ТВОРЕНИЯ на Светителя Василий Велики - Том 1 (част 2)

СВЕТИ ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ Архиепископ на Кесария Кападокийска

Издава се с благословението на славянобългарския манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон.

Превод от руски език по изданието на Сергиево-Троицката Лавра от 1900 година


БЕСЕДИ ВЪРХУ ПСАЛМИ
БЕСЕДА върху първата част на псалом първи
БЕСЕДА върху псалом седми
БЕСЕДА върху края на псалом четиринадесети и срещу лихварите
БЕСЕДА върху псалом двадесет и осми
БЕСЕДА върху псалом двадесет и девети
БЕСЕДА върху псалом тридесет и втори
БЕСЕДА върху псалом тридесет и трети
БЕСЕДА върху псалом четиридесет и четвърти
БЕСЕДА върху псалом четиридесет и пети
БЕСЕДА върху псалом четиридесет и осми
БЕСЕДА върху псалом петдесет и девети
БЕСЕДА върху псалом шестдесет и първи
БЕСЕДА върху псалом сто и четиринадесети

БЕСЕДИ ВЪРХУ ПСАЛМИ

БЕСЕДА върху първата част на псалом първи

Цялото Писание е боговдъхновено и полезно (2 Тим. 3:16), и е написано от Светия Дух, та в него, като в обща лечебница за душите, всички ние, хората, да намираме лекарство - всеки против собствения си недъг. Защото е казано: Изцелението ще заличи големи грехове (Екл. 10:4 - слав.). Но на едно учат пророците, на друго - историците; на едно наставлява законът, а на друго - предложеното увещание под формата на притчи; а книгата Псалми е събрала в себе си полезното от всички книги. Тя пророкува за бъдещето, припомня събития, дава закони за живота, предлага правила за поведение. Накратко, тя е обща съкровищница с добри учения и старателно намира полезното за всекиго. Лекува и застарели рани на душата, и на наскоро ранения дава бързо изцеление, и болното възстановява, и неповреденото поддържа; и казано най-общо, доколкото е възможно, унищожава страстите, които под различна форма господстват над душите през човешкия живот. И при това тя предизвиква в душата някаква тиха наслада и удоволствие, което прави разсъдъка целомъдрен.

Светият Дух знаел, че е трудно да води човешкия род към добродетелта и че поради склонността си към удоволствия нехаем за правия път. И така, какво прави? Смесва ученията с приятността на сладкото пеене, та заедно с доставящото наслада и благозвучното за слуха, неусетно да приемем и полезното, съдържащо се в словото. Така постъпват и мъдрите лекари; когато дават горчиво лекарство за пиене на болни, които имат отвращение към него, често намазват ръба на чашата с мед. Именно с тази цел са съчинени за нас тези хармонични песнопения на псалмите, така че и децата по възраст, и общо взето невъзмъжалите по нрави, външно само да ги пеят, а всъщност да обучават душите си. Едва ли някой от простолюдието, и особено пък - от нехайните, ще си тръгне оттук, като лесно е задържал в паметта си апостолската и пророческата заповед; а стиховете на псалмите и по домовете ги пеят, и по пазарите си припяват. И ако някой разсвирепее от гняв като звяр, щом слухът му изпита наслада от псалома, ще продължи нататък, като незабавно укроти в себе си свирепостта на душата със сладко пеене.

Псаломът е тишина за душите, подател на мир; успокоява буйните и вълнуващи се помисли; смекчава раздразнителността на душата и оцеломъдрява невъздържаността. Псаломът е посредник на дружбата, единение между далечните, помирение между враждуващите. Защото кой може да счита за враг онзи, с когото е възнасял общ глас към Бога? Затова псалмопеенето ни доставя едно от най-големите блага - любовта, изобретявайки съвместното пеене като свръзка на единство и събирайки хората в един хармоничен хор.

Псаломът е убежище от демоните, влизане под закрилата на ангелите, оръжие при нощни страхове, отмора от дневните трудове, безопасност за младенците, украшение в цветуща възраст, утеха на старците, най-прилична премяна за жените. Псаломът заселва пустини, оцеломъдрява пазари. За начинаещите е начало на учението, за преуспяващите е нарастване на познанието, за съвършените е опора; това е гласът на Църквата. Той прави празниците светли; предизвиква скръб по Бога (2 Кор. 7:10). Защото псаломът и от каменно сърце изтръгва сълзи. Псаломът е занимание на ангелите, небесно съжителство, духовен тамян. Това е мъдро изобретение на Учителя, Който е направил така, че да пеем и същевременно да се учим на полезното. От това и уроците се запечатват по-лесно в душите. Защото изучаваното насила не остава задълго в нас; а приетото с удоволствие и приятно чувство се вкоренява по-дълбоко в душите.

На какво ли не ще се научиш от псалмите? Не ще ли опознаеш оттук величието на мъжеството, строгостта на справедливостта, честността на целомъдрието, съвършенството на благоразумието, начина за покаяние, мярката на търпението и всяко благо, което споменеш? Тук има съвършено богословие, предсказание за Христовото идване в плът, устрашаване със съд, надежда за възкресение, обещание за слава, откриване на тайнства. Всичко е събрано в книгата Псалми като в голяма обща съкровищница. Пророкът пригодил псалмите към така наречения псалтир, (избирайки го) измежду многото музикални инструменти, давайки с това, както ми се струва, да се разбере, че в него издава гласове благодатта, подавана свише - от Духа; защото единствено при този музикален инструмент причината за звуците се намира отгоре. При китарата и лирата, медната струна звучи отдолу под лъка. А при псалтира причината за хармоничните ладове е отгоре, та и ние да се грижим да търсим горното и да не се увличаме от приятността на пеенето в плътски страсти. При това пророческото слово, както мисля, дълбокомислено и премъдро ни е показало с устройството на този инструмент, че хората с прекрасна и добре настроена душа могат да се издигат към горното.

След тези думи нека разгледаме и началото на псалмите.

Блажен е оня мъж, който не е ходил в събранието на нечестивци (Пс. 1:1 - слав.). Строителите на жилища, вдигайки на височина огромни сгради, полагат и основи, съответстващи на височината. И корабостроителите, подготвяйки кораб за превозване на големи товари, укрепват подводната част, съобразявайки се с теглото на превозваните стоки. И при раждането на животните сърцето, което естествено се образува най-напред, получава от природата устройство, подходящо за бъдещото животно. Но каквото са основите за сградата, подводната част за кораба и сърцето за тялото на животното, същата сила, струва ми се, има и това кратко предисловие по отношение на цялостното съдържание на псалмите. Тъй като възнамерява по-нататък да увещава за много неща, които са трудни и са изпълнени с безброй подвизи и усилия, псалмопевецът предварително посочва на подвижниците на благочестието блажения край, та в очакване на приготвените ни блага да понасяме безскръбно скърбите на сегашния живот. Така и за пътниците, вървящи по неравен и труднопроходим път, трудът се облекчава от очакването за удобна странноприемница; и търговците биват карани да тръгват смело в морето от желанието да купят стока; и при земеделците надеждата за плодородие прави труда неусетен. Затова и общият Наставник в живота, Великият Учител, Духът на истината, мъдро и умело предложил най-напред наградата, та като насочваме взора си отвъд тежкия труд на ръцете си, да побързаме с мисълта си да се насладим на вечните блага.

Блажен е оня мъж, който не е ходил в събранието на нечестивци. И така, съществува истинско благо, което в същинския и изначален смисъл трябва да бъде наричано блажено; и то е Бог. Затова и Павел, възнамерявайки да спомене за Христа, казва: по явяването на блажения Бог и Спасител наш Иисус Христос (1 Тим. 1:11; Тит. 2:13). Защото наистина е блажено това изначално добро, към Което е насочено всичко, Което е желано от всичко, това неизменяемо Естество, това Господско Достойнство, този безметежен Живот, това безпечално Състояние, в Което няма промени, Което не бива засягано от превратности, този вечнобликащ Извор, тази ненамаляваща Благодат, това неизчерпаемо Съкровище. Но невежите и обичащите света хора, не познавайки природата на доброто, често наричат блажено онова, което няма никаква стойност - богатство, здраве, охолен живот, - което по природата си не е добро; защото не само лесно се изменя в противоположното, но и не може да направи добри притежателите си. Защото кого богатството е направило справедлив или кого здравето е направило целомъдрен? Тъкмо обратното, всеки от тези дарове често подпомага греха при злоупотребяващия с тях. Затова блажен е придобилият по-ценни неща, станалият причастник на неотнимаеми блага. Но по какво ще го разпознаем? Това е онзи, който не е ходил в събранието на нечестивци.

И преди да кажа какво означава да не се ходи в събранието на нечестивци, възнамерявам да ви разясня един въпрос, който възниква тук. Ще попитате: “Защо пророкът взема само мъжа и него нарича блажен? Нима е изключил жените от числото на блажените?” Не! Една е добродетелта за мъжа и за жената, както и сътворяването на двамата е еднакво по достойнство; а затова и наградата на двамата е еднаква. Чуй какво е казано в книгата Битие: И сътвори Бог човека, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори (Бит. 1:27). Но при тези, при които природата е една, и действията са едни и същи; а за тези, чиито дела са равни, и наградата е една и съща. И така, защо псалмопевецът, като споменал за мъжа, премълчал за жената? Защото при (съществуващото) единство на природата счел за достатъчно за обозначаване на цялото да посочи заемащото водещо място във вида.

Затова е блажен онзи мъж, който не е ходил в събранието на нечестивци. Виж каква точност в думите и как всяко изречение е изпълнено с мисли. Не е казал: “който не ходи в събранието на нечестивци”, а: който не е ходил. Който още е сред живите, не бива да бъде наричан блажен поради неизвестността на края на живота му. Но който е изпълнил възложените му задължения и е завършил живота си с безукорен край, вече безопасно може да бъде наричан блажен. А защо са блажени онези, които ходят по закона Господен (Пс. 118:1)? Тук Писанието нарича блажени не ходилите, а още ходещите в закона. Това е защото вършещите добро заслужават одобрение за самото дело; а избягващите злото заслужават похвала не тогава, когато веднъж или два пъти са избегнали греха, а тогава, когато успеят завинаги да избегнат изкушение в злото.

Но в хода на разсъжденията пред нас се появява и второ затруднение. Защо псалмопевецът нарича блажен не преуспяващия в добродетелта, а несторилия грях? В такъв случай и конят, и волът, и камъкът биха могли да бъдат наречени блажени. Защото кое неодушевено същество е стояло на пътя на грешници? Или кое безсловесно (животно) е седяло в сборището на развратители? Но потърпи малко и ще намериш лек. Пророкът добавя: А в закона на Господа е волята му (Пс. 1:2). Само разумно същество може да се поучава в Божия закон. А ние ще кажем и това, че отдалечаването от злото е началото на усвояването на доброто. Защото е казано: Избягвай злото и върши добро (Пс. 36:27).

И така, довеждайки ни мъдро и благоизкусно до добродетелта, псалмопевецът поставил отдалечаването от греха като начало на добрите дела. А ако направо бе изискал съвършенство от теб, то може би ти би се забавил да пристъпиш към действие. А сега те приучва към по-леснодостъпното, за да се захванеш по-смело и с останалото. И бих казал, че упражняването в добродетелта наподобява стълба - онази стълба, която видял някога блаженият Иаков, една част от която била близо до земята и се опирала на нея, а другата се издигала даже над самото небе (Бит. 28:12). Затова встъпващите в добродетелния живот трябва първо да стъпят здраво на първите стъпала и от тях непрестанно да се изкачват все по-нагоре и по-нагоре, докато накрая чрез постепенно преуспяване не се изкачат на възможната за човешката природа висина. Затова както първоначалното изкачване по стълбата е отдалечаване от земята, така и в живота по Бога отдалечаването от злото е начало на преуспяването. Общо взето, всяко бездействие е много по-лесно от което и да е дело. Например не убивай, не прелюбодействувай, не кради (Изх. 20:13-15; всяка от тези заповеди изисква само бездействие и неподвижност . Обичай ближния си като себе си (Мат. 19:19); и: продай имота си, и раздай на сиромаси (Мат. 19:21), и: който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две (Мат. 5:41) - ето вече действия, подобаващи на подвижници; и за извършването им вече е необходима мъжествена душа. Затова, удиви се на мъдростта на този, който чрез по-лекото и леснодостъпното ни води към съвършенство.

Псалмопевецът ни е предложил три условия, които трябва да спазваме: да не ходим в събрание на нечестивци, да не стоим в пътя на грешници, да не седим в сборище на развратители. Следвайки естествената последователност в развитието на всяко действие, той внесъл този ред и в казаното от него. Защото първо започваме да обмисляме намерението, после го подкрепяме, а след това укрепваме в обмисленото. Затова първоначално трябва да наречем блажена чистотата на нашите помисли, защото сърдечните съвещания са коренът на телесните действия. Така блудството пламва първо в душата на сластолюбеца, а после предизвиква телесна поквара. Затова и Господ казва, че оскверняващото човека е вътре в човека (Мат. 15:18). Тъй като грехът против Бога се нарича нечестие в собствения смисъл на думата, то никога да не допускаме в себе си съмнение в Бога поради неверие. Защото, ако кажеш в сърцето си: “Има ли Бог, Който управлява всичко? Има ли на небето Бог, Който се разпорежда с всекиго поотделно? Има ли съд? Има ли отплата за всеки според делата му? Защо праведните живеят в бедност, а грешните богатеят; едни са немощни, а други се наслаждават на здраве; едни са неуважавани, а други са прославени? Светът не се ли движи случайно? И не е ли неразумната случайност тази, която безразборно отрежда житейския жребий всекиму?”, това вече означава да отидеш в събранието на нечестивци. Ако си помислил така, значи си отишъл в събрание на нечестивци. Затова блажен е този, който не е направил в себе си място на съмнението в Бога, който не е изпаднал в малодушие при вида на настоящето, а очаква обещаното; който не е имал недоверчива мисъл за Създалия ни.

Блажен е и този, който в пътя на грешници не стои. Път е наречен животът; защото всеки от родените бърза към края. Както намиращите се на палубата на кораб без никакво усилие от тяхна страна биват носени от вятъра към пристанището и макар сами да не усещат това, бързият ход на кораба ги приближава до целта; така и ние с течащото време на живота ни, сякаш с някакво непрекъснато и непрестанно движение по незабележимото течение на живота, биваме завличани всеки към своя край. Например спиш, а времето ти изтича. Бодърстваш и мисълта ти е заета? Но заедно с това и животът ти се изчерпва, макар това да убягва от сетивата ти. Всички хора тичаме по някаква писта и всеки от нас бърза към целта си; затова всички сме на път. И по този начин можеш да добиеш представа за този път. Ти си пътник в този живот; отминаваш всичко; всичко остава зад теб - виждаш покрай пътя растение или трева, или вода, или нещо друго достойно за зрението ти; полюбуваш му се за кратко и продължаваш нататък. Отново срещаш камъни, пропасти, канари, скали, пънове, а понякога зверове, влечуги, тръни или други неприятни неща; поскърбиш за кратко и отминаваш. Такъв е животът; той няма нито постоянни удоволствия, нито продължителни скърби. Този път не е твоя собственост, но и настоящето също не е твое. Пътниците имат следния обичай: щом първият направи крачка, веднага след него друг вдига крак, а след него - и следващият. Виж и животът не е ли подобен на това? Днес ти обработваш земята, а утре ще я обработва друг, след него пък - някой друг. Виждаш ли тези ниви и великолепни сгради? Колко пъти всяка от тях е сменила името си, откакто съществува! Наричала се е собственост на еди-кой си, после е преименувана по името на друг, преминала е в ръцете на нов собственик, а сега се нарича собственост на друг, още по-нов. И така, животът ни не е ли път, по който поемат ту едни, ту други, и по който всички вървят един след друг? Затова, блажен е, който в пътя на грешници не стои.

А какво значи не стои? Когато се намира в ранна възраст, човек още не е нито порочен, нито добродетелен, защото тази възраст не е способна нито на едното, нито на другото състояние. Но когато разумът в нас е съзрял, тогава се сбъдва написаното: Когато дойде заповедта, грехът оживя, пък аз умрях (Рим. 7:9, 10). Защото възникват лукави помисли, раждащи се в душите ни от плътски страсти. Наистина, заповедта е дошла, тоест придобито е познание за доброто, и ако тя не надделее над лошия помисъл, а позволи разумът да бъде поробен от страстите, то грехът е оживял, а умът е умрял, като е станал мъртъв чрез грехопаденията. Затова е блажен този, който не се е забавил в пътя на грешници, а с добър разум се е затичал към благочестивия живот.

Има два пътя, противоположни един на друг - път широк и просторен и път тесен и скръбен. Двама са и водачите и всеки от тях се опитва да привлече (пътниците) към себе си. Водачът по гладкия и полегат път е измамник; това е лукав демон, който чрез удоволствията увлича вървящите след него към гибел. А водач по неравния и стръмен път е добър ангел, който чрез голямата трудност на добродетелта води вървящите след него към блажен край. Докато всеки от нас е младенец и тича след онова, което доставя наслада в настоящето, не се грижи ни най-малко за бъдещето. Но щом стане мъж и понятията му се изградят, той сякаш вижда, че животът пред него се дели на две и води ту към добродетелта, ту към порока; и поглеждайки често към тях с душевното си око, различава кое е присъщо на добродетелта и на порока. Животът на грешниците показва в себе си всички наслади на настоящия век. Животът на праведните показва само благата на бъдещия век. Пътят на спасяваните колкото бъдещи блага обещава, толкова трудности в настоящето представя. А сластолюбивият и невъздържан живот предлага не очаквана впоследствие, но сегашна наслада. Затова всяка душа се замайва и не може да устои сред помислите. Щом си спомни за вечното, избира добродетелта; а щом насочи поглед към настоящето, предпочита удоволствието. Тук вижда угаждане на плътта, а там - нейното поробване; тук - пиянство, а там - пост; тук - необуздан смях, а там - обилни сълзи; тук - танци, а там - молитва; тук - флейти, а там - въздишки; тук блудство, а там - девство. И понеже истинското добро е леснопостижимо от разума само чрез вярата (тъй като е отдалечено от нас и око не е виждало и ухо не е чувало), а сладостта на греха ни е под ръка и насладата се влива в нас през всяко сетиво, блажен е този, който не се е увлякъл към гибелта чрез примамките на удоволствието, а с търпение очаква надеждата за спасение и при избора на единия или на другия път не е поел по пътя, водещ към злото.

И в сборище (слав.: на седалище) на развратители не седи. Да не би да говори за седалищата, на които отморяваме телата си? И какво отношение има дървото към греха, та да трябва да избягвам седалището, което преди това е било заето от грешник, като нещо вредно? Или трябва да мислим, че под седалище се разбира неподвижното и постоянно пребиваване в одобряване на греха? Трябва да се пазим от това, защото ревностното забавяне в греха поражда в душите непоправим навик. Защото застарялата душевна страст и укрепналият с времето помисъл за грях се лекуват трудно или стават съвсем неличими, когато навиците, както най-често се случва, се превърнат в природа. Затова трябва да желаем дори да не се докосваме до злото. А другият път е - веднага след изкушението да бягаме от него като стрела, пусната срещу нас, както е написал Соломон за лошата жена: Не поглеждай към нея, но се отвърни, не се забавяй (срв. Притч. 9:18 - слав.). И сега познавам хора, които на младини са се подхлъзнали в плътски страсти и чак до старини поради навика в злото пребивават в грехове. Както свинете, валяйки се в тинята, непрестанно, все повече и повече се покриват с кал, така и тези хора чрез сластолюбието с всеки изминал ден се покриват с нов позор. И така, блажено дело е - дори и да не помисляш за злото. Ако ли пък, уловен от врага, си приел в душата си съвети на нечестието, не стой в греха. А ако и това ти се е случило, не се застоявай в злото. Затова, не сядай на седалището на развратители.

Ако си разбрал какво седалище има предвид Писанието, а именно, нарича така продължителното пребиваване в злото, изследвай кого нарича развратители. За чумата запознатите с този въпрос казват, че тя, като засегне някой човек или животно, чрез общуване се предава на всички приближаващи се. Тази болест има такава особеност, че всички се заразяват един от друг с тази немощ. Такива са и извършителите на беззаконие. Защото, предавайки си болестта един на друг, всички заедно страдат от недъга и заедно погиват. Не ти ли се е случвало да виждаш блудници да седят по пазарите, да се присмиват на целомъдрените, да разказват срамните си дела, достойните си за мрака занимания и да изброяват случаите на своето безчестие като подвизи или като някакви други доблестни постъпки? Това са погубители, които се стремят да предадат собствения си порок на всички и се мъчат да направят мнозина подобни на себе си, за да избегнат хулите, когато пороците станат всеобщи. Огънят, като допре леснозапалимо вещество, не може да не го обхване цялото, особено ако задуха силен вятър, който пренася пламъка от едно място на друго. Така и грехът, щом обземе един човек, не може да не премине към всички приближаващи се, когато лукавите духове го раздухват. Така духът на блудството не се ограничава само с това, да подложи на безчестие един човек, а веднага се присъединяват другари: пирове, пиянство, срамни приказки и лека жена, която пие, усмихва се на един, съблазнява друг и разпалва всички към същия грях. Нима е малка тази зараза, нима е маловажно това разпространение на злото? А подражаващият на користолюбеца или на човек, който чрез някакъв друг порок е постигнал значителна власт в обществото, станал е управник на народи или военачалник и после се е отдал на най-срамни страсти - нима подражаващият му не ще приеме в душата си гибелна зараза, като превърне в своя собственост порока на онзи, на когото подражава? Блестящото положение в света излага на показ и живота на хората, станали известни в обществото. Воините най-често подражават на военачалниците, живеещите в градовете вземат пример от началстващите; и общо казано, когато мнозина счетат порока на един човек за достоен за подражание, тогава ще бъде справедливо и уместно да се каже, че от него се разпространява в живота някаква гибелна зараза за душите. Защото грехът в именитата личност привлича мнозина склонни към подхлъзване да подражават на същото. И понеже заимстват повредата един от друг, то за такива хора се казва, че погубват души. И така, не сядай на седалището на развратители, не участвай в събирания на повреждащи нравствеността и гибелни хора, не оставай в компанията на съветници в злото!

Но словото ми досега се бави само на предисловието, а забелязвам, че големината му надхвърли необходимата мярка, така че ако би било казано повече, и на вас не би ви било лесно да го запазите в паметта си, и на мен би ми било трудно да продължа служението на словото, защото поради вродена немощ не ми достига глас. Но макар това, за което говорихме, да не бе доизказано, и макар, след като показах, че трябва да бягаме от злото, премълчах това, как да се усъвършенстваме посредством добри дела, като предложих настоящето на благосклонното ви внимание, обещавам, с Божията помощ, да допълня и недостигащото, стига само да не ми бъде наложено пълно мълчание. Господ да дари и на нас наградата за казаното, и на вас - плод от това, което чухте, по благодатта на Своя Христос, защото Негова е славата и властта във вечните векове. Амин.

БЕСЕДА върху псалом седми

(1) Псалом Давидов, който той изпя на Господа по повод на думите на Хусия, син Иеменин (Слав.)

Надписът на седми псалом на пръв поглед донякъде противоречи на разказваното в книгите Царства, където пише за Давид. Защото там се разказва за Хусий, първия Давидов приятел (2 Царств. 15:32), син на Арахия. А тук Хусия е син на Иемения. Но както този Хусий не е син на Иемения, така и от споменаваните там няма друг. Дали пък не е наречен син Иемениин поради това, че проявил голямо мъжество и извършил доблестен подвиг, когато под маската на приятелство отишъл при Авесалом и осуетил съвета на Ахитофел, който предлагал мнение, типично за доста ловък и вещ във военното дело човек? Защото син на Иемения в превод означава син на десницата. А когато Ахитофел съветвал да не отлагат ни най-малко военните действия, а незабавно да нападнат бащата[1], който още не бил готов за сражение, Хусия не допуснал, съветът на Ахитофел да бъде приет, за да навлече Господ - както е казано - злочестина върху Авесалома (2 Царств. 17:14). Но, обратно, за да даде време на Давид да събере силите си, той ги убедил в ползата от отлагането и забавянето, с което и угодил на Авесалом, който казал: Съветът на архитенеца Хусия е по-добър от Ахитофеловия съвет. Същевременно чрез свещениците Садок и Авиатар той съобщил на Давид за разпорежданията на Авесалом и настоял Давид да не остава през нощта в равнината на пустинята, а да побърза с прехода. И тъй като чрез този добър съвет той станал дясната ръка на Давид, получил и име от доблестната си постъпка и затова бил наречен син Иемениин, тоест син на десницата. А в Писанието съществува обичай на порочните хора да се дава име по-често по греха, отколкото по баща, и добрите синове да се именуват по отличаващата ги добродетел. Така апостол Павел нарича дявола синът на погибелта: докле се не открие човекът на греха, синът на погибелта (2 Сол. 2:3). И в Евангелието Господ нарекъл Иуда погибелен син; казано е: никой от тях не погина, освен погибелния син (Иоан. 17:12). А вещите в богопознанието нарекъл чеда на премъдростта; казано е: И премъдростта биде оправдана от своите чеда (Мат. 11:19). И още казва: И ако бъде там синът на мира (Лук. 10:6). Затова не е чудно, ако и сега е премълчано за родителя по плът на първия Давидов приятел; а той е наречен син на десницата, като получил това подходящо му име по своята постъпка.

(2) Господи, Боже мой! На Тебе се уповавам, спаси ме. Човек може да си помисли, че тези думи са нещо обикновено, че абсолютно всеки би могъл направо да каже: Господи, Боже мой! На Тебе се уповавам, спаси ме. А в действителност може би не е така. Който се надява на човек или се насища с нещо друго житейско, например: с могъщество или с пари, или с нещо друго, считано от хората за високо, не може да каже: Господи, Боже мой, на Тебе се уповавам. Защото има заповед да не се надяваме на князе; и е казано: Проклет оня човек, който се надява на човек (Иер. 17:5). Не бива нито да отдаваме божествена чест на някого другиго, освен на Бога, нито да се надяваме на някого другиго, освен на Бога, Господаря на всичко. Казано е: Господ е моето упование и моя песен (Пс. 10:1 и 117:14).

А защо пророкът се моли Господ първо да го спаси от гонителите, а после да го избави? Препинателният знак ще направи речта ясна: спаси ме от всички мои гонители, и ме избави; (3) за да не изтръгне врагът като лъв душата ми. Каква е разликата между спасение и избавление? Тази, че от спасение се нуждаят немощните, а от избавление - държаните в плен. Затова този, който има в себе си немощ, но намира в себе си и вяра, се насочва от собствената си вяра към спасение; защото е казано: Твоята вяра те спаси (Лук. 7:50); и още: както си повярвал, нека ти бъде (Мат. 8:13). А който търси избавление, очаква други да платят за него искания откуп. Затова този, който го заплашва смърт, знаейки, че един е Спасителят и един е Изкупителят, казва: На Тебе се уповавам, спаси ме “от немощта и ме избави от плен”. И мисля, че когато мъжествените Божии подвижници, които през целия си живот достатъчно са се борили с невидимите врагове, избегнат всичките им гонения и се намират в края на живота си, князът на този свят ги проучва, за да ги задържи при себе си, ако по тях се намерят рани, получени по време на борбата, или някакви петна и отпечатъци от грях. А ако бъдат намерени ненаранени и неопетнени, то като непобедими, като свободни, ще бъдат упокоени от Христа. Затова пророкът се моли за бъдещия и настоящия живот. Тук казва: Спаси ме от всички мои гонители, а там, по време на изпитание: Избави ме, за да не изтръгне врагът като лъв душата ми. Можеш да разбереш това от Самия Господ, Който преди страданието Си казва: Иде князът на тоя свят, и в Мене той няма нищо (Иоан. 14:30). Но Той, Който не е сторил грях, казал: няма нищо; а за човека е достатъчно, ако се осмели да каже: “Иде князът на този свят и в мен той има дребни и незначителни неща”. Опасно е това да ни се случи, когато няма кой да ни избави, нито кой да ни спаси. Към двете понятия са добавени други две: Спаси ме от всички мои гонители и ме избави, за да не ми бъде изтръгната душата, кога няма избавител.

(4) Господи, Боже мой! Ако аз съм направил нещо, ако има неправда в ръцете ми, (5) ако съм въздал зло на онези, които ми въздават зло: то нека падна от моите врагове изтощен (слав.), (6) нека врагът погне душата ми и я настигне. За Писанието е обичайно да употребява думата въздаяние не само в общоприетия смисъл, когато доброто или злото вече е извършено, но и по отношение на нещо, което предстои, както на следното място: Въздай на твоя раб (Пс. 118:17 - слав.), вместо да каже: “Дай”, е казано: “Въздай”. Да дадеш означава да поставиш начало на добротворството; да се отплатиш означава да дадеш нещо равностойно за сторено ти добро; а въздаянието е някакво второ начало и връщане на оказаното някому добро или зло. А аз мисля, че когато в Писанието вместо молба се изразява сякаш някакво настояване и се иска въздаяние, тогава то има долу-горе следния смисъл: “Какъвто дълг да се грижат за децата задължително имат родителите по природа - същото изпълни и по отношение на мен”. А бащата е задължен от естествената любов към децата да се грижи за живота им. Защото е казано: “родителите са длъжни да събират богатство (...) за децата” (2 Кор. 12:14), така че освен живот, да им осигурят и средства за поддържане на живота. По подобен начин даването или въздаването често се употребява в Писанието за първоначални действия. А сега пророкът като че ли уверено казва: “ Не въздадох на онези, които ми въздават зло, не въздадох с подобно за подобното. Ако съм въздал зло на онези, които ми въздават зло: то нека падна от моите врагове изтощен”. Паднал от враговете си изтощен е онзи, който се е лишил от благодатта, подавана от Христовата пълнота.

Нека врагът погне душата ми и я настигне, нека стъпче в земята живота ми. Душата на праведника, ако се откаже от съучастие в тялото, има живот, скрит с Христа в Бога (Кол. 3:3); така че може да каже заедно с апостола: Вече не аз живея, а Христос живее в мене. И още: А дето живея сега в плът, живея с вярата (Гал. 2: 20). А душата на грешника, живеещ по плът, потънал в телесни удоволствия, се валя в плътските страсти като в тиня. Врагът, тъпчейки я, се опитва още повече да я оскверни и така да се каже, да я погребе, като стъпва върху падналия и с краката си го натъпква в земята, тоест натъпква живота на подхлъзналия се в тялото.

И славата ми да всели в пръстта (слав.). Светиите имат жителство на небесата и си събират блага във вечните съкровищници и слава на небесата; а за земните и живеещите по плът хора се казва, че и славата им се вселява в пръстта. Който се слави със земното си богатство, който се домогва до кратковременна част от хората, който възлага надежда на телесни преимущества, той има слава в себе си, но тя не се издига към небето, а остава в пръстта.

(7) Възкресни, Господи, в гнева Си, дигни се в краищата на Твоите врагове (слав.). Пророкът се моли вече за извършване на тайната на възкресението, за да бъде унищожен грехът им, или за издигането на кръста, което трябвало да стане, когато злобата на враговете нарасне до краен предел. Или пък думите дигни се в краищата на Твоите врагове съдържат в себе си приблизително следния смисъл: “До каквито и крайности да достигне злобата, разливайки се безмерно и безпределно, Ти, поради голямата Си сила, можеш, като добър Лекар, предварително да ограничиш пределите, да спреш болестта разливаща се и проникваща навсякъде, и да пресечеш непрекъснатото ѝ разпространение с вразумяващите Си удари”.

Стани, Господи, Боже мой, със заповедта, която си заповядал (слав.). Тези думи могат да бъдат отнесени и към тайната на Възкресението, като ги разбираме в смисъл, че пророкът моли Съдията да стане и да отмъсти за всеки грях и да приведе в изпълнение предписаните ни заповеди; а може да ги разбираме и по отношение на тогавашното състояние на пророка, който моли Бога да стане и да отмъсти за заповедта, която е дал. А Бог дал заповедта: Почитай баща си и майка си (Изх. 20:12); и Давидовият син я нарушил. Затова, с цел неговото поправяне и вразумяването на мнозина, моли Бога да не дълготърпи, а да стане с гняв и да отмъсти за Своята заповед. Казва: Отмъсти не за мен, а за пренебрегването на заповедта, която Сам си дал.

(8) Множество народи ще застанат около Тебе. Известно е, че след вразумяването на един неправеден мнозина се обръщат. Затова накажи престъплението му и голямо множество народи ще застанат около Тебе.

Издигни се високо над тях. Заради наобиколилото Те множество, което Ти придоби с благодатното Си слизане и домостроителство, върни се на висотата на славата, която си имал, преди още светът да е съществувал (срв. Иоан. 17:5).

(9) Господ ще съди народите. На много места в Писанието е посято слово за съда, като много необходимо и силно убедително при обучението по благочестие на повярвалите в Бога чрез Иисус Христос. И тъй като словото се предлага по различен начин, то изглежда някак си слято за онези, които не правят точна разлика между значенията. Защото е казано: Който вярва в Мене, не бива съден, а който не вярва, е вече осъден (Иоан. 3:18). Но ако думата невярващ е равна по значение на думата нечестив, защо е казано, че нечестивците не ще възкръснат на съда (Пс. 1:5 - слав.)? И още: щом като вярващите чрез вяра са станали синове Божии, а поради това и сами са удостоени да бъдат наричани богове, как Бог застана в събранието на боговете; всред боговете произнесе съд (Пс. 81:1)? Но изглежда, че думата “съдя” се употребява в Писанието понякога със значение: “изпитвам”, а понякога - със значение: “осъждам”. Така със значение “изпитвам” тя е употребена в думите: Отсъди ме, Господи, понеже ходих непорочно; защото тук пророкът добавя: Изкуси ме, Господи, изпитай ме (Пс. 25:1, 2). И със значение “осъждам” - в думите: Защото, ако бихме съдили сами себе си, нямаше да бъдем съдени (1 Кор. 11:31). Това означава: “ Ако бихме изпитвали сами себе си, не бихме били подложени на осъждане”. Казано е също, че Господ (...) ще се съди с всяка плът (Иер. 25:31), тоест при изследването на живота Господ Сам подлага Себе Си на съда на всекиго и противопоставя заповедите Си на делата на грешниците, като в Свое оправдание привежда доказателства, че е направил всичко, което се е искало от Него за спасението на подсъдимите, та грешниците, като се убедят колко виновни са за греховете си и като приемат Божия съд, със съгласие да търпят наложеното им наказание.

Но думата “съдя” има и друго значение, в което Господ казва: Южната царица ще се изправи на съд с тоя род и ще го осъди (Мат. 12:42). Господ казва, че онези, които се отвръщат от Божественото учение, нехаят за чистотата на нравите и напълно са отхвърлили вразумяващите учения на мъдростта, като бъдат сравнени и съпоставени с техни съвременници, показали отлична ревност към доброто, ще понесат по-тежко осъждане за неизпълненото от тях. А аз мисля, че не всички, които са облечени със земно тяло, ще бъдат еднакво съдени от праведния Съдия, защото твърде различните външни обстоятелства, при които живее всеки от нас, ще направят така, че и съдът над всеки ще бъде различен. Това, което не зависи от нас или се стича около нас не по наша воля, или прави греховете ни по-тежки, или ги олекотява. Представи си, че блудството е подложено на съд. Но един е паднал в този грях, след като от детство е бил възпитаван в порочни нрави; защото е роден от разпътни родители, и е израснал с навици в лоши неща, в пиянство, игри и срамни разговори; а друг е имал много подбуди за съвършен живот - възпитание, учители, слушане на Божието слово, душеспасително четене, родителски наставления, беседи, изграждащи честност и целомъдрие, умереност в храненето; и после е въвлечен в грях, подобен на греха на първия, и ще трябва да даде отчет за живота си; няма ли да бъде справедливо вторият да получи по-тежко наказание от първия? Първият ще бъде виновен само за това, че не е успял да се възползва от спасителните влечения, посадени в мисълта. Вторият освен това ще бъде обвинен и за това, че при наличие на много съдействия за спасение, поради невъздържаност и кратко нехайство, сам е предал себе си. По подобен начин, ако някой, който от самото начало е бил възпитаван в благочестие, избегнал е всяко изкривяване в ученията за Бога, бил е наставен в Божия закон, осъждащ греха и внушаващ противоположното на него, изпадне в идолослужение, няма да има същото извинение, каквото има човек, получил възпитание от родители, които не са познавали закона, от езичници, които от детство са научени на идолослужение. Господ ще съди народите; по един начин ще съди иудеина, а по друг - скита. Защото иудеинът се обляга на закона, хвали се с Бога и разбира по-доброто (Рим. 2:17, 18). Запознат е със закона и освен с общите за всички понятия е бил убеждаван и вразумяван от писанията на пророците и Закона; и ако се окаже паднал в беззаконие, това му се зачита за много по-тежък грях. Скитите са чергарски народ; възпитани са в зверски и безчовечни обичаи, свикнали са с грабежи и взаимни насилия, неукротимо се гневят, лесно се раздразват с взаимни оскърбления, свикнали са да разрешават всеки спор с оръжие, приучени са да приключват свадите с кръвопролитие; и ако те проявят един към друг поне малко човеколюбие и снизходителност, с услугите си ще ни приготвят много жестоко наказание.

Съди ме, Господи, по правдата ми и по непорочността, що е в мене. Тези думи на пръв поглед съдържат в себе си известно самохвалство и са близки до молитвата на превъзнасящия се фарисей. Но който ги разгледа добронамерено, ще открие, че пророкът е далеч от подобно разположение. Съди ме, Господи - казва той - по правдата ми. Това означава: понятието за праведност е широко и е трудно човек да достигне до пределите на съвършената праведност. Защото има и ангелска праведност, която превъзхожда човешката; и ако съществува някаква сила, по-висша от ангелите, то тя има и превъзходство на праведността, съответстващо на нейното величие; а праведността на Самия Бог превъзхожда всеки разум; тя е неизказана и непостижима за всяка сътворена природа. Съди ме, Господи, по правдата ми, тоест по правдата, която е леснодостижима за хората и е възможна за живеещите в плът; и по непорочността, що е в мене: с това особено се потвърждава, че душевната нагласа на говорещия е доста далеч от фарисейското високомерие. Защото своя непорочност (слав.: незлобие) нарича сякаш простотата и неопитността в това, което е полезно да се знае, съгласно казаното в притчите: Незлобивият вярва на всяка дума (Притч. 14:15 - слав.). Тъй като ние, хората, в много случаи невнимателно грешим поради неопитността си, пророкът моли и иска от Бога да му дари прошка заради незлобието му. И така, казаното показва, че говорещият е по-скоро смиреномъдър, отколкото високомерен. “ Съди ме, Господи - казва той - по правдата ми; и ме съди по незлобието, което е в мене. Сравни праведните ми дела с човешката немощ; и тогава ме съди. Вникни в простотата на характера ми; вникни в това, че съм неопитен и непроницателен в светските дела и тогава ме осъждай за прегрешенията ми”.

(10) Да престане злобата на грешниците (слав.). Отправящият тази молитва явно е ученик на евангелските заповеди; той се моли за онези, които го обиждат и гонят (виж Мат. 5:44), искайки от Бога да постави граница и край на злобата на грешниците, както, ако някой, молейки се за телесно страдащи, би казал: “Да престане болестта на страдащите”. За да не би грехът, разпространявайки се като поглъщащ огън все повече и повече, да заеме по-голямо място, пророкът моли Бога да спре по-нататъшното разливане на греха и да му постави граница, моли Го, понеже обича враговете си, желае да прави добро на онези, които го мразят, и поради това се моли за онези, които го обиждат и гонят.

Праведника изправи (слав.). Праведникът се нарича прав; и право е сърцето, което успява в доброто. Какво означава тук тази молитва на пророка? Той се моли за изправяне на този, който вече има правота. Защото никой не ще каже, че в праведника има нещо опако, криво, превратно. Но може би и за праведника е необходима молба, преднамерената правота и непревратност на волята му да бъде изправяна под Божие ръководство, така че той дори и поради немощ никога да не се отклонява от правилото на истината и враговете на истината да не могат да го покварят с превратни учения.

Ти, Боже, Който праведно изпитваш сърца и утроби. Тъй като Писанието на много места употребява думата сърце със значение на: “господстващо начало в душата”, а думата утроба - със значение на: “пожелаваща сила в душата”, то и тук значението на думите е същото, а именно: “Съди ме, Боже, за ученията, които имам за благочестието, и за страстните движения, тъй като Ти си, Който изпитваш сърца и утроби”. Изпитването всъщност е разпит, който съдията провежда с разпитваното лице, придружаван от различни изтезания, чрез които криещите нещо да бъдат принудени от болката, по необходимост, да го извадят на показ. А на непогрешимите изпитвания на Съдията се изпитват както помислите ни, така и делата ни. Затова нека никой не изпреварва праведния Съдия и да не съди преди време, докле не дойде Господ, Който и ще изнесе на виделина тайните на мрака и ще извади наяве намеренията на сърцето (1 Кор. 4:5). В изпитването на сърца и утроби Бог показва Своето правосъдие. Изпитано било сърцето на Авраам - дали обича Бога от цялата си душа и от цялото си сърце, - когато му било наредено да пренесе Исаак в жертва всесъжение, за да стане явно, че той не обича сина си повече от Бога. Изпитан бил и Иаков, когато търпял коварства от страна на брат си, та при тези съгрешения на Исав да блесне неотслабващото му братолюбие. И така, при тях били изпитани сърцата. А при Иосиф била изпитана утробата, когато при безумното възпламеняване на похотливата господарка към него той предпочел почтеността на целомъдрието пред гнусното сладострастие. А бил изпитан, за да признаят зрителите на Божия съд колко справедливо му е въздадена чест, след като чистотата му блеснала сред големи изкушения.

(11) Моята помощ е от Бога (слав.). На война, при неприятелско нападение, тези, които са нападнати от врагове, търсят помощ. Затова и тук усетилият невидимите си врагове и съзиращият предстоящата опасност от опълчилите се против него врагове, казва: “Помощта ми не е в богатството, не е в телесни помагала, не е в силата, не е в здравината ми, не е в човешкото родство, но моята помощ е от Бога”. А каква помощ изпраща Господ на боящите се от Него виждаме от друг псалом, в който е казано: Ангелът на Господа застава около ония, които Му се боят, и ги избавя (Пс. 33:8), и на друго място: Ангелът, който ме избави (Бит. 48:16).

Който спасява правите по сърце. Прав по сърце е онзи, който не допуска нито излишък, нито недостиг в добродетелта, а се придържа към средата. Който се е отклонил от мъжеството в посока на недостиг, се отклонява към робкост, а който се е прострял към излишък, преминава в дързост. Затова Писанието нарича опаки (Притч. 16:28 - слав.) хората, които чрез излишъци или недостатъци излизат от средата. Както чертата става крива, когато правата посока се променя ту в изпъкналост, ту във вдлъбнатост, така и сърцето става опако, когато ту го превъзнася високомерие, ту го унижават скърби и притеснения. Затова Еклисиаст казва, че развратеното ще се изправи (Екл. 1:15 - слав.) ( кривото не може да стане право (Екл. 1:15) - синод. пр.).

(12) Бог е съдия праведен (крепък и дълготърпелив), и Бог, Който не напраща гнева Си всеки ден (слав.). Изглежда, че пророкът казва това, имайки предвид онези, които понякога се смущават от случващото им се, сякаш за да ги успокои от смущението, за да не губят вяра в Промисъла, който се грижи за всички, като видят опълчването на сина против бащата неотмъстено и успеха на лукавия Авесаломов замисъл. Поради което, изправяйки неразумното в умозаключенията им, им засвидетелствал: Бог е съдия праведен, и крепък, и дълготърпелив, и Бог, Който не напраща гнева Си всеки ден. Всичко, което се случва, не става без причина. Напротив, Бог отмерва според мерките на всекиго, с които той предварително е измервал постъпките си приживе. Понеже съм извършил някакъв грях, затова и получавам каквото съм заслужил. И така, не говорете неправда против Бога (Пс. 74:6 - слав.); защото Бог е съдия праведен. Не подценявайте толкова много Бога, че да Го считате за нямащ сили да отмъсти; защото Той е и крепък. А коя е причината за това, че не налага скоро наказание на съгрешаващите? Тази, че е дълготърпелив и не напраща гнева Си всеки ден.

(13) Ако някой не се обръща, Той ще очисти оръжието Си. (слав.) Това са заплашителни думи, подтикващи към обръщане онези, които се бавят да се покаят. Заплашва не направо с рани, удари и смърт, а с почистване на оръжията и сякаш с подготовка за отмъщение. Както онези, които почистват оръжието си, с това проявяват готовността си за война, така и Писанието, желаейки да изрази Божието намерение да накаже, казва, че Той очиства оръжието Си.

Изопва лъка Си и го приготвя, (14) приготвя за него смъртоносни съсъди (слав.). Божият лък изопва не тетива, а наказващата сила, която понякога е напрегната, а понякога е отпусната. Затова словото заплашва грешника с това, че чакащото го наказание е готово, ако остане в грях, защото в лъка са приготвени смъртоносни съсъди, а смъртоносните съсъди са силите, унищожаващи Божиите врагове.

Прави стрелите Си изгарящи (слав.). Както огънят е направен за запалими вещества, създаден е не за диаманта, който не се разтапя в огън, а за възпламеняващите се дърва, така и Божиите стрели са направени за леснозапалимите души, в които са събрани много веществени и годни за унищожаване неща. Затова онези, които вече имат в себе си предварително разпалените стрели на дявола, ще приемат върху себе си и Божиите стрели. Затова и е казано: Вече прави стрелите Си изгарящи. А изгарят душата: плътската любов, користолюбието, пламтящият гняв, изгарящите и изяждащите душата скърби, чуждият на страха от Бога страх. А до онзи, който не е наранен от стрелите на врага и е облечен в Божието всеоръжие, не се докосват и смъртоносните стрели.

(15) Ето, изпита родилни болки с неправда, зачена болест и роди беззаконие (слав.). В това изречение на пръв поглед редът е разменен. Защото раждащите първо зачеват, после изпитват родилни болки и накрая раждат; а тук първо са родилните болки, после е зачеването и накрая - раждането. Но разбирани по отношение на зачеването в сърцето, тези думи са доста изразителни. Защото неразумните стремежи на похотливите, безумните и неистови желания са наречени родилни болки, защото се раждат в душата с бързина и с усилие. А този, който вследствие на такъв стремеж, не е победил порочните помисли, зачева болест; и този, който е разпалил сърдечната повреда с порочни дела, ражда беззаконие. Явно, Давид казва това, срамувайки се от това, че е баща на беззаконен син. “Той не е мой син - казва пророкът, - а отиде при друг баща, който го осинови чрез греха”. Защото по думите на Иоан, който прави грях, от дявола е роден (1 Иоан. 3:8). И така, ето, дяволът изпита родилни болки в неправда, и го зачена тоест сякаш го вкара във вътрешността си, в утробата на своите разположения, и го износи, и после го роди, изкара на бял свят беззаконието му; защото опълчването му против баща му е разгласено пред всички.

(16) Ров изрови, изкопа го дълбоко. В Божественото Писание откриваме, че думата ров се употребява в не много положителен смисъл, както думата кладенец обикновено не се употребява в отрицателен смисъл. Защото Иосиф бил хвърлен от братята си в ров (Бит. 37:24). И когато Господ поразява, от първородния син на фараона до първородния син на пленницата, която е в ров (Изх. 12:29 - слав.). И в Псалмите е казано: Аз се сравнявах с ония, които слизат в ров (Пс. 87:5 - слав.); и в (книгата на пророк) Иеремия: Мене, Източника на жива вода, оставиха и си издълбаха пукнати водоеми, които не могат да държат вода (Иер. 2:13). А и в книгата на пророк Даниил е описан ров с лъвове, в който бил хвърлен Даниил. А кладенец изкопава Авраам, кладенец изкопават и Исааковите слуги (Бит. 26:32). Край кладенеца си починал напусналият Египет Моисей (Изх. 2:15). И от Соломон получаваме заповед: Пий от водата на твоя водоем и от оная, що извира от твоя кладенец (Притч. 5:15). И Спасителят беседва край кладенец със самарянката за Божествените тайни. Считаме, че причината за това, че думата ров се употребява в значение на “нещо лошо”, а думата кладенец - на “нещо добро”, е следната: водата в рововете е дошла от друго място, падаща от небето; а в кладенците водните жили, затрупани с пръст, докато мястото не е разкопано, се разкриват, щом бъдат снети покриващите ги слоеве почва или намиращите се отгоре други вещества, влизащи в състава на земята. Така, нещо подобно на ров се наблюдава и у онези думи, в които попада някакво добро, но преиначено и с примеси, когато човек прогонва от себе си попадналите в него представи за добро, насочвайки ги към лоша и противна на истината употреба и решавайки да няма в себе си никакво собствено добро. В душите се наблюдава и нещо подобно на кладенци, когато след снемане на тъмните покривала засиява светлина и бликва извор с годна за пиене вода в словото и учението. Затова е необходимо всеки да си изкопае кладенец, за да изпълни гореспоменатата заповед, която гласи: Пий от водата на твоя водоем и от оная, що извира от твоя кладенец. (Притч. 5:15). В такъв случай и ние ще се наречем чеда, изкопали кладенец - на Авраам, Исаак и Иаков. А ров не бива да копаем, за да не паднем в ямата, съгласно казаното в този псалом, и да не чуем написаното в книгата на пророк Иеремия като укор към грешниците, където Сам Бог казва за тях (както преди малко цитирахме тези думи): Мене, Източника на жива вода, оставиха и си издълбаха пукнати водоеми, които не могат да държат вода (Иер. 2:13).



[1] Тоест Давид.

БЕСЕДА върху края на псалом четиринадесети и срещу лихварите

Вчера беседвах с вас за четиринадесети псалом, но времето не ни позволи да стигнем до края. Сега се появявам като признателен длъжник, за да ви върна останалия дълг. А останалото, както изглежда, е кратко за слушане, а за мнозина от вас може би е и незабележимо; поради което те и не считат, че в псалома е останало нещо. Впрочем, като зная, че този кратък стих има голяма сила в житейските дела, не мисля, че трябва да оставя полезното без изследване.

Описвайки с думи съвършения човек, който желае да премине към постоянстващ в доброто живот, пророкът причислява към достойнствата му и това, че не дава парите си с лихва (Пс. 14:5). Този грях се порицава на много места в Писанието. Иезекиил поставя сред най-големите беззакония вземането на лихва и връхнина (Иез. 22:12). Законът ясно забранява: Не давай на брата си и на ближния си с лихва (Втор. 23:19). На друго място се казва: Коварство върху коварство и лихва върху лихва (Иер. 9:6 - слав.). А какво казва псаломът за града, който изобилствал на множество беззакония? Лихва и коварство не напущат улиците му (Пс. 54:12 - слав.). И сега пророкът приел същото за отличителна черта на човешкото съвършенство и казал: не дава парите си с лихва.

Наистина е крайно безчовечно, когато някой, имайки нужда от необходимото, иска заем, за да преживее, а друг не се задоволява с връщането на парите, а търси начин как да извлече доход и обогатяване от нещастието на сиромаха. Затова Господ ни е дал ясна заповед, като казал: И не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем (Мат. 5:42). Но сребролюбецът, като види, че човек, борещ се с нуждата, го умолява, кланяйки му се в краката (и как ли не се унижава, какво ли не му казва!), не иска да се смили над постъпващия против своето достойнство, не мисли за еднаквостта на природата, не се поддава на просбите, а стои непреклонен и неумолим, не отстъпва пред молбите, не се трогва от сълзи, продължава да отказва, кълне се и се зарича, че няма никакви пари, че самият той търси от кого да вземе назаем. И потвърждава тази лъжа с клетва, като с безчовечността си купува лоша покупка - клетвонарушение. А щом искащият заем спомене за лихва или залог, веднага се усмихва със свъсени вежди, понякога ще припомни и за приятелството си с баща му, ще го нарече свой познат и приятел и ще каже: “Я да видим дали нямам някъде спестени пари. А, имам залог на един приятел, оставен при мен за лихва, но приятелят ми определи за него много голяма лихва. Ще намаля малко и ще ти отпусна заем с по-ниска лихва”. Прибягвайки до такива измислици и мамейки и примамвайки с такива думи бедняка, той го кара да подпише писмено задължение и при тежката му беднотия, като му отнеме дори и свободата, си тръгва. Защото, като се задължи да плаща такава лихва, каквато не е в състояние да плаща, той приема доброволно робство за цял живот.

Кажи ми: пари или печалба търсиш от бедняка? Ако той би могъл да те направи по-богат, защо би дошъл да проси пред вратата ти? Той дойде за помощ, а намери враг; търсеше лекарство, а му е дадена отрова. Трябваше да облекчиш бедността на човека; а ти увеличаваш нуждата, като се опитваш да отнемеш и последното от нямащия. Както, ако лекар посети болни и вместо да им върне здравето, им отнеме и малкото останали сили, така и ти превръщаш нещастието на сиромасите в източник на своето забогатяване. И както земеделците се молят за дъжд, за да се увеличат семената, така и ти желаеш на хората бедност и сиромашия, за да ти донасят парите ти печалба. Или не знаеш, че с измислената лихва увеличаваш повече греховете си, отколкото богатството си?

И искащият заем е поставен в трудно положение: когато погледне към бедността си, се отчайва за възможността да изплати дълга; а щом погледне към налегналата го нужда, се осмелява да поиска заема. След това единият остава победен, покорявайки се на нуждата, а другият се разделя с него, като е придобил писмено задължение и полици. А взелият парите отначало е сияещ и весел, възхищава се от чуждите цветя, позволява си промяна в живота: на трапезата му има място за всеки, дрехите - скъпи, слугите му са облечени по-добре, отколкото преди това; има в дома си ласкатели, трапезни приятели и хиляди тунеядци. Но щом парите изтекат, а времето с неумолимия си ход увеличава лихвата, тогава и нощите не му носят покой, и денят не е светъл, и слънцето не е приятно; напротив, животът му се струва тягостен, дните, бързащи към срока - омразни; бои се от месеците, защото от тях се размножава лихвата. Ако спи, и насън вижда заемодателя - това лошо привидение, неизлизащо от ума. Ако е буден, и мисълта му, и грижата му са за лихвата. Казано е: Сиромах и лихвар се срещат един с друг; но Господ дава и на двамата светлина на очите (Притч. 29:13). Единият като куче гони дивеча, другият като готова плячка се страхува от среща, защото бедността му отнема смелостта. И двамата държат сметало в ръце - единият се радва на увеличаването на лихвата, а другият пъшка от нарастването на бедите.

Пий от водата на твоя водоем (Притч. 5:15), тоест задоволявай се със собствените си средства, не ходи на чужди извори, а събирай от собствените си капки, за да се утешаваш в живота. Имаш медни съдове, дрехи, чифт волове, всякаква посуда и инструменти? Продай ги. Съгласи се да се откажеш от всичко, само не и от свободата си. “Но се срамувам - казваш, - че ще се разчуе”. И какво от това? Скоро друг ще изложи имуществото ти на показ, ще обяви, че то е твое, и пред очите ти ще започне да го продава на ниска цена. Не ходи по чужди порти. Чуждият кладенец наистина е тесен (срв. Притч. 23:27). По-добре е с труд според силите си да посрещаш нуждите си, отколкото за кратко да се замогнеш с чуждо имущество, а после да бъдеш лишен от цялата си собственост. Ако имаш какво да продадеш, защо не задоволяваш с това средство притисналата те нужда? И ако не си в състояние да изплатиш дълга, лекуваш едно зло с друго зло. Не вярвай на заемодател, който подкопава около тебе. Не допускай да те дебнат и преследват като дивеч.

Да вземеш назаем е начало на лъжа, повод за неблагодарност, вероломство, нарушаване на клетва. Едно приказва вземащият заем, а друго - този, от когото искат да върне дълга. “По-добре да не те бях срещал тогава! Щях да намеря средства да се справя с нуждите си. Нали ми пъхна парите насила в ръцете? И златото ти беше с примес на мед, и монетите бяха изтъркани”. Ако даващият заем ти е приятел, не създавай повод да загубиш приятелството му. Ако е враг, не ставай зависим от злонамерен човек. Не ще се украсяваш дълго с чуждото, а после ще загубиш и бащиното си наследство. Сега си беден, но свободен.А като вземеш заем, и богат не ще станеш, и от свободата ще се лишиш. Взелият заем е станал роб на заемодателя, роб, наемник, който изпълнява много тежка служба. Кучетата, като получат комат хляб, стават кротки, а заемодателят, колкото повече взема, толкова повече се раздразва; не престава да лае, а иска още повече. Ако се кълнеш, не вярва, оглежда какво имаш вкъщи, разузнава какви дългове имаш. Ако излезеш от къщи, те влачи при него и те ограбва. Ако се скриеш вкъщи, стои пред дома ти и хлопа по вратата, позори те пред съпругата ти, обижда те пред приятелите ти; хваща те за гушата на площада. И празник не ти е весело да посрещнеш; прави живота ти непоносим.

Но казваш: “Нуждата ми е голяма и няма друг начин да намеря пари”. А каква полза от това, че ще отдалечиш нуждата от днешния ден? Сиромашията пак ще дойде при теб като бързоходец (Притч. 24:34 - слав.) и същата нужда ще се появи с нова сила. Защото заемът не освобождава напълно от трудното положение, а само го отсрочва за кратко. Да изтърпим сега тежестта на бедността и да не отлагаме това за утре. Като не вземеш заем, ще бъдеш еднакво беден и днес, и през следващите дни. А като вземеш, ще се съсипеш още повече, защото бедността нараства от лихвата. Сега никой не те обвинява за бедността ти, защото това зло не е по твоя воля; а когато се задължиш да плащаш лихва, всеки ще почне да те упреква, че не можеш да си направиш сметката.

И така, нека към независещите от нашата воля беди да не прибавяме поради неразумието си и доброволно зло. Да не покриваш нуждите си с това, което имаш, а като се осланяш на неясни надежди, да се осмелиш на явна и неоспорима щета, е присъщо за детски разум. Размисли предварително: с какво ще платиш? От парите, които вземаш ли? Но те няма да ти стигнат за покриване на нуждите и за изплащане на заема. А ако изчислиш и лихвата, откъде парите ти ще се увеличат толкова много, че една част от тях да задоволи потребностите ти, друга да покрие заема, а освен това ще има и за лихва? Но може би ще изплатиш дълга не от парите, които вземаш с лихва? Нима ще вземеш пари и от друго място? Нека изчакаме да се сбъднат тези надежди и да не се спускаме като риби към стръвта. Както те заедно с храната глътват и кукичката, така и ние заради парите се приковаваме към лихвата.

Няма нищо срамно в това да си беден. А защо да си навличаме позор, като ставаме длъжници? Никой не лекува раната с рана, не цери злото със зло. И бедността не ще поправиш с изплащане на лихва. Богат ли си? Не вземай заем. Беден ли си? Пак не вземай заем. Ако си състоятелен, нямаш нужда да задлъжняваш. А ако нямаш нищо, няма да имаш с какво да изплатиш дълга. Не обричай живота си на по-сетнешно разкаяние, за да не считаш за щастливи дните, в които още не си платил лихвата. Ние, бедните, се различаваме от богатите само по едно - по свободата от грижи; наслаждавайки се на съня, се присмиваме на безсънните им нощи; не познавайки безпокойството и бидейки свободни, се смеем на това, че те винаги са вързани и загрижени. А длъжникът е и беден, и обременен с безпокойства. Не спи нощем, не спи денем; постоянно е замислен, оценявайки ту собственото си имущество, ту великолепните къщи и ниви на богаташите, дрехите на минувачите, домашните прибори на угощаващите. “Ако това беше мое - казва той, - щях да го продам на еди-каква си цена и с това щях да се освободя от плащането на лихва”. Това и нощем му лежи на сърцето, и денем занимава мислите му. Ако почукаш на вратата му, длъжникът се крие под леглото. Някой изтичва бързо - сърцето му забива лудо. Кучето почва да лае; а той се облива в пот, терзае се от предсмъртна мъка и гледа къде да избяга. Когато настъпи срокът, грижливо измисля какво да излъже, какъв предлог да намери и с какво да се отърве от заемодателя.

Представяй си не само това, което вземаш, но и това, което ще поискат да им върнеш. Защо влизаш в съюз с породист звяр? Казват за зайците, че те едновременно и раждат, и кърмят, и зачеват малките си. И при лихварите парите едновременно биват давани назаем, и се раждат, и нарастват. Още не си ги взел в ръце, и вече ти искат лихва за текущия месец. И това, също прибавено към дълга, отглежда ново зло, от което ще се роди още по-ново, и така - до безкрайност. Точно затова този вид користолюбие е отличен с такова име; защото се нарича лихва (τόχος)[2], както мисля, поради плодовитостта на това зло. А и от какво друго би могло да произлезе това име? Или може би се нарича лихва поради болките и скърбите, които обикновено поражда в душите на длъжниците. Каквото са родилните болки за раждащата, същото е и настъпващият срок за длъжника. Лихва върху лихва - това е зло изчадие на зли родители. Тези приплоди на лихвата трябва да бъдат наричани рожби ехиднини! Говори се, че ехидните се раждат, като прегризват утробата на майка си. И лихвата се ражда, като изяжда дома на длъжника. Семената дават плод и животните достигат до зрялост след като мине определено време; а лихвата се ражда днес и още от същия ден започва да ражда. Животните, които бързо почват да раждат, бързо и спират; а парите, като получат начало на бързо увеличаване, до безкрайност се увеличават все повече и повече. Всичко, което расте, щом достигне до свойствената за него големина, престава да нараства; а среброто на користолюбците постоянно, колкото повече време минава, само расте. Животните, когато децата им станат годни да раждат, сами престават да раждат. А при сребърните монети на лихварите и новодошлите раждат, и старите остават в пълната си сила. По-добре е да не познаваш от опит този чудовищен звяр!

Гледаш свободно слънцето. А защо сам си завиждаш за свободата на живота? Нито един боец не избягва ударите на противника така, както длъжникът избягва срещата с лихваря, опитвайки се да се скрие зад колони и стени. “А как да се изхранвам?” - питаш ти. Имаш ръце, имаш занаят. Намери си работа, служи; много са пътищата в живота, много са начините. Но нямаш сили? Поискай от имащите. Но те е срам да помолиш? А още по-срамно е да не върнеш взетото назаем. Казвам ти това съвсем не като законодател, а искам да покажа, че всичко друго е по-поносимо за теб от вземането назаем. Мравката може да се изхранва, макар че не проси и не взема заеми, и пчелата дарява на царете остатъците от храната си; а на тях природата не им е дала нито ръце, нито умения. А ти, човече, същество, изобретяващо занаяти, не можеш ли да изнамериш някой занаят, с който да се издържаш?

Впрочем виждаме, че до заем достигат не тези, които се нуждаят от най-необходимото (на тях никой не ще им се довери, за да им отпусне заем), а хора, които се отдават на необмислено големи разноски и безполезен разкош и робуват на женски прищевки. Жената казва: “Нужни са ми скъпа рокля и златни бижута и на синовете им трябват подходящи за тях официални дрехи, и за прислужниците са необходими цветни и пъстри одеяния, и за трапезата трябва да има изобилие”. И мъжът в изпълнение на тези разпореждания на жената отива при лихваря; преди да получи взетите назаем пари, сменя един след друг много господари, като непре-станно поема задължения към нови заемодатели и чрез непрекъснатостта на това зло избягва изобличаване в несъстоятелност. И както болните от водянка си мислят, че са охранени, така и този човек си въобразява, че е богат, непрестанно ту заемайки, ту връщайки пари, и с новите дългове изплащайки старите, така че чрез самата непрекъснатост на злото получава доверие за взимане на нови заеми. После както болните от холера, непрестанно изхвърляйки навън приетата храна и преди стомахът им да се е очистил напълно, напълвайки го с нова храна, отново повръщат с мъчителни болки и гърчове, така и тези хора, сменяйки един заем с други, и преди да е изплатен старият дълг, вземайки нов, се големеят за известно време с чуждото богатство, а впоследствие оплакват собственото си имущество. Колко много хора е погубило чуждото добро! Колко много хора, след като са се видели богати насън, са претърпели щети!

Но се говори, че мнозина са забогатели чрез вземане на заеми. Аз пък мисля, че повече са онези, които са посегнали към примката. Ти гледаш забогателите, а не броиш обесилите се, които, не понасяйки срама от това да бъдат подлагани на процедури по събиране на дългове, са предпочели примката и смъртта пред позорния живот. Виждал съм жалка гледка - как влачеха свободно родени деца към пазара за продан заради бащините им дългове. Не можеш да оставиш на децата си пари? Поне не им отнемай и благородството. Запази им поне тази собственост - свободата, - този залог, получен от теб от родителите ти. Никой никога не е бил обвинен за това, че баща му е беден, но бащиният дълг довежда до затвор. Не оставяй след себе си полици, приличащи на бащино проклятие, преминаващо върху деца и внуци.

Чуйте, богати, какви съвети даваме на бедните заради вашата безчовечност - по-добре да понасят търпеливо другите беди, отколкото тези, които са последици от лихвите. Но ако се покорявахте на Господа, каква нужда щеше да има от тези думи? А какъв съвет дава Господ? Давайте заем на онези, от които не очаквате да ви го върнат (срв. Лук. 6:34, 35). Ще кажеш: “Че какъв е този заем, който не е свързан с надежда за връщане?”. Вникни в силата на казаното и ще се удивиш от човеколюбието на Законодателя. Когато даваш на някой бедняк заради Господа, това ще бъде и дар, и заем: дар - поради безнадеждността да получиш обратно; заем - поради щедростта на Владиката, Който Сам ще заплати за него и като вземе чрез бедняка нещо дребно, ще ти се отплати за него с нещо голямо. Защото който прави добро на сиромах, дава назаем Господу (Притч. 19:17). Нима не ще поискаш общият Господ на всички да поеме отговорността да ти се изплати? А ако някой от градските богаташи обещае да плати вместо другите, няма ли да приемеш поръчителството му? А на Бога не позволяваш да плаща вместо сиромасите? Дай среброто, което стои при теб неизползвано, без да обременяваш сиромаха с лихви, и ще бъде добре и за двама ви: за теб - понеже среброто ти се съхранява на сигурно място, и за взелия го от теб, - защото чрез използването му ще извлече полза. А ако се стремиш към печалба, задоволи се с тази, която ще получиш от Господа. Той ще изплати и лихва вместо бедните. Очаквай човеколюбие от Този, Който е наистина човеколюбив.

Ако вземеш от бедняк, това е върхът на човеконенавистничеството. Извличаш печалба от чуждите нещастия; събираш пари от сълзи; душиш голия, биеш гладния. Нямаш жал, нямаш и мисъл за родство със страдалеца; и наричаш получаваните по този начин печалби човеколюбиви? Горко на ония, които наричат горчивото сладко и сладкото - горчиво (срв. Ис. 5:20), и на онези, които наричат безчовечността човеколюбие. Не такава била гатанката, която Самсон задал на пируващите: Из ядача излезе ядиво и из силния излезе сладко (Съд. 14:14), и от човекомразеца излезе човеколюбие. Бере ли се грозде от тръни или смокини от репей, или човеколюбие от лихви? Тъй, всяко (...) лошо дърво дава лоши плодове (Мат. 7:16, 17). Има някакви си лихвосъбирачи ту на едно на сто, ту на десет на сто (и самите им имена звучат страшно) и някакви си ежемесечни събирачи, които нападат сиромасите според лунните фази като бесове, причиняващи епилепсия.

Изплащането е лошо и за двамата - и за даващия, и за получаващия! При единия предизвиква ощетяване в парите, а при другия вреди на самата му душа. Земеделецът, като получи клас, не търси пак под корена семе; а ти и плодове вземаш, и не прощаваш на онзи, от когото получаваш лихва. Без да имаш земя, сееш; без да си сял, жънеш. Трупаш неизвестно за кого. Има един, който пролива сълзи от лихвата - това е известно; но кой ще се възползва от придобитото по този начин богатство - не е сигурно. Защото не е известно дали няма да предоставиш употребата на богатството на другиго, като натрупаш за себе си само зло от неправдата си.

И така, не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем (Мат. 5:42), и не давай парите си с лихва, та като се научиш от Стария и Новия Завет на полезното, да отидеш с добра надежда при Господ и там да получиш лихва за добрите си дела в Христа Иисуса, нашия Господ, Комуто слава и власт във вечните векове. Амин.



[2] Игра на думи (гр.), τόχος (лихва) произлиза от глагола τίκτω (раждам), а раждане е τόκος.

БЕСЕДА върху псалом двадесет и осми

Псалом Давидов, на излизане от скинията

Двадесет и осми псалом има общ надпис; защото е казано: Псалом Давидов. Но има и частен; защото е добавено: на излизане от скинията. Какво означава това? Да разгледаме що е излизане и що е скиния, за да можем да вникнем в целта на псалома. Що се отнася до историческия смисъл, то изглежда, че на свещениците и левитите, след като свършвали работата си, им била давана заповед да помнят, че трябва да се приготвят за служба. Защото псаломът учи онези, които излизат от скинията и я напускат, какво трябва да приготвят и какво да носят със себе си, когато дойдат следващия път, а именно: да принесат синове на овни, слава и чест, слава на името Му; и да знаят, че не бива да служат никъде другаде, освен в двора Господен и в светилището. А що се отнася до нашия ум, който съзерцава възвишеното и с високо, подобаващо за Божието Писание разбиране прави така, че да възприемем закона, пред нас се представя следното: тук се има предвид не овен, тоест мъжкият пол на овцата, не скинията, тоест шатрата, направена от неодушевени материали, не излизане от скинията или отдалечаване от храма, а (човешкото) тяло, което е скиния за нас, както ни е научил апостолът, като казал: Защото ние, които се намираме в тая хижа (според превода на седемдесетте: скиния), стенем (2 Кор. 5:4); и друг псалом: язва няма да се приближи до твоето жилище (Пс. 90:10). А излизането от скинията е напускането на настоящия живот, за което Писанието ни съветва да се подготвим, за да принесем в дар на Господа едни или други неща; защото тукашният труд не приготвя запас за бъдещия живот. И който тук с добри дела принася слава и чест на Господа, той сам си събира като съкровище слава и чест за себе си по време на справедливото въздаяние на Съдията.

В много преписи намираме добавени думите: (1) Принесете Господу, синове Божии. Защото дарът не на всеки е приятен на Бога, а само на този, който дарява с чисто сърце. Казано е: Нечисти са обетите от възнаграждение на блудница (Притч. 19:13 - слав.). И Иеремия също казва: Дали обетите и жертвите ще отнемат от теб лукавството или чрез тях ще станеш чист (Иер. 11:15 - слав.)? Затова псаломът изисква първо да станем синове Божии и едва след това да пристъпваме да принасяме дарове на Бога, и дарове - не каквито се случат, а каквито Той Сам е заповядал. Първо кажи: “Отче!”, и после проси каквото следва по-нататък. Изпитай сам себе си: какъв е бил досега животът ти - достоен ли си да наричаш Светия Бог свой баща? Само чрез освещение може да влезем в общение със Светия. Ако желаеш винаги да бъдеш син на Светия, нека Светостта те осинови. Затова принесете Господу, не: “всеки”, не: “който и да е и от когото и да произлиза (дарът)”, а: синове Божии. Той ще поиска големи дарове; затова избира и големи приносители. За да не свали помислите ти долу и за да не те накара да търсиш овен, това безсловесно, четириного и блеещо животно, с надеждата да умилостивиш Бога с тази жертва, псаломът казва: Принесете Господу, синове Божии. Не син е нужен и не това - да принесеш самия син; но ако синът е нещо голямо, то подобаващо е и принасяното да е голямо и да е достойно както за синовното разположение, така и за бащиното достойнство.

Затова казва: Принесете синове на овни, та и самите принасяни да се променят и от синове на овни да станат синове Божии. Овенът е началствено животно; той води овцете на тучни пасища, на място за почивка край води и обратно в кошарите и оборите. Такива са и някои предстоятели на Христовото стадо. Те го завеждат при доброцветни и благоуханни ястия на духовното учение, по действие на дара на Духа го поят с жива вода, отглеждат го, възпитават го, докато достигне до възраст, в която започва да дава плодове, посочват му пътя към мястото за почивка, към пристанището, в което няма опасност от нападения. Затова словото иска синовете им да бъдат заведени при Господа от синовете Божии. А щом овните са предводители на останалите, то синовете им ще бъдат онези, които, по учението на предстоятелите, чрез грижа за добри дела са се изградили за добродетелен живот. Принесете Господу, синове Божии! Принесете Господу синове на овни. Разбира ли към кого са отправени думите? Разбра ли за кого се говори?

Казано е: Принесете Господу слава и чест. Как ние, които сме прах и пепел, принасяме слава на великия Господ? Как Му принасяме чест? Принасяме Му слава с добри дела, когато делата ни блестят пред човеците; и хората виждат делата ни и прославят нашия Отец, Който е на небесата (Мат. 5:16). Също така можем да прославим Бога с целомъдрие и святост, към които са призвани далите обет за благочестив живот, както ни увещава Павел, казвайки: Прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии (1 Кор. 6:20). Ето такава слава иска Господ от вярващите в Него и удостоените с дара на осиновяване; защото казва: Син почита баща, и роб - господаря си; ако Аз съм баща, то де е почитта към Мене? (Мал. 1:6). А чест принася на Бога, по думите на притчата, този, който дава почит Господу от имота си и от наченките на всичките си печалби (Притч. 3:9). Също така всеки, който богословства съгласно предписаното, за да не отпадне от правилното разбиране за Отца и за Божеството на Единородния, и за славата на Светия Дух, принася Господу слава и чест. А възвеличава славата онзи, който може да посочи законите, по силата на които е създадено всичко, по силата на които всичко се крепи, по силата на които след тукашното домостроителство всичко отива на съд. Който е успял сам да съзерцава всичко с подробности, с ясни и неразмити представи, и след като сам е съзерцавал, може и пред другите да опише Божията благост и справедливия Му съд, принася Господу слава и чест, също както и този, който води живот, съответстващ на това съзерцание; защото светлината му свети пред човеците и Небесният Отец бива прославян от него и със слово, и с дело, и с всякакъв вид достойнства. Но не принася слава и чест на Господа онзи, който е пристрастен към човешката слава, който уважава парите, който високо цени плътските удоволствия, който се прехласва по учения, чужди на богочестието; защото, както чрез добрите дела принасяме слава на Господа, така чрез лошите правим противоположното. Какво казва Господ на грешниците? Заради вас името Ми се хули сред езичниците (Ис. 52:5 - слав. ; виж Рим. 2:24). А апостолът казва още: чрез нарушаването на закона безчестиш Бога (Рим. 2:23 - слав.). Защото презрението и пренебрежението към законите е обида за законодателя. Ако в един дом има неуредици, поради това че в него има гняв и викове, обиди и смях, разкош и разточителност, мръсотия и наглост, то безчестието и срамът за всичко ставащо в дома падат върху водещата личност в него. От това нека разберем, че както чрез добрите дела се прославя Бог, така чрез порочните дела се слави врагът. Когато взема членовете на Христа и ги направя членове на блудница (1 кор. 6:15), тогава и славата ще бъде пренесена от мен от Спасилия ме върху погубилия ме. И невярващият изменя славата на нетленния Бог (...) в образ, подобен на тленен човек, на птици, на четириноги и на земни влечуги (Рим. 1:23). Също така въздаващият чест и служещият на творението вместо на Твореца принася слава не Богу, а на създанията. Затова който казва, че творението е нещо и му се покланя, нека знае къде ще бъде вселена душата му. И така, нека се уплашим, за да не би, като доставяме с греха си слава и похвала на дявола, да бъдем подложени на вечен срам с него. А че грехът ни се превръща в слава за онзи, който ни го внушава - разбери това от следното подобие. Двама военачалници влизат в сражение. Когато побеждава едната войска, предводителят ѝ придобива слава; а когато другата войска надделява, цялата чест принадлежи на нейния пълководец. Така и с добрите ти дела се прославя Господ, а с лошите - противникът. Не си мисли, че враговете са далеч; и към военачалниците гледай не отдалеч, а насочи погледа си към себе си и ще откриеш пълна точност на подобието. Защото, когато умът се бори с някоя страст и със своето усилие и внимание взема надмощие, тогава празнува победа над страстта и с успеха си сякаш увенчава Самия Бог; а когато се отпусне и се поддаде на сластолюбие, тогава, като стане роб и пленник на греховете, предоставя на врага повод за самохвалство, превъзнасяне и високомерие.

(2) Поклонете се Господу в светия Му двор. След принасянето на изискваните плодове е необходимо поклонение, поклонение, извършвано не извън църквата, а в самия Божи двор. Псаломът казва: “Не измисляйте особени домове и места за събрания. Светият Божи дом е един. По-рано този дом била иудейската синагога; но след като иудеите съгрешиха против Христа, жилището им запустя (слав.: дворът им е пуст) (Пс. 68:26). Затова и Господ казва: Имам и други овци, които не са от тая кошара (слав.: от този двор) (Иоан. 10:16); и имайки предвид онези езичници, които са предопределени за спасение, показва, че Той има Свой собствен дом, освен дома на иудеите. Затова трябва да се покланяме на Бога не извън този свят дом, а намирайки се вътре в него, за да не би, ако останем отвън и се веселим с външното, да загубим и правото да бъдем в Господния двор. Защото мнозина външно стоят на молитва, но не са в дома, защото мисълта им се носи насам-натам и умът е разсеян от суетата на грижите. Но под двор в по-възвишен смисъл тук може да се разбира още небесното жилище. Затова тези, които тук са насадени в дома Господен, който е Църквата на живия Бог, и там ще цъфтят в дворите на Бога нашего (Пс. 91:14). А онзи, който боготвори стомаха или славата, или среброто, или нещо друго предпочитано от него пред всичко друго, не се покланя на Господа, не е в светия двор, макар да изглежда достоен за видимите събрания.

(3) Гласът Господен се носи над водите. На много места ще намериш употребена думата глас. Затова, за да разберем какво означава глас Господен, няма да е излишно да съберем по възможност това, което е казано в Божественото Писание за гласа. Така в пророчество към Авраам биде глас, който каза: той няма да ти бъде наследник (Бит. 15:4 - слав.). Също при Моисей: Целият народ чуваше гръмовете и тръбния глас (Изх. 20:18). И в книгата на пророк Исаия: Гласът говори: разгласяй! (Ис. 40:6). При нас гласът е или трептене на въздуха, или такова изменение в положението на въздуха, каквото иска да му придаде издаващият глас. А какво ще рече глас Господен? Да разбираме ли (под глас Господен) трептене на въздуха или че трептенията на въздуха достигат до слуха на онзи, към когото е насочен гласът? Или пък не става нищо подобно, а този глас е от съвсем друг характер и това, което го чува, е ръководното начало[3] на човека, комуто Бог иска да яви собствения Си глас; така че това явление е сходно с онова, което нерядко се случва по време на сън? Защото, както, без да има трептене на въздуха, вследствие на сънищата, запомняме някои думи и звуци, без да сме приели глас чрез слуха, защото гласът е запечатан в самото ни сърце, така като нещо подобно трябва да си представяме и гласа, който идва (е отправен) към пророците от Бога.

Гласът Господен се носи над водите. Ако търсим материалистично обяснение, то е следното: тъй като облаците, когато са изпълнени с вода и се сблъскват помежду си, издават звук и гръм, затова е казано: гласът Господен се носи над водите. Но също, ако има шум от води, разсичани от някакви прегради, и ако морето, смущавано от вятъра, се вълнува и издава силен звук, то тези неодушевени вещества имат глас от Господа, съгласно посоченото от Писанието, че всяко създание едва ли не вика, възвестявайки за своя Създател. И когато се чува гръм от облаците, трябва да си представяме не нещо друго, а това, че Бог на славата загърмя и че Господ със силата Си държи водното естество. Господ е над големите води. От историята на сътворението на света знаем, че има вода, която е над небесата, освен това има и вода на бездната, и има вода - събиране на моретата. А кой задържа тези води и не им позволява по силата на естествения им стремеж да падат надолу, кой, ако не Господ, Който има власт и над водите? А може би в по-тайнствен смисъл е казано: Гласът Господен се носи над водите, когато при кръщението на Иисус се чул глас от небесата: Този е Моят възлюбен Син (Мат. 3:17). Защото тогава Господ бил над много води, освещавайки водата с кръщението, и Бог на славата, свидетелствайки с висок глас, загърмя свише. И на кръщаваните се възглася с оставения от Господа глас; защото е казано: Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа (Мат. 28:19). И така, гласът Господен се носи над водите. Гръмотевица възниква, когато сухият и силен вятър, който се съдържа в кухините на облака, се движи с напрежение в тях и търси изход навън. Облаците, противопоставящи се на силния натиск, пораждат този рязък звук чрез триене на вятъра в тях. А когато облаците като надути мехури не успеят да се противопоставят на вятъра и да го задържат, тогава те, бидейки силно разкъсвани и пропускайки стремящия се навън вятър, произвеждат гръмотевици. Същото обикновено поражда и мълния. И така, Господ, Който се намира над водите и предизвиква появата на силни гръмотевици, предизвиква силен трясък и в нежното естество на въздуха. А за теб, и в църковен смисъл, съобщаването на догматите, което след кръщението се осъществява с евангелско гръмогласие в душите на вече съвършените чрез тайнството хора, може да се нарече гръм. А това, че Евангелието е гръм, го доказват учениците, преименувани от Господ и наречени синове на гърма. Затова гласът на този гръм се чува не във всеки, а само в този, който е достоен да се нарича колело; защото е казано: Гласът на Твоя гръм се носеше в небесния кръг (слав.: колело) (Пс. 76:19); само в този, който като колело се стреми напред и само с малка част докосва земята и е напълно такъв, каквото било колелото, за което Иезекиил казал: И гледах животните - и ето, на земята до тия животни по едно колело пред четирите им лица. Колелата и направата им изглеждаха, както изглежда топаз (слав.: Тарсис) (Иез. 1:15, 16).

И така, Бог на славата, Господ загърмя над големите води. Водите - това са светиите; защото от утробите им текат реки, тоест духовно учение, напояващо душите на слушащите (Иоан. 7:38). И още: те приемат в себе си вода, течаща в живот вечен, която в добре приелите я става извор с вода, която тече в живот вечен (Иоан. 4:14). И над тези води е Господ. Спомни си историята на Илия, когато беше затворено небето три години и шест месеца (Лук. 4:25), когато при ясно време на връх Кармил той чул глас от много води, а след това последвал и гръм от облаците и потекла вода (3 Царств. 18:42-45). И така, Господ е над големите води.

(4) Гласът Господен е в силата (слав.). Както в колелото има глас, така гласът Господен е в силата, защото който може всичко в укрепващия го Христос (виж Фил. 4:13), той чува и изпълнява Господните заповеди. Затова гласът Господен не е в немощната и отпусната душа, а е в онази, която с напрегнатост и сила върши добро.

Гласът Господен е във великолепието (слав.). Великолепието е особено голямо достойнство. Затова този, който с благоприличие извършва всичко, което влиза в някое велико дело, се нарича великолепен. Когато душата не раболепничи пред мъдруването на плътта, а със съзнание за това, което ѝ е дадено от Бога, възприема подобаващото ѝ величие и достойнство, тогава гласът Господен е в нея. Който има широки представи за Бога, който от висока гледна точка е изследвал законите на създанията, успял е поне до известна степен да постигне благостта на Божия Промисъл, и освен това не щади сили и средства, а е щедър, когато се налага да подпомогне братята в техните нужди; той е великолепен. И в такива се вселява гласът Господен. Защото великолепният в същинския смисъл на думата презира всичко телесно, считайки го за непритежаващо никаква стойност в сравнение с невидимото. Никакво обстоятелство не ще натъжи и никакво страдание не ще смути онзи, който е великолепен, действията на негодните и презрени хора не ще го смутят; нечистотата на плътта не ще го унизи; той е недостъпен за унизителните страсти, които не могат да повдигнат към него очи поради висотата на мислите му. И на Бога се приписва някакво великолепие; например: Твоето великолепие се издига по-високо от небесата (Пс. 8:2 - слав.) Затова онези, които имат високи представи за Бога, превъзнасят Неговото великолепие.

(5) Гласът Господен поваля кедри. Кедърът понякога бива хвален в Писанието като дълголетно, негниещо, ароматно, годно за направата на покриви дърво; а понякога бива укоряван като безплодно, трудно прегъващо се дърво, и поради това използвано като метафора за нечестив човек: видях нечестивеца да се превъзнася и извисява като кедрите ливански (Пс. 36:35 - слав.). В последно значение е взет кедърът и сега. Защото гласът Господен поваля кедри. Както този глас е във великолепната душа, така се казва, че той поваля суетно надменните, превъзнасящите се с мнимите преимущества на света - с богатство или слава, с власт или с телесна красота, със сила или със здраве .

Господ събаря кедри ливански. Който, присвоявайки чуждото, го превръща в повод за самохвалство, той е кедър ливански. Както кедрите, които сами по себе си са високи, растейки на висока планина, от височината ѝ стават още по-забележими, така и тези хора, опирайки се на тленното в света, поради високомерието и надменността на ума стават кедри. А се наричат кедри ливански, защото се гордеят с чужда височина и защото земята и всичко земно, подобно на върха на Ливан, ги превъзнасят и ги правят високомерни. Но Господ поваля не всички кедри, а само ливанските; защото Ливан е място на идолослужение. И душите, въставащи срещу познанието Божие (2 Кор. 10:5 - слав.), се наричат кедри ливански и биват осъждани на събаряне.

А има и Божии кедри, които са покрити с лозови пръчки, пренесени от Египет, както виждаме в псалмите: Планините се покриха със сянката ѝ, и клоните ѝ са като кедри Божии (Пс. 79:11). Тъй като, освен другите сравнения за Христа, имаме и това, че нашият Господ се нарича лоза: Аз съм лозата - казва Той, - вие пръчките (Иоан. 15:5), то всички онези, които по-рано са били безплодни и са ставали само за изгаряне, но като са влезли под Христовия покрив и сякаш са се облекли с Него и са покрили безплодието на живота си с Неговата благодат, са кедри Божии. Затова Божиите кедри биват пазени от обвилите се около тях доброплодни лозови пръчки, а ливанските кедри биват поваляни от Господ.

(6) И ще ги стрие на прах като телец ливански (слав.). Спомни си какво е казано в книгата “Изход” за телеца, който бил излят за идолослужение, и който Моисей стрил на прах и напоил хората (вж. Изх. 32:20). По подобие на този телец Господ ще унищожи целия Ливан и широко разпространения в него обичай за идолослужение.

И възлюбения, като син на еднорог (слав.). Единородният Син, даващ живот на света, когато се принася в жертва и принос Богу, за греховете ни (Еф. 5:2 - слав.), тогава се нарича и Агнец Божий, и овца (ето - казва се - Агнецът Божий (Иоан. 1:29); и още: като овца на клане бе заведен (Деян. 8:32); а когато трябва да отмъсти и да събори владичеството, надвило човешкия род - някаква зверонравна и ожесточена сила, тогава се нарича син на еднорог. Защото еднорогът, както знаем от Иов, е непобедимо по сила животно, което не се покорява на хората; за него е казано: Не ще го завържеш с въже и той не ще пренощува в твоите ясли (Иов. 39:10 - слав.). На същото място в пророчеството се казват много други неща за любовта на това животно към свободата и за непокорството му към човека. За отбелязване е и че Писанието употребява сравнението с еднорог в две значения - и за похвала, и за осъждане. Защото е казано: Избави от оръжие душата ми и от рогата на еднорозите смирението ми (Пс. 21:21, 22 - слав.). И това е казано като укор към склонния към хули народ, който застанал против Него по време на страданието Му. На друго място е казано: ще се възнесе като рог на еднорог (Пс. 91:11 - слав.). Затова изглежда, че поради отмъстителността на това животно, то често се използва като сравнение в отрицателен смисъл, а поради височината на рога му и поради любовта му към свободата, се използва и като сравнение в добрия смисъл на думата. И общо взето, тъй като в Писанието може да се намери, че думата рог многократно е употребена със значението на слава, като например: ще въздигне рога, на Своя народ (Пс. 148:14 - слав.), и: неговият рог ще се възвиси в слава (Пс. 111:9), или тъй като думата рог често се употребява със значението на сила, като например: мой щит, рог на спасението ми (Пс. 17:3); а Христос е Божия сила (1 Кор. 1:24), то Той, като имащ един рог, тоест една сила - силата на Отца, се нарича еднорог.

(7) Гласът Господен пресича огнен пламък (слав.). Огненият пламък бил пресечен и във Вавилон, както виждаме от историята на тримата момци, когато пещта го изхвърляла на четирийсет и девет лакти височина и изгаряла всички стоящи наоколо (вж. Дан. 3:47), и пресечен от Божията заповед, пламъкът приел в себе си вятър и осигурил на юношите приятен полъх и прохлада, така че те се намирали в спокойно състояние, сякаш под сянка на дърво. Защото е казано: яви се като че шумлив влажен вятър (Дан. 3:50). И прекъсването на огненото естество е много по-удивително от разделянето на Червено море на две. Но гласът Господен прекъсва естествената непрекъснатост и свързаност на огъня. Макар според човешките представи огънят да изглежда неразсекаем и неделим, по Божия заповед той се пресича и се разделя. И мисля, че огънят, приготвен като наказание за дявола и за неговите ангели, се пресича от гласа Господен с цел от двете присъщи за огъня сили, а именно: силата да изгаря и силата да осветява, страшното и наказващото в огъня да бъде предоставено на заслужаващите изгаряне, а светоносното и светозарното да бъде отделено за отрада на веселящите се. Затова гласът Господен, прекъсващ и разделящ огнен пламък, е нужен, за да може несветлото да стане огън на наказанието, а неизгарящото да остане като светлина на упокоението.

(8) Гласът Господен разтърсва пустиня. Самото разтърсване на пустинята от Господа се превръща в благодеяние за нея, та тя, като се измени, от пустиня да стане обитаема земя, и като свали от себе си позора на безплодието да придобие похвала за многодетност: защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж (Ис. 54:1), и това, което до този момент е било пустиня, като се напълни с водите на Духа, да се превърне във водни извори (Пс. 106:35).

Разтърсва Господ пустиня Каддес (слав.). Затова Господ разтърсва не всяка пустиня, а само пустинята Каддес, тоест освещението, защото Каддес означава освещение[4].

(9) Гласът Господен усъвършенства елените (слав.). В съответствие с предходното трябва да изясним и усъвършенстването на елените, което гласът Господен предизвиква. Еленът има такова устройство, че влечугите не могат да му нанесат вреда; но както казват природонаблюдателите, изядената от него ехидна му служи за очистване. А всички отровни животни се употребяват като символ на лошите и вражеските сили, както казва Господ: Давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила (Лук. 10:19), и както псаломът обещава на пророка: аспида и василиск ще настъпиш (Пс. 90:13). Затова, щом чуеш в Писанието думата елен, трябва да разбираш нещо добро. Защото високите планини (са жилище) на сърните (слав.: на елените) (Пс. 103:18), и: както кошута (слав: елен) жадува за водни потоци (Пс. 41:2). Но и всеки праведник пребивава на небето, тичайки към целта - към наградата на горното от Бога призвание (Фил. 3:14), и тича към леснодостъпните за пиене извори, търсейки основните начала на богословието. А еленът с дишането си измъква отровните влечуги, криещи се в дупките, и със силата на дишането си ги принуждава да изпълзяват от убежищата си. Затова светецът бива наричан както орел - заради своята извисеност и в голяма степен откъснатост от земята, овца - заради кротостта си и готовността да споделя с другите всичко, каквото има, овен - за това, че предвожда другите, гълъбица - заради беззлобието си, така и елен - заради противодействието на злото. Затова и Соломон казва: Еленът на любовта и жребчето на твоето благоволение (Притч. 5:19 - слав.); а с това ни дава да разберем, че споменатите сега елени са способни да учат богословие. Гласът Гоподен усъвършенства елените. Затова, когато видим някой съвършен и преуспял във всичко Божи човек, усърдно да търсим полза от беседите с него! Където има елен, оттам бива прогонена всяка пропълзяваща злоба; защото отровните влечуги не понасят миризмата на това животно, бягат даже и от миризмата на еленовите рога.

И оголва гори. Гласът Господен първо усъвършенства елените, а после оголва гори - места, обрасли с дървета, покрити с диви гъсталаци и безплодни растения, където са свикнали да припълзяват отровните влечуги. И тъй като еленът, усъвършенстван от Господа, вече е приготвен, то оприличаваният на него праведник оголва гори, за да бъдат оголени и приготвени развратителите на живота ни. И понеже всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано с брадва и хвърляно в огън (Мат. 3:10); то по необходимост горите - загрубелите души, в които като диви животни гнездят различни греховни страсти, се очистват, и се очистват чрез словото, което е по-остро от всеки двуостър меч (Евр. 4:12). И тъй като душите на мнозина от хората, обременени с житейски грижи, приличат на земя, раждаща тръни, и те не позволяват на душата да се храни, за да износи словото, то Господ оголва горите, тоест неприличието, непристойността и вредата от грижите на този живот, та когато се открие място за доброто и злото, хората да нямат превратни представи за нещата, породени от незнание. Защото мнозина считат доброто за зло, когато то е трудно, а тичат след лошото като след добро, поради свързаното с него удоволствие. И заблудата на хората по отношение на тези неща е неописуема. Затова към добрите неща принадлежат плодните дървета и всички кедри и с тях се означава нещо похвално; а към лошите неща принадлежат горите, които гласът Божий оголва и изважда на показ, за да не се мамят мислещите, че ще намерят в тях някакъв полезен плод.

И в храма Му всеки възвестява слава (слав.). Нека чуят думите на този псалом и да се засрамят онези, които се отдават на много приказване. Какво казва псаломът? Който е в Божия храм, той не злослови и възвестява не суета, не нещо изпълнено със срам, а в храма Му всеки възвестява слава. Тук стоят свети ангели и записват думите ти; тук е Сам Господ, Който наблюдава душевната нагласа на влизащите. Молитвата на всеки е открита пред Бога. Нему е открито кой по душевно разположение разумно моли за небесното и кой само си придава вид, с крайчеца на устните си изговаря словата, а сърцето му се намира далеч от Бога; кой, макар да се моли, проси телесно здраве, плътско богатство, човешка слава. Не бива да се молим за нищо подобно, както ни учи псаломът: но в храма Му всеки възвестява слава. Небесата проповядват славата на Бога (Пс. 18:2). Заниманието на ангелите е да славословят Бога. Едно е делото на цялото небесно войнство - да отправя слава към Създателя. Всички създания - и безмълвните, и говорещите, и небесните, и земните славят Създалия ги. А жалките хора, след като са излезли от домовете си и са се стекли в храмовете, за да получат там някаква полза, не насочват слуха си към Божиите слова, не осъзнават своята природа. Не скърбят за това, че грехът ги е обсебил, не скърбят при спомена за греховете си, не треперят от мисълта за съда, а здрависвайки се помежду си с усмивка, правят дома за молитва място за дълги разговори, не обръщайки внимание на псалома, който свидетелства и казва, че в Божия храм всеки възвестява слава. А ти не само че сам не възвестяваш слава, но и пречиш на другия, като привличаш вниманието му към себе си и заглушаваш с шума си учението на Духа. Внимавай да не би вместо да получиш награда за славословие, да излезеш оттук осъден заедно с хулещите Божието име. Имаш псалом, имаш пророчество, евангелски заповеди, апостолски проповеди. Нека езикът пее; нека умът търси смисъла на казаното, за да запееш с дух, да запееш и с ум. Бог не иска слава, а иска ти да станеш достоен за прославяне. Затова, каквото посее човек, това и ще пожъне (Гал. 6:7). Посей славословие, за да пожънеш венци, почести, и похвали в Небесното царство. Казаното от мен под формата на отклонение относно думите: в храма Му всеки възвестява слава, не е без полза; защото има хора, които непрестанно празнословят в Божия храм и без полза ходят на църква. И би било добре, ако е само без полза, а не с вреда!

(10) Господ потопа населява (слав.). Потопът представлява разливане на вода, която прави всички неща невидими и очиства онова, което преди това е било осквернено. Затова пророкът нарича потоп благодатта на Кръщението, та душата, умита от греховете и очистена от ветхия човек, да стане накрая годна да бъде Божие жилище в Духа. В съгласие с това е и казаното в тридесет и първи псалом, където след думите: беззаконието си осъзнах и не скрих греха си. Затова всеки праведник ще Ти се помоли, пророкът добавил: и тогава разливът от многото води няма да го достигне (Пс. 31:5, 6 - слав.); защото греховете не ще се доближат до приелия кръщение за прошка на грехопаденията с вода и Дух. Близо до това е и онова, което намираме в пророчеството на Михей: понеже е Любител на милостта, Той ще се смили над нас и ще ни помилва, ще потопи греховете ни и ще ги хвърли в морските дълбини (Мих. 7:19 - слав.).

И ще седи Господ като цар навеки. Като се укрепи в просветлената от потопа душа, Бог я прави сякаш Свой престол.

(11) Господ ще даде сила на Своя народ. Господ ще благослови с мир Своя народ. Господ ще отнеме силния и силната (Ис. 3:11 - слав.) от грешния народ и ще даде сила на народа, който върши правда. Затова, всекиму, който има, ще се даде и преумножи (Мат. 25:29). А който е придобил сила за извършване на добри дела, става достоен за Божие благословение. Но мирът, като благоустройство на господстващото (ръководното начало)[5] в човека, струва ми се, е най-съвършеното от благословенията; поради което един от признаците на мирния човек е умереността на характера; а надвиваният от страсти няма нищо общо с Божия мир, който Господ е дарил на учениците Си и който, като превъзхождащ всеки ум, ще запази душите на достойните (Фил. 4:7 - слав.). Именно този мир измолва апостолът за църквите, като казва: Благодат вам и мир да изобилва (1 Петр. 1:2). О, дано и ние, след като се подвизаваме добре и победим плътското мъдруване, което е вражда против Бога (Рим. 8:7), когато душата достигне до спокойно и безметежно състояние, да бъдем наречени синове на мира и да се приобщим в мир към Божието благословение, в Христа Иисуса, нашия Господ, Комуто слава и власт сега и винаги, и във вечните векове! Амин.



[3] Умът.

[4] Като Кадес с едно „δ” в Свещеното Писание са означени много места, носещи това име: Бит. 14:7; Числ. 13:27; Втор. 32:51; 1 Мак. 11:63 и други, а Каддес с две „δ” означава “свят”. Виж Монах Евтимий Зигабен, “Тълкувание на Псалтира”, част 1, “Славянобългарски манастир “Св. вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон, 2004 г., с. 313.

[5] Тоест на ума.

БЕСЕДА върху псалом двадесет и девети

1. Псалом на песента при обновяване на Давидовия дом

Тялото в преносен смисъл е псалтир и орган, музикално настроен за хвалебни песнопения на нашия Бог; а телесните действия, извършвани за слава Божия, когато, под управлението на добре настроения ум не допускаме нищо нестройно в движенията си, представляват псалом; а това, което е свързано с възвишено съзерцание и богословие, е песен. Затова псаломът е музикална реч, при която ритмично се свири на орган по законите на хармонията; а песента е строен глас, извеждан хармонично и взет отделно от звуците на органа. Тъй като тук е написано: Псалом на песента, мислим, че под тези думи се разбира действие, съответстващо на съзерцанието.

Но този Псалом на песента, ако се съди по надписа, съдържа някакво известие за обновяване на дома. И изглежда, че в буквален смисъл този псалом, пят под звуците на псалтир, е посочвал забележителния храм, построен по времето на Соломон; а в духовен смисъл той означава въплъщението на Бог Слово; и надписът на псалома посочва обновяването на Неговия дом, построен по нов и необикновен начин. Защото откривам, че много неща в този псалом са възвестени от името на Господа. Или може би под дом ще бъде подходящо да разбираме създадената от Христа Църква, както и Павел пише в послание до Тимотей: да знаеш как трябва да постъпваш в Божия дом, който е църква на живия Бог (1 Тим. 3:15). А под обновление на Църквата трябва да разбираме обновлението на ума, извършвано от Светия Дух във всеки от изпълващите тялото на Христовата Църква. И този псалом е божествена и музикална хармония; той съдържа думи, не развеселяващи слуха, а повалящи и укротяващи лукавите духове, които смущават душите, подложени на техните нападения.

(2) Ще Те възнеса, Господи, задето ме въздигна и не остави враговете ми да тържествуват над мене. Но по какъв начин Живещият във висините може да бъде възнесен от получилите като място за живеене ниска страна? Щом като Бог е горе на небето, а ти си долу на земята, как ще възнесеш Бога? И така, какво означава обещанието при пророка? Не е ли това, че възнасят Бога способните да добият високи и достолепни представи за Него, живеещите за слава Божия? Затова разумно бързащият към блаженство възнася Бога; а вървящият по противоположния път (невъзможно е и да се изрази в каква степен) унижава Бога. А и сякаш пренасяме всяко състояние, съответстващо на делата ни, върху Самия Бог. Затова, когато сме нехайни и действаме бавно, се казва, че Бог спи, считайки ни недостойни за бодрия Си надзор над нас. А щом почувстваме вредата от съня, ще кажем: Стани, защо спиш, Господи! (Пс. 43:24); не дреме и не спи, Който пази Израиля (Пс. 120:4). А други сякаш отвръщат Божиите очи от себе си; защото вършат срамни и недостойни за Божиите очи неща. Разкайващите се пък казват: Защо отвръщаш лицето Си? И освен тези има и изхвърлени от Божията памет и сякаш пораждащи в Бога забрава за тях. Такива казват: забравяш скръбта ни и угнетението ни (Пс. 43:25). И общо взето, това, което се говори за Бога човекообразно, всъщност го вършат хората, като правят за себе си Бога такъв, какъвто всеки сам е подготвил себе си. И така, ще Те възнеса, Господи, задето ме въздигна и не остави враговете ми да тържествуват над мене. Не ще претърпя в живота си нищо низко, нищо презряно. И откъде е дошла в мен силата да възнасям? Имам я поради това, че Ти предварително ме въздигна. Пророкът казал изразително: ме въздигна, вместо: “ме възнесе и ме постави над опълчващите се против мен”. Ти ме въздигна, както някой, като вдигне на ръце дете, неумеещо да плува, го води по повърхността на водата. Защото този, който с Божията помощ е станал от падение, обещава на Бога възнасяне с добри дела. Или: Ти ме въздигна, както някой, като подкрепи някой останал без сили борец в момент на падане и го направи по-силен от съперника, му предоставя възможност да победи, а противника лишава от радостта от падането му. Но не скърбите, изпращани на светиите за изпитание, доставят радост на невидимите ни врагове; напротив, те се веселят, ръкопляскат и се радват тогава, когато изнемогваме под тежестта на скърбите и от умората от многобройните беди разумът ни изпадне в недоумение. Така станало с Иов. Той загубил имота си, бил лишен от децата си, плътта му кипяла от гной и червеи; но и това не доставило радост на врага! А ако той, отстъпвайки пред бремето на нещастията, по съвета на жена си бе казал някоя хулна дума, враговете щяха да се развеселят за него. Когато и Павел търпял глад и жажда, голота и побоища, трудел се и се скитал (1 Кор. 4:11), врагът не се радвал, а напротив - съкрушавал се, като виждал, че той така понася подвига и казва с презрение към врага: Кой ще ни отлъчи от любовта Христова (Рим. 8:35)?

(3) Господи, Боже мой, виках към Тебе, и Ти ме изцели. Блажен е който познава вътрешната си рана. Той може да отиде при Лекаря и да каже: Изцели ме, Господи, защото костите ми са потресени (Пс. 6:3), и: Рекох: Господи, помилуй ме, изцели душата ми, защото съгреших пред Тебе (Пс. 40:5). Но тук пророкът благодари за даденото му изцеление; защото казва: Господи, Боже мой. Бог е Бог не на всички, а само на онези, които поради любов са Му станали Свои; Той е Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов (Изх. 4:5). Ако бе Бог на всички, не би им присвоил това изключително на тях. Освен това и Иаков казва: да ти помогне моят Бог (Бит. 49:25 - слав.). И Тома, след като се убедил, прегърнал Владиката и казал: Господ мой и Бог мой! (Иоан. 20:28) И така, призивът: Господи, Боже мой, се излял от сърцето на пророка и съответствал на състоянието му. Викнах към Тебе и Ти ме изцели. Нямаше промеждутък от време между моя призив и Твоята благодат. Щом викнах, и изцелението дойде; защото е казано: Още докато говориш, ще река: Ето Ме! (Ис. 58:9 - слав.). Затова молещият се на Бога трябва да говори достойни неща, за да дойде бързо изцеление.

(4) Господи, Ти изведе душата ми от ада. Слезлият поради изнемогване в ада, но изведен от там чрез силата на Онзи, Който заради нас пребори оногова, у когото е властта на смъртта (Евр. 2:14), благодари на Бога за това изцеление.

И ме спаси от слизащите в рова (слав.). Често ровове се наричат подземията, направени, за да бъдат държани в тях затворници, така както е казано в книгата “Изход”: от първородния син на фараона до първородния син на пленницата, която беше в рова (синод.: в тъмница) (Изх. 12:29 - слав.). И Иеремия бил хвърлен в ров, и братята на Иосиф поради омразата си го затворили в ров без вода. Но всяка постъпка или ни сваля долу, правейки ни тежки чрез греха, или ни възнася нагоре, окрилявайки ни към Бога. Затова Ти ме спаси, който досега водех порочен живот, и ме спаси, като ме отдели от слизащите в тъмно и студено място. Същото означават и думите: въздигна ме, тоест задържа ме от стремглавото ми падане надолу, за да не дам на враговете ми повод да се зарадват. Както на друго място казал: прави нозете ми като на елен и ме поставя на моите височини (Пс. 17:34); така тук нарича завръщането нагоре освобождение от рова и въздигане.

(5) Пейте Господу, светии (слав.: преподобни) Негови. Не всеки, който произнася с уста думи на псалом, пее Господу, а всички, които от чисто сърце отправят псалмопения, всички, които са преподобни и пазят правда пред Бога, всички такива могат да пеят на Бога, като спазват точно духовния такт. Колко много са дошли тук, след като са извършили блудство! Колко много скриват в сърцето си измама или лъжа! Те си мислят, че пеят, но в действителност не пеят. Защото псаломът приканва към псалмопеене преподобния. Не може добро дърво да дава лоши плодове (Мат. 7:18) и порочно сърце да изнася от себе си слова на живот. Затова направете дървото добро и плодовете добри (Мат. 12:33 - слав.). Очистете сърцата си, за да принасяте плод на Духа и като станете преподобни, да достигнете до състояние да пеете разумно на Господа.

И изповядайте паметта на Неговата светиня. Не казал: “изповядайте светостта му”, а: паметта на Неговата светиня; тоест благодарете. Защото тук изповядването замества благодаренето. Затова благодарете, че имате паметта на Неговата светиня вие, които по-рано, като бяхте затънали в грях и се бяхте осквернили с нечистотиите на плътта, бяхте забравили светостта на Сътворилия ви. А за да си изходатайствате прошка за греховете, изповядайте нездравите неща, които сте забелязали.

(6) Защото гняв има в яростта Му и живот - във волята Му (слав.). Първо напомнил страшното: гнева на божията ярост, а после - радостното: живот - във волята Му. За неспособните да достигат до точността на значенията казаното от пророка, че в Божията ярост има гняв, изглежда като повторение; защото гневът и яростта според тях са едно и също нещо; но между тези думи съществува доста голяма разлика. Яростта (θυμός) означава решение да бъде наложено определено наказание на заслужилия го; а гняв (ὀργή) означава вече труд и наказание, наложено от Праведния Съдия според степента на неправдата. Но думите ми ще станат по-ясни от следния пример. Ако забележи възпаление и подутина в някой крайник, лекарят счита, че е необходимо да отреже крайника. Писанието нарича това ярост. След мисълта на лекаря да окаже помощ на болния следва и самото действие, чрез което се привежда в изпълнение това, което лекарят е решил; донася се остър инструмент, а който реже причинява и болка на този, на когото се прави отрязването. Това се нарича гняв Божий. Обърни се сега към предложеното и ще откриеш последователността на мисълта. Защото гняв има в яростта Му. Наказание след справедлив божий съд. И живот - във волята Му. И така, какво казва псаломът? Бог иска всички да бъдат участници в Неговия живот. А бедите не стават по Негова воля, а се навличат от достойнството на съгрешилите. Затова Бог дарява живот на всекиго по собствено желание; но всеки сам си събира гняв за деня на гнева, когато се открие праведният съд от Бога (Рим. 2:5). За Писанието е обичайно да поставя скръбното пред радостното; защото насладата е по-приятна, когато е била предшествана от нещо скръбно. Защото е казано: Аз моря и съживявам - благодеянието е след наказанието. Аз раня и Аз церя (Втор. 32:39). Сам причинява скръб и Сам отново възстановява; Той поразил и отново Неговите ръце излекували. Огорчаващото предшества, за да бъдат благодеянията по-трайни за нас; защото в такъв случай ще се грижим повече за съхраняване на дареното.

Вечер настъпва плач, а сутрин - радост. Спомни си времето на Господнето страдание и ще разбереш значението на тези думи. Вечерта настъпил плач при Господните ученици, когато Го видели висящ на кръста; а сутринта - радост, когато след възкресението тичали и с радост си благовестели един на друг, че са видели Господа. Или може би по-общо вечер се нарича този век, в който блажено плачещите ще се утешат при настъпването на утрото . Блажени плачещите, защото те ще се утешат (Мат. 5:4). Блажени плачещите сега, защото ще се разсмеят (срв. Лук. 6:21). Затова който прекарва дните на този вече клонящ към залез век в оплакване на греховете си, ще се зарадва при настъпването на онова истинско утро; защото които са сели със сълзи сега, ще жънат с радост (Пс. 125:5), очевидно в бъдещия век.

(7) И аз си мислех в моята доброчестина (слав.: в моето изобилие): няма да се поклатя навеки. Както множеството продавани на пазара стоки представляват изобилието на града и както наричаме земя на изобилието онази страна, в която се раждат много плодове, така и в душата има определено изобилие, когато е изпълнена с всякакъв вид дела. Необходимо е и тя първо да бъде старателно обработена, после - напоена с обилни потоци от небесни води; тогава ще може да принася плод: едни трийсет, други шейсет, а други сто (Марк. 4:20), и да бъде удостоена със следното благословение: Благословени ще бъдат твоите житници и клетове (Втор. 28:5). Затова чувстващият своята твърдост с увереност ще каже и ще потвърди, че противникът не ще го изкорени, като пълна нива, която Господ е благословил.

(8) Господи, по Твоя воля дай сила на красотата ми (слав.). Трудилите се над изследване на учението за добродетелите казват, че някои добродетели се изграждат с умозрения, а други са неумозрителни; така благоразумието се изгражда от умозрения в резултат на разсъжденията за добро и зло; целомъдрието от умозрения за това какво трябва да избираме и какво да избягваме; справедливостта - от умозрения за усвоимото и неусвоимото; мъжеството - от умозрения за страшното и нестрашното. Но красотата и силата са неумозрителни добродетели; защото някои от мъдрите са намирали красотата в съразмерността и хармонията на душевните умозрения, а сила са съзирали в окончателното израстване на заложеното в нас от умозрителните добродетели. Впрочем, за да има в душата красота и сила да вършим нужното, имаме нужда от Божията благодат. Затова, както по-горе казал, че живот (има) във волята Му, така сега благодарствено превъзнася Бога, казвайки: “ По Твоя воля дай сила на красотата ми. Макар да бях прекрасен по природа, станах немощен, защото съм умъртвен от греха в резултат от коварството на змията. Затова Ти прибави към красотата ми, която получих от Теб при сътворението, и сила да върша необходимото. Прекрасна е всяка душа, в която се съзерцава съразмерност на присъщите ѝ сили; но истинската и силно желана красота, съзерцавана само от имащите очистен ум, принадлежи на Божието и Блажено естество. Който внимателно устремява взор към сиянието и изяществото на тази Красота, той заимства от Нея нещо, сякаш от багрилен разтвор, като привлича към собственото си лице някакви цветни лъчи. Затова и Моисей, като станал причастник на онази Красота по време на събеседването си с Бога, имал прославено лице. Затова чувстващият своята добродетел издава благодарствен глас: Господи, по Твоята воля дай сила на красотата ми.Но както след умозрителните добродетели следват неумозрителни - красота и сила; така има и неумозрителни пороци - безобразие и безсилие. Защото какво по-неблагообразно и отвратително може да има от душа, отдадена на страсти? Погледни гневния и забелязваната в него дивота! Разгледай скърбящия, унижението и упадъка на душата му! А ще се съгласи ли някой дори и да погледне онзи, който е подвластен на сладострастието и чревоугодничеството, или който не е на себе си от страх? При тях душевната нагласа проличава дори от най-външните части на тялото; също както и следите от душевна красота са видими във външността на свeтия мъж. И трябва така да се грижим за тази красота, че Младоженецът Слово, като ни срещне, да каже: Цяла си хубава, моя мила, и петно няма на тебе! (Песен на песн. 4:7).

Но отвърна лицето Си и аз се смутих. “Докато лъчите на Твоето посещение - казва пророкът - ме осветяваха, живеех в невъзмутимо и безметежно състояние. Но когато Ти отвърна лицето Си, тогава страстното и смутено състояние на душата ми излезе наяве”. Казва се, че Бог отвръща лицето Си, когато по време на трудни обстоятелства изостави подложения на изкушения, за да стане известна силата на подвизаващия се. Затова, ако Божият мир, който надвишава всеки ум, запази сърцата ни (Фил. 4:7), ще можем да избегнем смущението и съвкупното действие на страстите. И така, щом като на Божията воля се противопоставя отвръщането, а на красотата, изяществото и силата - смущението, следователно смущението е безобразие и безсилие на душата вследствие на отчуждаване от Бога. Нека непрестанно да се молим Божието лице да ни осветява, за да бъдем в свещенолепно състояние, кротки и несмутени от нищо поради готовността ни да вършим добро! Защото е казано: Приготвих се и не се смутих (Пс. 118:60 - слав.).

(9) Тогава към Тебе, Господи, виках (слав.: Към Тебе, Господи, ще въззова) и Господа (моего) молих. Многократно се споменава за зов към Господа; защото да зове е присъщо само за желаещия достойни и небесни неща. А който проси от Бога малки и земни неща, прилича на слаб и тънък глас, който не достига до висините и не стига до Божиите уши.

(10) Каква полза от кръвта ми, кога сляза в гроба? “Защо - каза - виках? Защо се молих на Теб, моя Господ и моя Бог? Каква ми е ползата от доброто състояние на плътта и от голямото количество кръв, щом като тя, ако не се е повредила преди това, ще бъде предадена на общото разрушение на тялото? Но умъртвявам тялото си и го поробвам (1 Кор. 9:27 - слав.), за да не би, когато кръвта в мен е добра и кипи, доброто състояние на тялото ми да не ми послужи като повод за грях”. Не угаждай на плътта със сън, бани, меки постели и непрестанно си повтаряй думите: Каква полза от кръвта ми, кога сляза в гроба? Защо се грижиш за това, което скоро ще изгние? Защо се охранваш и натежаваш по плът? Нима не знаеш, че колкото по-дебела направиш плътта си, толкова по-тягостен затвор ще приготвиш за душата си?

Ще Те слави ли прахът? Ще възвестява ли той Твоята истина?

Как земният и плътски човек ще слави Теб, Бога? Как ще възвести истината този, който не е посвещавал времето си на учене и чийто ум е погребан под бремето на плътта? Затова изсушавам плътта си и не щадя кръвта си, която обикновено се сгъстява в плът, за да не ми пречи нищо да прославям или да възвестявам истината.

(11) Господ ме чу и ме помилва; Господ ми стана помощник (слав.). След като казал за какво викал към Бога, скоро почувствал Божията помощ и подтиква и нас да се молим за същото. Господ ме чу - казва - и ме помилва; Господ ми стана помощник. И така, нека и ние да се молим и да зовем с духовен глас, измолвайки високи неща, а не домогвайки се до плътски (защото ония, които живеят по плът, не могат да угодят Богу (Рим. 8:8), та Господ да чуе и нас, да помилва немощта ни, а ние, като се възползваме от Божията помощ, да можем да кажем:

(12) И Ти обърна плача ми в радост (слав.). Не на всяка душа се дава радост от Бога; но ако някой е плакал много за греха си, със силни вопли и непрестанни сълзи и сам се е оплаквал, сякаш е умрял, плачът му се обръща в радост. А това, че е похвално и да се плаче, го доказват децата, които седят на тържището и казват: свирихме ви с пищялка и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте (Лук. 7:32). Пищялката е музикален инструмент, който със съдействието на дишането ни издава нежни звуци. Затова мисля, че всеки свети пророк, понеже е движен от Светия Дух, в преносен смисъл е пищялка; затова и е казано: свирихме ви и не играхте; защото пророческите думи ни увещават да изпълняваме според силите си светото пророчество, и това се нарича игра. Но пророците и ридаят за нас, призовавайки ни към плач, та от пророческите думи да достигнем до осъзнаване на своите грехове, да оплакваме гибелта си, като смиряваме плътта си с уморяване и труд. На такъв човек му се скъсва жалейната дреха, с която се е облякъл, оплаквайки греха си; и бива облечен с одежда на веселие и риза на спасение (Пс. 61:10 - слав.), със светлите брачни одежди, украсеният с които не ще бъде изхвърлен от брачния чертог.

Сне от мене вретището и ме препаса с веселие. Вретището, като символ на смирението, подпомага покаянието; защото е казано: отдавна те биха се покаяли във вретище и пепел (Мат. 11:21). И тъй като апостолът с открито лице се преобразява в същия образ, от слава в слава (2 Кор. 3:18), той нарича дарената му от Господа благодат своя слава.

(13) За да Те възпее славата ми (слав.). Славата на праведника е духът, който е в него. Затова, който пее духом, нека казва: Да Те възпее славата ми и да не потъна в скръб (и да не се натъжа) (слав.). “Вече няма да правя нищо такова - казва пророкът, за което сърцето ми да скърби и да се измъчва от спомена за греха ми”.

Господи, Боже мой, вечно ще Те изповядвам (слав.), тоест ще Ти благодаря. Тъй като за покаянието Ти ми дари опрощение и ме издигна в слава, като отне срама от греха, вечно ще Те изповядам. Защото, ще се намери ли такова продължение от време, което да би могло да породи в душата ми забрава за тези толкова големи благодеяния?

БЕСЕДА върху псалом тридесет и втори

(1) Радвайте се, праведници, в Господа: на правите подобава похвала (слав.).

Обичаен за Писанието израз на радост, показващ някакво светло и доста радостно състояние на душата в достойните за благодушие! И така, радвайте се, праведници, в Господа, не за това, че домашните ви дела са успешни, не за това, че се наслаждавате на телесно здраве, не на това, че нивите ви изобилстват от всякакви плодове; а за това, че имате Господ, Който е толкова прекрасен, толкова благ и толкова мъдър. Достатъчно ви е веселието в Господа. И изглежда, че който се възхищава с веселие и радост от някой любим човек, той се радва и за самия себе си. Затова псаломът подтиква праведните да почувстват достойнството си - това, че са удостоени да бъдат слуги на такъв Господар и да се възхищават на служението си на Него с неизказана радост и възторг, сякаш сърцето им пърха от възторжена любов към Благия. И ако някога в сърцето ти сякаш случаен лъч светлина е пораждал внезапна мисъл за Бога и е озарявал душата ти, така че си обиквал Бога и си почвал да презираш света и всичко телесно, то от това слабо и малко подобие разбери пълното състояние на праведниците, които равномерно и непрекъснато израстват във веселието в Бога. Теб тази радост те посещава рядко и от време на време, по Божий промисъл, та малкото вкусване от нея да ти припомня от какво си се лишил; а в праведника е налице постоянно божествено и небесно веселие, защото в него несъмнено обитава Духът; а първият плод на духа е любов, радост, мир (Гал. 5:22). И така, радвайте се, праведници в Господа. Господ е за праведниците като някакво вместилище, влезлият в което няма как да не е благодушен и да не се весели. И праведният става за Господа място, което Го приема в себе си. А грешникът прави в себе си място на дявола, не обръщайки внимание на казващия: нито давайте място на дявола (Еф. 4:27), и на Еклисиаст: Ако духът на управника те нападне, не напускай мястото си (Екл. 10:4 - слав.). Затова, като пребиваваме в Самия Господ и като съзерцаваме доколкото можем чудесата Му, от съзерцаването на това да придобиваме веселие за сърцето си!

На правите прилича похвала. Както крив крак не може да влезе в прав ботуш, така и на развратените сърца не им прилича да хвалят Бога. Затова мисля, че тъй като словото за Спасителя не приляга на устата на демоните, им се отнема властта да разгласяват за Него (Марк. 3:12). И Павел забранява на предричащия дух, за да не може нечистият да хвали светеца (вж. Деян. 16:18). Такова е и следното място: А на грешника Бог говори: защо проповядваш Моите наредби? (Пс. 49:16). И така, да се постараем да избягваме свяко неправо и лукаво дело, а ума и съдилището на душата да изправим в себе си като права летва, та като станем прави, да ни бъде позволено да хвалим Господ. Родоначалникът на греха бива наричан лукава змия и Божият меч се насочва срещу левиатана - лукавата змия (Ис. 27:1 - слав), защото змията при придвижването си от място на място прави множество зигзагообразни движения и извивки, поради което следата, оставяна от змията по земята, е с неправилна посока - предните ѝ части се движат в една посока, средата се движи косо, а опашката отново се отклонява в противоположна посока. Затова животът на този, който следва змията, се оказва лукав, неправилен и изпълнен с противоречия. А който върви по стъпките на Господ Бог, той прави пътеките прави (Ис. 40:31 - слав.) и прави пътищата на нозете си (Притч. 4:26 - слав.), защото е праведен Господ, нашият Бог (Пс. 91:16 - слав.), и лицето Му гледа правотата (Пс. 10:7 - слав.). Ако поставиш две прави летви една до друга, правотата им ще направи така, че те ще прилепнат плътно една до друга; а ако поставиш криво дърво до права летва, ще откриеш, че изкривеното не е успоредно на правото. И така, тъй като хваленето на Бога е право, нужно е и право сърце, за да може да му бъде позволено и да му приляга хваленето. И щом като никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго (1 Кор. 12:3), то как ще принесеш хвала, при положение че в теб липсва правият дух, обновен вътре в теб (срв. Пс. 50:12)?

(2) Славете (слав.: Изповядвайте) Господа с гусли, пейте Му с десетострунен псалтир. Първо трябва да славим Господа с гусли, тоест да приведем в ред телесните действия. Тъй като, когато предоставяхме членовете си да бъдат роби на греха и беззаконието (Рим. 6:19), грешахме с тяло, то и ще изповядваме с тяло, като използваме същия инструмент за унищожаване на греха. Злословил си? Благославяй. Бил си користолюбив? Раздавай. Напивал си се? Пости. Гордял си се? Смири се. Завиждал си? Утеши. Убил си? Претърпи мъченичество или, което е равносилно на мъченичество, при изповядване изнури тялото си. И тогава - след изповядването, ще бъдеш достоен да пееш на Бога с десетострунен псалтир. Първо трябва да изправиш телесните действия, така че да се извършват в съответствие с Божието слово, и чак след това да се издигаш към съзерцаване на духовното. Псалтир може би е наречен умът, търсещ горното; защото този инструмент поради устройството си има силата да издава звуци нагоре. Затова телесните действия изповядват Бога сякаш отдолу; а тайните, възвестявани от ума, имат причината си свише, сякаш умът издава звуци чрез Духа. Затова този, който има пред погледа си всички заповеди и ги привежда в себе си сякаш в съзвучие и хармония, пее на Бога на десетострунен псалтир; защото десет са главните заповеди, написани при първото законодателство.

(3) Пейте Господу песен нова, тоест служете на Бога не във ветхостта на буквата, а в обновлението на духа. Който приема закона не чувствено, а разбира духовния му смисъл, пее нова песен; защото овехтяващото и стареещото в завета отмина и за нас започна новата и обновена песен на Господнето учение, която обновява младостта ни като на орел (Пс. 102:5), когато умъртвяваме в себе си ветхия човек и с всеки изминал ден се обновяваме. Но този, който силно се стреми към това, което е пред него (срв. Фил. 3:13), непрестанно става все по-нов по отношение на самия себе си. Затова този, който непрестанно става все по-нов по отношение на самия себе си, пее нова песен на Бога; а ново обикновено се нарича или нещо необикновено, или нещо, което съществува отскоро. Затова, ако поговориш за чудния и превъзхождащ цялата природа начин на Господнето въплъщение, пееш нова и необикновена песен; и ако разсъждаваш за възраждането и обновяването на целия свят, състарил се под греха, и възвестяваш тайните на възкресението, то и в този случай ще пееш нова и наскоро съчинена песен.

Пейте Му стройно, с възклицание. Чуйте заповедта:“ Пейте стройно, с неразсеяна мисъл, с искрено разположение. Пейте с възклицание. Като добри бойци, след като сте победили враговете, възнасяйте хвалебни песни на виновника на победата!” Дерзайте - казва Той: - Аз победих света (Иоан. 16:33). Кой човек е в състояние да воюва с лукавия, ако не прибегне под покрива на вожда на войнството Господне (Иис. Нав. 5:14), и оттам, с вяра в Него, не почне да поваля и да поразява със стрели нашия враг? И така, пейте стройно с възклицание. А възклицанието е нечленоразделен звук, който воините в един глас издават по време на сражение, като съединяват над себе си щитовете. Затова пейте в съгласие, единодушие и единство на любовта. И какво трябва да казват пеещите?

(4) Защото словото на Господа е право. Първо призовава правите към хваление; защото и Словото на Господа, Което ще се прослави и Което в начало беше у Бога и Бог беше (Иоан. 1:1), е право. Затова прав е Отец, прав е Синът, прав е Светият Дух.

И всичките Му дела са верни (слав.: са във вярата). Какво означава казаното? Негово дело е небето, Негово дело е земята, Негово дело са морето, въздухът, всичко неодушевено, одушевено, разумно, неразумно. А как всичко това е във вярата? Каква вяра има в неодушевените? Каква вяра има в неразумните? Каква вяра има в камъка? Каква вяра има в кучето? Неодушевеното и неразумното не е във вярата. Но разглежданото изречение не е изключило нищо, а е обхванало всичко, като казало: всичките Му дела са във вярата. Затова, какво означава казаното? “Ако виждаш небето - казва псаломът, и хармонията в него, - това за теб е водител към вярата, защото чрез себе си ти посочва Създателя. А ако разгледаш реда на земята - и чрез това вярата ти в Бога също нараства; защото, след като опознахме Бога не с плътски очи, повярвахме в Него и със силата на ума посредством видимото съзираме Невидимия. Затова всичките Му дела са във вярата. Ако разгледаш и камъка, то и той служи като своеобразен пътеуказател към силата на Създателя. Ще откриеш същото, ако разгледаш мравка или комар, или пчела; често и в най-малките неща се вижда мъдростта на Твореца. Защото Този, Който е разпрострял небето и е напълнил неизмеримото вместилище на моретата, Той е направил и изключително тънкото жило на пчелата кухо като свирка, за да се излива през него отрова. Затова всичките Му дела са във вярата. Нищо да не те довежда до неверие. Не казвай: “Това стана случайно, а това се случи от само себе си”. В това, което съществува, няма нищо хаотично, нищо неопределено, нищо безцелно, нищо случайно. Не казвай: “лоша случайност или лош час”. Това са думи на невежи хора. Не две ли врабчета се продават за един асарий? И ни едно от тях няма да падне на земята без Божията воля (Мат. 10:29). Колко са космите на главата? Нито един от тях не е забравен. Виждаш ли как нищо, дори и най-малкото нещо, не избягва надзора на Божието око?”.

(5) Господ обича милост и съд; с милост Господня е пълна земята (слав.). Ако Божият съд би действал сам по себе си и с пълна строгост би ни отплащал според цената на извършените от нас дела, то каква надежда бихме имали? Кой човек би се спасил? А сега обича милост и съд. След като направи милостта съцаруваща и дори председателстваща на царския престол, Той извежда всекиго на съд. Господи, ако Ти забелязваш беззаконията - кой ще устои, Господи? (Пс. 129:3) Милостта Му не е без съд, съдът не е без милост. Преди съда обича милост; и след милостта идва на съд. Милостта и съдът у Него са съчетани помежду си, за да не би само милостта да породи у нас отпускане, а само съдът - да ни доведе до отчаяние. Съдията иска да те помилва и да те направи участник в Своите щедрости, но само ако намери, че ти, след като си извършил грях, си станал смирен, съкрушен, плачеш много за лукавите си дела, без срам разкриваш това, което си извършил тайно, молиш братята да се потрудят с теб за излекуването ти. С една дума, ако види, че заслужаваш съжаление, без да се скъпи ти дава Своята милост. А когато види в теб неразкаяно сърце, горд ум, който не вярва в бъдещия живот, не се бои от съда; тогава обича съда над теб. Защото така и опитният и човеколюбив лекар най-напред се опитва да направи подутината по-мека с топли компреси и смекчаващи средства; но щом види, че тя не спада, а се втвърдява, тогава, като сложи настрана мехлема и омекотителните лекарства, накрая прибягва до употребата на скалпел. Затова обича милостта към разкайващите се; но обича и съда над упорстващите в греха. Нещо подобно казва и Исаия на Бога: милостта Ти е на теглилка (Ис. 28:17 - слав.); защото Той показва и милост със съда, като според достойнството на всекиго отмерва с мярка, количество и тегло.

С милост Господня е пълна земята. Тук милостта бива отделена от съда; защото земята е пълна само с Господня милост, докато съдът е отложен до определеното време. Затова тук милостта е без съд; защото Той дойде не за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него (Иоан. 3:17). А там съдът не е без милост; защото е невъзможно да се намери човек, чист от сквернота, дори да е живял само един ден (Иов. Иов 14:4 - слав.). Затова, ако някой вземе под внимание, че повредата се разпространява с всеки изминал ден, и че тленният човешки род заслужава хиляди смърти, понеже пребивава в грехове, ще се удиви от богатството от Божия благост, снизходителност и дълготърпение. Но докато сме на земята, се нуждаем от милост; защото тези, които са на небето, заслужават облажаване, а не помилване. Или може би поради осъдителната присъда, произнесена против нас за греха, биваме наричани пръст ние, на които бе казано от Бога: пръст си и в пръст ще се върнеш (Бит. 3:19), и които сме пълни с Божии щедрости; защото Бог, като ни помилва, мъртвите поради греховете и престъпленията, ни оживотвори с Христа (Еф. 2:5).

(6) Чрез словото Господне небесата се утвърдиха, и чрез Духа на устата Му - цялата им сила (слав.). Къде са унижаващите Духа? Къде са отделящите Го от творческата сила? Къде са отсичащите Го от единството с Отца и Сина? Нека чуят псалома, който казва: Чрез словото Господне небесата се утвърдиха, и чрез Духа на устата Му - цялата им сила. И под слово тук се разбира не обикновена реч, състояща се от думи и изречения, и под дух - не дихание, разливащо се във въздуха, а се разбира Словото, Което в начало беше у Бога, и Светият Дух, наричан така в истинския смисъл на думата. Затова, както Творческото Слово утвърди небето, така и Духът, Който е от Бога, Който от Отца изхожда (тоест от устата Му, за да не Го считаш за нещо външно или сътворено, а да Го прославяш като имащ Ипостаста Си от Бога), съпривнесе от Себе Си всички сили, които са в Него. И така, чрез Духа е утвърдена всяка пренебесна сила, тоест поради съдействието на Духа тя има напрегнатост, мощ и несъмненост в освещаването и във всяка добродетел, присъща за свещените сили. Затова тук е написано: Дух на устата Му; а на друго място, както можем да видим, е казано: Слово на устата Му (Ис. 11:4 - слав.), за да разберем, че Спасителят и Светият Му Дух са от Отца. Тъй като Словото Господне е Спасителят, а Духът на устата Му е Светият Дух, и Те и Двамата съдействали при сътворяването на небето и на небесните сили, затова и е казано: Чрез Словото Господне небесата се утвърдиха, и чрез Духа на устата Му - цялата им сила. Защото всичко, което се освещава, се освещава само с присъствието на Духа. Затова ангелите са създадени от Творческото Слово - Твореца на всичко, а са осветени от Светия Дух; защото те са създадени не като младенци, които после, след като се усъвършенстват чрез постепенно упражняване, да станат достойни да приемат Духа; но светостта била вложена в първоначалния им състав и така да се каже, в разтвора на същността им. Затова те не са лесносклоними към грях, след като незабавно, сякаш с някакво вещество, са покрити с освещение, и по силата на дара на Светия Дух имат постоянство в добродетелта.

(7) Той събра като мях морските води; бездните тури в съкровищници (слав.). Но казал: “ Той събра морските води като в мях”, а: “ като мях, така събра морските води”. Представи си свойството на мяха, който ту се надува, когато кожата е под напън от влезлия вътре въздух, ту се свива, когато разтягащото излезе навън; така и морето понякога се вълнува и кипи, когато ветровете го довеждат до ярост и го надигат, а понякога, при безветрие, се успокоява и утихва. Затова Господ притиска и смирява морската вода като мях. Но в някои преписи намираме: Той събра като в мях морските води, и този вариант ни посочва древната история, когато Червено море, неразделяно и неудържано от никого, от само себе си станало сякаш затворено в някакъв мях, защото Божията заповед не му позволявала да се разлива.

Бездните тури в съкровищници.Според общоприетите разбирания по-правилно би било да се каже: Поставящ съкровища в бездната, тоест държащ в тайна богатството си. А тук е казано, че самите бездни са уж някакви скъпоценности, достойни за Божиите съкровищници. И така, не са ли наречени бездни законите на Божия съд, като неизказани и непостижими за човешкия разум? Защото законите, според които Бог се разпорежда с всяко нещо, са представени единствено на Божието знание. А това, че Божият съд поотделно за всяко нещо се нарича бездна, виждаме от друг псалом, в който се казва: Твоите съдби (са) велика бездна (Пс. 35:7). Затова, ако се опитваш да разбереш защо животът на грешника продължава, а дните на пребиваване на праведника на този свят се съкращават, защо неправедният благоденства, а праведният бива потискан, защо дете е грабнато от смъртта, преди да е навършило пълнолетие, защо има войни, защо има корабокрушения, земетресения, суши, прекомерни валежи, защо са сътворени вредни за хората неща, защо един е роб, а друг - свободен, един е богат, а друг - беден, защо има толкова много различия както между грешащите, така и между преуспяващите в добродетелта - една е продадена на съдържател на публичен дом и по неволя живее в грях, а на друга от ранна детска възраст ѝ се е паднала добра господарка и е възпитана в правилата на целомъдрието, защо последната е облагодетелствана, а първата е осъдена, и каква е отплатата на Съдията за всекиго - когато всичко това ти дойде наум, размисли, че Божиите съдби са бездна и бидейки заключени в Божиите съкровищници, не са леснопостижими за всеки. А на вярващия му е дадено обещание от Бога: Ще ти дам скрити, невидими съкровища (Ис. 45:3 - слав.). Затова, когато бъдем удостоени да виждаме лице в лице, тогава ще видим и бездните в Божиите съкровищници. Като съберем казаното в Писанието за меховете, по-лесно ще разберем намерението на пророка. Меховете, които от ден на ден се обновяват и съдържат в себе си ново вино от лозето на истината, са наречени в Евангелието нови, а меховете, които не са отстранили ветхия човек, са вехти и не е надеждно в тях да се налива ново вино; никой не налива ново вино във вехти мехове, за да не се похабят напълно меховете (Марк. 2:22), които, след като станат причина за изтичането на доброто и ново вино, вече няма да заслужават никаква пощада; защото новото вино трябва да бъде наливано в нови мехове. И новото и духовно вино, кипящо чрез Светия Дух, тоест никога неостаряващото разбиране на истината, трябва да бъде наливано в нов човек, който, носейки винаги в тялото си мъртвостта на Иисуса (2 Кор. 4:10), справедливо може да бъде наречен нов мях.

(8) Нека се бои от Господа цяла земя; да треперят от Него всички, които живеят във вселената (слав.). Тъй като начало на мъдростта е страхът Господен (Притч. 1:7), мислещите за земното трябва да бъдат вразумявани от страха. И страхът, като подготвящ към благочестието, бива допускан по необходимост; а следващата след него любов усъвършенства тези, които са се образовали в училището на страха. Затова псаломът предписва страх на цялата земя. Казано е: да треперят от Него всички, които живеят във вселената, тоест всяко движение, извършвано или мислено, или чрез телесно действие, да се осъществява в тях в съответствие с Божията воля. Така разбирам думите: да треперят от Него; тоест нито окото да се движи без Бога, нито ръката да се движи без Бога, нито сърцето да помисля нещо неугодно на Бога. И казано най-общо, да не се задвижват от нищо друго; нищо друго, освен страха от Бога, да не ги задвижва.

(9) Защото Той рече - и всичко стана; Той заповяда - и всичко се яви. Към предишните два израза: Нека се бои от Господа цяла земя, и да треперят от Него всички, които живеят във вселената, добавил още два израза: Той рече - и всичко стана; Той заповяда - и всичко се яви. Тъй като човекът е съставен от пръст и от душа, обитаваща в тялото, то образуваното от земя се нарича земя, а душата, на която ѝ е дадена участта да обитава в тялото, се нарича жител на вселената. И по отношение на думата земя е казано: Той рече - и всичко стана; и образуването ни, или по-точно, образуването ни от земя се изразява с думата стана; а сътворяването по Божи образ се изразява с думата се яви; защото думата твар (κτίσις) често се използва със значение на изменение и подобрение, както например в думите: който е в Христа, той е нова твар (2 Кор. 5:17), и: за да създаде (κτίση) в Себе Си от двата народа един нов човек (Еф. 2:15). А може би с думата стана се посочва първото създаване на човека, а с думата яви се - пресъздаването от Христовата благодат. Но колкото Божията заповед се различава от обикновена дума, толкова се различават помежду си сътворяването и даването на живот.

(10) Господ разрушава кроежите на езичниците, унищожава заговорите на народите (унищожава кроежите на князете). Това служи като обяснение на предходното, тоест на това, че Бог изгражда повярвалите в Него с това, че разрушава неразумните мнения на хората, които те имали за идолослужението и за всяка суета, и отхвърля мнението на князете. Но това може да се отнесе и за времето на страданието, когато хората замислили да разпнат Царя на славата, а Той обнови човечеството с домостроителството на кръста. Защото чрез възкресението е осуетен заговорът на езичниците, Пилат, войниците и на всички, които съдействали за разпъването, и са отхвърлени кроежите на князете, първосвещениците, книжниците и царете на народа, защото възкресението разруши всичките им замисли. Но и във всеки исторически разказ, като забележиш какво е направил Бог с неверните езичници, ще откриеш, че думите на пророка имат голямо значение и в буквален смисъл. Защото, когато Иоарам, син на Ахаав, царувал в Израил, тогава сирийският цар, синът на Адер, се опълчил с голяма сила и много войска (тежко въоръжен), обсадил Самария, така че жителите изпитвали недостиг от най-необходими неща, тъй че една ослешка глава се продаваше за осемдесет сикли сребро, и четвърт каба гълъбови куришки - за пет сикли сребро (4 Царств. 6:25). И точно по това време, за да се изпълни Елисеевото обещание, плановете на Сирия били осуетени и сирийците избягали, като изоставили шатрите си и цялото си имущество, а в Самария настанало такова изобилие, че една мяра чисто брашно стана за сикла, и две мери ечемик - за сикла (4 Царств. 7:7, 16). Така умее Господ да осуетява кроежите на народите! А как осуетява Той замислите на князете, знаем от разказа за Ахитофел, когато Давид се молел: Осуети съвета на Ахитофела (2 Царств. 15:31). Затова, когато чуеш, че някой те заплашва с големи заплахи и се заканва да ти нанесе всякакви огорчения, щети, рани или смърт, вдигни поглед към Господ, Който разрушава кроежите на езичниците и унищожава заговорите на народите.

(11) А решението на Господа пребъдва навеки; мислите на сърцето Му пребъдват от рода в род. Виждаш ли ученията на езичниците, тази суетна философия, колко тънки и плодовити са те в изобретяването на учения, в отвлечените науки, в нравствените препоръки, в естествознанието и в другите учения, наричани тайни, как всичко това се разпръсна и стана безполезно и сега се настанява само истината на Евангелието? Много са замислите в човешкото сърце; но решението на Господа надделя. И за да пребъдва Божието решение постоянно и твърдо в душите ни, е необходимо преди това в нас да бъдат унищожени човешките помисли. Който иска да пише върху восък, първо заглажда восъка и после поставя изображения каквито иска. Така и сърцето, върху което ясно биха се отпечатали Божиите словеса, трябва да стане чисто от вражески помисли.

Мислите на сърцето Му пребъдват от рода в род. Тъй като избраните народи са два и дадените им завети са два, то в казаното: мислите на сърцето Му пребъдват от рода в род, поради двукратното споменаване на думата род, могат да се разбират и два помисъла - един, според който получихме първия завет, и друг, който ни дари новото и спасително Христово учение.

(12) Блажен оня народ, комуто Господ е Бог, и племето, което Си е Той избрал за наследие! Никой не облажава иудейския народ, а облажават народа, който поради превъзходството си е избран сред всички народи; защото ние сме този народ, за когото Господ е нашият Бог, ние сме племето, което Си е Той избрал за наследие; народ сме, понеже сме събрани измежду много езичници; племе сме, понеже сме поканени вместо отхвърления народ. И тъй като мнозина са звани, а малцина избрани (Мат. 20:16), облажава не поканения, а избрания; блажени, които избра. А каква е причината за облажаването? Очакваното наследяване на вечни блага. Или, ако изходим от думите на апостола, че когато влезе цялото множество езичници, тогава целият Израил ще се спаси (Рим. 11:25, 26), не облажава ли първо множеството езичници, а после спасявания накрая Израил? И понеже е известно, че не всеки ще се спаси, а (ще се спаси) само остатък, по избор на благодатта (Рим. 11:5), затова е и казано: племето, което Си е Той избрал за наследие.

(13) От небесата гледа Господ, вижда всички синове човешки; (14) от готовото Си жилище (слав.). Господ гледа отгоре онези, които пребивават в присъщото за тях състояние и изпълняват задълженията на човешката природа, а наблюдава по друг начин онези, които са стигнали до крайна повреда, като Сам слиза при тях. Защото е казано: Голям е поплакът против Содом и Гомора, и грехът им е твърде тежък; ще сляза и ще видя, дали постъпват тъкмо тъй, какъвто е поплакът против тях, който стига до Мене, или не (Бит. 18:20, 21). И още: Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки (Бит. 11:5). А тук се казва: От небесата гледа Господ, вижда всички синове човешки.Не губи от погледа си Този висок Зрител, не губи от погледа си Наблюдаващия отгоре човешките дела. Където и да отидеш, каквото и да правиш, в мрак или посред бял ден Божието око те наблюдава.

От готовото Си жилище. Не се отварят врати, не се дръпват завеси; Божието жилище е готово за наблюдение. Бог вижда всички синове човешки. Никой не може да избяга от погледа Му; не го скриват нито тъмнината, нито стените; за Божиите очи няма никаква пречка. Той не само вижда всекиго, но вижда и сърцата, които Сам е създал, без да е смесил с тях нищо лошо. Създателят на човека - Бог, го създаде прост, по Свой образ, който спасява сърцето; но впоследствие, като го оплетохме с плътски страсти, направихме от него многообразно и многоличностно сърце, като покварихме неговата боговидност, простота и еднообразност.

И понеже Той е Създателят на сърцата, затова (15) вниква във всички наши дела. А дела наричаме и думите, и мислите, и общо взето, всяко човешко движение. Защото само Този, Който вниква във всичките ни дела, знае с какво разположение и с какво намерение вършим дадено нещо - дали, за да угодим на хората, или за да изпълним дадените ни от Бога заповеди. Затова ще отговаряме и за всяка празна дума (виж Мат. 12:36), и даже за чаша студена вода няма да изгубим наградата си (Мат. 10:42); защото Господ вниква във всички наши дела.

(16) Не се спасява цар с много войска. Не голямата численост на въоръжените сили, не градските стени, не пехотните полкове, не силата на конниците, не въоръжението на морските сили осигуряват спасение на царя; защото Господ сваля царе и поставя царе (Дан. 2:21), и няма власт, която да не е от Бога (Рим. 13:1). Затова царят се спасява не с много войска, а с Божията благодат; така че и в това отношение са правдиви думите: по благодат сте спасени (Еф. 2:5). Така и земеделецът придобива плодове от земеделието не толкова със своята усърдна работа, колкото със съдействието на Бога, Който прави обработеното да расте; защото нито който сади е нещо, нито който полива, а всичко е Бог, Който прави да расте (1 Кор. 3:7). И щом като сърцето на царя е в ръката на Господа (Притч. 21:1), то той се спасява не със силата на оръжието, а чрез Божието ръководство. А в Божията ръка е не всеки, а само достойният за титлата цар. А някои са дали определение на царската власт като законно господство или началство над всички, неподвластно на греха.

Голямата сила не ще защити исполина. Пророкът нарича исполин онзи, който използва естествена сила и телесна мощ. Затова и за царя помощта на оръжието не е достатъчна, за да го спаси, и мъжественият не може да бъде във всичко достатъчен сам за себе си; защото всички човешки сили, взети заедно, са немощни и безсилни в сравнение с истинската сила. Тъкмо затова Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните (1 Кор. 1:27), и из устата на младенци и кърмачета стъкми похвала, та да направи да млъкне враг и мъстител (Пс. 8:3); защото Божията благодат заблестя най-много действайки в младенците и в неблестящите с ума си.

(17) Ненадежден е конят за спасяване, с голямата си сила не ще избави (слав: не ще се спаси). Конят е изключен от употреба от светиите; и Израил, в дни на благополучие, май никога не е използвал по време на война конска сила и никой от светиите не е считал за уместно да притежава коне за собствена употреба. Но фараонът има кон и високомерният Сенахирим се големее с големия си брой коне. Затова (Господ) хвърли фараоновия кон и ездача му в морето (Изх. 15:1); а при Сенахирим задрямаха всички възседнали коне (Пс. 75:7 - слав.). Поради тази причина и даденият чрез Моисей закон, предписвайки закон за царете, гласи: Да не умножи конете си (Втор. 17:16). С голямата си сила не ще се спаси. Понеже, кога съм немощен - казва апостолът - тогава съм силен (2 Кор. 12:10). А голямата телесна сила е пречка за спасението на духа.

(18) Ето, окото на Господа е над ония, които Му се боят. На друго място е казано: Очите на Господа са обърнати към праведниците (Пс. 33:16), а тук: над ония, които Му се боят. Когато гледаме към Господ и очите ни са устремени към Него, така че можем да кажем: Ето, както очите на слугите са обърнати към ръката на господарите им , тъй и нашите очи (са обърнати) към Господа, нашия Бог (Пс. 122:2), тогава сякаш привличаме Господнето око да ни погледне.

И които се уповават на милостта Му. Пророкът показва смирението на служещите на Господ и това, колко много се надяват те на милостта Му. Който не се уповава на доблестните си заслуги и не се надява да се оправдае с дела има единствена надежда за спасение в Божието милосърдие. Защото, щом си спомни за думите: Ето Господ... и отплатата Му (Ис. 40:10), за да въздаде всекиму колкото струва делото му, и като изброи лошите си дела, почва да се бои от наказание и да трепери от заплахи. И за да не го погълне скръбта, гледа към Божието милосърдие и човеколюбие и добива добра надежда. И се надява, че Бог (19) ще спаси душата му от смърт и във време на глад ще го прехрани.

(20) Нашата душа се уповава на Господа: Той е наша помощ и наша защита. Тези думи подбуждат към търпение, та когато ни нападне някой оскърбител, да не се отлъчваме от любовта Божия в Христа Иисуса (Рим. 8:39), а от цялата си душа (благодушно) да търпим трудностите, очаквайки помощ от Бога.

(21) За Него се весели сърцето ни, защото на Неговото свето име се уповаваме. Това е в съгласие с казаното в началото на псалома: Радвайте се, праведници, в Господа. И сега: За Него се весели сърцето ни. Струва ми се, че в същия смисъл апостолът казал: Във всичко това удържаме преголяма победа чрез Оногова, Който ни възлюби (Рим. 8:37). И не само побеждаваме, но се хвалим и със скърбите (Рим. 5:3) Защото псаломопевецът казал: Нашата душа се уповава на Господа; и желаейки да покаже, че не насила и не под натиска на скърбите проявява търпение, а с голяма радост приема страдания в името Господне, казва: “Не само търпим, но и за Него се весели сърцето ни, защото на Неговото свето име се уповаваме. Достатъчно ни е да се наричаме християни, за да избегнем всяко изкушение от противниците”. А Божието име е наречено свето, разбира се, не защото съдържа някаква освещаваща сила в самите срички, а защото всяко Божие свойство и всяка представа за това, което се наблюдава предимно в Бога, са свети и чисти.

(22) Да бъде милостта Ти над нас, Господи, според както Ти се уповаваме. Виждаш ли колко разумно се е молел пророкът? Определил собствената си нагласа за мярка за щедростите на Божието милосърдие. “Милостта Ти над нас - казва - да бъде такава, каквато надежда възлагахме предварително на Теб”. Но цялата ни надежда е да се завърнем в покоя, та когато Той преобрази унизеното наше тяло, да разберем, че същото това тяло е станало подобно на Неговото славно тяло (Фил. 3:21).

БЕСЕДА върху псалом тридесет и трети

(1) Псалом на Давида, когато той се бе престорил на безумен пред Авимелеха (слав.: когато измени лицето си пред Авимелех), биде изгонен от него и си отиде.

Тълкуванието на този псалом ни препраща към две събития. Заглавието му изглежда като съответстващо и на случилото се с Давид в свещеническия град Номва, и на това, което му се случило при филистимския цар Анхус. Защото той изменил лицето си, когато разговарял със свещеник Авимелех[6], скривайки от него бягството си и давайки си вид, че бърза да изпълни царската заповед, когато взел и хлябовете на предложението, и меча на Голиат (вж. 1 Царств. 21:1-9). Но той изменил лицето си и когато бил заобиколен от врагове, защото чул как те разговаряли помежду си и се готвели за отмъщение. И рекоха на Анхуса - е казано - слугите му: тоя не е ли Давид, царят на оная страна? Не пяха ли нему по хора̀та, думайки: “Саул порази хиляди, а Давид - десетки хиляди”? Казано е още: и много се боеше (слав.: и се уплаши) Давид от Анхуса, и промени лицето си пред очите им (1 Царств. 21:11-13). Но защо заглавието споменава за Авимелех, а историята ни предава името на гетския цар Анхус? За това имаме следното обяснение, достигнало до нас като предание: Авимелех било общо име на филистимските царе, но всеки от тях си имал и собствено име. Нещо подобно може да се види в Римската държава, в която царете се наричат Цезаровци и Августовци, но запазват и собствените си имена. При египтяните такова име е Фараон. Защото Фараон се нарича египетският цар по времето на Иосиф; Фараон се нарича и този, който след четири поколения, по времето на Моисей, станал цар на Египет; Фараон имало и по времето на Соломон, защото е казано: и си взе фараоновата дъщеря (3 Царств. 3:1); Фараон се наричал и царувалият по времето на пророческото служение на Иеремия (виж 4 Царств. 23:29-35). Така имало и Авимелех и в дните на Авраам, и в дните на Исаак, и сега - в дните на Давид. За Авраам е казано: И в онова време Авимелех, със (свата Ахузата и) воеводата си Фихол, рече на Авраама (Бит. 21:22), както и за Исаак: Но след като бе проживял там много време, филистимският цар Авимелех, както гледаше през прозореца, видя, че Исаак си играеше с жена си Ревека (Бит. 26:8). Така и тук в заглавието Авимелех от времето на Давид е наречен с общото царско име, а историята съобщава името му Анхус, което било даденото му при раждането собствено име. И точно пред него Давид изменил лицето си, когато бил довлечен от слугите, бил край градските порти и както е казано, пущаше слюнки по брадата си, така че Анхус казал на слугите: Защо сте го довели при мене? Нима малко луди имам при мене, та сте го довели да лудува пред мене? (виж 1 Царств. 21:13-15). И по този начин Давид, пуснат оттам, се спасил, както е казано, в Адоламската пещера (1 Царств. 22:1).

Затова, понеже избегнал голяма опасност, отправя следните благодарствени думи към освободилия го Бог: (2) Ще благославям Господа във всяко време. След като избегнал смъртта, той сякаш си поставя житейски правила, настройвайки душата си за строг начин на живот, така че да не оставя нито миг без благославяне, а в началото на (всички) важни и неважни дела да се обръща към Бога. “Няма да си помисля - казва той, - че нещо става уж с моето старание или се случва по случайно стечение на обстоятелствата, а във всяко време - не само при благоденствие, но и във време на нещастие - ще благославям Господа”. Научен от това, апостолът казва: Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете (1 Сол. 5:16-18). Виждаш ли каква била любовта на Давид! Непрекъснатите нещастия не отслабили търпението му, когато не само бил изгонен от отечеството си, от роднините си, от домашните си, бил лишен от имущество и дори по необходимост бил предаден на враговете и едва не бил разкъсан от тях. Въпреки това не казал: “Докога ще продължават нещастията?”. Не проявил нетърпение при непрекъснатите скърби, знаейки, че скръбта поражда търпение, търпението - опитност, опитността - надежда (Рим. 5:3, 4). И наистина, за добре подготвените скърбите са сякаш укрепяваща храна и упражнение в борбата, приближаваща подвижника до отеческата слава; когато, (бидейки) злословени благославяме, хулени - молим се, отрудени - благодарим, скръбни - хвалим се със скърбите (1 Кор. 4:12, 13). Срамно е за нас - при щастие да благославяме, а при печални и трудни обстоятелства да мълчим. Напротив, тъкмо тогава трябва повече да благодарим, като знаем, че Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема (Евр. 12:6).

Хвалата за Него винаги е в устата ми. Пророкът обещава нещо на пръв поглед невъзможно. Как може хвалата за Бога да бъде непрестанно в устата на човека? Когато той разговаря в обикновен житейски разговор, в устата му няма хвала за Бога. Когато спи, пази пълно мълчание. Когато яде и пие, как устата му ще произнесат похвала? На това отговаряме, че вътрешният човек има своеобразна духовна уста и чрез тях той се храни, приемайки словото на живота, което е хлябът, слязъл от небето (Иоан. 6:58). Тъкмо за тези уста пророкът казва: Отворих устата си и привлякох духа (Пс. 118:131 - слав.). Точно тези уста Господ ни съветва да държим широко отворени, за да приемаме в изобилие ястията на истината. Защото е казано: Отвори (широко) устата си, и Аз ще ги изпълня (Пс. 80:11). Затова мисълта за Бога, веднъж запечатана и сякаш с печат утвърдена в господстващата сила на душата, може да бъде наречена хвала за Бога, която винаги пребъдва в душата. И старателният, според увещанието на апостола, може да върши всичко за слава Божия, така че всяко действие, всяка дума, всяко умствено занимание получава сила на хвалене; защото, когато яде или пие, или върши нещо друго, праведникът върши всичко за слава Божия (1 Кор. 10:31). На такъв и по време на сън сърцето му бодърства, както е казано в Песен на песните: Заспала съм, но сърцето ми е будно (Песен на песн. 5:2); защото мечтанията на сънищата много често са отглас от мисли, които са ни занимавали през деня.

(3) С Господа ще се хвали душата ми. Пророкът казва: “Никой да не хвали моята находчивост”, чрез която се спасих от опасностите; защото спасението не е в силата, не е в човешката мъдрост, а е в Божията благодат. Защото е казано: Да се не хвали мъдър с мъдростта си, да се не хвали силен със силата си, да се не хвали богат с богатството си. Но който се хвали, нека се хвали с това, че разбира и знае Господа, своя Бог (Иер. 9:23, 24). Виж как апостолът хвали своите сътрудници в делото на благовестието. Той казва: “Това е наш служител и сътрудник в Господа” (Кол. 4:7). Ако някой се хвали с телесна красота или със знатност на рода, то душата му не се хвали с Господа; напротив всеки такъв човек е отдаден на суета. Не заслужават истинска похвала и средните професии и упражняващите ги: моряци, лекари, оратори, строители, които строят градове или пирамиди, или лабиринти, или някакви други скъпо струващи или пищни грамади от сгради. Онези, които се хвалят с това, не полагат в Господа душата си. В замяна на всяка друга чест за нас е достатъчно да се наричаме слуги на такъв Господар. Царският слуга няма ли да се хвали с това, че е назначен на една или друга длъжност на служител? А нима удостоеният да служи на Бога ще си измисля похвали от друго място, сякаш за пълнота на славата и за именитост не му е достатъчно да се нарича Господен! И така, с Господа ще се хвали душата ми.

Да чуят кротките и да се развеселят (слав.). Тъй като пророкът казва: “Само с изменение на лицето, с Божието съдействие, враговете бяха заблудени и се спасих, то да чуят кротките, че е възможно и живещите в света да вдигат победни знамена и несражавалите се да се окажат победители, и да се развеселят, като укрепнат в кротостта от моя пример; защото получих толкова голяма благодат от Бога поради това, че имах кротост”. Спомни си, Господи, Давида и цялата му кротост (Пс. 131:1 - слав.). Кротостта е най-голямата добродетел; затова е и причислена към блаженствата. Защото е казано: Блажени кротките, защото те ще наследят земята (Мат. 5:5). Тази земя, небесният Иерусалим, не е трофей на състезаващи се, а е предоставена като наследство на дълготърпеливите и кротките. И думите: Да чуят кротките означават същото, каквото означават и думите: “Да чуят Христовите ученици”. А може би Давид пророчески желае чудото на Божието благодеяние, явено над него, да стигне и до нас. Да чуят и тези, които след много поколения ще станат Христови ученици! Защото Господ нарекъл кротки тези, на които казал: И се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце (Мат. 11:29). Кротки са тези, които са укротили нравите си, освободили са се от всяка страст и в душите им не живее никакъв смут. Затова и за Моисей е засвидетелствано, че той беше най-кроткият човек от всички човеци на земята (Числ. 12:3).

(4) Величайте Господа с мене. Пророкът събира подобаващ хор за прослава на Господа. “Нека няма нищо общо с мен нито размирният, нито смутеният, нито разпалващият душата с плътски страсти; но вие, кротките, вие, които придобихте твърдост и постоянство на душата и се отърсихте от леността и мудността в изпълнението на задълженията си, вие ще възвеличите Господа с мене”. А възвеличава Господа този, който с голям ум, твърд и възвишен дух търпи изкушения заради благочестието; и на следващо място този, който с голям ум и с дълбоки съзерцания разглежда величието на творението, та във величието и красотата на тварите да съзерцава техния Виновник (Прем. 13:5). Защото колкото повече се задълбочава човек в законите, по които е устроена и по които се управлява вселената, толкова по-ясно съзерцава Господнето великолепие и според силите си възвеличава Господа. И понеже един ум и размислите на един човек са съвсем недостатъчни за проумяване на Божието величие, пророкът приема всички кротки заедно за съвместно общение в това дело. Затова трябва да се освободим напълно от външните вълнения, да придобием пълно безмълвие в скришната стая на сърцето и след това да пристъпим към съзерцаване на истината. Чуй какво казва изповядващият греха си? Смути се от ярост окото ми (Пс. 6:8 - слав.). Не само гневът, но и пожеланието, и малодушието, и завистта смущават окото на душата, и общо взето всички страсти объркват и смущават душевната прозорливост. И както е невъзможно с помътняло око да се получи точно впечатление от видим обект, така е невъзможно със смутено сърце да се пристъпва към опознаване на истината. Затова трябва да се отдалечим от всички светски дела и да не вкарваме в душата си странични помисли нито чрез зрението, нито чрез слуха, нито чрез някое друго сетиво. Защото възникващите от плътското мъдруване борби изпълват вътрешността на сърцето с незамлъкващи метежи и непримирими раздори.

(5) Подирих Господа, и Той ме послуша. Пророкът казва: “Кротките да чуят това! И в този труден момент, когато целият гняв на злопаметните се опълчи против мен и ръцете на всички се вдигнаха срещу мен, а аз, незащитен с нищо, бях готов да поема върху себе си всички удари на враговете - и в този момент не се смутих от помисли на страх, не изоставих мисълта за Бога, не се отчаях за спасението си, а подирих Господа. Не само потърсих с някаква обикновена и временна надежда на Господ, а подирих; тъй като думата подирих изразява повече, отколкото “потърсих”, както изпитване е повече от питане. Защото изчезнаха изследващите изпитания (Пс. 63:7 - слав.). Затова с думата подирих псаломът изразил някакъв дълбок покой и безметежност.

И ме избави от всичките ми скърби (слав.). Целият живот на праведника е изпълнен със скърби; това е тесен и скръбен път. Много са скърбите на праведника (Пс. 33:20). Затова и апостолът казва: Отвред сме наскърбявани (2 Кор. 4:8); и: през много скърби трябва да влезем в царството Божие (Деян. 14:22). А Бог избавя светиите Си от скръбта не като ги оставя без изпитание, а като им дава търпение. Защото, щом като скръбта поражда търпение, а търпението - опитност (Рим. 5:3, 4), то избягващият скръбта се лишава от опитност. И както никой не получава венец, ако няма противник, така и опитен можеш да станеш единствено чрез скръб. Затова думите: избави ме от всичките ми скърби, означават не: “Не допускай да скърбя”, а: “Дари заедно с изкушението и изход, за да мога да търпя” (1 Кор. 10:13).

(6) Пристъпете към Него и ще засияете, и лицата ви не ще се посрамят (слав.) Увещава седящите в мрак и смъртна сянка (Ис. 9:2; Мат. 4:16) да пристъпят към Господа, да се приближат до лъчите на Божеството Му, та като се озарят от истината чрез приближаването, по благодат, да поберат в себе си просвещението Му. Защото, както видимата светлина не свети еднакво за всички, а (свети само) за тези, които имат очи, бодърстват и могат безпрепятствено да се наслаждават на появата на слънцето, така и Слънцето на правдата (Мал. 4:2), Светлината на истината, която просветява всеки човек, идващ на света (Иоан. 1:9), не позволява на всички да виждат светозарността ѝ, а само на онези, които живеят достойно за светлината. Защото е казано: Светлина свети над праведника (Пс. 96:11), а не над грешника. Както слънцето, макар да изгрява, (изгрява) не за прилепите и за другите животни, които си набавят храна нощем, така и не всички се приобщават към сиянието на светлината, макар тя сама по себе си да е блестяща и всеозаряваща. Така и всеки, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлина, за да не бъдат изобличени делата му (Иоан. 3:20).

И така, пристъпите към Него и ще засияете, и лицата ви не ще се посрамят. Блажен е, който в деня на праведния Божи съд, когато Господ ще дойде и ще изнесе на виделина тайните на мрака и ще обяви намеренията на сърцето (1 Кор. 4:5), след като се осмели да влезе в тази изобличителна светлина, се върне непосрамен; защото съвестта му не е осквернена от порочни дела, А онези, които са вършили зло, ще възкръснат за поругаване и срам, за да видят в самите себе си гнусотата и отпечатъка от извършените от тях грехове. И може би срамът, с който ще бъдат увековечени грешниците, непрестанно имайки пред очите си следите от извършения в плътта грях, оставащи подобно на някаква неотстранима боя завинаги в паметта на душата им, е по-страшен от тъмнината и от вечния огън. Не са много тези, които биха могли да пристъпят към светлината на истината, да ѝ отворят, и като открият съкровеното, да си тръгнат с непосрамено лице.

(7) Ето, сиромахът викна, - и Господ чу. Бедността невинаги е похвална; но само когато е доброволно приета с евангелска цел. Защото мнозина по имотно състояние са бедни, а по желания са доста користолюбиви. Бедността им не спасява, а желанията им ги осъждат. Затова блажен е не този, който е беден, а този, който предпочита Христовата заповед пред съкровищата на света. Такива и Господ ги нарича блажени, като казва: Блажени бедните духом (Мат. 5:3) - не бедните на имущество, а избралите от сърце бедността. А това, което не е резултат от свободен избор, не прави човека блажен. Затова всяка добродетел, и най-вече бедността, има като отличителен признак свободния избор. И така, сиромахът - казва пророкът - викна. С призоваващ глас приканва мисълта ти към обеднелия по Бога, гладния, жадния, търпящия голота. Сиромахът - посочва го едва ли не с пръст, тоест Христовият ученик. Тези думи могат да бъдат отнесени и към Самия Христос: Той , бидейки богат по естество (тъй като всичко, което Отец има, принадлежи и на Него), осиромаша заради нас, та да се обогатим ние чрез Неговата сиромашия (2 Кор. 8:9). А и почти всяко дело, водещо до блаженство, е извършено предварително от Самия Господ, Който Сам се предложи като пример за учениците. Върни се към блаженствата и като разгледаш всяко от тях, ще установиш, че при Него учението с думи се предшества от дела. Блажени кротките. А къде да се научим на кротост? И се поучете от Мене - казва Господ - понеже съм кротък и смирен по сърце (Мат. 11:29). Блажени миротворците. А кой ще ни научи на добрите неща на света? Сам Миротворецът, въдворяващ мир и помиряващ двата народа в един нов човек (Еф. 2:15), Който умиротвори чрез кръвта на кръста Си всичко, било земно, било небесно (Кол. 1:20). Блажени бедните. Сам Той обедня и понизи Себе Си, като прие образ на раб, та всички ние да приемем от Неговата пълнота и благодат въз благодат (Фил. 2:7; Иоан. 1:16). И така, ако някой, воден от Светия и човеколюбив Дух, без да мечтае за самия себе си, а самоунижавайки се, за да издигне другите, викне с духа си, измолявайки нещо голямо, и не произнесе нищо недостойно и низко, изразяващо земно и светско желание, вопълът на този молещ се ще бъде чут от Господ. А какво е последствието от чуването? Това, че ще се избави от всички скърби ненаранен, неизнемогнал, непоробен от плътски начин на мислене.

А по какъв начин се избавя сиромахът?

(8) Ангелът на Господа застава около ония, които Му се боят, и ги избавя. С това пророкът обяснил кого нарича сиромах, а именно - онзи, който се бои от Господа. Затова боящият се стои още на степента на роб; а усъвършенствалият се чрез любовта вече е достигнал до съвършенството на син. Робът се нарича и сиромах, защото няма нищо собствено, а синът вече е богат и поради това, че е наследник на бащините блага. И така , Ангелът на Господа застава около ония, които Му се боят. Ангелът не ще отстъпи от всички повярвали в Господ, стига само сами да не го прогоним с лошите си дела. Защото, както димът прогонва пчелите и зловонието - гълъбите, така и многоплачевният и смърдящ грях отдалечава от нас Ангела - пазител на нашия живот. Ако имаш в душата си дела, достойни да бъдат пазени от Ангела, и в теб обитава ум, обогатен със съзерцания на истината, то, поради високата стойност на безценните дела на добродетелта, Бог по необходимост ще постави край теб стражи и пазители и ще те обгради с охрана от ангели. Виж каква е природата на ангелите! Един ангел се равнява на цяла армия и на многобройна войска. И така, с величието на твоя пазител Господ ти дарява войска, а със силата на ангела сякаш те обгражда отвсякъде със защита. Защото това означава: около. Както градските стени, обграждайки околовръст града, отвсякъде отблъскват вражеските нападения, така и ангелът служи като стена отпред, охранява отзад, и от двете страни не оставя нищо неприкрито. Точно затова до тебе ще паднат хиляди, и десет хиляди теб отдясно; но ударът на никой враг няма да се приближи до теб (Пс. 90:7), защото ще заповяда на Ангелите Си за тебе (Пс. 90:11).

(9) Вкусете и ще видите, колко благ е Господ! Многократно сме отбелязвали, че душевните сили се наричат с имена, наподобяващи имената на външните членове. И тъй като нашият Господ е истински хляб и плътта Му е истинско ястие, е необходимо наслаждаването с веселие на хляба да бъде осъществено в нас чрез духовно ядене. Както свойствата на меда могат да бъдат обяснени на хора, които не знаят какво е мед, не толкова с думи, колкото със самото чувство на вкуса, така и красотата на небесното слово не може да бъде ясно предадена с учение, ако след дълговременно изучаване на ученията на истината не успеем от собствен опит да постигнем благостта Господня. Вкусете - казал, - а не: “Наситете се”; защото сега разбираме донейде, виждаме истината смътно като през огледало (1 Кор. 13:12); но ще дойде време, когато сегашният залог, това вкусване на благодатта, ще се превърне за нас в съвършенство на насладата. Както страдащите от заболяване на стомаха и чувстващите отвращение към храната се лекуват от това разстройство при лекари, които с помощта на сготвена по специален начин храна възбуждат апетит към нея и когато чувството е раздразнено от тези изкуствени храни, апетитът с всеки изминал час все повече се увеличава, така и в словото на истината самото опитване - казва пророкът - непрестанно ще ви призовава към ненаситно желание. Затова вкусете - казва той, - за да бъдете блажени като гладните и жадните за правда.

Блажен е човекът, който се Нему уповава! Този, който непрестанно желае словото, не ще възложи надеждата си на нищо друго, освен на Господ.

(10) Бойте се от Господа, (всички) Негови светии, защото няма оскъдност у ония, които Му се боят. Ако страхът не управлява живота ни, е невъзможно да стане освещение в тялото. Защото е казано: Прикови плътта ми към страха от Теб (Пс. 118:120 - слав.). Както при прикованите с гвоздеи членовете на тялото остават неподвижни и бездействени, така и тези, чиито души са обзети от страх от Бога, избягват всяко страстно връхлитане от страна на греха. Затова няма оскъдност у ония, които Му се боят; тоест възпираният от страха от всяка неприлична постъпка не е лишен от сили за никоя добродетел, а е съвършен, и няма недостиг от нито едно от съвършенствата, присъщи за човешката природа. Както по тяло не е съвършен онзи, на когото му липсва някоя необходима част на тялото, но той е несъвършен точно по отношение на това, което не му достига, така и небрежният дори само по отношение на една заповед чрез неизпълнението е вече несъвършен поради този недостиг. А който е придобил съвършен страх и се бои от всичко поради богобоязливост, не ще съгреши в нищо, защото не пренебрегва нищо; и не ще претърпи оскъдица, защото във всеки случай страхът непрестанно е с него.

(11) Богатите обедняха и огладняха, а търсещите Господа няма да бъдат лишени от никое благо (слав.). Тези думи ни научават и на презрение към материалното богатство, като показват нетрайността на изобилието по отношение на имуществото. Защото богатството е непостоянно и като вълна, гонена от силата на ветровете, обикновено се движи ту в една, ту в друга посока. Давид може би нарича богати израилтяните, на които принадлежи осиновяване (...), богослужение и обещания; техни са и отците (Рим. 9:4, 5). Точно те обедняха, като съгрешиха против Господа; а търсещите вместо тях Господа няма да бъдат лишени от никое благо. Но как израилтяните обедняха и огладняха? Понеже убиха Хляба на живота, затова и бяха споходени от глад за хляб. Понеже коварстваха против Извора с жива вода, бяха споходени от жажда и им бе наложено наказание да се мъчат от жажда. Но това е глад не за веществен хляб и не е жажда за вода, а е жажда за слушане думите Господни (Ам. 8:11). И така те обедняха и огладняха, а онези измежду езичниците, които се научиха да търсят Господа, няма да бъдат лишени от никое благо. Всесъвършеното благо е Сам Бог, от Когото няма да бъдат лишени всички, които Го търсят. Ако някой е невежа и има неясна представа за добро и зло, то и той да не нарича благ намиращия наслада във временното, която преминава с разрушаването на тялото. Защото, който издига материалното богатство и плътските предимства в степен на благо, той приписва на долни и незаслужаващи никакво внимание неща достойно за поклонение и прилягащо само на Бога име и заедно с това изпада в много голямо противоречие. Защото или тябва да каже, че апостолите не са получили телесни блага, защото не са потърсили Господа, или, ако са Го потърсили, но не са имали такива блага, ще трябва да обвини самото Писание, което казва, че търсещите Господа няма да бъдат лишени от никое благо. Напротив, светиите и са търсели Господа, и не са останали без разбиране на самото търсено, и не са били лишени от благата, приготвени за вечния покой. Защото за тях може да се каже в истинския смисъл на думата: от никое благо; понеже телесните наслади съдържат в себе си повече болезнени, отколкото приятни неща: бракът - безплодие, вдовството - плътско разпалване, земеделието - неплодородие, търговията - корабокрушения, богатството - коварство, разкошът - пресищане, честите наслади - различни болести и разнообразни страсти. Павел потърси Господа и не бе лишен от никое благо; а между другото, кой би могъл да изброи телесните скърби, в които той прекара целия си живот? Три пъти са го с тояги били, веднъж - с камъни, три пъти корабокрушение претърпял, нощ и ден прекарал в дълбинето морско , много пъти пътувал, бил в глад и жажда, често в пост, в труд и подвиг, и многократно в нужди (2 Кор. 11:25-27). И какво? Нима човек, който до последния си час бил гладен и жаден, търпял голота и страдания, не бил лишен от телесни блага? Затова издигни мисълта си към истинското благо, за да разбереш и съгласуваността в Писанието, и сам да не се объркаш от двойното значение на понятията.

(12) Дойдете, дец&#