай поради страх от полето на битката. Защото Сам Господ Иисус, твоят Архистратиг, стои наблизо, заобиколен от хилядоначалници и стоначалници на безплътните и от цялото множество на светите ангели, готов да ти помогне срещу страстите ти и няма да допусне да те надвият и победят, съгласно обещанието: Господ ще се бори за вас (Изх. 14:14). Затова, стой твърдо, принуждавай себе си да не се поддаваш, но да изтърпиш това изпитание, като викаш от дълбочината на сърцето си: не ме предавай на произвола на моите врагове (Пс. 26:12). Призовавай твоя Господ, Пресвета Богородица, всички ангели и светиите. Помощта ще дойде и ти ще победиш. Защото е писано: Пиша вам, момци, бодри и усърдни воини, защото победихте лукавия (1 Иоан 2:13). Дори ти да си слаб и свързан с лоши навици, а твоите страсти да са силни и многобройни, много по-голяма помощ е приготвена за тебе от Този, Който те е създал и те е изкупил, и е несравнено по-силен от всички - Бог - твоят защитник в тази борба, както е писано: Крепкият и силният Господ, силният на война Господ (Пс. 23:8), Който при това има много по-силно желание да те спаси, вместо твоят враг да те погуби. И така, върви твърдо по пътя на съвършенството и никога не се отегчавай от трудностите, защото чрез този труд на принуждаване на себе си и чрез безжалостни болезнени откъсвания от порочните навици, се спечелва победа и се придобива голямо имане, с което се купува небесното царство и заради което душата завинаги се съединява с Бога.

Така, всеки ден от сутринта започвай в името на Бога борбата с твоите страсти, с оръжието на ненадяване на себе си и смела надежда на Бога, с молитва и приучване себе си на приличен труд и духовни подвизи, а най-вече с оръжието на умносърдечната молитва: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме!”. Това страшно име, отправено към сърцето като двуостър меч, поразява и прогонва демоните и страстите. За тази молитва ще говорим пак. С такова оръжие поразявай страстта и злото влечение, които се борят, в реда, който ти посочих, а именно: отначало чрез съпротива на страстта, след това чрез омраза към нея и накрая чрез противни на страстта добродетелни дела, извършвайки всичко това в молитвена атмосфера. Като действаш така, ще вършиш дело угодно на Бога, Който с цялата тържествуваща на небесата Църква невидимо стои и гледа твоя духовен възход.

Стремежът към съвършенство е труден и мъчителен. Но не скърби и не отпускай ръце, като имаш предвид, че, от една страна, ние сме длъжни да работим и да благоугаждаме на нашия Бог, а, от друга, че за нас, както казахме по-горе, е наложително да поддържаме този стремеж, ако искаме да живеем духовно. Защото, щом престанем да се стремим нагоре, веднага ще бъдем поразени от страстите. Да не те съблазни врагът с изкушението: “Отстъпи само за един час”. Нека да бъде един час. Но какво ще бъдеш ти, отстъпил от живота по Бога и предал се на греховни страсти и плътски наслади? Ще бъдеш богоотстъпник, а да станеш такъв не само за един час, но и за един миг, е страшно. Но дали това ще стане само за един час? Няма ли да прекараш в този богопротивен живот часове след часове, а след това дни след дни, и години след години? А след това какво? Ако Господ те съжали и ти даде възможност да дойдеш на себе си, за да се измъкнеш от тази дяволска мрежа и да се събудиш от греховния сън, ти все пак ще трябва да разгаряш у себе си този стремеж към духовно съвършенство, но само с тази разлика, че тогава той (стремежът) ще бъде за тебе несравнено по-труден, по-болезнен и при това с малък успех.

Ако ли пък Господ те остави на произвола на твоите желания и на страстите ти, какво ще стане? - Няма да повтарям, ще кажа само: припомни си, защото кой не знае това? След живота в мъчителните примки на лошите страсти, понякога в опиянение от чувствеността, но винаги без истински радости, изведнъж ще те завари смъртният час, извънредно мъчително състояние на душата, което и Словото Божие не е могло да изобрази, а казва само: тогава ще викат: планини, паднете върху нас (Откр. 6:16). Този вик, като започне от часа на смъртта, непрекъснато ще продължава през цялото време след смъртта до края на света и ще се чува при настъпването на Страшния съд, и винаги ще е напразен. Не бъди толкова безумен, че да се хвърлиш съзнателно във вечните адски мъчения, като избягаш от кратковременните подвижнически трудове и борби. Но като човек разсъдлив, по-добре сега да предприемеш непродължителни подвизи и страдания в стремежа към съвършенство, та като победиш лукавия, да получиш венец и да бъдеш в единение с Бога и тук, и там в небесното царство.

В какъв ред трябва да се борим
срещу своите страсти

Много полезно е за тебе, брате, да знаеш в какъв ред трябва да се бориш срещу своите страсти, за да вършиш това както следва, а не как да е, както правят някои, и по тази причина малко успяват и често претърпяват вреди. Редът, по който е необходимо да се борим с нашите страсти и да надвиваме злите желания, е следният: влез внимателно в своето сърце и изследвай с какви мисли, какви настроения и пристрастия то е заето най-много, и коя страст най-много господства и упражнява тирания в него. Вдигни оръжие преди всичко срещу тази страст и се помъчи да я надвиеш. Съсредоточи тук цялото си внимание и грижа, само с едно изключение, че когато случайно се надигне и някоя друга страст, трябва веднага да се заемеш и с нея и да я прогониш, а след това отново да обърнеш оръжието срещу главната страст, която непрекъснато показва своето присъствие и власт.

Как да се борим срещу внезапно
повдигащите се движения на страстите

Ако ти, мой възлюбени, не си навикнал още да надвиваш внезапните движения и възбуди на страстите, по повод например на оскърбления или други неприятни срещи, ето какво те съветвам да правиш: постави си за правило, всеки ден, докато седиш у дома си, да предвиждаш всички случки, благоприятни и неблагоприятни, които можеш да срещнеш през деня, и вследствие на това какви страстни движения, прищевки и раздразнения могат да се явят у тебе. Приготви се отнапред, как да ги потискаш при самото им зараждане, без да им даваш ход. Като действаш така, ти никога няма да бъдеш нападнат внезапно от никакви страсти, но винаги ще бъдеш готов да им окажеш съпротива и не ще се смутиш нито от гняв, нито ще се увлечеш от прищевки. Такъв преглед на възможните случки трябва да правиш най-вече тогава, когато предстои да ходиш по места, където можеш да срещнеш личности, които ще те привлекат или раздразнят. Бидейки подготвен, леко ще избегнеш и едното, и другото. Вълните на страстта, макар и да се надигнат, ще преминат над тебе или ще се разбият в тебе, като в твърд камък, но няма да те подхвърлят като лека лодка. В това ще те увери свети пророк Давид, който казва: Приготвих се и не се смутих (Пс. 118:60 - слав.).

Но с такава подготовка още не всичко е направено. Все още може да се повдигне възбуждане на страстта, и то неочаквано. В такъв случай ето какво ще правиш: щом усетиш страстна подбуда, било сладострастна или раздразнителна, бързай да я обуздаеш чрез усилията на волята. Напрегни своя ум и по всякакъв начин се старай да не го допуснеш до сърцето, за да не се раздразни от това, което раздразва, или пък да склони към онова, което го привлича. Ако се случи неочаквано да се породи в сърцето едното или другото, старай се, първо, то да не се прояви. Не го проявявай нито с дума, нито с поглед, нито с движение. След това издигни своя ум и сърцето си към Бога, и като си спомниш ясно Божията безкрайна обич и Неговата безпристрастна правда, помъчи се да се освободиш от страстното движение и да възстановиш противоположното - доброто. При първата среща може би не ще можеш да го направиш както трябва, но в никакъв случай не изоставяй своето намерение да го сториш. Нека сега да мине без успех. После ще постигнеш успеха, когато се приключи тази страстновъзбудителна среща. Но важното е, да не допуснеш пораждащата се страст да се прояви. Затова, щом се освободиш от притока на недобрите впечатления, бързай към сърцето и се помъчи да изхвърлиш нечистотията, която се е загнездила в него.

Но най-хубавото и най-сигурното предпазване от внезапната страстна възбуда е отстраняването на причините, от които винаги произлизат такива движения. А такива причини са само две: обич и омраза. Ако ти, мой възлюбени, си попаднал в плен на обичта към някое лице или си пристрастен към някой предмет, голям или малък, естествено е, че когато ги срещаш или когато виждаш, че ги оскърбяват или им пакостят, или искат да ги отвлекат и откраднат от тебе, ти веднага се възмущаваш от това, скърбиш, люшкаш се и въставаш срещу онези, които правят това. Ето защо, ако желаеш да не се случват с тебе неочаквани тревоги от този род, погрижи се да надвиеш и изтръгнеш от сърцето си тази фалшива обич и това лошо пристрастие, и колкото по-далеч си отишъл в едното и в другото, толкова повече внимавай да бъдеш равнодушен и разумно да се отнасяш към лицата и предметите. Защото, колкото по-силна е у тебе обичта и пристрастието, толкова по-буйно е неочакваното възбуждане на страстта във всички посочени случаи.

Ако изпитваш омраза към някое лице или отвращение към някой предмет, то естествено кипваш от негодувание, щом ги срещнеш неочаквано, особено пък когато някой ги хвали. Ето защо, ако искаш да запазиш сърдечно спокойствие при такива случаи, принуди себе си и потисни недобрите чувства, които са се повдигнали у тебе, а по-късно ги изтреби напълно.

Тук ще ти помогне следното разсъждение (относно лицата) - че и те са Божии творения, създадени, както и ти, по Божий образ и подобие, от всесилната десница на живия Бог, че и те са изкупени и възсъздадени чрез скъпоценната кръв на Господа Христа, че и те са твои братя и съчленове, които не бива да ненавиждаш даже мислено, както е писано: В сърцето си не враждувай против брата си (Лев. 19:17). Особено пък когато ти (да предположим, че те заслужават твоето неразположение и неприязненост) ги посрещнеш с добро разположение и обич, чрез това ще се уподобиш на Бога, Който обича всички Свои създания и не се гнуси от никого, както Го възхвалява премъдрият Соломон: Ти обичаш всичко съществуващо и се не гнусиш от нищо, което си сътворил, понеже не щеше да създадеш нещо, ако би го мразил (Прем. 11:25), и Който, като прощава на човеците греховете им оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни (Мат. 5:45)

Как да надвиваме плътските страсти

Срещу плътските страсти, брате мой, е необходимо да се води борба по друг, по-особен начин, отколкото срещу останалите страсти. За да върви това у тебе по правилния ред, трябва да знаеш, че трябва да правиш едно преди изкушението от тези страсти, друго по време на изкушението и съвсем друго след прекратяването му.

Преди изкушението твоето внимание трябва да бъде насочено към причините, които обикновено служат като повод за пораждане на изкушението, или за възбуждане на страстта. Тук законът е: избягвай всички случаи, които могат да смутят спокойствието на твоята плът, особено срещи с лица от другия пол. И ако някой път се наложи да беседваш с такова лице, не разговаряй продължително, като спазваш скромност и известна строгост в лицето си, и думите ти нека бъдат учтиви, но повече сдържани, отколкото благосклонни.

Необходимо е всеки да бъде внимателен в отношенията си с ония лица от другия пол, с които той смята за позволено обикновеното общуване в живота поради това, че са му близки, или че са благочестиви и добродетелни, или поради това, че от тях е получено благодеяние и има нужда по-често да им се засвидетелства признателност. Трябва да се боим от това, защото към безстрашието и невниманието спрямо себе си при общуването с такива лица почти винаги се примесва пагубната чувствена страст, която след това постепенно се промъква в душата до самата ѝ дълбочина и така замъглява ума, че тези, които са заразени от нея, започват да не обръщат внимание на опасните причини на греха като: страстни погледи, сладкодумни приказки и от едната и от другата страна, привлекателни движения и положения на тялото, стискане на ръцете, и други дяволски мрежи, от които понякога не могат никак да се освободят.

Бягай, брате мой, от този огън, защото ти си барут, и никога да не се осмеляваш самонадеяно да мислиш, че си мокър барут, изцяло намокрен с водата на добра и силна воля. Не! не! Но считай, че си от сухия, най-сухия барут, и изведнъж избухваш, щом усетиш този огън. Никак да не се надяваш на твоето твърдо решение и на твоята готовност по-скоро да умреш, отколкото да наскърбиш Бога с грях. Макар и да може да се допусне, че по тези причини ти си намокрен барут, но поради честото общуване и прекарване насаме с женския пол плътският огън постепенно ще изсуши водата на добрата воля и ти сам не ще забележиш, как ще пламнеш от плътска любов, и то до такава степен, че няма да се срамуваш от хората и от Бога, и за нищо не ще смяташ честта, живота и всичките мъчения на ада, в стремежа си да извършиш грях.

Бягай, бягай непременно: а) от такова общуване с лица, които могат да ти послужат за съблазън, ако искрено желаеш да не попаднеш в робството на греха и да не платиш данъка му, който е душевна смърт. Премъдрият Соломон нарича премъдър онзи, който се бои и бяга от причините на греха. А този, който, като се надява много на себе си, самонадеяно не ги избягва, нарича неразумен, като казва: мъдрият се бои и бяга от злото, а глупавият, като се надява на себе си, се смесва с беззаконно (дело) (Притч. 14:16 - слав.). Не на това ли сочи и свети апостол Павел, когато заповядва на коринтяните: Бягайте от блудството (1 Кор. 6:18 - слав.)?

б) Бягай от безделието и леността. Бъди бодър и внимателно следи за мислите си, като мъдро устройваш и ръководиш своите работи, които се изискват от положението ти.

в) Бъди послушен към твоите духовни ръководители и с готовност изпълнявай всичко, което ти заповядат, а най-вече, което служи за твоето смирение и е противно на твоята воля и твоите влечения.

г) Никога не се позволявай смело да съдиш ближния. Никога не съди и не осъждай, а най-вече за същия плътски грях, за който говорим, макар някой и да го е извършил. Към такъв прояви състрадание и снизхождение. Недей негодува срещу него и не се присмивай, но от неговия пример си вземи урок за смирение, и като знаеш, че и ти сам си много слаб и склонен към лошото, казвай си: днес той е паднал, а утре ще падна аз. Ако осъдиш и презреш другия, знай, че Бог ще те накаже, като допусне сам да паднеш в същия грях, за който осъждаш другите. Не съдете, за да не бъдете съдени (Мат. 7:1). Да не бъдете осъдени на същото, за да познаете от своето падение вредата от гордостта, и като се смирите, да потърсите лек срещу две злини: срещу гордостта и срещу блудството.

Но ако Бог по Своята милост те запазва от падения и ти поддържаш неизменно и твърдо своята мисъл целомъдрена, все пак престани да осъждаш, ако си осъждал, и не бъди самонадеян, но се смири и не вярвай на своето постоянство.

д) Внимавай и бди върху себе си. Ако си придобил някой Божий дар, или се намираш в добро духовно състояние, не се поддавай на празната мисъл, че твоите страсти не ще посмеят да те нападнат, и че ти толкова ги ненавиждаш и ги презираш, че отведнъж ще ги отблъснеш, ако те се осмелят да те доближат. Щом помислиш така, лесно ще паднеш, като изсъхнал лист от дърво.

А ето какво трябва да правиш през време на самото изкушение:

Разбери по-скоро причината, от която е произлязло смущението, и веднага я премахни. Причината за това може да бъде или вътрешна, или външна. Външни причини са: своеволие на очите, приятни за ухото приказки, приятни по съдържание и по мелодия песни, елегантни дрехи от тънки платове, парфюми, свободни обноски и приказки, допиране и ръкостискане, танци и други подобни. Лек срещу всичко това е: скромно и смирено облекло, нежелание да виждаш, да слушаш, да помирисваш, да говориш и да се допираш до такова нещо, което докарва движение на страсти.

Срещу мислите, от каквото и да произхождат, за лекарство служат различните духовни упражнения, съобразни със сегашното твое състояние и изискване към него, каквито са: четене на свети и душеспасителни книги, особено свети Ефрем Сирин, свети Иоан Лествичник, Добротолюбието и други подобни благочестиви размишления и молитви.

Когато започнат да те нападат срамни мисли, извършвай молитвата си така: веднага издигни своя ум към разпнатия заради нас Господ и от дълбочината на душата си викай към Него: “Иисусе, мой Господи! Сладки мой Иисусе! Побързай ми на помощ и не давай на моя враг да ме плени!”. Едновременно с това прегръщай мислено или в действителност, ако имаш наблизо, животворящия кръст, на който е разпнат заради тебе Господ.

По времето, когато в тебе се умножат срамните мисли на плътската страст, твоят размисъл не бива да бъде насочен направо срещу тях, макар някои и да съветват това. Не се захващай да изобразяваш в мислите си нечистотата и срамотата на греховете на плътската страст, нито терзанията на съвестта си, които идат после, нито развалата на естеството и изгубената чистота на твоето девство, нито опетняването на честта и други подобни. Не се захващай, казвам, да размисляш за това, защото такова размишляване невинаги бива сигурно средство да преодоляване на изкушенията на плътта, а напротив, може да послужи и за усилване на борбата, а някой път и за падение. Защото, макар умът да води мислен разговор за усилване на съпротивата срещу тази страст, понеже мисълта все пак е насочена към предмети, към които сърцето не е равнодушно, то не е чудно, докато умът произнася строги присъди за подобни дела, сърцето да се услажда от тях (делата) и да се съгласява с тях.

Необходимо е да се мисли за такива предмети, които биха прикрили тези срамни неща и напълно биха отвлекли вниманието от тях, а със съдържанието си биха подействали отрезвяващо върху сърцето.

Предмети от този род са животът и страданията на въплътилия се заради нас Господ Иисус, часът на нашата смърт, от който няма да избегнем, денят на Страшния съд.

Ако, както това нерядко се случва, тези срамни мисли продължават пак да те нападат с особена сила и неудържимо, то не бой се. Не преставай да размисляш за посоченото и не преминавай към онзи начин на борба, да излезеш направо срещу тях, като разкриваш отрицателните им страни, както говорихме по-горе. Не прави така, но продължавай, колкото е възможно по-внимателно, да размисляш за посочените преди това важни и отрезвяващи предмети, без ни най-малко да се безпокоиш за срамните мисли, като че ли те не са твои собствени. Знай, че няма по-добър начин за тяхното изгонване от този, да ги презираш и да не ги считаш за нищо. Прекъсвай размишлението често с тази или подобна на нея молитва: “Освободи ме, Творче и Избавителю мой, от тези мои страсти, за слава на Твоите страдания и на Твоята неизказана благост”. С подобна молитва завърши своето размишление.

Никога не насочвай умното си око към тази плътска нечистота, понеже нито една представа за нея не е безопасна. И не се спирай на мислен разговор с тези изкушения, за да определиш дали си се съгласил с тях, или не. Такова изследване, макар на пръв поглед да изглежда хубаво, всъщност е истинско коварство на дявола, който се опитва по този начин да те измъчи, да те докара до малодушие и отчаяние, или да те задържи колкото е възможно по-продължително при тези мисли и чрез тях да те вкара в грях чрез дело от този род или в някой друг грях.

Вместо изследвания за подобни мисли, които те смущават, иди и изповядай всичко подробно на своя духовен отец, и бъди след това спокоен в мислите и в сърцето си, без да се смущаваш от различни въпроси, като се успокоиш с решението на твоя духовник. Но е нужно да му откриеш всичко, което е смущавало и смущава твоя ум и твоето чувство при това изкушение, без да скриваш нищо и без да допускаш срамежливостта да свърже езика ти по време на изповедта. Защото, ако при всяка борба със страстите ние имаме нужда от дълбоко смирение, за да ги победим, колко повече то ни е необходимо през време на борбата с плътта? Защото и самото това изкушение най-вече се явява като рожба на гордостта, за вразумяване или наказание за нея. Ето защо свети Иоан Лествичник говори, че който е паднал в блуд или в някой друг плътски грях, той преди това е паднал в гордост; и че е допуснато да падне в грях, за да се смири: “Където се е извършило падение, там по-рано се е настанила гордостта; защото гордостта е предвестница на падението”. И още: “Наказание за горделивия е падението”.

А ето какво трябва да правиш накрая, когато срамните мисли се успокоят и изкушението премине: колкото и да ти се струва, че си свободен от борбата с плътта, и колкото и да си уверен в това, старай се по всякакъв начин да пазиш своя ум и вниманието си от тези неща и лица, които са били причина за пораждане в тебе на такова изкушение. И не проявявай желание да се видиш с тях, макар да са ти роднини, да са благочестиви и да са твои благодетели. Вразумявай себе си чрез напомняне, че и това е греховно прелъстяване на нашето развратено естество и мрежа на нашия лукав враг дявола, който тук се преобразява в светъл ангел, за да те хвърли във вечната тъмнина, както казва свети апостол Павел (2 Кор. 11:14).

Как да побеждаваме нехайството

За да не изпаднеш в такова нехайство, което да ти пресече възхода към духовното усъвършенстване и да те предаде в ръцете на твоите страсти, необходимо е да избягваш всякакъв вид любопитство (разпитване какво е там, какво е тук, празно скитане, празни разговори, заглеждане), всякакво привързване към нещо земно и всякакво произволно вършене само на онова, което ти би желал, напълно неподхождащо за твоето положение. Напротив, необходимо е по всякакъв начин да принуждаваш себе си да изпълняваш бързо всички заповеди на твоите началници и духовни отци и да вършиш всяка работа в такова време и по такъв начин, както те са наредили.

Не се бави да пристъпваш към всяка работа, която има да вършиш, защото първото малко забавяне ще те доведе до второ по-дълго и т.н. От това работата започва твърде късно и не успява навреме, или съвсем се изоставя, като тежка. Като опиташ веднъж сладостта на безделието, ще започнеш да го обичаш и да го търсиш повече от работата. А като задоволяваш това желание, ще стигнеш постепенно до навика да не работиш, или до леността, при която страстта към безделието ще те овладее дотам, че ти даже ще престанеш да съзнаваш колко това е неприлично и престъпно. Едва когато ти омръзне самата леност, тогава отново с цялото си усърдие ще се захванеш за всички свои работи. И със срам ще видиш, колко немарлив си бил преди това и колко необходими работи си пропуснал заради празното и безполезното “да върша каквото искам”.

Това нехайство, като започне едва забележимо, прониква навсякъде и със своята отрова парализира не само волята, като насажда у нея отвращение към всяка работа, към всеки духовен подвиг и послушание, но заслепява и ума, като не му дава възможност да види неразумността и лъжливостта на мислите, върху които се основава такова настроение на волята. То не позволява на ума да представи на съзнанието здравите разсъждения, които биха могли да повдигнат тази, станала мързелива, воля, колкото е възможно по-скоро и без много отлагане да изпълни необходимото дело. Защото не е достатъчно да се върши работата бързо, но е необходимо всяко дело да се извършва своевременно, внимателно и грижливо, за да бъде, доколкото е възможно, съвършено.

Мисълта ти да не се отклонява от убеждението, че едно възнасяне на ума към Бога и едно смирено коленопрекланяне в слава и чест на Бога е несравнимо по-ценно, отколкото всички съкровища на света; и че всеки път, когато ние, като пропъдим нехайството, принуждаваме себе си грижливо да извършваме необходимата работа, ангелите на небето ни приготовляват венец за славната победа; и че, напротив, за нехайните не само няма венци у Бога, но че Той постепенно взима обратно от тях и тези дарове, които им е дал преди за усърдното им служение на Него, а накрая ще ги лиши и от Своето царство, ако те останат нехайни, както в притчата за поканените на вечеря, които не отишли поради леност, е казал: казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята Ми(Лук. 14:24). Такава е участта на нехайните. А на тези, които са грижливи и принуждават себе си към всяко добро дело, без да се жалят, Господ умножава Своите благодатни дарове тук и готви вечноблажен живот в небесното Си царство, както е казал: царството небесно бива насилвано и насилници го грабят (Мат. 11:12).

Ако злият помисъл, като се опита да те хвърли в нехайство, започне да ти говори, че за да придобиеш добродетелта, която си обикнал, за тебе е неизбежно да положиш извънредно голям труд и при това в течение на много дни, че твоите страсти са силни и многобройни, а ти си сам и слаб, че за тебе е необходимо да направиш много и при това големи дела, за да достигнеш целта си, ако, казвам, мисълта за нехайството започне да ти представя всичко това, не я слушай. Напротив, така си представяй работата, че наистина на тебе ти предстои да вършиш дела, но те не са многочислени; ще трябва да се нагърбиш с труд, но не твърде голям и за късо време; че ще те нападнат страсти, но не многобройни, а една, която може да е силна, но благодарение на Божията помощ, която ти винаги имаш, уповавайки се изключително на нея, ти ще я надвиеш. Ако постъпваш така, нехайството ще започне постепенно да отстъпва от тебе, а вместо него, под въздействието на добрите мисли и чувства, ще започне постепенно да навлиза грижлива ревност за всичко необходимо, и накрая тя ще завладее всички сили на твоята душа и тяло.

По същия начин постъпвай и по отношение на молитвата. Ако за извършване на някое последование на службата, да речем, е необходимо един час молитвен подвиг, а това ти се струва тежко за твоята леност, в такъв случай започни, без да мислиш, че ще ти бъде необходимо да стоиш цял час, а мисли, че това ще се продължи четвърт час. Като престоиш четвърт час, ще си кажеш: ще постоя още четвърт час. Това, както виждаш, не е много. След това направи същото за третата и четвъртата четвърт. И ще завършиш по този начин молитвения си подвиг, без да почувстваш мъка и отегчение. Ако ли някой път през време на продължителна молитва се случи да усетиш такова отегчение, което пречи и на самата молитва, в такъв случай остави за известно време молитвеното правило, а после пак го продължи и завърши недовършеното.

Така постъпвай и по отношение на ръчната работа и делата на твоето послушание. Ще ти се стори, че има много работа. Ти ще се мяташ насам-натам, готов да отпуснеш ръце. Но не мисли за това, а се залови веднага за първата попаднала ти работа и я върши с усърдие, като че ли няма нещо друго, и така спокойно ще я завършиш. След това ще постъпиш по същия начин и с останалите твои задължения и всичко ще извършиш спокойно, без смут и притеснение.

Така постъпвай по отношение на всичко, и трябва да знаеш, че ако не се заловиш разумно и не успееш да надвиеш чувството на мъка и претовареност, които ти сочи духовният враг, нехайството накрая напълно ще те овладее. Така че, когато ти предстои някаква работа, даже и когато е още далеч от тебе, ти ще я чувствуваш като цяла планина на гърба си. Ще се измъчваш, като робите, които се намират в безизходно робство. Така и през време на почивка не ще имаш спокойствие, и когато си без работа, ще се чувстваш претоварен от дела.

Знай също, чедо, че тази болест на леността и нехайството със своята отрова постепенно, без да се забелязва, поразява младите корени, от които би могло след време да поникнат добри навици. Също така загиват и онези добродетелни навици, които са вече отдавна вкоренени и служат като основа за целия добър ред в живота. Както червеят бавно разяжда дървото, така и тази болест, ако продължава, незабелязано изяжда и изтребва самите нерви на духовния живот. С нейна помощ дяволът умее да простира мрежи и примки на изкушения за всеки човек. Особено грижливо той върши това към ревнителите на благочестивия живот, като знае, че мързеливият и нехайният лесно се поддава на сладострастието и пада, както е писано: Ленивият пребивава в похоти (Притч. 13:4 - слав.).

Бъди винаги внимателен, моли се и имай грижа за онова, което е добро, както подобава на мъжествения борец: ръцете на мъжествения са в прилежание (Притч. 13:4 - слав.). Не стой със скръстени ръце, отлагайки ушиването на сватбената дреха до момента, когато ще бъде необходимо да излезеш в пълно брачно одеяние за среща на идващия младоженец - Христос Господ. Всеки ден си напомняй, че днес е в нашите ръце, а утре е в ръцете Божии, и че Този, Който ти е дал утрото, не се е задължил да ти даде и вечерта. Затова, не слушай дявола, когато ти шепне: дай на мене сега, а на Бога ще дадеш утре. Не и не! Всичките си часове на живота прекарвай така, та да бъдат те благоугодни на Бога. Имай в ума си, че след този час не ще ти бъден даден друг, и че за всяка минута от този час ти ще бъдеш длъжен да дадеш подробен отговор. Помни, че времето, с което разполагаш сега, е неоценимо, и че ако напразно го хабиш, ще дойде време, когато ще го потърсиш, но не ще го намериш. Считай изгубен онзи ден, през който, макар и да си вършил добри дела, не си надвивал лошите навици и желания.

Завършвам моите наставления, като повтарям апостолската заповед: Подвизавай се с добрия подвиг винаги (1 Тим. 6:12). Защото често се случва, че един час усърдна работа придобива рая, както и обратно - един час нехайство ни лишава от него. Бъди грижлив, ако желаеш да засвидетелстваш колко е твърда пред Бога твоята надежда за спасение: който се надява на Господа, пребивава в прилежание (Притч. 28:25 - слав.).

Как да управляваме и правилно да използваме
външните сетива

У ревнителите на благочестието много осмислен и непрекъснат подвиг трябва да бъде здравото управляване, правилното насочване и ползването на нашите пет сетива: зрение, слух, мирис, вкус и осезание. Сърцето ни непрекъснато жадува и търси утеха и наслади. То би следвало да ги намира вътре в себе си, понеже носи и съдържа в себе си Този, по Чийто образ е създаден човекът, Който е източник на всяка утеха. Но когато човекът отпаднал от Бога, при падението той не запазил своето богоподобие, чрез изискванията на плътта се отделил от Бога. Така започнал да търси навън радости и утехи за себе си. Като ръководители и проводници за това започнали да се използват сетивата. Чрез тях душата излиза навън, вкусва от нещата, които се подлагат на изпитване от всяко сетиво, и си доставя удоволствие чрез тези, които доставят удоволствие на сетивата, и от тяхната съвкупност тя си доставя утехи и наслади. По този начин редът бил изопачен: вместо да търси Бога в себе си, сърцето търси удоволствия навън и се задоволява от тях.

Тези, които се вслушват в Божия глас за покаяние, се покайват и започват да възстановяват в себе си първоначалния начин на живот, възвръщат се в себе си, а оттук при Бога, за да живеят в Него и чрез Него, в това, да имат своето най-висше благо, и да носят в себе си източника на утехите. Възстановяването на този ред, макар да се възприема със силно желание и твърдо решение, не се постига изведнъж. Който се е решил на това, нему предстои продължителна борба с предишните навици, докато те отпаднат и се заменят с други, съобразни с новия живот. И ето тук именно е от голямо значение как да управляваме и да се ползваме от външните сетива.

Всяко сетиво има свой кръг приятни и неприятни предмети. Душата изпитва удоволствие от приятните и като навикне, в нея се образува сладострастие към тях. По този начин от всяко сетиво в душата се насаждат няколко греховни влечения или наклонности и пристрастия. Те всички се крият в нея и мълчат, когато няма повод за тяхното възбуждане. Понякога те се възбуждат от мислите за техните предмети, но най-вече и най-силно тогава, когато самите предмети са в досег със сетивата. В такъв случай сладострастието към тях се надига безгранично - и в този, който още не е решил да му се поддаде, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт (Иак. 1:15), и за него се сбъдва пророческото изречение: смъртта влиза през прозорците ни (Иер. 9:21), т.е. през сетивата, които са прозорци на душата за влизане във връзка с външния свят. В този, който е решил да не му се поддава, започва борба, която е твърде опасна. Ето защо при такива случаи трябва да се придържаме към правилото, така да управляваме и така да се ползваме от сетивата, че чрез тях да не се възбужда чувственото сладострастие, а напротив, да се добиват такива представи, които да го потискат и да възбуждат противните на него чувства.

Виждаш ли, брате, в каква опасност могат да те докарат твоите сетива. Внимавай върху себе си и бъди мъдър, за да се предпазваш. Старай се по всякакъв начин да не ги допускаш да блуждаят насам-натам, както искат, и не ги насочвай към вкусване само на чувствени наслади, но напротив, насочвай ги там, където ще е добро или полезно и необходимо. Ако досега понякога през твоите сетива са се промъквали чувствени наслади, то отсега се подвизавай да ги обуздаваш и предпазваш от увлечения. Управлявай ги така, че там, където те по-рано са робували на суетни и душевредни удоволствия, сега от всяко нещо да възприемат полезни за душата представи и да ги пренасят в нея. Тези представи, като възраждат в душата духовни мисли, ще я карат да бъде събрана в себе си и ще я възнасят на крилете на умното съзерцание към лицезрението на Бога и към славословието Му!

Така, като наблюдаваш четирите стихии - огън, въздух, вода и земя, и като размисляш за тяхното естество, сила и действие, с голямо духовно задоволство ще извикаш към техния Творец, Който така ги е устроил: “Боже велики, Творче и Промислителю! Радвам се и се веселя, че Ти си начало и първопричина за съществуването на всички живи същества, на силите и на движенията!”. Като погледнеш към небето и към небесните тела: слънцето, луната и звездите, и като размислиш, че те са получили своята светлина и блясък от Бога, ще извикаш: “Светлина, по-светла от всички светлини, от Която е създадена веществената и невеществената светлина! Пречудна Светлина, първото нещо, от Което са се зарадвали ангелите и изпитват блаженство светиите, при неотклонното съзерцаване на Която всички веществени светлини изглеждат като дълбока тъмнина! Аз Те славя и превъзнасям, истинска Светлина, която просвещаваш всеки човек, идващ в света! Удостой ме винаги да Те съзерцавам с ума си, за да се радва с пълна радост сърцето ми!”.

Също така, като наблюдаваш дървета, треви и други растения, като размисляш как живеят, хранят се, растат и се размножават, и че те не от себе си имат живот и всичко друго, което притежават, но че всичко това е от творческия Божий Дух, Който ти не виждаш, и Който единствен им дава живителни сили, можеш да възкликнеш така: “Ето къде е истинският Живот, от Който, в Който и чрез Който всичко живее, храни се и се размножава! О, живоносна Наслада на моето сърце!”.

По същия начин, като наблюдаваш и неразумни животни, можеш да се издигнеш с ума си към Бога, Който им е дал сили и чувства да се придвижват от едно място на друго, и да кажеш: “О, първоначална Сила за движение на всичко, Която, привеждайки го в движение, Сама остава непроменена! Колко се радвам и веселя на тази Твоя непроменливост!”.

А като наблюдаваш себе си или другите хора и като размисляш, че само на човека е дадено високо достойнство, че от всички живи същества на земята само той е надарен с разум и служи за единение и съюз на веществените и невеществените творения - вдигни се да славословиш и да благодариш на своя Творец и Бог, като кажеш: “О, вечна Троице на Отца, Сина и Светия Дух! Бъди възхвалявана във вечни векове! Колко съм задължен да Ти благодаря винаги не само затова, че Ти си ме създал от земята и си ме поставил над всички земни творения, не само затова, че Ти си ме удостоил със Своя образ, с разум, слово и живо тяло, но най-вече задето си ми дал свободна воля да имам възможност да се уподобявам на Тебе чрез добродетелен живот, за да Те имам винаги в себе си и да имам блаженство в Тебе!”.

Сега се обръщам поотделно до всяко едно от петте сетива и ти казвам: като виждаш красотата и благообразието на творенията, отделяй умствено онова, което виждаш, от духовното тяхно значение, което не виждаш, и като размислиш, че цялата тази благообразна видима външна красота е дело на невидимия и най-прекрасния творчески Дух, в Който се намира първопричината на всяка външна красота, кажи, изпълнен от радостно чувство: “Това са обилни потоци от неръкотворния извор! Това е всенапояващият дъжд от безкрайното море на всички добрини! Радвам се от дълбочината на сърцето си, размисляйки за неизказаната красота на моя Творец - Който е начало и първопричина на всяка създадена красота! С каква духовна сладост се изпълвам, когато размислям за неизказаната (невъзможно да бъде описана нито с думи, нито с мисъл) красота на моя Бог, Който е първопричина на всяка красота!”.

Когато слушаш някой приятен глас или хармония от такива гласове и пение, насочи своя ум към Бога и кажи: “Господи мой, Ти си хармония на всички хармонии! Колко се радвам на Твоите безкрайни съвършенства, които, съсредоточавайки се в Тебе в преестествена хармония, отразявайки се в множеството ангели на небето и в безбройните творения под небето, образуват недостижима стройна симфония!”[1].

Ако ти се случи да помиришеш миро или някое хубаво цвете, премини мислено от този мирис към тайната приятна миризма на Светия Дух и кажи: “Това е хубавата миризма на онова уханно Цвете, и на онова Миро, Което не се свършва и Което е разлято върху всички Божии творения, както се говори в книгата “Песен на песните”: Аз съм саронски нарцис, долински крин (2:1), - и още: името ти е като разлято миро (1:2). Това е приятното Благоухание, Което се разлива в изобилие върху всичко, от най-висшите безплътни чисти ангели до най-низшите творения и ги изпълва с хубавия мирис”. Така някога Исаак, като усетил дъха от облеклото на своя син Иакова, казал: ето, дъхът от сина ми е като дъх от (пълна) нива, която Господ е благословил (Бит. 27:27).

А когато ядеш или пиеш, мисли, че Бог е, Който дава приятен вкус на всяка храна.

Също, когато раздвижваш ръцете си, за да извършиш някоя работа, размисляй, че Бог, Който ти е дал сили и способност да действаш, е първопричина на всяко движение.

А когато видиш у другите хубост или мъдрост, или правда, или някои други добродетели, и тук, като отделиш видимото от невидимото, кажи към Бога: “О, неизтощима Съкровищница на всяка добродетел! Колко голяма радост е за мене да знам и да виждам, че всяко добро изхожда от Тебе и че всяко наше добро, в сравнение с твоите божествени съвършенства, е нищо! Благодаря Ти, Боже мой, за това и за всяко друго добро, което правиш Ти за моя ближен. Но спомни Си, наш Благодетелю, и за моята нужда и за големия недостиг от добродетели, от който страдам”.

И ще кажа общо, че всеки път, когато усетиш в Божиите творения нещо привлекателно, което услажда, не спирай вниманието си само върху него, но отминавайки го, възнасяй мисълта си към Бога и казвай: “Ако Твоите творения, Боже мой, са толкова прекрасни, толкова радостни и усладителни, колко безкрайно прекрасен и колко безкрайно усладителен си Ти Сам, Творче на всичко!”.

Ако постъпваш така, мой възлюбени, можеш при помощта и на петте си сетива да се научиш на богопознание, като винаги възхождаш с ума си от творенията към Твореца. Тогава съществуващото и устройството на всичко създадено ще бъде като книга на богословието за тебе, и ти, докато се намираш в този живот, ще станеш участник на онова знание, което е свойствено на небесните жители. Защото целият свят и цялата природа не са нищо друго, освен орган, в който при видимата външност невидимо пребивава Сам Устроителят и Художникът на всичко, Който действа и видимо проявява Своето художество, или във видимото и вещественото представя пред погледа на разумните творения Своите невидими съвършенства и действия. Ето защо, от една страна, премъдрият Соломон казва: От величието на хубостта у създанията ще се познае сравнително Виновникът на тяхното битие (Прем. 13:5), а, от друга страна, свети апостол Павел свидетелства, че онова, що е невидимо у Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията (Рим. 1:20).

В Божия свят се намират, от една страна, всички Божии творения, които са устроени премъдро, а, от друга - човеците, надарени с разум, с цел, при помощта на разума, да разглеждат творенията и откривайки в тяхното създаване и устройство безкрайната премъдрост, да се издигат до познаване и съзерцаване на предвечното Ипостасно Слово, чрез Когото всичко е станало (Иоан 1:3). И, естествено, от действията ние ще опознаем Онзи, Който действа. Необходимо е само правилно и здраво да се разсъждава, за да се намери в творенията вяра и в създаденото да се види Създателят.



[1] Симфония в смисъл съгласие, съгласуваност.

Същите веществени предмети,
за които вече говорихме, могат да послужат
като средства за добро ползване на нашите сетива,
ако ние преминаваме от тях към размисли
за въплътяването на Бог-Слово,
страданията и смъртта Му

По-горе ти посочих как от веществените предмети можем да възнасяме нашия ум към съзерцаване на Бога. И по друг начин можеш да възнасяш своя ум от вещественото към Божественото - а именно, чрез преминаване от вещественото към размисъл за въплътяването на Бог-Слово, за страданията и смъртта Му. Всички видими неща могат да послужат за повод към такъв размисъл и съзерцание, ако преди това, гледайки ги, преминеш с мисълта си, както казахме по-горе, към размисляне, че Бог е Първопричината, Която им е дала битие и всичко, което има у тях: сили, съвършенства, действия, положение между другите творения и т.н. Ще размислиш колко е голяма и неизмерима добротата на Този Бог, когато Той, бидейки единствено Начало на всяко създадено от Него творение, поискал да слезе до такова смирение и смаляване, че да стане човек, да пострада и да умре за хората, допускайки творението на Неговите ръце да се въоръжи срещу Него и да Го разпъне.

И така, когато видиш или чуеш, или докосваш въже, бич, стълбове, трънливи клони, гвоздеи, чукове и др. подобни, помисли как всичко това някога е послужило като оръдие за страданията на твоя Господ.

Когато видиш сиромашки къщи или живееш в такава къща, премини в спомени за пещерата и за яслите, в които се е родил твоят Спасител Христос. Когато видиш, че вали дъжд, припомни си за онези кървави капки пот, които са капели от божественото тяло на сладкия Иисус в Гетсиманската градина и оросявали земята. Когато видиш морето и лодки по него, припомни си как някога Христос е ходил по водата и как от лодката е учил народа. Камъните, които виждаш, нека ти напомнят за онези камъни, които са се разпукали в момента на смъртта на Господа, и земята, по която ходиш, нека ти напомня за нейното тресене, станало при края на страданията Му.

Слънцето нека ти напомня онази тъмнина, която го затъмнила тогава. Водата да ти напомня онази вода, която заедно с кръвта изтекла от божествените ребра на Господа, когато войникът Го пробол на кръста след смъртта Му. Когато пиеш вино или друго питие, припомняй си за оцета и жлъчката, които дали на Спасителя на кръста.

Когато се обличаш, припомни си, че предвечното Слово облече човешка плът, за да те облече с божеството Си. Като погледнеш себе си облечен, помисли за Христа Господа, Който благоволи да бъде съблечен, за да приеме бичуване с камшици и заради тебе да бъде прикован на кръста. Ако нечий глас ти се покаже приятен и привлекателен, прехвърли влечението си към Спасителя, от Чиито уста изхожда всяка благодат и сладост, както се пее в псалмите: благодат се изля от Твоите уста (Пс. 44:3). И поради сладостта на речта Му, народът постоянно е бил при Него, не желаейки да се откъсне да Го слуша, както свидетелства свети евангелист Лука, казвайки: целият народ Му беше привързан и Го слушаше (Лук. 19:48). Когато чуеш шум и викове между народа, помисли си за онова най-беззаконно викане на иудеите: премахни Го, премахни, разпни Го! (Иоан 19:15). Когато видиш красиво лице, припомни си, че Най-прекрасният от синовете човечески (Пс. 44:3), Господ Иисус Христос, от обич към тебе благоволи да се яви на кръста като нямаше изглед, който да ни привлича към Него. Той беше презрян и унизен пред людете (Ис. 53:2, 3). Всеки път, когато бие часовникът, да ти идва наум онова тъгуване на сърцето, което обхванало Господа Иисуса, когато в Гетсиманската градина започнал да се страхува за наближаващия час на страданията и смъртта Му. Или мисли, като че ли чуваш ударите на чука, които се разнасяли при приковаването на Господа към кръста. И ще кажа общо, при всеки скръбен случай, който сполети тебе или друг, знай, че всяка наша скръб и страдание са нищо в сравнение с болезнените мъчения и рани, с които са били наранени душата и тялото на Господа през време на спасителните Му страдания за нашето спасение.

Как от сетивните възприятия да преминаваме
към нравствено-назидателни уроци

Когато виждаш предмети красиви наглед и ценени на земята размисли, че всички те са нищожни в сравнение с красотите и богатствата на небето, които ще получиш след смъртта.

Като обръщаш погледа си към слънцето, размисли, че душата ти е по-светла и по-прекрасна от него, ако се намира под благодатта на своя Творец; ако ли не, тя е по-тъмна и по-мерзостна от самата адска тъмнина.

Като гледаш към небето, насочи очите на твоята душа към най-високото, наднебесното небе, и свържи мисълта си с него, понеже то е приготвено за твое вечно блажено жилище, ако тук на земята живееш непорочно и свято.

Като слушаш пеенето на птиците по дърветата през пролетта и други мелодични песнопения, издигни своя ум към най-сладките райски песнопения и помисли как там непрекъснато навсякъде се разнася ехото на “алилуия” и на другите ангелски славословия, и моли Бога да те удостои вечно да Го славословиш заедно с онези небесни духове, за които пише в Откровението: След това чух висок глас като от много народ на небето, който казваше: алилуия, спасение и слава, чест и сила на Господа, нашия Бог (Откр. 19:1).

Ще ти напомня още едно оръжие за отблъскване на прелъстяванията от плътската красота: когато ти се случи това, бързай да задълбочиш своя ум в размисъл, какво ще представлява това същество, от което ти сега се увличаш, когато умре? Воняща гной, препълнена с червеи.

Когато отиваш някъде, при всяка стъпка си мисли, че по същия начин се приближаваш и към гроба. Също, като гледаш птиците, които летят из въздуха, или реките, чиито води текат бързо, размисляй, че с още по-голяма бързина твоят живот бърза към своя край.

Когато задухат силни ветрове, а на небето, покрито с тъмни облаци, започне да гърми и да блестят ослепителните мълнии, тогава си припомни за Страшния съден ден, и като коленичиш пред Господа Бога, помоли се да ти даде време и благодат добре да се приготвиш, за да можеш да застанеш без срам пред лицето на Неговото страшно величие.

Когато ти се случат различни неприятности, не забравяй и тогава да упражняваш своя ум в поучителни размисли във връзка с тях, а, най-главно, прави ето какво: издигни се към съзерцаване на всесилната Божия воля и се помъчи да се убедиш, че за твое добро и за твоето спасение всеблагата премъдрост и праведната Божия воля е благоволила да допусне да понесеш това, което търпиш сега, и при това в същия размер, както го понасяш. Ето защо, при такива случаи, радвайки се на любовта, която проявява към тебе Бог, и за това, че Той ти дава случай да докажеш как с готовност и с обич изпълняваш Неговата воля във всичко, което Нему е благоугодно да ти прати, кажи от сърце: “Ето, върху мене се изпълва Божията воля, която Той поради обич към мене е определил от векове, щото аз да понеса тази неприятност, или скръб, или загуба, или клевета. Нека бъде благословено името на моя благ Владика”.

Когато ти дойде наум някоя добра мисъл, обърни се към Бога и, като съзнаеш, че тя ти е изпратена от Него, Му благодари.

Когато се занимаваш с четене на Словото Божие, си представяй, че във всяка дума присъствува Бог, и приемай словата като че ли излизат от Неговите божествени уста.

Когато слънцето помръква, се проникни от скръб и помоли Бога да не допусне да паднеш в духовна тъмнина.

Когато гледаш кръста, знай, че това е знамето на нашето духовно усъвършенстване, в което е скрита всепобеждаваща сила. И ако ти се отдалечиш от него, ще бъдеш овладян от страстите. А ако пребъдеш под него, ще стигнеш до небето и ще влезеш там тържествено.

Когато виждаш иконата на Пресвета Богородица, обърни сърцето си към нея - Небесната Царица, и ѝ благодари, че тя е била готова и покорна на Божията воля, да роди, откърми и възпита Избавителя на света, и че при нашия стремеж към съвършенство тя никога не ни лишава от своето застъпничество и помощ.

Иконите на светиите нека ти показват колко ходатаи имаш пред Бога, които винаги се молят за тебе, и колко помощници имаш в твоя духовен възход, които сами като са се борили мъжествено през целия си живот със страстите и са ги победили, и на тебе са открили и посочили пътя за побеждаването им. Като извървиш бодро тоя път, при тяхна помощ, и ти заедно с тях ще бъдеш украсен с победен нетленен венец във вечната небесна слава.

Когато видиш храм, тогава между другите спасителни мисли, припомни си и това, че твоята душа е също Божий храм, както е писано: вие сте храм на живия Бог (2 Кор. 6:16), и че затова си длъжен да я пазиш чиста и непорочна.

Всеки път, когато чуеш камбанен звън, припомняй си архангелското благовестие: Богородице Дево, радвай се, и издигай в себе си следните мисли и чувства: благодари на Бога, задето е изпратил от небето на земята това благовестие, с което се положи началото на нашето спасение. Сърадвай Пресвета Богородица за това величие, с което тя е била въздигната поради дълбокото си смирение. Заедно с нея, най-блажената Майка, и с архангел Гавриил се поклони на божествения плод, Който се е заченал при благовестието в нейната пресвета утроба. Добре ще направиш, ако по-често повтаряш тази песен, съпровождайки я с посочените размисли, особено сутрин, вечер и към 12 часа през деня.

Накратко ще ти кажа: бъди винаги бдителен и внимателен по отношение на твоите сетива и никак не допускай онова, което възприемаш чрез тях, да възбужда или храни твоите страсти. Напротив, така се ползвай от него, че то ни най-малко да не те отклони от твоето главно решение: винаги и във всичко да бъдеш благоугоден на Бога, като пребъдваш в Неговата воля. А за тази цел, освен горепредложеното издигане на мислите от вещественото към духовното, най-вече ще може да спомага и онова правило, за което говорихме в първите глави - от нищо да не се увличаш изведнъж и нищо изведнъж да не пренебрегваш, но чрез твърдо и строго размисляне да определяш как в даден случай да се отнесеш към впечатленията, добити чрез сетивата, за да бъде това съобразно с Божията воля, както я знаем от Неговите заповеди.

Ще ти кажа още за сведение, че посочените начини, как да обръщаме употребяването на сетивата за духовна полза, са описани от мене не за да се упражняваш в тях непрекъснато. Не, ти си длъжен, като съсредоточиш своя ум в сърцето, да пребиваваш непрекъснато там с Господа, като Го имаш и като ръководител, и като помощник за побеждаване на страстите, ту чрез просто вътрешно съпротивяване, ту чрез добродетелни дела, противоположни на тях. А казаното от мене е за да знаеш как да се ползваш от него, когато се яви нужда. Все пак, да се покрие всичко сетивно, което ни заобикаля, с една духовна покривка, ще бъде много благотворно за целите на нашето духовно съвършенство.

Общи наставления за употреба на сетивата

Тук ще ти предложа общи правила за това, как трябва да се употребяват сетивата така, че идващите чрез тях впечатления да не разрушават нашия духовно-нравствен строй. Внимавай!

1. Най-вече, брате мой, дръж здраво в ръцете си злите и бързи твои крадци - очите си - и никак не ги допускай да гледат с любопитство навсякъде и всичко. Защото от такова любопитство и страстно гледане може да се зароди в сърцето ти сладострастна блудна прищевка, която не е невинна, както е казал Господ: всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си (Мат. 5:28). И от мъдрите някой е написал: “От погледа се ражда желание”.

Пази се също да не се вглеждаш в хубавите ястия и пития, като си припомняш нашата прамайка Ева, която, като погледнала с недобри очи плода на забраненото дърво в рая, у нея се появило желание към него; тя го откъснала и яла, и така низвергнала в смъртта себе си и целия свой род.

Не гледай с желание нито красивите дрехи, нито сребро и злато, нито бляскавите светски паради, за да не влезе през очите в душата ти страстта на тщеславието и на сребролюбието, за избавяне от което така се молил свети пророк Давид: Отвърни очите ми да не виждам суета (Пс. 118:37).

2. Трябва да пазиш също и ушите си.

Първо: Да не слушаш срамни и сладострастни приказки, от които душата се напълва с безразсъдство и сърцето се разпалва от плътската страст, защото е писано: Бягай от зловредни думи (Притч. 27:11 - слав.).

Второ: Не слушай шумни и смешни разговори, празни приказки и измислици. А ако неволно ги чуеш, не се услаждай от тях и не ги одобрявай. Не е прилично да търсиш удоволствие в такива приказки. Те са само за онези развратени хора, за които свети апостол Павел е казал, че те ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха; те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат (2 Тим. 4:3, 4).

Трето: Не слушай с наслада осъжданията и клеветите, каквито някои пръскат за своите ближни, но или ги пресичай, ако ти е възможно, или бягай, за да не ги чуеш. Защото свети Василий Велики счита еднакво достойни за отлъчване както ония, които осъждат и клеветят, така и тези, които ги слушат, без да ги спират.

Четвърто: Не слушай празни и суетни разговори, в които прекарват времето си мнозина, и не се услаждай от тях. Защото в закона е писано: Не обръщай внимание на празен слух (Изх. 23:1). И Соломон е казал: суета и лъжа отдалечи от мене (Притч. 30:8).

И най-накрая: Пази се от слушане въобще на всякакви разговори и думи, които могат да въздействат пагубно на душата ти. В числото на тези се намира и ласкателството, както е казал пророк Исаия: Народе Мой! Онези, които вас прославят, ласкаят ви, и ви въвеждат в заблуда (Ис. 3:12 - слав.).

Но обичай да слушаш божествени учения, свещени песнопения и псалми, и всичко онова, което е честно, свято, премъдро и спасително за душата.

3. Пази своето обоняние от всякакви миризми, които разнежват и могат да възбудят плътски мисли и движения.

4. Пази своя вкус и стомах, да не се поробват от сладки и многоразлични ястия и разгорещяващи спиртни питиета.

Всичко, което сега ти казах, е онази земя, с която е осъден да се храни змията-изкусител; и всичко това е храна, с която се хранят нашите плътски страсти. Ето защо, ако ти не счетеш това като нищожно, а, напротив, мъжествено се въоръжиш и не допускаш нищо подобно да влиза през сетивата в твоята душа и в твоето сърце, уверявам те, наистина леко ще отслабиш цялата сила на дявола и на страстите, като не им даваш храна, чрез която биха могли да живеят в тебе, и за кратко време ще напреднеш по пътя на духовното усъвършенстване.

В книгата Иов е написано, че силният лъв загива по липса на плячка (4:11). Този лъв изобразява дявола, постоянен наш враг. Той бяга от човек, който не му дава да се храни, като отхвърля и потиска всички страстни движения, възбуждани от впечатления чрез нашите сетива.

Как да управляваме езика си

Най-необходимо за нас е да управляваме добре и правилно езика си и да го обуздаваме. Двигател на езика е сърцето. С каквото е пълно сърцето, то се излива чрез езика. И обратно, сърдечните чувства, изливайки се чрез езика, се засилват и вкореняват в сърцето. Ето защо езикът е един от главните деятели за формиране на нашия характер.

Добрите чувства са мълчаливи. Повече егоистичните чувства търсят да се проявят чрез словото, за да изкажат онова, което лъсти тяхното самолюбие, и което може да ни изтъкне, както ни се струва, от добрата страна. Многословието най-често произхожда от някое горделиво самомнение, според което, като смятаме, че ние сме най-компетентни и че нашето мнение за предмета на разговора е най-удовлетворително, чувстваме нужда да се изкажем и с обширен разговор и многократни повтаряния да втълпим нашето мнение в сърцето на другите, като се натрапваме по този начин като неканени учители и като мечтаем да имаме понякога за свои ученици хора, които разбират работата по-добре от учителя.

Това, което казахме по-горе, се отнася за случая, когато предметите на разговора заслужават повече или по-малко внимание. Но най-често многословието е равнозначно на празнословие: няма думи за изразяване на онези големи злини, които произлизат от този лош навик. Въобще многословието отваря вратата на душата, през която веднага излиза сърдечната топлина на благоговението, толкоз повече това става от празнословието. Многословието отвлича нашето внимание от себе си, и в сърцето, което по този начин не се пази, започват да се промъкват крадешком обичайните страстни чувства и желания, и понякога с такъв успех, че когато свършим празнословието, в сърцето се оказва не само съгласие, но и взето вече решение за страстните дела. Празнословието е врата за осъждане и за клевети, разпръсквателна станция на лъжовни известия и мнения, сеячка на разногласия и кавги. То потиска желанието за умствена работа и почти винаги служи за параван срещу липсата на основно познание за нещата. След празнословието винаги остава като утайка едно чувство на тъга и на леност. Не е ли това доказателство, че душата, без да иска, съзнава, че е ограбена?

Свети апостол Яков, искайки да посочи колко е трудно за онзи, който обича да приказва много, да се удържи от нещо неполезно, греховно и вредно, е казал, че сдържането на езика в необходимите граници е присъщо само на съвършените мъже: Който не греши с дума, той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло (Иак. 3:2). Езикът, щом започне да говори за свое удоволствие, тича в разговора като разюздан кон, и бърбори не само хубавото и необходимото, но и лошото и вредното. Ето защо същият апостол го нарича неудържимо зло... пълен със смъртоносна отрова (Иак. 3:8). Съгласно с това и Соломон още в древността е казал: При много говорене не се избягва грехът (Прит. 10:19).

Не се впускай в дълги разговори с този, който те слуша с недобро сърце, защото като му досадиш, ще те намрази, както е писано: Бъбрица омръзва, и който си присвоява право да говори, намразяват го (Сир. 20:8). Пази се да не говориш строго и надменно, защото и едното, и другото е крайно омразно и кара да те подозират, че си суетен и мислиш високо за себе си. Никога не говори за себе си, за своите дела или за своите роднини, като изключим случаите, когато това е необходимо. Но и тогава говори, по възможност, кратко и набързо. Когато виждаш, че другите говорят за себе си много, принуждавай себе си да не им подражаваш, макар техните речи да ти се струват смирени и самоукоряващи. Що се отнася до твоя ближен и до неговите работи, не се отказвай да говориш, но винаги говори по възможност кратко даже и тогава, когато това се изисква за негово добро.

Когато говориш, припомняй си и се мъчи да изпълниш заповедта на св. Таласий, която гласи: “От петте вида разговор с други, три употребявай с благоразумие и без страх; четвъртия употребявай рядко; а от петия напълно се откажи” (Добротолюбие, т. 3). Един от тези, който предава думите на свети Таласий, под първите три вида разбира: да, не, разбира се от себе си, или ясно; под четвъртия разбира съмнителното; а под петия - напълно неизвестното. С други думи казано: за онова, за което знаеш положително, че е истина или лъжа, или за онова, което е очевидно само по себе си, за такива неща говори решително като истина или лъжа, или като за нещо очевидно; за онова, което е съмнително, по-добре нищо да не говориш, а когато ти се налага да кажеш, говори за него като за съмнително, без да предрешаваш въпроса. А за онова, което на тебе не ти е известно, не говори нищо. Друг, тълкувайки същото, казва: ние имаме пет начина за изказване, или пет вида на речта; звателен, когато викаме някого; въпросителен, когато запитваме; желателен и просителен, когато искаме или просим нещо; определителен, когато изказваме решително мнение за нещо; заповеден, когато началствено и властно заповядваме. От тези пет първите три употребявай винаги свободно; четвъртия - по-рядко, доколкото ти е възможно; а до петия не се докосвай.

За Бога говори с цялата си готовност, особено за Неговата обич и благост, но със страх да не съгрешиш, като кажеш нещо непристойно за божественото, с което ще смутиш простите сърца на слушателите. Затова обичай повече да внимаваш в разговорите на другите, като пазиш техните думи в дълбочината на своето сърце. Когато пък говорят за нещо друго, нека само звукът на гласа да достига до ушите ти, без мисълта да занимава ума, който да бъде неотклонно насочен към Бога. Даже и тогава, когато е необходимо, онзи, който говори, да бъде изслушан, за да разбереш в какво се състои работата и да му дадеш необходимия отговор, и тогава не забравяй, между думите, които слушаш и изговаряш, да насочваш своя ум към небето, където се намира твоят Бог, като размисляш за Неговото величие и за това, че Той не отклонява Своето око от тебе и винаги гледа на тебе с одобрение или не, в зависимост от това, което става в мислите на твоето сърце, в твоите разговори, движения и дела.

Когато ще стане нужда да говориш, първо добре обмисляй това, което искаш да кажеш. Нека то премине през твоето сърце, преди да дойде на езика. И ще видиш, че много от това, което искаш да кажеш, по-добре ще бъде да не излиза от устата ти. Трябва да знаеш, че и от онова, което ти се струва да е хубаво, понякога би било по-добре да остане погребано в гроба на мълчанието. Това “понякога” ти сам ще разбереш веднага след завършване на разговора.

Мълчанието е велика сила в делото на нашия стремеж към съвършенство и е сигурна надежда за успешен победен край. Мълчанието е мило за онзи, който не се надява на себе си, а на Бога. То е пазач на свещената молитва и е дивен помощник при упражняване в добродетелите; а заедно с това е и признак за духовна мъдрост. Свети Исаак казва, че “пазенето на езика не само кара ума да се издига към Бога, но и в явните дела, които се извършват от тялото, тайно доставя голяма сила за тяхното извършване. То просвещава и при тайния подвиг, ако само някой пази мълчанието разумно” (Слово 31). На друго място свети Исаак така възхвалява мълчанието: “Когато на едната страна сложиш всичките дела на своя уединен живот, а на другата - мълчанието, тогава ще видиш, че то натежава на везните. За нас има много добри съвети, но когато някой възприеме да пази мълчание, за него става излишно спазването на всички добри съвети” (Слово 41). А на друго място той нарича мълчанието “тайнство на бъдещия век; а думите, казва, са оръдия на този свят” (Слово 42).

А свети Варсануфий поставя мълчанието по-високо от богословстването, като казва: “Ако си стигнал дотам, че вече можеш да богословстваш, то трябва да знаеш, че мълчанието заслужава по-голямо учудване и слава” (Отговор 36). Случва се някой да мълчи, защото няма какво да каже или защото очаква по-удобен момент, за да се изкаже; друг мълчи поради някои други причини, “заради човешка слава или заради усърдие към тази добродетел - мълчанието, или затова, че води тайно разговор с Бога в сърцето си, от който не иска да бъде откъснато вниманието на неговия ум” (Свети Исаак, слово 7), но общо може да се каже, че онзи, който е мълчалив, показва, че е благоразумен и мъдър” (Слово 19).

За да свикнеш на мълчание, ще ти посоча едно най-добро и просто средство: залови се за това дело и то само ще те научи какво да правиш. А за да бъдеш усърден към този труд, по-често размисляй за лошите последствия от безразборното бърборене и за спасителните последствия от благоразумното мълчание. И когато вкусиш от спасителните плодове на мълчанието, тогава не ще имаш нужда от никакви уроци за това.

Как да се справяме с представите и паметта

След като казахме вече за управляването на сетивата, следва сега да кажем и за това, как да се справяме с представите и паметта. Защото според мнението на почти всички философи представите и паметта не са нещо друго освен отпечатък от онези предмети и неща, които сме видели, чули, помирисали, вкусвали, пипали. Може да се каже, че представите и паметта са едно вътрешно общо чувство, което помни всичко, възприето от петте сетива. Един вид сетивата и предметите, които ни заобикалят, приличат на печат, а представите - на отпечатъци от тези печати.

Представите и паметта ни са дадени, за да се ползваме от техните услуги, когато сетивата ни са в почивка и ние нямаме пред себе си предметите, които са минали през нашите сетива и са се отпечатали в тях (в представите и паметта). Като нямаме възможност да наблюдаваме пред себе си предметите, които сме видели, чули, вкусвали, мирисали и пипали, ние ги извикваме в съзнанието си с помощта на представите и паметта, в които те са се отпечатали, и по този начин ги разглеждаме и обсъждаме, като че ли те външно се намират пред нас.

Ти някога например си ходил в Смирна и след като си заминал оттам, вече не я виждаш с очите си. Но когато пожелаеш да си спомниш за Смирна, можеш да сториш това при помощта на представите и паметта. Тогава тя ти се представя в нейния истински вид, големина и разположение. Това не значи, че душата ти е излязла от тебе и отишла в Смирна, както мислят някои невежи хора, но че ти сам в себе си виждаш този образ на Смирна, който се е отпечатал в паметта ти.

Представите за различните предмети понякога причиняват много безпокойства на тези, които се стремят да пребивават винаги с Бога. Защото това отвлича вниманието от Бога и го насочва към суетното и греховното, като нарушава нашето добро вътрешно настроение. По този начин ние страдаме не само през деня, но и нощно време при сънища, в които представите често се задържат не само за един ден.

а) Трябва да знаеш, че Бог е извън всички сетива и над всичко сетивно. Той е извън всякакъв вид, цвят и място. Той е напълно без форма и без вид, и макар да се намира навсякъде, е по-горе от всичко. Затова Той е и извън всякаква представа. “Никаква представа няма място по отношение към Бога, защото Той е по-горе от всяка мисъл и пребивава по-горе от всичко” (Игн. и Калл., гл. 65 края, Добротолюбие т. 5). Оттук само по себе си следва, че представата е душевна сила, която в същността си няма свойство да се намира в единение с Бога.

б) Трябва да знаеш, че и Луцифер, първият от ангелите, бил едно време по-високо от всяка представа; извън всякакъв вид, цвят и сетива, невеществен, безвиден и безтелесен. Но когато той се възгордял и поискал да бъде равен на Бога, паднал от онова първоначално надсетивно състояние в тази многовидна, многосъставна и груба представа, както предполагат мнозина от богословите, и по този начин от ангел без вид, без вещество и безстрастен е станал дявол, многовиден и страстен. И какъвто станал той, такива станали и неговите слуги, всички демони, за което у Григорий Синаит четем следното разсъждение: “Те са били някога духове, обаче са паднали от онази безвещественост и тънкост, възприели някаква веществена грубост, като всеки от тях получил известна телесност, според чина и степента на действия, които го окачествяват. По тази причина и те, подобно на човеците, като изгубили ангелската сладост, лишили се от божествена наслада и били осъдени да намират наслада в земното, както и ние, понеже сме станали един вид веществени чрез взаимодействие с веществените страсти”. По тази причина дяволът у светите отци се нарича художник, многовиден змей, който се храни от пръстта на страстите, фантазьор и с други подобни имена. А в Свещеното Писание той се изобразява като телесен дракон, с опашка, ребра, шия, нос, очи, челюсти, устни, кожа, тяло и други подобни членове. Виж за това 40 и 41 глави от книгата на праведния Иов. От това трябва да разбереш, възлюбени, че понеже многовидната фантазия е изобретение и изрод на дявола, тя е многожелателна за него и удобна за нашето погубване. Светите отци справедливо я наричат мост, чрез който душеубийците демони влизат в душата, смесват се с нея, и я правят кошер на търтеи, срамно жилище на зли и богопротивни мисли и на всякакви нечисти страсти, душевни и телесни.

в) Трябва да знаеш, че според свети Максим, великият богослов, първосъздаденият Адам е бил създаден от Бога без да е имал свойство за представи. Неговият ум, чист и безвиден, макар и да проявявал умствена дейност, но не възприемал представи от външните образи и предмети. Без да употребява тази низша сила на представите и без да отобразява очертания, вид, размер и цвят на предметите, той чрез висшата душевна сила или чрез чистата мисъл, невеществено и духовно съзерцавал само чистите идеи и предмети. Но човекоубиецът дявол, който сам е паднал поради мечтите си за богоравенство, довел и Адам до същото падение, така че и той започнал да мечтае за равенство с Бога, и паднал от това мечтание. От онзи духовен, равноангелски, чист, разумен и без представи живот, той е бил хвърлен в този чувствен живот, многосъставен, многовиден, потънал в представи и мечти.

След като човекът паднал в такова състояние, кой би могъл да опише в какви страсти, в какво злонравие и в какви заблуди е бил вкаран от тези свои мечтания чрез представите?

И така, брате мой, ако желаеш леко и удобно да се освободиш от такива заблуди и страсти, ако се стремиш да избягаш от различните мрежи и коварства на дявола, ако имаш желание да се съединиш с Бога и да намериш Божествената светлина и истина, трябва мъжествено да влезеш в борба със своите страстни представи и се подвизавай да пазиш ума си чист, какъвто Бог го е създал.

Но ти не можеш да достигнеш това другояче, освен като обърнеш своя ум към себе си, като го затвориш в своето сърце и като го научиш против волята му да пребивава вътре, ту в съкрушена молитва с вътрешен глас да се моли - “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай ме”, ту като внимава върху себе си с разсъждение, а най-вече като съзерцава Бога и в Него намира спокойствие. Защото, както змията, когато променя кожата си, според думите на естествоизпитателите, пълзи и с усилие минава през някой тесен проход, така и умът, като преминава през теснините на сърцето и на умната молитва в сърцето, съблича облеклото на представите за чувствените предмети и за недобрите чувствени впечатления и става чист, ясен и пригоден за единение с Бога, заради уподобяването Нему, което възприема по този начин. Или както водата - колкото повече се стеснява в тесни проходи, толкова по-голяма сила придобива и с бързина се стреми нагоре - така и умът: колкото повече се стеснява чрез тайно сърдечно поучение и внимание към себе си, толкова по-тънък и силен става и се стреми нагоре, като бива недостъпен за никоя страст, мисъл и представа за нещата, не само веществени, но и мислени, понеже при такива случаи те остават навън и не могат да влязат. Ще ти предложа и друго сравнение, което подхожда още повече. Както лъчите на слънцето, когато са пръснати във въздуха и са разединени помежду си, не са така светли и топли, но когато при помощта на лупата се съберат, те дават ослепителна светлина и топлина, която запалва, също така и умът: когато се съсредоточи в сърцето с внимание и тайно поучение, става светоносен и запалващ, разпръсва веществената и страстна тъмнина, изгаря и унищожава всякакви образи и движения от този род.

Това е първият и главният начин на справяне с представите и паметта, който, възлюбени, трябва да държиш неотклонно. Чрез него не само ще поправиш тези душевни сили, но ще заличиш в тях всички следи и остатъци от възприетите преди впечатления и образи на сетивни предмети, които възбуждат и хранят страстите. Но колкото по-действен и плодоносен е този начин, толкова по-труден е той. А колкото е по-труден, толкова по-малко желаещи има да го прилагат, да не кажем - толкова по-малко вярващи в силата му, особено из средата на мъдреците и учителите, не само светски, но и духовни. Като не желаят да повярват на онова, което ни учи Светият Дух и светите отци, които сочат този начин в най-ценната от всички скъпоценни камъни книга “Добротолюбие”, те справедливо се лишават от плодовете на Светия Дух, каквито се удостояват да получат мнозина неучени и даже неграмотни. Защото, според думите на Спасителя, Бог е утаил това от мъдри и разумни, а (...) го открил на младенци (Лук. 10:21). Тези, които не вярват в силата на този подвиг и не го започват, никак не могат да разберат колко благотворен е той, според думите на пророка: Ако не повярвате, не ще разберете (Исаия 7:9 - слав.).

А когато виждаш, че умът ти се изморява и не може повече да се задържа вътре в сърцето в умосърдечна молитва - тогава опитай втория начин, а именно: разреши му да излезе навън и да има простор в божествените и духовни размисли и съзерцания, както тези, които ни преподава Свещеното Писание, така и онези, за които дават повод и които ни внушават Божиите творения. Такива духовни размисли, бидейки сродни на ума, поради своята тънкост и невещественост, не го огрубяват и не го прилепят към външното, а напротив, като задоволят достатъчно жаждата му за свободно движение в неговата област, със своето съдържание го предразполагат по-скоро да се завърне вътре в сърцето, за единение с Бога, чрез задълбочаване в мисъл само за Него. Ето защо преподобният Максим казва, че “само духовният подвиг не може да направи ума безстрастен, ако заедно с това той не се занимава и с различни други духовни съзерцания”. Все пак, пази се, докато все още си наклонен към духовни падения, да не се спираш само на физическата страна на Божиите творения, веществени предмети, животни и др. Защото, в такъв случай, умът, още несвободен от страстния поглед върху сетивните предмети, вместо да се пренася от тях към духовни и невеществени мисли, които се крият в тях, ще се увлича само от тяхната външна красота, и като се услажда от нея, може да възприеме лъжливи учения за тях и да усвои страстни разположения.

Има и третиначин за доставяне на почивка и спокойствие на твоя ум, а именно, започни да размисляш за живота и страданията на Господа, като започнеш от раждането Му в пещерата, обрязването, сретението, кръщението Му в Иордан, четиридесетдневното постене в пустинята, за проповядваното от Него Евангелие, за различните чудеса, сторени от Него, за преобразяването Му на Тавор, за измиването нозете на учениците и за преподаденото от Него тайнство през време на вечерята, за Неговото предаване, за страданията Му, за кръста, погребението, възкресението и възнесението на небето, за различните страдания на мъчениците и за многогодишните строги подвизи на преподобните отци.

По същия начин, за да предразположиш сърцето си и възбудиш у себе си покайни чувства, можеш да размисляш още за тайнството на страшния смъртен час, за покъртителния ден на съда, за различните видове мъки, за съжителството с демоните. Размисляй също и за спокойствието и неизказаните радости на праведниците, за небесното царство, за вечната слава и непрекъснато блаженство, за гласа на празнуващите, за пълното единение с Бога, за постоянното съпребиваване и жителство с ангелите и с всички светии.

Ако ти, брате, нарисуваш върху платното на твоята представа такива размисли, не само ще се избавиш от непотребни спомени и зли мисли, но ще придобиеш и голяма похвала в деня на съда за този подвиг, както обещава свети Василий Велики в словото си за девството, казвайки, че “всеки човек, докато живее в тялото си, прилича на художник, който рисува някаква картина на скришно място. Както художникът, като завърши картината си, я изнася на изложба и получава похвала от зрителите, ако е избрал хубав сюжет и хубаво я е нарисувал, или, напротив, бива порицаван, ако е избрал лош предмет и я е нарисувал лошо, така и всеки човек, когато застане пред Божия съд след смъртта, ще бъде или похвален и облажаван от Бога, ангелите и светиите, ако е украсил своя ум и въображение със светли, божествени и духовни изображения и представи, или обратно - ще бъде посрамен и осъден, ако е напълнил своето въображение със страстни, срамни и низки картини. И свети Григорий Солунски се учудва как от въздействието на сетивните предмети, чрез въображението, върху душата се настанява или умствена светлина, която доставя вечно блажения живот, или мислена тъмнина (Добротолюбие).

Знай обаче, че аз не искам да ти кажа винаги да се занимаваш само с тези размисли. Не - употребявай ги само понякога, додето твоят ум, изморен да се задържа в теснотата на сърцето, отпочине. Когато той отпочине, възвръщай го пак в сърцето и го карай да се задържа без мечтания и образи, като пребивава в сърдечен спомен за Бога. Защото, както всички раковини и мекотели не намират за себе си никъде спокойствие, освен в своите раковини, в които се укриват като в къща, така и умът никъде не се успокоява, както в жилището на сърцето и във вътрешния човек, където се укрива, като в крепост и успешно води борба с мислените врагове и страстите, които също се крият вътре, макар повечето от хората да не знаят това.

Че страстите и мислите се крият вътре в нас, в сърцето, и оттам излизат и се борят срещу нас, това не е моя мисъл. Чуй какво казва Господ: от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули: това осквернява човека (Мат. 15:19, 20). И това, че нашите врагове - демоните, се укриват около сърцето, не е моя мисъл. Така учат светите отци.

Към всичко гореказано добавям: бъди бодър и внимавай в себе си. В това се заключава по преимущество нашата вътрешна духовна борба, и тя е по-трудна от борбата със сетивата. Всеки, който се бори, знае това от опит. Лесно можеш да постигнеш това - да не възприемеш нещо съблазнително с което и да е сетиво. Но да се справиш с въображението и спомена за него след възприемането му, вече е много трудно. За да видиш или да не видиш някое лице, или да погледнеш на него страстно или безстрастно, това не е така мъчно, и не е необходима голяма борба. Но след като го видиш и погледнеш страстно, не е леко, а е необходима голяма борба и не малък подвиг, за да изпъдиш от паметта си представата за това лице. И врагът може да си играе с твоята душа като с топка, като прехвърля вниманието ти от един спомен на друг, и чрез тях да раздвижва пожелания и страсти, като те задържа по този начин в страстно настроение. Ето защо ти казвам: бъди бдителен и най-вече внимавай върху представите и паметта.

Християнинът трябва по всякакъв начин
да избягва тревогите и сърдечните вълнения,
ако желае добре да побеждава страстите си

Всеки християнин е длъжен, когато изгуби мира в сърцето си, да направи всичко зависещо от него за възстановяването му. Също е длъжен да не допуска някои случайности от всекидневния живот да разклатят този мир: тук подразбирам болести, рани, смърт на сродници, война, пожар, неочаквана радост, страх и скърби, спомени за предишни грешки и престъпления, с една дума - всичко, от което обикновено сърцето се вълнува и тревожи. По тази причина да не се допускат тревоги и вълнения при такива случаи, защото, като им се подаде, човек изгубва самообладание и се лишава от възможността ясно да разбира събитията и вярно да преценява необходимия начин за действие. А и едното, и другото дават на врага възможност да го вълнува още повече и да го насочи към някоя постъпка, която мъчно се поправя или е напълно непоправима.

Аз не искам да кажа: не допускай скърби, защото това не е в наша власт, но - не допускай скръбта да овладее сърцето ти и да го вълнува. Дръж скръбта извън пределите на твоето сърце и бързай така да я смекчиш и укротиш, че тя да не ти пречи както здраво да мислиш, така също и да постъпваш правилно. А това, при Божия помощ, е в наша власт, ако в нас действат нравствено-религиозни чувства и разположения.

Всяка скръб има своите особености и срещу всяка една от тях има начини за постъпване. Аз обаче говоря общо за тях, като имам предвид общото тяхно свойство да предизвикват тревога и душевно смущение. Затова ще ти предложа общо средство срещу тях. А това средство е вярата в благия Божий промисъл, който устройва течението на нашия живот заедно с всички негови случайности за лично благо на всеки един от нас, както и добродушна покорност на Божията воля, която се изразява в това, че ние от дълбочината на душата си викаме: да бъде Божията воля! Нека да бъде така, както е угодно на Бога, и ще бъде за наше добро.

Това добро различно се осъзнава и чувства от различните хора. Някой съзнава: Божията благост ме води към покаяние. Друг казва: Господ ми е изпратил това заради греховете ми, за да ме очисти от тях, затова нося епитимия от Бога. На трети му идва мисълта: Господ ме изпитва дали Му служа искрено. А тези, които гледат отстрани човека, когото са сполетели скърби, могат да помислят и нещо друго: това му се случи, за да се явят делата Божии върху него. Но такова заключение може да има само при свършека на скърбите, а именно при явната помощ на Бога. В душата на онзи, който скърби, са възможни само първите три чувства. Те всички са от такова свойство и имат такава сила, че което и от тях да влезе в сърцето, е способно да успокои надигащата се буря на скърбите и да внесе мир.

Ето едно общо средство за успокояване на сърцето, когато скърбите се опитват да го смутят: като възпламениш в себе си вяра в благия Божий промисъл за тебе, и като оживиш в душата си пълна покорност на Божията воля, навеждай на сърцето си горепосочените мисли и го принуждавай да почувства, че чрез постигналата те скръб Господ те изпитва или ти налага наказание за очистване на душата ти от грехове, или те предразполага към покаяние изобщо, или частно за някой забравен грях. Щом сърцето ти почувства едно от тези неща, скръбта ти веднага ще се успокои, и ще ти даде възможност да възприемеш и другите две чувства. А заедно те още по-бързо ще внесат мир и спокойствие в душата ти, така че ти неволно ще викаш: нека бъде благословено името на Господа във вековете! Каквото въздействие оказва маслото на морските вълни, такова и тези чувства за скръбното сърце: вълните утихват и настава голяма тишина[2].

Така успокоявай сърцето, когато то се разтревожи в каквато и да е степен. Но ако чрез продължителен труд над себе си и чрез духовни подвизи така вкорениш в сърцето си споменатите чувства, че те винаги го изпълват, тогава никаква скръб не ще те разтревожи, защото такова настроение ще бъде за тебе като предпазна мярка срещу нея. Не че скръбните чувства няма да се приближават до тебе; те ще се приближават, но веднага ще отстъпват, както морски вълни от голяма скала.



[2] В древността мореплавателите употребявали този способ за успокояване на бурното море: върху повърхността му изливали масло. Това, изглежда, предотвратявало въздействието на вятъра върху дълбочините на морето и по този начин морското вълнение утихвало.

Какво да правим, когато срещнем пречки
в стремежа към съвършенство

Когато паднеш в някой грях, поради своята духовна слабост или поради своя лош характер (тук се разбират простителните грехове: изпусната лоша дума, ядосване, лоша мисъл, нечисто желание и други подобни), не проявявай малодушие и не се блъскай напразно и безсмислено. Първото нещо, което трябва да направиш, е: не се спирай върху себе си и не казвай: “Как допуснах това или как ме сполетя това?”. Това е вик на гордо самомнение. Напротив, трябва да се смириш, и като погледнеш към Господа, кажи и почувствай: “Какво ли друго може да се очаква от мене, Господи, толкова съм слаб духовно и с лош характер”. И веднага благодари на Бога, че само дотук е дошла работата, като изповядаш: “Ако не беше Твоята безкрайна благост, Господи, не бих спрял само дотук, а щях да падна още повече”.

Обаче, като осъзнаваш себе си такъв, бъди предпазлив да не допуснеш безгрижната и снизходителна мисъл, че, понеже си такъв, като че ли имаш право да вършиш нещо неприлично. Не, без да се гледа на това, че си духовно слаб и с лош характер, всичко неприлично, което правиш, ти се вменява за грях. Защото всичко, което произхожда от тебе, надарения със свободна воля, принадлежи на твоето желание, и както доброто служи за твое оправдание, така лошото - за твое осъждане. Ето защо, като се осъзнаеш, че не си добър, осъзнай заедно с това, че си виновен за лошото, което си сторил сега. Осъди себе си и се укори, без да гледаш настрани, търсейки на кого да прехвърлиш вината си. Нито хората, нито стечението на обстоятелствата са виновни за твоя грях. Виновно е само твоето зло желание. Затова само себе си укорявай.

Обаче не бъди като онези, които казват: да, аз го направих, но какво от това? Не! След осъзнаване и самоукоряване, като поставиш себе си пред лицето на Божията правда, побързай да възпламениш в себе си и покайни чувства: съкрушение и болка от греха, не толкова, че си се унижил чрез него, колкото поради това, че си оскърбил Бога, Който е явил толкова милости лично към тебе, като те е повикал към покаяние, като ти е простил предишните грехове, като те е допуснал до благодатните тайнства, като те е запазил в добрия път и те ръководи по него.

Колкото по-дълбоко е съкрушението (разкаянието), толкова е по-добре. Но колкото и силно да е съкрушението, не допускай даже и сянка на неочакване за помилване. Помилването е готово за всички, и ръкописанието за всички грехове е разкъсано на кръста. Очаква се само разкаяние и съкрушаване от всекиго, та всеки да усвои силата на изглаждането на греховете на целия свят, което се извърши на кръста. С тази надежда наведи и ти надолу тялото и душата си и извикай: “Помилвай ме, Боже, по голямата Си милост” - и не спирай да викаш, додето не усетиш себе си, виновния, помилван - така че грешката и помилването да се слеят в едно чувство.

Тази благодат слиза върху всекиго, който се кае. Но разкаянието трябва да се съпровожда от решение, свързано с обещание да не се правят занапред снизхождения, а строго да се пазим от всякакви падения, не само големи, но и малки, и с присъединяване на усърдна молитва за благодатна помощ. След като се уверим, че не можем да се надяваме на своите сили и усилия, от само себе си ще започнат да излизат от сърцето въздишки: Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене (Пс. 50:12).

Всичко това - самоосъждане, съкрушаване, молитва с надежда за помилване, решение с въодушевяване да се пазиш занапред, и молитва за благодатна за това помощ - е необходимо да го вършиш всеки път, щом съгрешиш било с очи, с уши, с език, с мисъл и с чувства, и нито за миг да не оставяш в сърцето си грях, неизповядан пред Господа и неочистен пред Него чрез сърдечно покайване.

Ако паднеш отново, отново прави същото, и макар да ти се е случило много пъти да съгрешиш, толкова пъти и очиствай себе си пред Господа. А привечер, ако имаш възможност, разкажи всичко това на своя духовен отец, а когато не е възможно в същата вечер, разкажи го при удобен случай. Такова изповядване или откриване на сърцето пред своя духовен отец е най-благотворното действие в делото на нашата духовна борба.

Нищо не поразява така духовния враг, губителя на душите, и не разрушава коварствата му, както такъв начин на действие. Ето защо той по всякакъв начин се старае да му противодейства, и вътрешно, и външно: вътрешно - чрез мисли и чувст&