- Отче, един млад човек, който е избрал брачния живот, ме попита как да положи добро начало в него.

- Като начало нека си намери една добра девойка, която да му допада и да му бъде по сърце. Да не го интересува дали е богата и красива, но преди всичко да бъде простосърдечна и смирена. С други думи, трябва да обърне повече внимание на вътрешната красота, а не на външната. Когато момичето е положителен човек, когато е надарена с мъжество и женствеността в характера ѝ не е повече отколкото трябва, това много помага мъжът веднага да среща разбиране и да няма излишни главоболия. Ако тя има и страх Божий и смирение, тогава могат да се хванат ръка за ръка и да преминат през бурния поток на света.

Ако младежът има сериозни съпружески намерения към някоя девойка, мисля, че е по-добре да извести това чрез някой свой близък на нейните родители, след това и самият той да поговори с тях и с нея. Впоследствие, ако си дадат дума и се сгодят (добре е годежното време да не трае дълго), да се старае във времето до брака да гледа на девойката като на своя сестра и да я уважава. Ако и двамата любочестно се подвизават да опазят девството си до брака, тогава при извършването на тайнството, когато свещеникът ги венчае, ще приемат изобилно Божията благодат. Защото, както казва свети Иоан Златоуст, венчалните венци са символ на победата над сладострастието.

След това нека колкото могат да усъвършенстват себе си в добродетелта на любовта, за да останат винаги в единение и за да остане с тях и Третият, Сладчайшият наш Христос. Естествено, в началото, докато се установят и се опознаят добре, може да имат някои трудности. Така е във всяко начало. Ето на, завчера видях едно птиче. Току-що беше излязло, за да си намери храна и летеше на една педя над земята. Не знаеше горкото лесно да си лови насекоми и цял час му трябваше, за да хване някое насекомо и да се нахрани. Гледайки го, си мислех, че всяко начало е трудно. Когато студентът се дипломира, в началото му е трудно, когато започне работа. И послушникът в манастира преживява в началото някои трудности. И младият човек, когато се ожени, в началото среща трудности.

- Отче, пречи ли, ако жената е по-голяма от мъжа?

- В Църквата няма правило, в което да се казва, че ако жената е с две, три или дори пет години по-голяма от мъжа, не могат да се оженят.

Веднъж в колибата дойде един човек и ми каза, че е много притеснен, понеже не намира съгласие с жена си. Видях, обаче, че между тях няма някакво сериозно противоречие. Човекът имаше някоя и друга кривина, жена му - също, и така не могат да се доближат един до друг. Нужно е малко рендосване. Вземи две нерендосани дъски и ще видиш, че едната на това място има чеп, другата на друго и ако се опиташ да ги съединиш, между тях остава разстояние. Ако обаче рендосаш едната дъска отсам, другата оттам, но с едно и също ренде ^[8] , веднага се наставят.

Някои мъже ми казват: “Нямаме съгласие с жена ми; противоположни характери сме. Тя има един характер, а аз друг! Как Бог прави такива странни неща? Не можеше ли така да устрои нещата, че съпрузите да си прилягат, за да могат да живеят духовно?” “Не разбирате ли, казвам им, че в различието на характерите се крие Божията хармония? Различните характери създават хармонията. Тежко ви, ако бяхте с едни и същи характери! Помислете си, какво щеше да става, ако например и двамата се гневяхте лесно - бихте съборили къщата. Или, ако и двамата имахте кротък характер, щяхте да заспивате прави! Ако и двамата бяхте скръндзи, от една страна, бихте си прилягали, но тогава и двамата бихте отишли в ада. Ако пък бяхте с широки пръсти, бихте ли могли да съградите дом? Щяхте да раздадете всичко и децата ви да останат на пътя. Ако някой опърничав вземе друг опърничав, ще си подхождат, нали? Обаче един ден ще се изтрепят! Затова, какво става? Бог допуска един добър да вземе някой опърничав, за да му помогне, защото може опърничавият да е бил добронамерен, но да не му е било помогнато от малък”.

Малките различия в характерите на съпрузите спомагат да се създаде хармонично семейство, защото единият допълва другия. При автомобила са задължителни и газта, за да върви, но и спирачката, за да спира. Ако автомобилът имаше само спирачка, нямаше да се помръдне, а ако имаше само скорости, нямаше да може да спре. Знаете ли какво казах на едно семейство? “Понеже си подхождате, затова не си подхождате!” И двамата са чувствителни. Ако нещо се случи в къщата, и двамата губят ума и дума, и започват: “Ох, какво ни се случи!” - единият, “Ах, какво ни се случи!” - другият. Така единият помага на другия да се отчае още повече. Не може малко да го ободри, да му каже: “Я чакай малко, това, което ни се случва, не е чак толкова сериозно”. Виждал съм това при много семейства.

Когато съпрузите са с различни характери, могат да са по-полезни и при възпитанието на децата. Единият е малко по-строг, другият казва: “Остави децата малко свободни”. Ако и двамата са прекалено строги, ще загубят децата си. Ако и двамата ги оставят свободни, също ще ги загубят. Докато по този начин и децата намират едно равновесие.

Искам да кажа, че от всичко има нужда. Естествено, не бива да се преминават границите, но всеки по своя начин може да помага на другия. Ако например изядеш нещо много сладко, искаш да хапнеш и нещо, което е малко солено. Ако ядеш много грозде, приисква ти се и малко сирене, за да се убие сладостта. Или ако зеленчуците са много горчиви, тогава не могат да се ядат. Но малко горчивото е полезно, както и малко киселото. А ако този, който е кисел, каже: “Станете всички кисели като мен”, който е горчив каже: “Станете всички горчиви”, а другият, който е солен: “Станете всички солени”, не може да се стигне до разбирателство.

Бог всичко е наредил премъдро. С едни дарования е надарил мъжа, с други жената. На мъжа е дал мъжество, за да се справя в трудностите и за да му се подчинява жената. Защото ако би дал и на жената същото мъжество, семейство нямаше да може да се задържи.

Говореха за една жена в Епир, че била страшна! Обличала една бяла риза до земята и винаги носела ятаган! Разбойниците я водели със себе си! Представете си да имат жена в шайката си! Веднъж вървяла с часове пеша до едно далечно село, за да вземе едно влашко момче и да го ожени за дъщеря си. Но понеже то се съпротивлявало, тя го откраднала, нарамила го на гърба си и го донесла в своето село! Това обаче са изключения. Ако трябва да мобилизираш жени за войската и съставиш от тях една рота, а после пуснеш срещу тях десетина деца, облечени като скаути от отсрещната страна... О-хо, всичките ще се разбягат! Ще си мислят, че това е врагът!

В Свещеното Писание се казва: “мъжът е глава на жената” (Еф. 5:23). Тоест Бог е наредил, мъжът да властва над жената. Да властва жената над мъжа - това е хула против Бога. Бог сътворил първо Адам, а Адам казал за жената: “Ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми” (Бит. 2:23). В Евангелието се казва, че жената трябва да се бои от мъжа си, т.е. да го уважава, а мъжът да обича жената (Еф. 5:33). В любовта се съдържа уважението и в уважението се съдържа любовта. Това, което обичам, също го и уважавам. И това, което уважавам, го и обичам. С други думи, това не са различни неща, но тия две са едно и също.

Хората обаче не зачитат тази Божия подредба и не разбират онова, за което се говори в Евангелието. Така мъжът криво разбира написаното в Евангелието и казва на жена си: “Трябва да се страхуваш от мен”. Но нали ако се страхуваше от теб, нямаше да се омъжи за теб! Има и някои жени, които казват: “Защо пък жената да се бои от мъжа? Не мога да приема това. Каква е тази вяра? Няма никакво равенство”. Но виж какво се казва в Свещеното Писание: “Начало на мъдростта е страхът Господен” (Притч. 1:7). Страхът Божий е почит към Бога, благоговение, духовна сдържаност. Този страх те кара да чувстваш страхопочитание. Той е нещо свято.

Равенството с мъжете, което искат жените, може да важи само до известна степен. Днес между жените, понеже ходят на работа и гласуват, навлезе един нездрав дух и си мислят, че са равни с мъжете. Разбира се, душите са едни и същи по естество. Но когато мъжът не обича жена си и жената не уважава мъжа си, в семейството се получават сцени. Едно време считаха за тежко провинение жената да противоречи на мъжа си. Сега е навлязъл един хулигански дух. А колко хубаво беше някога! Бях се запознал с едно семейство, в което мъжът беше много нисък, а жената - цяло мъжище, висока чак до тавана. Щом сама разтоварваше сто и осемдесет оки жито от каруцата, представете си. Веднъж един работник - също висок - тръгнал да я закача, а онази го грабнала и го хвърлила като да бил кибритена клечка! Но да видите само какво послушание имаше към мъжа си, как го уважаваше! По този начин се задържа едно семейство, иначе не става.

- Майко игуменке, написа ли пожелания на Димитри, който се жени?

- Написах, отче.

- Донеси ми картичката и аз да допълня своите: “Нека Христос и Света Богородица бъдат с вас. Димитри, давам ти благословията си да се караш с целия свят, освен с Мария! Същото важи и за Мария!” Я да видя ще разберат ли какво имам предвид? Веднъж някой ме попита: “Отче, какво най-силно съединява мъжа с жената?” “Чувството за благодарност”, казвам му. Единият обича другия заради това, което онзи му дава. Жената дава на мъжа доверието си, отдадеността си, послушанието си. Мъжът дава на жената сигурността, че може да я закриля. Жената е стопанката в дома, но и голямата прислужница. Мъжът е управителят на дома, но и хамалинът.

Съпрузите трябва да се обичат с чиста и непорочна любов, за да намират утешение един в друг и да могат да извършват духовните си задължения. За да живеят хармонично, е нужно още от самото начало да положат като основа на своя живот любовта, искрената любов, която се намира в духовното благородство, в жертвеността, а не лъжовната, светската, плътската любов. Ако има любов, жертвеност, винаги единият ще влиза в положението на другия, ще го разбира, ще му съчувства. А когато човек приема в състрадаващото си сърце своя ближен, тогава приема в себе си Христа, Който го изпълва с неизказано веселие.

Когато има любов, дори двамата да се окажат далеч един от друг по някаква нужда, пак ще са близо един до друг, защото Христовата любов не се влияе от разстоянията. Когато обаче, да пази Бог, между съпрузите няма обич, може да са и един до друг, но всъщност да са на голямо разстояние. Затова трябва да полагат усилия през целия си живот да запазят любовта, да се жертват един за друг.

Плътската любов съединява външно светските хора и то само доколкото са налице светските качества ^[9] , а когато тези качества престанат да съществуват, тя ги разделя, тъй че и те се погубват. Докато, когато има духовна, чиста любов, ако случайно единият от съпрузите изгуби светските си качества, това не само не ги разделя, но ги съединява още повече. Когато има само плътска любов, тогава, ако например жената научи, че мъжът ѝ е погледнал към някоя друга, ще хвърли в лицето му сярна киселина, за да го ослепи. Докато, когато е налице чиста любов, тогава повече ще я боли за него и деликатно ще търси начин да го върне отново в правия път. Тогава и Божията благодат идва на помощ.

Веднъж в колибата дойде един лекар от Америка с гръцки произход. Видях, че лицето му беше просветлено, затова деликатно го попитах за живота му. Каза ми: “Отче, православен съм, но доскоро нито спазвах пости, нито ходех често на църква. Една вечер бях коленичил в стаята си, за да помоля Бога за нещо, което ме тревожеше, при което стаята се изпълни с мека и сладостна светлина. Продължително време не виждах нищо друго освен светлина и чувствах неизразим мир в себе си”. Изумих се, понеже разбрах, че този човек се беше удостоил да види нетварната светлина и поисках да ми разкаже какво се е случило. Каза ми: “Отче, аз съм женен и имам три деца. В началото семейството ни вървеше добре. След това обаче жена ми нямаше търпение да се занимава вкъщи с децата и искаше да излизаме навън с приятелките ѝ. Постъпих според желанието ѝ. След известно време ми каза, че иска да излиза сама с приятелките си. Приех и това, а аз гледах децата. След това не желаеше да прекарваме заедно отпуските, а ми искаше пари да ходи сама. Впоследствие поиска да ѝ дам един апартамент, за да живее самостоятелно. Направих и това, но тя водеше там своите приятели. През всичкото това време се опитвах да ѝ помогна по различни начини, със съвети и т.н., само и само да се смили над децата ни, но тя не даваше и дума да се каже. Накрая взе от мен огромна парична сума и изчезна. Търсех, питах навсякъде, но напразно. Изгубих напълно следите ѝ. Един ден ми съобщиха, че била дошла тук, в Гърция и живеела в един дом с лоша слава. Мъката ми за състоянието ѝ не може да се опише. В скръбта си коленичих да се помоля. Казах: “Боже мой, помогни ми да я намеря и да направя каквото мога, за да не погуби душата си. Не мога да понеса настоящото ѝ състояние”. Тогава ме обля онази светлина и сърцето ми се изпълни с мир”. Казах му: “Братко, Бог е видял твоето търпение, великодушие и обич и те е утешил по този начин”.

Затова казвам, че миряните ще ни бъдат съдници. Виждате ли? Лекар в Америка с такава съпруга, при какви условия и в каква среда живял, и въпреки това с какво се удостоил!

- Отче, как да се отнасям с другия, когато той е нервиран?

- С търпение!

- А ако нямам търпение?

- Да отидеш да си купиш! Продават в супермаркета!... Виж, когато другият е ядосан, каквото и да му кажеш, няма резултат. Най-добре в момента да замълчиш и да си казваш наум молитвата ^[10] .  С помощта на молитвата той ще утихне, ще се успокои и после ще можеш да се разбереш с него. Нали виждаш, че и рибарите не отиват за риба, ако морето не е тихо; чакат търпеливо, докато времето се оправи.

- Отче, на какво се дължи нетърпението у хората?

- На това, че... имат много мир у себе си! ^[11]   Бог е основал човешкото спасение на търпението. “Който претърпи до край, ще бъде спасен”, (Мат. 10:22) се казва в Евангелието. Затова Бог дава на хората трудности, различни изпитания, за да се упражняват в търпението.

Търпението започва от любовта. За да търпиш другия, трябва да му съчувстваш. И много пъти виждам как семейството се спасява чрез търпението. Виждал съм как диви зверове се превръщат в агънца. С доверието в Бога нещата намират своя нормален и духовен завършек. Веднъж, когато живеех в манастира “Стомион”, видях една жена от Коница, чието лице светеше. Тя беше майка на пет деца. После си спомних коя е. Мъжът ѝ беше дърводелец и често пъти работеха заедно с моя майстор ^[12] . Една дума само да му кажеха домакините, например: “Майстор Яни, може би това тъй да го направим?”, превръщаше се в звяр. “На мен ли ще ми се правите на учители?”, казваше им. Трошеше си инструментите, хвърляше ги и си отиваше. След като в чужди домове зарязваше работата си и чупеше всичко, представяш ли си какво е правел у дома си? Та тази беше жената на майстор Яни. С тоя човек, с когото не можеш и ден да прекараш заедно, тя живееше години. Всеки ден преживяваше мъчение и въпреки това приемаше всичко с много доброта и търпение. Понеже знаех положението в дома ѝ, когато я срещнех, я питах: “Какво прави господин Яни? Работи ли?” “Е, кога работи, кога малко почива!” “Как я карате?” “Много добре, отче!”, казваше ми. И го казваше от сърце. Не слагаше в сметката това, че онзи си чупеше инструментите - и то скъпи инструменти, - нито че тя, горката, се принуждаваше да работи на чужди хора, за да свържат двата края. Виждате ли, с какво търпение, с каква доброта и с какво благородство приемаше всичко! И не го обвиняваше ни най-малко! Затова Бог ѝ даде благодат и лицето ѝ сияеше. Изгледа и петте си деца и станаха много добри хора. Успя да задържи и децата си.

- Отче, как е можела да оправдава мъжа си?

- С някой добър помисъл: “Мъж ми е, казваше, ще каже и някоя дума. И аз, ако бях на неговото място, може би щях да правя същото”. Изпълняваше Евангелието, затова Бог ѝ пращаше Своята благодат. И ако светските хора имат търпение и получават благодат, колко повече трябва да търпим ние, монасите, които имаме всякакви условия, всякакви възможности за духовен живот!

Доколкото съм разбрал, най-големите скандали не само в семействата, но и в държавите, стават от незначителни неща. В семейството единият трябва да се смирява пред другия, да подражава на добродетелите му, но и да понася странностите му. За да може човек да постъпва по този начин, ще му е много полезно да мисли за това, че Христос се е пожертвал за нашите грехове и търпи всички ни - милиарди човеци, макар че Самият Той е безгрешен. Докато ние, когато се измъчваме поради недостатъците на другите, изкупуваме собствените си грехове. Добрият Бог така е наредил нещата, че единият с дарбата, която притежава, да помага на другия, а с недостатъка, който има, да се смирява пред него. Защото всеки човек си има своите дарби, но и някои недостатъци, с които трябва да се бори, за да ги преодолее.

Скарах се на едного! Да видите как го слуша жена му, въпреки че има много по-големи способности от него! Пред нея той е едно дете. Тя с послушанието си към него постоянно приема и трупа Божия благодат, докато той със своя егоизъм постоянно пропъжда благодатта и остава празен. И накрая кой печели? Виждаш ли? Тайната е в смирението. Основата на всичко е в това. Послушание, смирение. Ако той признаеше слабостта си и потърсеше помощ от Бога, тогава Божията благодат щеше да дойде и при него.

- Отче, един мъж напусна жена си, взе и детето им, и има връзка с други две жени. Тя ме попита какво да прави.

- Кажи ѝ колкото може да проявява търпение, да се моли и да се отнася с добро. Нека чака, нека не разтрогва брака тя самата. Един мъж се държал презрително с жена си, обиждал я, а тя всичко приемала добродушно и с търпение. Починала сравнително млада. Когато изваждали костите ѝ ^[13] , от гроба се разнесло благоухание. Всички, които били там, се удивили. Виждате ли, тя всичко в този живот приемала с търпение, затова в другия живот получила оправдание.

Помня още един случай. Едно светско момче харесало едно момиче, което водело духовен живот. За да го хареса момичето, той също се опитвал да живее духовно, ходел на църква и т.н. Най-накрая се оженили. След години обаче той отново започнал светския си живот. Въпреки че вече и децата им били големи - едно момче в университета и две момичета, едното в лицей, другото в гимназия - той продължавал да живее разпътно. Имал голямо предприятие и печелел много пари, но повечето от тях пилеел в блудния си живот. Горката му съпруга поддържала дома с много икономии, а също и децата си с добрите си съвети. Не обвинявала баща им, за да не се отвратят от него и да получат душевни рани, но и за да не тръгнат по неговия пример. Когато вечер се прибирал вкъщи късно, лесно го оправдавала пред децата, казвайки, че е имал много работа; но какво можела да каже, когато посред бял ден той се прибирал у дома с някоя своя приятелка? Защото, какво правел този небоящ се от Бога човек? - въпреки че и човек не заслужава да го наречеш, понеже нямал никаква човещина. Телефонирал вкъщи на жена си да му приготви желаното ядене и идвал на обяд с някоя от приятелките си. Горката майка, за да не помислят нещо лошо децата ѝ, посрещала радушно гостите. Оставяла впечатлението, че дошлата е и нейна приятелка, която съпругът ѝ взел с колата си от дома ѝ и я довел у тях. Деликатно изпращала децата по стаите им да четат, защото се страхувала да не видят някоя грозна сцена, понеже за жалост онзи не внимавал, но мърсувал и в дома им. Това ставало всеки ден, като през известен период от време той сменял приятелката си. Дори децата започнали да питат: “Колко приятелки имаш, мамо?” “Познаваме се отдавна”, отговаряла им тя. Междувременно онзи се отнасял към нея, горката, по-зле от прислужница, понеже се държал много варварски. Представете си сега тази майка всеки ден да обслужва две животни, които безчестят дома и постоянно да внушава добри помисли на децата си. И при това не знаела дали тази история ще приключи след известно време, тъй че да си каже: “Ще потърпя”, и да има с какво малко да се утеши. Това състояние продължило доста години. Обаче понеже онзи нещастник дал големи права на дявола над себе си, естествено било да понася страшни демонични въздействия. Бил като луд, не можел да се владее, всичко му било криво. И тъй, един ден, както се возел в колата си, опиянен от плътското опиянение, изскочил от пътя и паднал в една пропаст. Автомобилът се потрошил, а той бил сериозно наранен. Закарали го в болницата и след известен възстановителен период го завели вкъщи осакатен. Никоя приятелка не го доближавала, защото вече нямал много пари, пък и лицето му било обезобразено. Обаче добрата съпруга се грижела за него с голямо добросърдечие, без да му припомня нищо от разпътния му живот. Това много го разтърсило и го изменило духовно. Искрено се разкаял, поискал да се изповяда, поживял няколко години като християнин, с вътрешен мир и починал в Господа. След неговата смърт синът му поел неговата работа и издържал семейството. Децата живеели в любов помежду си, защото се ръководели от принципите на добрата си майка. Тази майка била героиня. Изпила всичките горчилки, за да не се разпадне семейството ѝ и да не се огорчат децата ѝ, запазила добре семейството, спасила и своя мъж, а за себе си натрупала небесна награда. Бог ще настани тази жена на най-доброто място в рая.

- Отче, когато мъжът е завладян от някоя страст, признава вината си, изповядва се и т.н., но все още е под нейното влияние и казва на жена си: “Измъчвам и теб, и децата, по-добре да се махна, да ви изпращам пари отдалече, за да не се мъчите”, тогава как трябва да постъпи жената?

- Ако мъжът наистина се чувства така, както казва, това показва, че е много любочестен и в такъв случай жената трябва да потърпи. Добре е обаче да не вярва лесно на това, което чува, а да гледа по-надълбоко. Защото понякога мъжът може да казва с привидно благородство: “Ще ви напусна, за да не ви мъча”, а всъщност да иска наистина да се махне, понеже се е забъркал с някоя друга.

Бракът в състоянието, до което е достигнал днес, е изгубил своя смисъл. За нищо и никакво се развеждат. Преди не-много време в колибата дойде един съвсем объркан човек. Имал две деца от една приятелка. Оженил се за някаква друга, направил едно дете и я напуснал. След това отново се оженил за някоя си трета, която била разведена и имала две деца от първия си брак и едно дете от някакъв приятел. И с нея направили още две деца. “Я чакай, казвам му, от колко майки са тия деца и от колко бащи?”

По този начин нещастните деца се погубват. Които от тях са по-чувствителни и не могат да превъзмогнат притесненията, се отчайват, а някои се и самоубиват. Други пият, за да забравят, трети се забъркват с наркотици. И откъде намират пари? Най-малката доза хероин струва четири хиляди драхми; голяма - шест или седем ^[14] . И това са волните и разпуснати деца от миналото поколение. Какво ли ще стане с малките деца от следващото поколение, чиито родители са се разделили по закона за автоматичните разводи? Колко много деца, които вземат наркотици, минаха през колибата ми само това лято! Повечето от тях, горките, бяха от разделени семейства. Изпаднали са в такова състояние на двадесет и седемгодишна възраст и търсят помощ! И да видиш как си личат децата, които са от разтрогнати семейства. В колибата държа локума отвън. Когато идват, преди още да успеят да изядат локума, тичат да ме целунат. Целия ме правят в пудра захар! Липсвала им е любов и нежност. На тия нещастни деца им е все едно имат ли родители или нямат. Дали идва бащата вкъщи, дали си отива, дали е там или го няма, все им е едно.

Забелязал съм, че някои изповедници казват на мъжете, които имат проблеми с жените си: “Потърпи, това е твоят кръст. Какво да се прави? Ще получиш награда от Бога”. После отиват при тях жените и на тях - същото: “Търпи, за да имаш награда от Бога”. Значи може и двамата да са виновни, но и на двамата изповедникът казва: “Търпи”. Или пък може единият да е виновен и точно на него изповедникът да казва: “Търпи”. Така че виновният се успокоява с мисълта, че всъщност той търпи другия, а в действителност всеки ден го подлудява.

Веднъж в колибата дойде един човек и ми каза, че имал проблеми с жена си. Били пред развод. Не искали да се погледнат един другиго. И двамата били учители и си имали две дечица. Никога не се хранели вкъщи. След училището единият се хранел в един ресторант, другият в друг, а за децата купували разни сандвичи. Горкичките, щом родителите им се връщали вкъщи, отивали и търсели по джобовете и чантите им, какво са им донесли отвън да ядат. Преживявали много тежък период! Той беше и църковен певец. В една църква се черкувала жена му, в друга ходел да пее той. До такава степен достигнала раздялата им! “Какво да правя, отче, пита ме, тежък кръст нося, много тежък. Всеки ден имаме разправии вкъщи”. “Ходи ли при изповедника?” - питам го. “Да ходих и той ми каза: “Търпи, защото носиш тежък кръст”. “Я да видим, казвам му, кой носи голям кръст. Нека разгледаме нещата от самото начало. Когато се оженихте, карахте ли се така?” “Не”, казва ми. Осем години живеехме в любов помежду си. Обичах жена си повече от Бога! След това тя се промени. Взе да недоволства, стана своенравна...” Чуй само! Обичал я повече от Бога! “Я чакай малко, казвам му. Обичал си жена си повече от Бога! Жена ти ли е виновна тогава или ти, че сте я докарали до това състояние? Заради теб Бог е отнел благодатта си от нея. А какво мислиш да правиш сега?”, питам го. “Мисля да се разделим”, казва ми. “Може би си се забъркал и с някоя друга, а?” “Да имам наум една”, казва ми. “Бре, не разбираш ли, че ти си виновникът? Първо потърси прошка от Бога, затова, че си обичал жена си повече от Него. След това иди да поискаш прошка от жена си. Кажи ѝ: “Прости ми, аз бях причината да стигнем до това положение вкъщи и да се мъчат и децата”. После иди да се изповядаш и обичай Бога като Бог, обичай и жена си като своя жена, и ще видиш, че нещата ще се оправят”. Той беше потресен. Започна да плаче. Обеща ми, че ще ме послуша. Не след дълго време дойде весел. “Благодаря ти, отче, ти ни спаси, казва ми. Много сме добре и ние, и децата ни”. Виждаш ли какво става? Той да е виновникът, а на всичко отгоре да си мисли, че му е много тежък кръстът!

И вие никога не оправдавайте жените, които идват и ви се оплакват от мъжете си. Аз не оправдавам нито мъжете, нито жените, но ги принуждавам да се замислят. Да предположим, че жената ми казва: “Мъжът ми пие, връща се вкъщи много късно вечерта, псува...” Казвам ѝ: “Гледай, когато се връща нощем пиян, отнасяй се с доброта към него. Ако започнеш да недоволстваш: “Защо закъсня? В колко часа идваш? Няма ли най-накрая да се промениш? Това положение е нетърпимо. То не е ден, не са два, докога ще търпя?”, и се навъсиш, дяволът ще му зашепне: “Бре, толкова ли си загубен, че стоиш още с тази луда! Защо не отидеш да се забавляваш с някоя друга?” Ти може и да имаш право, но дяволът ще го забърка другаде. А ако ти се отнесеш с доброта и потърпиш малко, и се помолиш, без да се оплакваш за това, което той върши, душата му ще се сгрее, ще се замисли и ще се поправи”. Идва после мъжът и ми казва: “Жена ми недоволства, крещи”... “Виж го ти, децата ти и клетата ти жена те чакат с нетърпение до среднощ, казвам му, а ти да се връщаш вкъщи пиян и започваш да псуваш! Срамота е! Затова ли си се оженил, да мъчиш семейството си?”

Има и случаи, в които и единият, и другият имат право. Веднъж пред няколко човека говорех за това колко непорочен живот е имал Макриянис ^[15] . Притежавал е и телесна и душевна чистота. По едно време скача един от тях и ми казва: “Е, нека не се опитват да изкарват Макриянис за светия!” “Защо не?” питам го. “Защото е биел жена си”, отговаря ми. “Слушай да ти кажа как е било: Когато се случвало Макриянис да има някой и друг петак, и идвала някоя вдовица с деца, давал го на нея. Жена му, горката, започвала да роптае. Казвала му: “И ти имаш деца, защо даде парите?” И той ѝ удрял шамар и ѝ казвал: “Ти си имаш мъж, който ще се погрижи за теб. Тази нещастница няма мъж, кой ще се погрижи за нея?” С други думи, и двамата имали право”.

Нещо друго: ако един от двамата съпрузи живее духовен живот, тогава и да има право, всъщност няма право. Защото като духовен човек трябва да приеме по духовен начин една несправедливост. Да постъпва във всичко според божествената справедливост, да гледа как да угоди на другия. Защото ако една слаба душа сгреши, има някакво оправдание. Другият обаче, който е в по-добро духовно състояние, а не показва разбиране, греши много повече. Когато и духовните хора постъпват по светски, според светската, човешката правда, какво остава за другите? Трябва непрестанно да ходят по светските съдилища. Затова хората се измъчват.

- Отче, кажете ни за богоотците свети Иоаким и света Анна. Някога бяхте започнали да ни говорите за тях.

- От малък имах голяма почит към светите богоотци. Дори бях казал на някого, че когато ме направят монах, бих искал да ми дадат името Иоаким. Колко сме им задължени само! Светите Иоаким и Анна са най-безстрастната брачна двойка, съществувала някога. У тях нямало никакво плътско мъдруване.

Бог така сътворил човека и така искал да се раждат хората - безстрастно. Но след грехопадението в отношенията между мъжа и жената навлязла страстта. Когато се намерили тези безстрастни съпрузи - такива каквито Бог според първоначалния Си замисъл създал хората и така както искал те да се раждат, тогава се родила Света Богородица, това чисто създание, и от нея след това се въплътил Христос. В себе си мисля, че Христос би слязъл и по-рано на земята, ако се намереше една непорочна съпружеска двойка, каквито са били светите Иоаким и Анна.

Римокатолиците, уж от благочестие стигат до тая заблуда да вярват, че Света Богородица се родила, без да има в себе си първородния грях. Всъщност Света Богородица не била освободена от първородния грях, но се родила по начина, по който Бог искал да се раждат хората след тяхното сътворение. Била всечиста ^[16] , защото зачеването ѝ станало без наслада. Светите богоотци след гореща молитва към Бога да им дари дете, се съединили не поради плътско желание, но от послушание към Бога. Това събитие го преживях на Синай ^[17] .

Бог е сътворил всичко твърде добро (виж Бит. 1:31). Мъжът чувства едно естествено привличане към жената и жената към мъжа. Ако го нямаше това привличане, никой никога нямаше да предприема създаването на семейство. Щеше да мисли за трудностите, които ще има по-късно в семейството при от-глеждането на децата и т.н. и не би се решил да пристъпи към това дело.

След падението на първозданните човеци плътското мъдруване у някои е 5%, у други 10%, 30% и т.н. Но днес къде да се намерят хора, чието плътско мъдруване е 5%, т.е. да имат целомъдрие! Тъй или иначе Бог е дал възможност на всички хора да достигнат до безстрастие, ако любочестно се подвизават.

Женените не могат да използват за оправдание това, че са избрали брачния живот, и да забравят, че човекът не е само плът, но и дух, и да живеят невъздържано и необуздано ^[18] . Трябва да се подвизават, за да подчинят плътта на духа. Ако се стремят да живеят духовно и под ръководството на духовния си наставник, постепенно ще започнат да изпитват по-висши наслади, духовни, небесни и няма да търсят плътските. Длъжни са да се стремят към въздържание, за да не предадат плътската страст и на децата си. Едно дете, чиито родители имат в голяма степен плътско мъдруване, още от малко има такива наклонности, защото възприема тяхното плътско мъдруване. В началото тази страст е слаба, както всички наследствени страсти - като копривата, която, щом поникне, е мека и можеш да я хванеш, но когато порасне, започва да пари - и може да се излекува от един добър и разсъдлив изповедник. Ако обаче тази страст не бъде пресечена в детска възраст, когато порасне, ще трябва много да се подвизава, за да я отсече.

Много често семейства ми споделят безпокойството си относно детерождението и търсят мнението ми. Едни мислят да имат едно-две деца, други искат да придобият много деца. Обаче полезното за тях е да оставят въпроса за създаването на деца в Божиите ръце. Да поверяват живота си на Божия промисъл и да не съставят собствени планове. Трябва да вярват, че Бог, Който се грижи за птиците небесни, много повече ще се погрижи за техните деца. Имаше един моряк, който се ожени на осемнадесет години. Той беден, бедно и момичето, което бе взел, затова наеха едно мазе, в което да живеят. Момичето също си намери някаква работа и живееха много скромно. След като, представете си, за маса им служеше един кашон от праскови, които някога си бяха купили. После се сдобиха и с дечица и правеха големи икономии, за да ги отгледат. Обаче постепенно се обзаведоха и уредиха собствен дом.

Някои се опитват първо да уредят всичко друго и после да мислят за деца. Изобщо не слагат в сметката си Бога. Други пък си казват: “Днес животът е труден, едно дете стига, че даже и него трудно ще го отгледаме”. И не създават други деца. Не осъзнават колко грешат с това си отношение, защото не се оставят с доверие в Божиите ръце. Бог е добросърдечен. Щом види, че не могат да се справят, не е трудно за Него да не им дава други деца.

Мнозина встъпват в брак, без да помислят, че трябва да си поставят като цел и това да имат деца, и да ги възпитат по християнски. Не искат много деца, за да нямат много грижи, а в апартаментите си държат кучета, котки... Казаха ми, че сега ^[19] в Америка по домовете вместо кучета гледат някакъв вид прасета, които са страшно скъпи и не растат много. Такава порода са създали, за да могат да ги гледат вътре в апартаментите си. Не искат да имат деца, понеже им създават много грижи с това да ги мият и т.н., а сега мият прасета! Кучето поне е и пазач. Но да държиш прасета вкъщи! Страшна работа! В Австралия ^[20] видях, че имат старчески дом за кучета, за котки... че дори и гробище за животни! Така, както върви, хората ще отглеждат мишки, за да ги правят на консерви и да хранят котките; ще отглеждат зайци и ще ги правят на консерви, за да хранят кучетата, а други хора ще измират от глад. И ако човек убие едно куче, може да плати по-скъпо, отколкото, ако убие човек! Естествено зависи и от това чие е кучето... Докъде стигнахме!... Човекът в наше време да е по-малоценен от едно куче.

И се чудя как някои духовници говорят разни неща. Веднъж група поклонници, които бяха дошли в колибата, ме попитаха: “Отче, писал ли е някъде свети Иоан Златоуст съпрузите да не правят деца?” “Какви са тия неща, дето приказвате? Къде сте го чули това?”, питам ги. “Ами, отец еди-кой си ни го каза”, отговарят. Хващам аз същия отец и го питам. “Наистина ли си казал такова нещо?” “Да”, казва ми. Питам го: “Къде го видя написано това?” “Казва го свети Иоан Златоуст в словото си за девството”. “Виж, казвам му, аз не съм чел свети Иоан Златоуст, но не може светият Отец да е казал такова нещо, нещо друго ще е казал. Донеси да видя какво пише”. Носи ми книгата и ми посочва мястото. Чета го, а там светият пише, че сега хората са се умножили и им се дава възможността да живеят и в девство; не е както някога, когато е трябвало непременно да оставят потомство. Тоест, не казва “не раждайте деца”; но онзи си държеше на своето. Представете си духовник и богослов, а да говори такива неща! Да се показва, че чете Златоуст, да пише и научни трудове, и да го считат за добър изповедник! Знаете ли каква вреда предизвикват такива едни погрешни тълкувания у хора, които искат да успокоят съвестта си?

За мнозина, които водят светски живот, семейството днес няма смисъл. Затова или не се женят, или се женят, но не създават деца, или убиват децата с аборти и така сами заличават рода си. Сами се унищожават, не ги унищожава Бог. Докато вярващите, които спазват Божиите заповеди, получават Божията благодат, защото Бог, така да се каже, е задължен да им помага в трудните години, в които живеем. И виждаме как родители християни отглеждат със страх Божий толкова деца, колкото Бог им е дал. И всичките им деца са уравновесени, радостни. Такива деца са Божие благословение и те във всичко постигат успех. Ние все казваме: “Какво става със света?!”, но от друга страна сега виждаме как с Божията благодат израства едно добро поколение. Дяволът се стреми да разрушава, но и добрият Бог се труди и няма да остави да изчезне рода ни.

- Отче, позволено ли е на една жена, която не е православна, ако не може да се сдобие с деца, да носи от онези поясчета, които допираме кръстообразно върху мощите на свети Арсений? ^[21]

- Вярва ли в силата на светията, или си мисли, че по магически начин ще ѝ се помогне? Ако вярва в светията, позволено е да го сложи.

При някои жени, които не могат да имат деца, са в сила духовните закони ^[22] , защото не създават семейство своевременно. Започват да избират. “Не, този е такъв, онзи онакъв”, дават обещание на едного, същевременно гледат и към другиго, после казват “не” на онзи, на когото са обещали - и той, вместо да го приеме като благословение, че тя го оставя, преди да се оженят, решава да се самоубие. Е, какво семейство ще създаде едно такова момиче? Други жени не могат да имат деца поради лекия живот, който са водили като по-млади. Някои пък се влияят от храната. Много храни съдържат разни отрови и хормони.

Има и семейства, които веднага щом се оженят, искат да имат дете и ако малко закъснеят, започват да се тревожат. Но как да създават деца, като са изпълнени с притеснения и душевен смут? Ако пропъдят притеснението и стреса и положат добра духовна основа в живота си, тогава ще придобият дете.

Понякога Бог целенасочено се бави да даде дете на някое семейство. Виждате и на светите богоотци Иоаким и Анна, и на свети пророк Захарий и света Елисавета Бог дал дете на старини, за да се изпълни и в двата случая предвечният Негов план за спасението на хората.

Съпрузите винаги трябва да бъдат готови да приемат Божията воля в своя живот. Който поверява себе си в Божиите ръце, Бог не го оставя. Ние нищо не правим, а колко неща прави Бог за нас! С каква любов и щедрост ни дава всичко! Има ли нещо, което Бог да не може да направи?

Съпрузи имали пет деца, но когато децата им пораснали, се устроили далече от тях, тъй че те останали сами. Тогава решили да си родят още едно дете, което да имат в старините си. Въпреки че жената била на възраст, в която не можела да роди дете и по човешки това било невъзможно, имали обаче голяма вяра в Бога и се сдобили с едно момче. Така в старините им заедно с тях бил най-малкият им син, когото също отгледали и устроили.

Въпросът с детерождението не зависи само от човека, но и от Бога. Когато Бог вижда смирение в съпрузите, които имат трудности да се сдобият с дете, тогава им дава не само едно дете, но може да ги направи и многодетни. Когато обаче вижда в тях инат и егоизъм, ако изпълни молбата им, ще подхрани ината и егоизма им. Трябва изцяло да се оставят на Бога. Да си кажат: “Боже мой, Ти се грижиш за нашето добро, затова нека бъде Твоята воля”. Тогава ще се изпълни това, което искат. Защото, когато казваме “да бъде Твоята воля” (Мат. 6:10) и с доверие се оставяме в Божиите ръце, тогава се изпълва Божията воля. Но ние, от една страна, казваме “да бъде Твоята воля”, а, от друга, настояваме на собствената си воля. Тогава Бог какво да направи?

- Отче, едно семейство, в което и двамата съпрузи страдат от таласемия ^[23] , ни попитаха дали трябва да създадат деца. Казахме им да попитат своя духовен наставник.

- Духовниците не могат да казват на такива семейства да не създават деца. Трябва да развиват у тях любочестието, тъй че те да полагат усилия да се въздържат; трябва с разсъдливост да снизхождат към такива съпрузи.

- Отче, има семейства, които, макар че живеят много духовно и искат да се сдобият с деца, не могат.

- На мнозина Бог не дава деца, за да обикнат децата от целия свят като свои и да помогнат за духовното им възраждане. Един човек нямал деца, но когато излизал от дома си, всичките деца от махалата тичали към него и го обграждали с много обич. Не го оставяли да отиде на работа. Виждате ли, Бог не му дал собствени деца, но го дарил с благословията да го обичат като баща всички деца от махалата и той по свой начин да им помага духовно. Божиите съдби са бездна.

Друг път Бог не дава деца на някое семейство, за да може да устрои някое сираче. Някога се бях запознал с един добър християнин, който по професия беше адвокат. Когато веднъж минах през града, в който живееше, посетих го и голямата му добрина ме склони да остана и да гостувам една нощ у дома му. Запознах се и със съпругата му, която по добродетели приличаше на него. И така от съпругата научих за духовния живот на съпруга, а от съпруга - за духовното състояние на съпругата. По-късно научих за тях и от много други християни, на които те бяха оказали благодеяния. Този Божий човек упражняваше честно професията си на адвокат. Ако виждаше, че някой е измамник, не само не се наемаше със защитата му, но и строго го изобличаваше, за да се осъзнае. Ако виждаше, че някой е виновен, но се кае за престъплението си, опитваше се да смекчи вината или да намали наказанието му. Ако видеше беден и онеправдан, не му вземаше изобщо пари и се стремеше в процеса да го оправдае. Живееше много скромно и така малкото пари, които вземаше, му стигаха дори да помага и на бедни семейства. Домът на вярващия адвокат беше един истински духовен оазис сред градската Сахара. Там се събираха хора нещастни, бедни, безработни, със семейни проблеми, на които той като добър баща се притичаше на помощ. Имаше познати на различни постове и служби и когато се обадеше на някого да услужи - било за болни или за нещо друго, никой не му отказваше, защото всички го обичаха и го ценяха. По същия начин се трудеше и жена му. Помагаше на бедни деца или на младежи, които имаха затруднения в следването си. Те я чувстваха като своя майка. В един момент обаче ми сподели една своя болка. “Отче, когато се омъжих, веднага напуснах преподавателското място, защото мислех да бъда една добра майка. Исках от Христа да ми даде, ако ще и двадесет деца, но за нещастие не ми даде нито едно”. Тогава ѝ казах: “Ти, сестро, имаш повече от петстотин деца и още ли се оплакваш? Христос е видял добронамереността ти и ще ти въздаде за нея. Сега, когато помагаш за духовното възраждане на толкова деца, ставаш по-добра майка от много майки и надминаваш всичките многодетни майки. Ще имаш и по-голяма отплата, защото с духовното си раждане децата биват осигурени духовно за вечния живот”. Между другото, бяха си осиновили едно момиче, на което бяха приписали всичкото си имущество. Тя ги отгледа на старини и когато починаха, отиде в манастир - макар че и домът им беше като манастир, защото четяха всичките църковни служби. На вечернята и малкото повечерие идваха при тях и други братя в Христа, а полунощницата и утренята си четяха тримата. Тези благословени души помогнаха на много страдащи. Нека и тях Бог да ги упокои.

Затова казвам, че най-големият и най-добър многодетен родител е човекът, който е възроден духовно и сам помага за духовното възраждане на децата в целия свят, за да осигури за душите им рая.

- Отче, някои, които не могат да си имат дете, мислят да си осиновят някое.

- Да, по-добре е да си осиновят. Не бива да упорстват в желанието си да родят свое. Това, което иска човекът, невинаги е и Божия воля.

- Отче, трябва ли родителите, осиновили детето, в определена възраст да му кажат, че са го осиновили?

- Е, най-добре е по някое време да кажат на детето. Но това, което има значение, е да обичат детето силно и правилно. Има деца, които живеят с истинските си родители, а обичат други хора повече от тях, защото родителите им нямат любов.

Бог особено обича и се грижи за многодетните семейства. В едно голямо семейство се предлагат много възможности на децата да се развият нормално, ако родителите им ги възпитават правилно. Едното дете помага на другото. Най-голямата дъщеря помага на майка си, второто дете се грижи за по-малкото и т.н. Съществува едно себеотдаване и те живеят в атмосфера на саможертва и обич. Малкият обича, но и уважава по-големия. Това се развива по естествен начин в едно многодетно семейство.

Затова, когато в семейството има само едно или две деца, необходимо е родителите да са много внимателни в това как ще ги отгледат. Обикновено те гледат нищо да не липсва на децата им. Такива деца имат всичко, каквото си пожелаят, и така израстват съвсем негодни за живота. Вземи например едно момиче - единствено дете, което има всичко. Има си прислужница, която ще ѝ донесе храната в определения час, ще подреди стаята ѝ и т.н. Прислужницата взема своята заплата, но същевременно и се усъвършенства като човек, защото отдава част от себе си, помага, докато момичето, ако не прави никаква жертва, остава си недодялано, недоразвито. Аз препоръчвам на младите да си вземат съпрузи от многодетни семейства, защото децата, израснали в икономическо затруднение, привикват на саможертва, понеже мислят за това как да помогнат на родителите си. Това рядко се среща при разглезените деца.

Но пък и многодетните родители имат богато сърце. Спомням си, по време на окупацията в нашата махала имаше едно сираче, което беше останало съвсем само. Един беден баща с десет деца се смили над него, взе го у дома си и го изгледа заедно със своите деца. А знаете ли какви блага получи след това от Бога! Би ли го оставил Бог без подкрепа, когато имаше такова любочестно сърце?

Може един многодетен родител в началото да среща трудности, но Бог няма да го остави. Нека ви разкажа един случай: Един баща, който имаше шест деца, ми каза веднъж да се моля Бог да просвети хазяите му, да не го гонят от къщата, в която живееше. За съжаление мнозина собственици, макар че отдават под наем дома си на семейства от двама човека и пет кучета или котки, които всичко изпоцапват, не искат да го дадат на многодетни семейства, защото щели да причинят повреди. Та на този баща вече му беше дотегнало, горкият, един хазяин да го гони, друг да не му дава под наем дома си, и той да пренася децата и вещите си от къща на къща с големи тревоги. Трудеше се усилено, спестяваше необходимото за семейството си и не се пазареше за наема. Стигаше му хазяите да го оставят за няколко години, та да не се мъчи с премествания. Като чух това, заболя ме за него и му казах: “Не се тревожи, Бог е включил в сметката Си и твоите деца. Той е Творецът, Който дава на децата най-важното - душата, докато вие със съпругата ти, като помощник-творци, давате тялото. Така че Бог се грижи повече от вас за децата ви”. Не минаха два-три месеца, идва радостен при мен и ми казва: “Слава Богу, Бог ми осигури и дом, пък и доста пари имам на разположение”. Попитах го какво се е случило и той ми разказа следното: “Отивайки си на село, седнах за малко на автогарата, докато дойде време да тръгне автобусът. Приближава ме един продавач на лотарийни билети и ми предлага да си взема билет. Аз като християнин имам принцип да не купувам лотарийни билети, затова му казах, че не искам. Когато обаче видях продавача на лотарийни билети да си тръгва, си помислих, че може би и той има голяма нужда от пари, затова отново го извиках и извадих пари да му платя един билет, без да го взимам. Но продавачът беше съвестен и честен човек и не прие. Пак се притесних, но понеже исках да помогна, му казах: “Дай ми един лотариен билет, пък може и да ми потрябва”. И купих един билет с цел другият да се зарадва, въпреки че аз малко се притесних, задето съм нарушил принципите си. Та онзи същият билет спечели една голяма сума - и къща си купих, и пари ми останаха, за да от-гледам децата си. Научих и къде живее лотарийният продавач, отидох незабелязано и оставих в пощенската му кутия един плик с доста пари, понеже знаех, че нямаше да ги приеме, ако му ги бях дал на ръка”. Удивително е как Божията любов действа при честните хора!

- Отче, една четиридесетгодишна жена, която има вече големи деца, е бременна в третия месец. Мъжът ѝ я заплашва, че ако не направи аборт, ще я напусне.

- А ако направи аборт, другите им деца ще заплатят за това с болести и нещастия. Днес родителите убиват децата си с аборти и затова нямат Божието благословение. Едно време ако някое дете се родеше болно, кръщаваха го, умираше като ангелче и беше осигурено за вечността. Родителите имаха и други, здрави деца, имаха също и Божието благословение. Днес с абортите убиват здрави деца, а поддържат в живот други, които са болни. Родителите тичат по Англия и Америка, за да ги излекуват. И после продължават да се раждат по-болни деца, защото тия, ако оживеят и създадат семейство, може отново да родят болни деца, и какво се получава? Докато, ако раждаха по няколко деца, нямаше да тичат толкова много за едното, болното. Щеше да си почине и да си отиде като ангелче.

- Отче, накъде четох, че всяка година в целия свят се извършват петдесет милиона аборта, от които умират двеста хиляди жени ^[24] . 

- Убиват децата, защото казват, че ако хората се умножат, няма да имат какво да ядат и как да се прехранват. А има толкова пустеещи земи, толкова гори, които в скоро време с технологиите, които съществуват днес, могат да се превърнат например в маслинени градини и да се дадат на бедните. Не могат да се оправдаят с това, че ще бъдат отсечени дърветата и няма да има кислород, защото на тяхно място пак ще израстат дървета. В Америка горят житото, а тук, в Гърция изхвърлят плодовете на бунището и т.н., а там, в Африка хората умират от глад. Когато в Абисиния хората измираха от глад, понеже беше голяма суша, бях казал на един мой познат собственик на кораби, който помага при такива ситуации, да отиде там, където изхвърлят плодовете, и да помоли да натовари някой кораб и да ги превози безвъзмездно до гладуващите. Не му позволили по никакъв начин.

Колко хиляди ембриона биват убивани всеки ден! Абортът е страшен грях. Това е убийство и то жестоко убийство, защото децата биват убити, без да са кръстени. Родителите трябва да разберат, че животът започва от момента на зачеването.

Бог допусна една нощ да видя едно страшно видение, което ме просвети по този въпрос. Бях запалил две свещички в две тенекиени кутии, както обикновено правя, дори и когато спя, за всички, които телесно и духовно страдат - живи, и починали. Беше вечерта на Светли вторник. В дванадесет часа през нощта, както си казвах молитвата, виждам едно голямо поле, оградено с каменен зид, засято с жито, което едва беше започнало да расте. Аз стоях извън полето, палех свещи за починалите и ги закрепвах върху зида. Отляво имаше някакво сухо и каменисто място, което постоянно се тресеше от един силен вой на хиляди сърцераздирателни викове, от които сърцето ти се къса. И най-жестокият човек, ако ги чуеше, беше невъзможно да не се разчувства. Докато се измъчвах от сърцераздирателните викове и се питах откъде идват и какво значи всичко това, което виждам, чух един глас да ми казва: “Полето, засято с жито, което още не е изкласило, е гробището с душите на починалите, които ще възкръснат. А на мястото, което се тресе от сърцераздирателните викове, се намират душите на децата, убити от аборти”. След това видение ми беше невъзможно да се съвзема от голямата болка, която изпитах за душите на онези деца. Нито можех да легна, за да си почина, въпреки че онзи същият ден се бях преуморил.

- Отче, може ли нещо да се направи, така че да се отмени законът за абортите?

- Може, но е нужно да се задвижи държавата, Църквата и т.н., така че народът да се осведоми за последствията от намалената раждаемост. Свещениците да обяснят на хората, че законът за абортите е в противоречие с Евангелието. Лекарите от своя страна да говорят за опасностите, които заплашват една жена, която се подлага на аборт. Виж как европейците имаха вежливост и любезност и ги оставиха за наследство на децата си. Ние имахме страх Божий, но го изгубихме и не го оставихме като наследство за следващото поколение, затова сега узаконяваме абортите, гражданския брак...

Когато един човек наруши някоя евангелска заповед, виновен е само той. Когато обаче нещо, което е в противоречие с Евангелието, се превръща от държавата в закон, тогава Божият гняв се излива върху целия народ, за да се вразуми.

- Отче, веднъж ни казахте, че човекът расте и съзрява посредством любовта.

- Не е достатъчно човек да обича някого. Трябва да го обича повече от себе си. Майката обича децата си повече от себе си. Остава гладна, за да нахрани децата си, но чувства по-голямо задоволство от тях. Децата се хранят веществено, а майката духовно. Те чувстват веществения вкус, а тя чувства духовната радост.

Една девойка, преди да се омъжи, може да спи до десет часа сутринта и да иска майка ѝ да ѝ приготвя млякото. Мързи я да свърши каквато и да е работа. Иска всичко наготово; иска всички да ѝ прислужват. Претенции към майка си, претенции към баща си, а тя безделничи. Въпреки че любовта е заложена в природата ѝ, тя не се развива, защото постоянно получава помощ и благодеяния от майка си, от баща си, от братята си. От момента обаче, в който стане майка, заприличва на машинка, която колкото повече работи, толкова се зарежда, защото любовта е в постоянно действие. Преди това се е гнусяла, когато докосне нещо мръсно, и се е миела веднага с ароматни сапуни. А после, когато детето се изцапа и трябва да го почисти, ще речеш, че събира... мармалад! Вече не се гнуси. Преди това, ако някой я събуди, тя се е развиквала, защото си я обезпокоил. А после когато детето плаче, цяла нощ будува и не се затруднява. Грижи се за него и се радва. Защо ли? Защото престава да е дете. Станала е майка и е дошъл часът на саможертвата, на любовта.

Майката достига по-високо в любовта и саможертвеността от бащата, защото бащата няма толкова поводи за саможертва. Майката се измъчва, полага по-големи усилия, когато има деца, но същевременно се и зарежда от децата. Дава неспирно, но затова и постоянно получава. Бащата не се измъчва толкова с децата, но и не се зарежда, затова и любовта му не е толкова голяма, колкото на майката.

Колко майки идват, плачейки и ме молят: “Отче, моли се за детето ми”. Какви тревоги имат! Малко мъже ми казват: “Помоли се, детето ми излезе от правия път”. Ето на, и днес една майка с какъв трепет водеше децата си, милата - имаше осем - и ги подреждаше да вземат благословение всичките. Един баща трудно би направил такова нещо. И Русия се задържа благодарение на майките. Бащинската прегръдка, когато липсва Божията благодат, е суха. Докато майчината прегръдка, дори и без Бога, има в себе си мляко. Детето обича баща си и го уважава, но чрез обичта и нежността на майката още повече се усилва и любовта му към своя баща.

Когато жената няма деца, тя страда, ако не подходи към този проблем по духовен начин. Какво преживях веднъж с една жена, която нямаше деца! Мъжът ѝ имаше висок пост в службата си. Тя притежаваше къщи, които даваше под наем, собствена голяма къща, в която живееха, голямо състояние, но я мързеше да отиде до магазина да си напазарува, мързеше я да готви, пък и не знаеше да готви. Обаждаше се по телефона и ѝ носеха готови храни. Нищо не ѝ липсваше, но въпреки това се измъчваше, защото нищо не ѝ носеше удовлетворение. По цял ден си стоеше вкъщи; ту това ѝ беше виновно, ту онова; омръзваше ѝ това, омръзваше ѝ онова... Мислите ѝ я подтискаха и се принуждаваше да взема хапчета. Мъжът ѝ си вземаше работа от кабинета вкъщи, за да ѝ прави компания, а тя му висеше на главата, за да ѝ мине времето. На човека му дотягаше, но горкият трябваше да върши и работата си. Когато я срещнах, казах ѝ: “Не стой по цял ден вкъщи, защото хващаш мухъл. Отиди до някоя болница да посетиш някой и друг болен”. “Къде да ходя, отче, казва ми, трудно ми се вижда”. “Тогава ще правиш следното: ще прочиташ първия час в своето време, третия час в своето и т.н. ^[25]   и ще правиш по някой поклон”. “Не мога”, казва ми. “Е, тогава чети житията на светиите”. Казах ѝ да прочете житията на всички жени светици с мисълта, че от там може да възприеме нещо, което да ѝ помогне. Измъчих се, докато ѝ помогна да влезе в някакъв порядък, иначе можеше да свърши в лудницата. Беше станала негодна за нищо. Здрав мотор, но с клеясало масло.

С всичко това искам да кажа, че женското сърце се погубва, когато любовта, която е заложена в него по природа, не намери къде да се излее. А виждаш друга жена с пет-шест, че и осем деца, съвсем бедна, горката, но се радва. Има в нея юначество, мъжествена твърдост. Защо ли? Защото е намерила призванието си. Направи ми впечатление един случай: един мой познат имаше две сестри. Едната се омъжи много млада и се сдоби с много деца. Постоянно жертваше себе си. Също така шиеше и пращаше подаяния на бедни. Неотдавна дойде при мен и ми каза: “Сега си имам и внучета”, и сърцето ѝ трептеше от радост. Другата не се омъжи, не оползотвори по духовен начин липсата на грижи и стана... по-добре не питай! За нищо не ставаше! Мързеше я да живее. Чакаше от възрастната си майка да се погрижи за нея, а беше и недоволна. Виждате ли какво се получава? Вътре в нея не се извърши промяна, понеже не стана майка, нито пък оползотвори любовта, която съществува в женската природа, помагайки на нуждаещите се.

Затова казвам, че саможертвата при жената е задължителна. Мъжът, дори ако не развие любовта, не претърпява голяма вреда. Обаче ако жената не насочи правилно любовта, която притежава, заприличва на една машина, която работи, но няма материал за работа и само се тресе, а тресе и останалите.

- Отче, свети Нектарий Пентаполски в писмо до монахините пише да не забравят, че са жени, и да се опитват да подражават на светите подвижнички, а не на мъжете подвижници. Защо казва това? Защото жените нямат такава издръжливост ли?

- Кой? Жените ли не са издръжливи? Аз съм се наплашил от жените. Много са издръжливи. Може жената в тялото да е по-слаба, да има по-малко телесни сили от мъжа, но със сърцето, което има, ако го развива и усъвършенства, има такава издръжливост, която надминава мъжката сила. Мъжът, от една страна, има телесни сили, но няма сърцето, което има жената. Ето на, забелязах една котка, която дойде при колибата ми с котенцата си. Беше слаба, коремът ѝ залепен за гърба. Един ден дойде голямо ловджийско куче. Курдис, котаракът, си плю на петите. Обаче котката стана права, изви си гърба, разгневи се и беше готова да се нахвърли върху кучето. Учудих се къде намери тази смелост! Но беше с котенцата си.

Майката страда, уморява се, но не усеща нито страданието, нито умората. Насилва се, но понеже обича децата си, дома си, върши всичко с радост. Повече се уморява някой, който постоянно лежи, отколкото тя. Спомням си, майка ми, когато бяхме малки, трябваше да носи вода от чешмата, която беше много далече от къщата ни; трябваше да готви, да меси, да пере дрехите, да ходи и на полето. С други думи, вършеше всичката работа, гледаше и нас, които ѝ се качвахме на главата и ни беше... съдия, когато се карахме. Казваше обаче: “Това е мое задължение; длъжна съм да свърша всичко, без да роптая”. Казваше го в добрия смисъл. Обичаше дома, обичаше децата си и не се изморяваше от работата, вършеше всичко от сърце, с радост.

И колкото повече години минават, толкова повече майката обича дома. Въпреки че възрастта ѝ се увеличава, още повече се жертва, за да отгледа и внучетата си. И макар че силите ѝ намаляват, но понеже го прави от сърце, има повече кураж и от мъжа, но и от куража, който е имала в младостта си.

- И при болестите, отче, жената е по-хладнокръвна от мъжа.

- Знаеш ли какво се получава? Майката с болестите на детето много пъти се е изправяла пред болестта и има голям опит. Помни колко пъти се е качвала и е спадала температурата. Видяла е различни случки: детето да се задушава или да припада и с един-два шамара да се съвзема и т.н. Мъжът не вижда това и няма този опит. Затова когато види някой път детето с температура или леко побледняло, изпада в паника и започва: “Отива си детето! Сега какво ще правим? Тичайте, викайте доктора!”

Отглеждането на едно дете започва от бременността. Ако майката по време на бременност се безпокои и притеснява, тогава и зародишът в утробата ѝ се смущава. А когато майката се моли и води духовен живот, детето в майчината утроба се освещава. Затова, когато жената е бременна, трябва да си казва Иисусовата молитва, да чете по малко от Евангелието, да пее, да няма душевен смут, но и другите трябва да внимават да не я притесняват. Тогава детето, което ще се роди, ще е осветено и родителите няма да имат проблеми с него нито когато е малко, нито когато порасне.

След това, когато детето се роди, тя трябва да го кърми, колкото може повече. Майчиното мляко дава здраве на децата. С кърменето децата бозаят не само мляко, бозаят и любов, нежност, утеха, сигурност и така придобиват по-силен характер. Но кърменето помага и на самата майка. Когато майките не кърмят децата, тогава се причиняват аномалии в организма им, които могат да доведат до мастектомия ^[26] . 

В по-старо време една майка можеше да кърми и детето на съседката, ако онази нямаше кърма. Днес много майки се ленят да кърмят дори собствените си деца. Ако една майка я мързи и не кърми детето си, предава мързела си и на него. Някога кутиите с кондензирано мляко имаха на етикета си една майка, която в обятията си държи дете. Сега имат една майка, която държи цветя! Майките не кърмят децата си, така че децата израстват без утеха! Кой ще им даде нежност и обич? Кутията с краве мляко ли? Бозаят от “замразеното” шише и замръзва и сърцето им. После, когато пораснат, търсят утеха в шишето по кръчмите. Пият, за да забравят стреса и стават алкохолици. Ако децата не получат обич и сами на свой ред няма да дадат обич и така става верижна реакция. После майките идват и плачат: “Моли се, отче! Детето ми се погубва!”

- Отче, правилно ли е жената да работи?

- Мъжът ѝ какво казва за това?

- Да прави каквото на нея ѝ допада.

- Когато някоя девойка е следвала и е започнала работа преди брака си, после, когато стане майка, трудно оставя работата си, за да се отдаде на децата си. Докато някоя друга, която не е следвала и работи нещо по-просто, може по-лесно да остави работата си.

- Отче, мисля, че когато няма деца, работата ѝ помага.

- Значи, ако няма деца, задължително трябва да работи някоя професия, така ли? Има толкова други неща, които може да прави. Естествено, ако има деца, най-добре е да си стои у дома. Защото това е най-полезно за децата?

- Отче, много жени казват, че не свързват двата края, затова се принуждават да работят.

- Не свързват двата края, защото искат да имат телевизор, видео, личен автомобил и т.н., поради което трябва да работят и в резултат на това пренебрегват децата си и ги погубват. Ако работи само бащата и се задоволяват с малко, тогава няма да има проблем. А когато се трудят и двамата, защото уж не им достигат парите, семейството се разпилява и губи същинския си смисъл. А децата какво да правят? Ако майките живееха по-просто, и те нямаше да са толкова уморени, и децата щяха повече да се радват. Един човек знаеше седем езика, а жена му се мъчеше да научи четири, същевременно преподаваше уроци и вземаше лекарства, за да може да издържи. Децата им се родиха добре, но пораснаха повредени. После психоанализи... Затова казвам на майките да опростят живота си, за да могат да се занимават повече с децата си, които имат нужда от тях. Може да имат и някое друго занимание, с което да се захващат вкъщи, когато се изморят от децата. Когато майката е у дома, може да наблюдава децата си, нарежда нещата и се избягват много тревоги.

Днес децата не могат да получат майчина обич, но и майчиния си език не научават, защото майката е по цял ден на работа и оставя децата си с чужди жени. Хиляди пъти по-добре са децата в детските ясли, където има и по някоя отдадена на работата си детегледачка, която им дава малко нежност, отколкото децата, които родителите изоставят и плащат на някоя жена да се грижи за тях. И после какво става? Който няма една майка, има цял куп бавачки!

- Отче, как може една домакиня да разпредели така работата си, че да има време и за молитва? Какво трябва да е съотношението между работата и молитвата?

- Жените обикновено нямат мярка в работата си. Искат постоянно да си отварят работа. Въпреки че имат голямо сърце и биха могли да въртят добре домакинството на душата си, пилеят сърцето си в незначителни неща. Да предположим, че имаме една чаша с хубави рисунки и детайли по нея и т.н. Но ако нямаше рисунки, пак щеше да върши работа. Те обаче отиват в магазина и се започва: “Не, искам с такива рисунки, не така, не иначе”... А ако има и някое нарисувано цветенце, е, тогава вече сърцето ѝ подскача! По този начин жената прахосва всичките си сили. Рядко ще намериш някой мъж да обръща внимание на такива неща. И ако например нощната лампа е кафява или черна, мъжете дори няма да го забележат. Но жената иска нещо красиво, радва се, дава една част от сърцето си в това, друга част за нещо друго, тъй че за Христа какво остава? Уморените прозявки по време на молитва. Колкото повече се отдалечава женското сърце от такива красоти, толкова повече то се доближава до Христа. А когато сърцето се отдаде на Христа, тогава има голяма сила! Тия дни видях една душа, която изцяло се е отдала на Бога. Виждаш как в нея гори един сладък огън! Всичко взема присърце. Преди беше съвсем светски човек, но беше добронамерена и в един момент в нея е пламнала искрата. Златни накити, разкошни дрехи - всичко изхвърли. Сега живее в удивителна простота! Подвизава се, води духовен живот. И как постоянно жертва себе си! Завидя на светиите в добрия смисъл. Как се моли с броеницата, как пости, как чете Псалтира!... Удивително! Тя сега се прехранва с духовни подвизи.

- Отче, една майка ми сподели: “Слаба съм телесно и много се изморявам; не смогвам да си свърша работата, нито ми остава време за молитва”.

- Нека си опрости живота, за да ѝ остава време и за молитва. Опростявайки живота си, една майка може да постигне голям духовен напредък. Ако е опростила живота си, но полага голям труд, понеже има много деца, има оправдание да каже “изморявам се”. Ако обаче губи времето си, гледайки как да подреди къщата си за пред чуждите хора, тогава какво да каже човек? Някои майки, за да им е подредено всичко вкъщи, ограничават до задушаване децата си и не ги оставят да преместят дори и един стол или една възглавница. Налагат им войнишка дисциплина и по този начин децата, макар че се раждат нормални, за съжаление израстват повредени. Ако един здравомислещ човек види в един дом с много деца всичко да е подредено, вади заключение, че или децата са повредени, или майката е варварка и е наложила войнишка дисциплина. Има страх в душите на децата, затова се подчиняват. Веднъж бях отишъл в една къща с много деца. Каква радост ми доставиха дечицата със своите детски лудории, с които разваляха светския ред, т.е. всяко нещо да стои на мястото си. Този ред всъщност е най-голямата безредица, която много уморява съвременния човек.

Едно време нямаше духовни книги, за да си помагат майките, като ги четат. Днес има цял куп светоотечески книги, цял куп преводи, но за жалост повечето майки или се занимават с празни работи, или работят, за да свържат двата края.

Най-добре е майката да се занимава с възпитанието на децата, а не да се отдава с педантичност на домакинството, на бездушните предмети. Да им говори за Христа, да им чете житията на светиите. Същевременно да се занимава с почистването на душата си, за да сияе с духовна светлина. Духовният живот на майката безшумно и незабелязано ще помага и на душите на нейните деца. По този начин и децата ще живеят с радост, и тя ще е щастлива, защото ще носи Христа в себе си. Ако майката не намира време и начин да каже поне едно “Три-святое”, как тогава ще се осветят децата ѝ?

- А когато, отче, една майка има много деца и много работа?

- Не може ли, когато върши къщната си работа, същевременно и да се моли? Мен именно майка ми ме научи да казвам Иисусовата молитва. Когато като деца правехме някоя беля и тя усещаше, че се е ядосала, я чувах да си казва: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме”. Когато слагаше хляба във фурната, казваше: “В името на Христа и Света Богородица”. И когато месеше, и когато готвеше, постоянно си казваше молитвата. По този начин се освещаваше тя самата, освещаваха се хлябът и ястието, които приготвяше, освещаваха се и тия, които ги ядяха.

Колко майки, които са имали свят живот, са имали и святи деца! Ето например майката на стареца Хаджи Георги. Дори млякото на тази благословена майка, което бозаел Гавриил - светското име на стареца Хаджи Георги - било подвижническо! Добила две деца, след което със съпруга си живеели в девство, обичайки се като брат и сестра. От малка имала подвижнически дух, защото имала сестра монахиня, подвижница, която по-късно посещавала и с децата си. Бащата на Гавриил също бил благочестив човек, занимавал се с търговия, затова повечето му време преминавало в пътувания. Това давало възможност на майката да води прост и скромен живот, да не “се грижи и безпокои за много неща” (виж Лук. 10:41), да взема детето със себе си и заедно с други жени да извършват бдения, кога по пещерите, кога по параклисите. Затова впоследствие и той достигнал до такава святост.

Благочестивият живот на майката е от голямо значение. Ако майката има смирение, страх Божий, нещата в дома вървят нормално. Познавам млади майки, чието лице свети, макар че от никъде не получават помощ. От децата разбирам в какво състояние се намират майките.

Бог дал на първозданните Адам и Ева голямото благословение да бъдат Негови сътворци. Поради което родителите, дядовците и бабите и т.н. също са сътворци заедно с Бога, защото дават тялото.

Бог е един вид задължен да се погрижи за децата. Когато детето бъде кръстено, Бог му предоставя и един ангел, за да го закриля, тъй че детето е закриляно от Бога, от ангела пазител и от родителите. Ангелът пазител е постоянно близо до него и му помага. Колкото повече детето расте, толкова повече родителите се освобождават от отговорност. Ако родителите умрат, Бог от високо, но и отблизо, а също и ангелът пазител отблизо, продължават винаги да закрилят детето.

Родителите трябва духовно да подпомагат децата си, когато са малки, защото тогава са малки и недостатъците им и могат лесно да се изправят. Също както пресният картоф - само леко да го изчегърташ и се бели. Обаче когато остарее, трябва да вземеш нож, за да го обелиш, а ако има и някое черно образувание, трябва да го изрежеш по-надълбоко. Ако децата получат помощ от малки и се изпълнят с Христа, ще бъдат до Него винаги. И когато пораснат, дори да се отклонят замалко поради възрастта или поради лоши приятели, отново ще се осъзнаят. Защото страхът Божий и благоговението, с които са били напоявани сърцата им като малки, не е възможно никога да бъдат изтрити.

След това, по време на юношеството, което е най-трудната възраст, тревогата на родителите за децата им е най-голяма, докато им дадат образование и ги устроят. Тогава нека родителите правят каквото могат, а което не могат, понеже надвишава силите им, нека го възложат на всемогъщия Бог. Когато поверят децата си на Бога, тогава Бог е длъжен да помогне за онези неща, които не стават по човешки. Ако например децата не слушат, нека ги поверят на Бога, а не да измислят различни начини да ги насилват. Нека майката казва на Бога: “Боже мой, децата ми не ме слушат. Аз нищо не мога да направя. Погрижи се Ти за тях”.

Направи ми впечатление онзи ден на бдението една майка, която познавах отпреди. Дойде да ме поздрави. Гледам, води със себе си само по-големите си деца. Питам я: “Къде са малките?” “Вкъщи са, отче, казва ми. Искахме да дойдем на бдението и си казахме със съпруга ми: “Щом като отиваме на бдение, а не на някоя забава, Бог ще нареди на някой Свой ангел да пази малките ни деца”. Сега рядко може да се срещне такова доверие, защото днес, както децата нямат доверие в родителите си, така и родителите нямат доверие в Бога.

И чуваш често много родители да казват: “Защо нашето дете тръгна по лош път? Нали ние ходим на църква?” Не дават отвертката на Христа да завинти в децата някое... винтче; искат всичко сами да направят. И въпреки че има Бог, Който закриля децата, и ангелът пазител е винаги близо до тях и също ги пази, те толкова много се безпокоят, че се поболяват. И въпреки че са вярващи хора, постъпват така, все едно че не съществува Бог и не съществува ангелът пазител, и по този начин стават пречка за Божията намеса. А трябва да се смиряват и да търсят помощ от Бога и добрият Бог ще опази децата.

- Отче, само родителите ли са отговорни за възпитанието на децата?

- Главно родителите са отговорни, защото според възпитанието, което ще дадат на децата си, и те, от своя страна, ще станат добри духовници, добри педагози и т.н. и ще помагат и те на свой ред на своите деца и на всички останали деца. При това майката носи по-голяма отговорност от бащата за възпитанието на децата.

Когато детето е още в утробата на майката, ако родителите се молят и водят духовен живот, детето ще се роди осветено. И ако и след това му помогнат духовно, ще стане осветен човек и ще помага на обществото, било чрез служение в Църквата, било чрез заемането на някой пост в държавата и т.н. Всички трябва да помагаме за това децата да станат добри хора и да остане малко квас за следващите поколения. Защото, както са тръгнали сега нещата, и квасът ще се загуби. А ако се загуби квасът, какво ще стане после?

Родителите, които раждат децата и им дават тяло, трябва да способстват колкото могат и за духовното им възраждане. Защото, ако човек не се роди духовно, той ще отиде във вечните мъки. А пък това, което родителите не могат да направят за децата си, ще възложат на учители. Затова нашата Църква се моли така: “Благослови нашите началници, родители и учители” ^[27]  . Съществуват също така и духовните отци, които може и да нямат собствени деца, но принасят по-голяма полза във възпитанието на децата, защото се трудят за духовното им възраждане.

Искам да кажа, че всички трябва да спомагат, всеки по своя начин, със своя пример за духовното възраждане на децата, тъй че да изживеят мирно този живот и да отидат в рая. Когато децата станат духовни хора, нямат нужда нито от закони, нито от нищо. “Законът е установен не за праведник” (1 Тим. 1:9). Законът е за престъпниците. Духовната власт е по-висша от светските власти.

- Отче, как трябва да постъпят родителите, когато детето не слуша и се противи?

- За да не слуша детето и да се държи лошо, има някаква причина. Може да вижда грозни сцени или да чува лоши думи вкъщи или навън. По принцип за духовните въпроси помагаме на децата главно с личния си пример, а не с насилие. При това най-много им помага примерът на майката - с послушанието и уважението към своя съпруг. Ако по някой въпрос тя има мнение, което е различно от неговото, никога да не го изразява пред децата, за да не се възползва от това лукавият. Никога да не разваля мнението на децата за баща им. Дори когато бащата е виновен, трябва да го оправдава пред тях. Ако той примерно се държи грубо, нека тя каже на децата: “Татко е уморен, понеже цяла нощ е работил, за да свърши една неотложна работа. И това го прави за вас”.

Много родители се карат пред децата си и така им дават лоши уроци. Горките деца скърбят за това. После родителите, за да ги утешат, започват да изпълняват прищевките им. Отива бащата и заговаря нежно на детето: “Какво искаш да ти взема, злато мое?” Отива и майката, и тя му заговаря нежно, и накрая децата израстват разглезени и капризни. А след това, ако родителите не могат да им дадат това, което им искат, ги заплашват, че ще се самоубият.

И виждам колко помага на децата добрият пример на родителите. Днес дойдоха две момиченца - едното беше на около три години, другото на четири - със своите родители, които бяха много благочестиви. Колко им се зарадвах! Бяха като ангелчета. Седяха и с рокличките си покриваха коленцата си. Имаха скромност, уважение към другите! И всичко това идваше от държанието на родителите. Когато децата виждат, че родителите им имат любов помежду си, че се уважават, държат се благоразумно, молят се и т.н. това се отпечатва в душите им. Затова казвам, че най-доброто наследство, което родителите могат да оставят на децата си, е да им предадат собственото си благоговение.

Да бяхте видели едно момиченце в Австралия какво благородство имаше! Бяхме в Канбера. Бях приключил и с последните хора, дошли там да разговаряме, и след малко щяхме да тръгваме. Гледам, спира един автомобил и слизат двама съпрузи с момиченцето си. “Успяхме да ви заварим, отче”, казват ми. “Да, казвам им, след малко тръгваме”. “Отче, казва мъжът, аз и да не ви видя, няма страшно, нека само съпругата ми да ви види за малко, за да се успокои, понеже е чувствителна”. Отидохме малко по-нататък с майката, за да ми каже каквото искаше. Момиченцето тичаше подир нея. “Седни, казвам му, мама ще се върне след малко”. Пита ме: “Ти имаш ли майка?” “Нямам”, казвам му. Гледам очите му се напълниха. Казва ми: “Искаш ли да ти дам моята мама?” Тогава и аз го питам: “Ти имаш ли дядо?” “Не”, казва ми. “Искаш ли да имаш дядо?” “Искам, казва ми. Искаш ли ти да дойдеш у нас или искаш ние да дойдем в твоя дом? Както ти искаш”, казва ми. Такова благородство! Малко дете да пожертва майка си! И да видите как беше копирало родителите си. Бащата имаше голямо благородство. С колко молитвени пожелания го благослових! Прегърнах го, целунах го, нарадвах му се. Такива хора разчувстват и най-коравосърдечния човек, а колко повече Бога!

Детето има нужда от много любов и ласка и постоянно ръководство. Иска да седнеш до него, да ти каже проблемите си, да го помилваш, да го целунеш. Когато понякога малкото дете е неспокойно и прави бели, ако майка му го вземе в прегръдката си и го помилва и целуне, то се успокоява и утихва. Ако се насити на ласка и любов, когато е малко, по-късно има сила да се справи с трудностите в живота.

Днес обаче повечето деца виждат родителите си само замалко вечерта и не могат да се наситят на обич. Много често родителите, които са възпитатели или лекари и в работата си се занимават с деца, отдават обичта си на чуждите деца, а когато се върнат вкъщи, не им е останала любов за своите деца. Изморени са. Батерията се е изхабила. Бащата от една страна се изтяга в креслото, взема си и вестник да прочете някоя новина и въобще не се занимава с децата. Идва детето до него, а той вместо да му поговори, вместо да го помилва малко, го гони. Майката от своя страна отива да сготви нещо за ядене, така че и тя не намира време да обърне внимание на децата и по този начин горките растат лишени от любов. Или пък някои военни, свикнали да налагат строги наказания на войниците, когато не се подчиняват, искат и в семейството да наложат войнишка дисциплина и се държат сурово с децата си, като за най-малкото им удрят плесници. Или някои съдебни служители, когато детето им направи беля, извършват и у дома си съдебен процес. Не се отнасят към децата си с нежност и обич, затова и после децата имат психологически проблеми.

- Отче, една майка ни попита какво да прави, понеже дъщеря ѝ хули Света Богородица?

- Да потърси откъде тръгва злото. Понякога при такива случаи са виновни родителите. Когато самите родители не се отнасят добре, причиняват вреда на децата си и те започват да говорят безсрамно. Тогава биват подложени на известно демонично въздействие и реагират грубо. В други случаи, родителите си мислят, че насила ще направят децата си добри. Завладява ги егоизмът и говорят на децата си с негодувание, а винаги трябва да се отнасят към тях с добро.

Днес една жена ме съсипа! Имаше едно детенце и безмилостно го биеше. Нещастното трепери от страх; не може да говори; повредена е нервната му система. Казват ѝ: “Има бяс”, и тя го оставя гладно, за да се махнел уж демонът. Каза ми: “Не му давам да яде, за да се махне от него демонът”. “Бре, жено, ти добре ли си?, питам я. Дай на детето да яде. Гледай твоите бесове да се махнат. Ти си причината да бъде осакатено тъй детето. Няма бяс; трепери, защото се страхува от теб, че го биеш! Причастяваш ли го редовно?” “Не”, отговаря ми. Иди че се разбери!

- Отче, може би, понеже понякога псува, затова казват, че има бяс?

- Псува! Когато майка му го задушава с насилието си и то вече не знае какво прави. Жалко за горкичкото! Бесновата е майка му, а не то.

Ще видим странни неща в деня на Страшния Съд! В епохата на идолослужение майките изгаряли децата си пред статуята на Молох ^[28] , за да участват в служението на този бог! ^[29]   Ако познаваха истинския Бог, какви жертви биха принасяли! Те ще имат облекчение на вината си в деня на Съда, понеже са се подвели от другите. Днешните майки обаче с безразличието, което имат към децата си, какво облекчение на вината ще имат? Бог ще им каже: “Вие познавахте истинския Бог, кръстихте се, толкова неща чухте, толкова научихте, Сам Бог се разпъна, за да ви спаси, а какво сторихте? Леняхте се да заведете децата си на църква, за да се причастят! Онези си мислели, че Молох е истинският Бог и принасяли в жертва дори децата си. Вие какво направихте?”

Децата плащат за грешките на родителите си! Някои родители съсипват децата си, но Бог не е несправедлив. Той особено силно обича децата, които в този свят са били онеправдани - било от родители, било от други хора. Когато родителите стават причина детето да тръгне по крив път, Бог няма да го остави, защото то има право на Божията помощ. Така ще нареди нещата, че да му помогне. Ето, виждаме някои младежи, та дори и възрастни, как в един момент внезапно се обръщат към доброто. Спомням си един случай: в семейство с две деца, бащата, майката и дъщерята бяха атеисти. Синът в началото се беше увлякъл по марксизма. Не остана доволен и премина към индуизма. И там не му хареса и дойде на Света Гора. Често идваше в колибата ми, ходеше и по други килии. През цялото това време родителите му повтаряха: “Христе Боже, Света Богородице, пази детето ни”. След като остана известно време на Света Гора и се посъвзе и укрепна духовно, се върна у дома си - защото не беше за монах - и помогна духовно и на баща си, и на майка си. Сега гледам баща му стои най-отпред на бденията. Казва предначинателния псалом ^[30]   в Църквата, у дома си чете вечернята, малкото повечерие, молебния канон. Как се погрижи за тях Бог! Дяволът искаше да им причини зло, но накрая Бог ги устрои в правия път.

- А момичето, отче?

- И то постепенно се вразумява. Бог дава възможности.

- Отче, някои родители, които започват да водят духовен живот на голяма възраст, съжаляват, че не са дали християнско възпитание на децата си, когато са били малки.

- Ако искрено се каят и помолят Бога да помогне на децата им, Бог ще направи нещо за тях; ще им хвърли някой спасителен пояс, за да се спасят от бурята, в която се намират. Дори и да не се намерят хора, които да им помогнат, може нещо друго да стане причина за обръщането им в доброто. Да знаете, че тези родители са имали добри намерения, но като малки не са намерили подкрепа от семействата си и имат право на Божията помощ.

- Отче, понякога децата водят духовен живот, но срещат много трудности от страна на родителите си, които са безразлични.

- Бог се грижи повече за тези деца, отколкото за онези, чиито родители живеят духовен живот; така също се грижи и за сираците.

- Отче, от каква възраст децата се влияят от околната среда?

- Още от люлка децата копират родителите си. Гледат какво правят възрастните и записват всичко на своята празна касета. Затова родителите трябва да положат усилия да надвият страстите си. Независимо от това, че може да са наследили някои страсти от своите родители, ще дават отговор пред Бога не само защото не са се борили да ги отсекат от себе си, но и защото стават виновни за предаването им и на децата си.

- Отче, как става така, че деца, които са имали еднакво възпитание вкъщи, изобщо не си приличат?

- Често пъти детето много се влияе и от външната среда. Но когато порасне, ако има добра воля, Бог ще му даде по-голямо просвещение, за да осъзнае отрицателните влияния, които са действали върху него, и да се пребори да ги отстрани.

Днес в света има такава злоба! Тъмни сили искат да погубят децата още от малки. Не само че не ги възпират от злото, докато пораснат, но им пречат и в доброто. А когато по-късно горките паднат в грях, започват да се измъчват и искат да се изправят, но не знаят как. Защото ако поемат по сладкото надолнище, трудно могат да се спрат. В колибата идват деца на двадесет и пет, двадесет и седем години, които вземат наркотици и т.н., и търсят помощ, горките. Случи се веднъж да помогна на едно-две деца да направят добър обрат в живота си и сега водят свои приятели и приятели на приятелите им, за да получат помощ. Късат ти сърцето. Едно момче, горкото, вземаше силни наркотици и беше съвсем пропаднало. Ръцете му, зъбите му, всичко беше в ужасно състояние. След това ги спря и помогна и на други младежи. Бяха около петнадесет души в компанията му и всеки следващ, който идваше, казваше: “Приятел съм на еди кой си”. Имаха го за свой... Старец! Много от тях обаче са стигнали до пропастта, бият си инжекции, продават кръвта си... Погубват и себе си, погубват и родителите си. И гледаш как бащата умира от мозъчен удар, майката от сърце или от черен дроб...

Родителите трябва да развиват любовта между децата си и ако искат да подкрепят по-слабото, да подготвят почвата за това, получавайки съгласие от по-силното. Да му помогнат да разбере, че другото дете наистина има нужда. Справедливостта е от Бога и трябва да се раздава поравно и на малкия, и на големия. На големия с уважение, на малкия с обич, която да не му навреди. Това се споменава и в книга Второзаконие (Втор. 1:17). Ако например е виновно голямото дете, ще оправдаем малкото, без да злепоставяме голямото пред малкото, но ще си поговорим с него насаме, тъй че да му дадем да разбере грешката си.

- Отче, как се преодолява завистта, която обикновено възниква у по-големите деца към по-малките?

- Завистта е страст. Когато обаче едно дете е на три години и гледа как майка му кърми новороденото му братче, донякъде е оправдано да му завижда, защото доскоро то самото е било кърмено. Сега вижда братчето си в прегръдката на майка си и казва: “До вчера мама ме държеше в прегръдката си, а сега ме отстрани!” Ако си има баба, все някак ще се успокои. Когато обаче стане на четири години, трябва да завижда по-малко. Когато стане на шест, майка му трябва да му каже: “Сега вече си голямо дете. Коя майка държи в скута си едно толкова голямо дете?” Ако тя му помогне да преодолее това по такъв начин, тогава ще си спомня за майка си само когато има причина. Ако постоянно иска да държи майка си за роклята, това вече е болестно състояние.

- Отче, как се случва така, че някой млад човек, който още от дете е живял духовно и е бил любочестен, да стигне дотам, че съвсем да излезе от пътя?

- Много фактори оказват влияние. Децата, които живеят по светски, нехайно, биват вътрешно изобличавани, когато виждат другите деца, които водят непорочен, духовен живот и искат да ги увлекат след себе си. Веднъж две деца вървели по пътя. По някое време едното се спънало и паднало в една кална локва и се нацапало от горе до долу. Щом продължили малко по-нататък, бутнал приятеля си в една друга локва, за да се накаля и той, понеже се чувствал зле само той да е накалян, а другият чист.

Приятелското обкръжение оказва силно влияние върху децата. От малък в природата ми беше заложена обичта. Тръгвах да отида някъде с воловете и гледах да кача братята си върху животните, а най-малкия си брат слагах на раменете си. Веднъж някой от братята ми уби една птичка и на мен много ми дожаля и му се скарах. После взех птичката и я погребах със сълзи. По онова време дружах с децата на моята възраст. Ходехме в гората, молехме се, четяхме жития на светиите, постехме. По-късно майките им вече не ги пускаха да идват с мен. “Не дружете с този, казваха им, ще ви зарази с туберкулоза”. Така че те ме оставиха и аз се чувствах самотен. Освен това ми се подиграваха и ми викаха “калугер”; бяха превърнали живота ми в мъчение. Стигнах до момент, в който вече не можех да понасям подигравките. Тогава си казах: “Ще дружа с по-големите и ще се преструвам” ^[31] .  И тъй започнах да дружа с по-големи деца. Намерих ластици и си направих прашка. Първо уж само се целех с прашката. След това намерих и сачми и бях станал най-добрият стрелец. Веднъж убих една птичка и щом я видях мъртва, веднага дойдох на себе си. Захвърлих и ластиците, и сачмите. Казах си: “Ти плачеше, когато брат ти уби едно птиче и му се скара, че го е убил, а сега докъде стигна? Убиваш птици и постепенно ще започнеш да убиваш и животни”. Наистина, ако продължавах така, щях да започна да ловувам, дори щях да одирам животните.

От една по-изострена чувствителност до каква злоба може да стигне човек, ако не внимава и се подведе по лоши приятели! И обратно - добрите приятелства много помагат. Бог е изпълнил хората с различни дарби. Както човек може да види падението на другите, така може да види и добродетелите им и да им подражава.

Необходимо е вкъщи да съществува атмосфера на обич и мир. Ако детето е поело малко обич от дома си, дори в някой момент да се отклони, ще види, че другаде не намира обич, а само лицемерие, и ще се върне обратно. Но ако е запечатало в ума си грозни сцени от дома, караници и противоборства, как да му даде сърце да се върне вкъщи?

- Отче, какво трябва да правят родителите, когато детето избяга от дома?

- Да се стремят да поддържат някакъв контакт с него, тъй че, когато дойде на себе си, да може да се върне вкъщи. Да му говорят с добро, да го накарат да се замисли, за да му помогнат. Ако примерно детето се връща много късно вечер, майка му да му каже: “Ела тук, детето ми. Ако ти беше на моето място и децата ти закъсняваха да се върнат вечер вкъщи, нямаше ли да се притесняваш?”

И най-тежкото падение на децата не трябва да довежда до отчаяние родителите, защото в наше време грехът стана мода. Нека винаги да имат предвид следното: децата от нашето време ще имат известно оправдание за своите безчинства. Четворката като оценка за държание в днешно време има стойността на шестица, на отличен от нашето, предишното време. Разбира се, родителите трябва да се стараят да помогнат на децата си, но нека не се тревожат прекомерно. Децата по-късно ще се вразумят. Сега не разбират доброто, защото умът им не е дозрял, а още е размътен. Затова не могат ясно да различат опасността, в която се намират, и непоправимата вреда, която могат да понесат.

Добре е родителите да показват на детето, че се притесняват за безчинствата, които върши, но да не го насилват и подлагат на принуда, а да се молят. Молитвата, извършена със сърдечна болка, носи положителни резултати. Ако пък детето извърши някоя сериозна простъпка, тогава родителите трябва да се намесят, но деликатно. Ако не е нещо толкова сериозно, нека малко си затворят очите, за да не дразнят детето и да не предизвикат влошаване на състоянието му, в резултат на което то да се отдалечи от тях. Само да се молят на Христа и Света Богородица да го закрилят.

Молитвата на родителите, особено на майката, понеже е от сърце и съдържа болка, бива чута. Когато бях в Иверския скит, случайно дойде един младеж. Както обикалял из Халкидики ^[32] ,  попаднал на една група от поклонници, които идвали на Света Гора, и дойде и той заедно с тях в килията. Ах-ах, какъв безбожник беше, хулител и съвсем безсрамен! Имаше една демонична съобразителност и в нищо не вярваше. Хулеше всички, малки и големи. От тук - от там, накарах го да се замисли. Дори го подстригах, защото имаше една дълга коса!... “Виж, казвам му, да е жива и здрава майка ти, нейните молитви те доведоха тук”. “Да, отче, така е, казва ми. Обикалях из Халкидики и дори не разбрах как попаднах тук”. “Колко ще се зарадва майка ти, ако научи, че си дошъл на Света Гора, и те види така подстриган!” “Откъде знаеш, отче? Наистина майка ми много ще се зарадва да ме види така променен!” Бог го въртял от тук, въртял го от там и накрая го пратил при... майстора! Колко ли се е молила горката му майка!

Родителите трябва много да внимават да не се карат на децата си вечер, защото вечерта децата няма по какъв начин да разсеят огорчението си и чернотата на нощта го прави още по-черно. Започват да мислят как да отвърнат, търсят различни решения, намесва се също и дяволът, и така може да стигнат до отчаяние. През деня дори и детето да си каже: “Ще направя това и това”, после ще излезе навън, ще се унесе в игра и така ще се разсее огорчението му.

- Отче, боят помага ли за поправянето на децата?

- Колкото е възможно, нека родителите го избягват. Нека се опитват с добро и с търпение да дадат на детето да разбере, че това, което прави, не е правилно. Само когато детето е малко и не разбира, че това, което иска да направи е опасно, получава полза, ако изяде някоя плесница, за да внимава следващия път. Страхът да не би пак да изяде шамар, се превръща в спирачка и го пази. Когато аз бях малък, получавах по-голяма полза от майка ми, отколкото от баща ми. И двамата ме обичаха и ми мислеха доброто. Всеки от тях обаче ме възпитаваше по своя си начин. Баща ми беше строг. Когато като деца направехме някоя беля, ни раздаваше плесници. Мен ме болеше малко от боя, укротявах се за известно време, но когато болката отминеше, забравях и болката, и съветите му. Не че баща ми не ме обичаше - от обич ме биеше. Спомням си веднъж - бях на три години, когато ми удари такъв шамар, че ме хвърли на другия край! Какво беше станало? До нашата къща имаше една изоставена къща. Собствениците ѝ бяха заминали за Америка и тя беше запустяла. В двора имаше една смокиня, чиито клони излизаха на пътя. Беше лято и беше родила много смокини. Както си играех с другите деца, дойде един съсед и ме повдигна, за да му откъсна няколко смокини, защото не можеше сам да ги достигне. Откъснах му пет-шест и ми даде две от тях. Когато баща ми научи това, много се разгневи. Удари ми един шамар!... Аз се разплаках. Майка ми, която беше отстрани, се обърна и му каза: “Защо биеш детето? Какво знае то? Малко дете е. Как можеш да го слушаш да плаче?” “Ако се беше разплакал тогава, когато оня го е вдигнал да къса смокините, нямаше да плаче сега, каза баща ми. Но явно и той е искал да си хапне смокини. Нека си поплаче сега”. Къде ти да се осмеля да го направя отново! Майка ми също виждаше белите ми и се притесняваше, но имаше душевно благородство. Когато правех някоя беля, обръщаше главата си на другата страна и се правеше, че не ме вижда, за да не ме смути. Обаче на мен това нейно държание ми разкъсваше сърцето. “Гледай, казвах си, аз направих такава беля, а майка ми не само че не ме бие, но се прави, че не ме вижда! Повече няма да го правя! Как да я огорча отново?” По този начин ползата от държанието на майка ми беше по-голяма, отколкото ако ми удряше плесница. И аз обаче не злоупотребявах с това, казвайки си: “А, сега не ме гледа, нека направя по-голяма пакост”. Докато баща ми, щом направех нещо, так, шамар. Виждате ли, и двамата ме обичаха, но това, което повече ме изправяше, беше благородното държание на майка ми.

- Но някои деца, отче, са много непослушни; викат, тичат, правят бели. Как родителите да избегнат боя?

- Виж, децата нямат вина. За да пораснат по естествен начин, децата имат нужда от двор, за да могат да играят. Сега горките са затворени в апартаментите и това ги потиска. Не могат свободно да тичат, да играят, да се радват. Родителите не бива да се притесняват, когато детето е палаво. Едно палаво дете има сили в себе си и може да постигне голям успех в живота си, ако ги използва.

Някои родители ограничават прекалено строго децата си, и още повече пред чужди хора. Като че ли имат някое муле и с тоягата го водят да върви право напред, държат юздата в ръка и му казват: “Върви си свободно!” После се стига до там и децата да бият родителите. Днес дойде една майка с детето си - един момък, ей толкова висок, който беше болен. “Отче, какво да правя, пита ме, детето ми не се храни, не иска дори да ни види”. Казах ѝ какво да прави, а тя ме пита отново: “Сега какво да правя?”

- Отче, може би не е разбрала какво сте ѝ казали?

- Как да не е разбрала! Казах ѝ: “Аз и един час не мога да стоя с теб, как да стои детето? Подлудила си го!” “Не, казва ми, обичам го”. “Как го обичаш, щом като не му е приятно до теб? Иска да се махне от къщи, защото иска да е в друга среда. Когато се намира далече от вас, си е много добре. За да не ви иска, явно и вие сте виновни. Не го дразнете; осакатяваш детето, като се държиш по този начин с него. Отнасяй се с добро, с търпение”. След като ѝ казах всичко това, отново ме пита! “Какво да правя? Детето не ни иска”. Как да се разбереш с такъв човек? Детето си е съвсем наред, а те го изкарват ненормално.Те самите не са наред.

Децата нямат полза от родителската принуда - така се задушават. Постоянно “не прави това, не прави онова, направи това така”... Трябва да дърпат юздите дотолкова, че да не ги скъсат. Да контролират децата си и да ги вразумяват по такъв начин, че да не отварят пропаст в отношенията си с тях. Да правят това, което прави добрият градинар, когато засажда едно дръвче: връзва го леко за едно колче, за да не се изкриви и да не се нарани, когато вятърът го духа ту на ляво, ту на дясно. Дори го огражда и същевременно го полива, грижи се за него, докато му пораснат клоните, за да не го унищожат козите. Защото ако козите го осакатят - край, загива. Едно осакатено дърво нито може да даде плод, нито може да прави сянка. Когато му пораснат клоните, тогава градинарят маха оградката, така че дървото дава и плод, а и под сянката му могат да застанат и кози, и овце, и хора.

Родителите обаче, често пъти от прекалена загриженост искат да вържат детето с тел, а трябва да го връзват леко, за да не го наранят. Да се стремят да помагат на децата по един благороден начин, който развива любочестието в душите им, така че да почувстват доброто като необходимост. Да им обясняват доброто, доколкото е възможно по добър начин, с любов и състрадание. Спомням си една майка, която като видеше дечицата да вършат някоя беля, очите ѝ се пълнеха със сълзи и с болка казваше: “Недей, дете мое златно”. И с личния си пример ги учеше да се борят с радост, за да избягват изкушенията на живота, да не се поколебават лесно пред някоя трудност, а да я преодоляват с молитва и доверие в Бога.

Днес малки и големи живеят в света като в лудница, затова е необходимо много търпение и много молитва. Толкова много деца получават мозъчни удари. Часовникът е малко развален, а родителите го навиват малко свръх мярата и ето, че му се скъсва пружинката. Нужна е разсъдливост. Едно дете иска повече навиване, друго по-малко. Горките деца, изложени са на всякакви течения. Когато навън в различни компании чуват: “Не уважавайте родителите, не зачитайте нищо”, а майките от своя страна ги задушават, тогава реагират още по-лошо.

Затова казвам на майките да насилват себе си за молитва, а не да насилват децата. Ако постоянно повтарят “недей, недей” на детето дори за най-малки неща, а понякога и несправедливо, тогава щом стане въпрос за нещо сериозно, да речем, когато детето отива да налее бензин в огъня, не слуша и го прави, тъй че може много да пострада. Детето не разбира, че в това “недей” се съдържа любов. А когато поотрасне малко, нараства и егоизмът му и ако му направят някоя забележка, се възпротивява, защото си казва: “Да не съм малък, че да се държат така с мен?” Родителите трябва да дадат на детето да разбере, че както са го пазели, когато е било по-малко, да не се опари, така и сега, когато е пораснало, съществува друг огън. Затова трябва да внимава, да не дава права на изкусителя над себе си, за да опази благодатта на светото Кръщение.

- Отче, може ли една майка от безразсъдна любов да навреди на детето си?

- Разбира се, че може. Когато, да речем, една майка гледа как детето ѝ се затруднява да ходи самичко и си казва: “Ах, горкичкото, не може да върви”, и го взема постоянно на ръце, вместо да го хване леко за ръчичката, тогава как детето ще се научи да върви само? Разбира се, постъпва така от любов, но с голямата си загриженост му нанася вреда. Познавах един баща, чието дете беше отбило и военната си служба, а той го хващаше за ръка и го водеше на бръснар. “Доведох сина си да го подстрижеш. Колко ще струва и кога ще свършиш, за да дойда да си го взема?” Беше осакатил детето си.

Любовта има нужда от разсъдлива спирачка. Истинската любов е безкористна, в нея няма егоизъм, а има благоразумие. Благоразумието е необходимо при голямата любов на жената, за да не бъде тя разпилявана. Веднъж в колибата дойде едно момче, което негодуваше от родителите си. Горките имали добро намерение, но не знаели по какъв начин да му помогнат. Та ми казваше, че родителите му го насилват, не го обичат и т.н. “Виж, казвам му, когато си бил малък и майка ти те е навличала с цял куп дрехи, защо го е правела? За да не настинеш или да те задуши? В това е имало много любов”. Когато все пак разбра, колко го обичаха родителите му, се разплака. Майка му го обичаше много, независимо че на него това не му носеше полза, защото начинът, по който тя се държеше с него, предизвикваше противна реакция.

Когато е необходимо, майката трябва да постъпва строго с детето си. Не е полезно за него, когато тя лесно минава на негова страна и се съгласява с него, уж за да не го огорчи. В Адана ^[33]   една вдовица имала едничък син - казвал се Яни. Когато малко пораснал, тя го завела при един майстор да научи обущарския занаят. Малкият останал на работа една седмица и после казал на майка си: “Майко, вече няма нужда да ходя на работа; изучих занаята”. “Че кога успя да го изучиш”, го попитала майка му”. “Ако искаш да ти покажа и на теб как се правят обувки, казал ѝ. Ето, така режат подметката, така слагат кожата, тока, така ги заковават...” Майсторът му бил много добър и искал да научи Яни на занаята, понеже бил сирак. Като видял, че минала една седмица, а Яни не се появява, притеснил се, да не би да се е разболял тежко и отишъл при майката да пита какво прави детето. “Какво му се случи на Яни, че не идва на работа? Да не е болен?”, попитал той майка му. “Не е, отговорила му тя, добре е”. “Тогава защо не дойде на работа?” “Е, какво да прави, като дойде?, отвърнала му. Яни вече изучи занаята”. “Та как така го изучи за толкова малко дни?”, попитал я майсторът. “Ето на, казала майката, взема кожата, слага я в един калъп, заковава я, слага тока, после го маха, и това е!” Разсмял се майсторът, сбогувал се и си тръгнал. Когато се върнал в дюкяна, другите чираци го попитали: “Майсторе, какво прави Яни?” “Много си е добре, казал им той. Не само Яни се изучил за обущар, ами и майка си научил!”

Такова отношение виждам у много родители. Мислят си, че обичат децата си, но с начина, по който се отнасят с тях, по-скоро ги погубват. Когато една майка поради прекалената си любов целува детето си и му казва: “На света няма друго дете като моето”, тогава развива в него гордостта и болното самомнение. По-късно детето не се подчинява на родителите си, защото си мисли, че знае всичко.

Родителите трябва да се грижат децата им още от малки да се учат да поемат отговорност за себе си. Да вършат в семейството някоя работа, която могат, да не искат всичко наготово. Иначе ще им бъде трудно, когато пораснат. Един майстор работел неуморно и изгледал децата си. Те по цял ден обикаляли по селото. Оженили се и отново всичко очаквали от баща си. Когато бащата им казал, че е време и те сами да се погрижат за домовете си, те му казали: “Бива ли, татко, ти не ни остави, когато бяхме малки, та сега когато пораснахме и имаме задължения ли ще ни оставиш?!”

Родителите, които са икономически състоятелни, са длъжни да се погрижат за бъдещето на децата си. Разбира се, най-важното е да им дадат добро възпитание, след това да ги изучат или да ги изпратят да научат някой занаят, за да могат да се издържат, и след това да им осигурят едно жилище и т.н. Когато при размяната на населението през 1924 г. семейството ни дойде в Гърция от Фараса Кападокийска, баща ми като кмет на селото се погрижи да уреди всичките ни съселяни. Нашето семейство го остави последно. По-късно по-големите ми братя и сестри изразиха недоволство за това. Казаха му: “Татко, ти се погрижи за всички, а за нас не помисли”. Ако човек е сам, може да даде всичко и да не се грижи за себе си поради себеотрицание и благородство, но ако има семейство, трябва да помисли и за семейството си.

Разбира се, родителите не бива да дръзват да дават на децата си всичко наведнъж, защото децата са неопитни и може да се отдадат на съвременен живот, който няма край. По-късно ще ги боли, че вече не могат да им помогнат. Също така да се погрижат за по-немощното си дете - да го подкрепят най-много в материално, и още повече в морално отношение, за да не бъде задушено от паниката на неуспеха; с разсъдливост и любов да уредят всичките си деца, за да не охладнеят отношенията помежду им.

Рядко се срещат семейства, в които цари любовта, които живеят духовно и децата им не се карат за имоти и парцели и не тичат по съдилища. Познавах едно седемчленно семейство. Родителите притежаваха златни предмети. След смъртта им децата решиха да ги вземе онзи брат, който се бе грижил за тях в старините им. Той обаче си помислил, че сестра им има голямо семейство и повече се нуждае от тях, и ги дал на нея. Тя ги дала на другия брат, той на другия и накрая се върнали пак при първия! Точно както са постъпили онези отци, за които четем в Патерика ^[34] .  Накрая, понеже и той не искал да задържи златото, дали го на една църква.

- Отче, забелязала съм, че по време на светата Литургия младенците се усмихват.

- Това не го правят само по време на светата Литургия. Младенците са в постоянно общение с Бога, понеже нямат грижи. Какво е казал Христос за малките деца? “Техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен” (Мат. 18:10). Имат общение и с Бога и със своя ангел пазител, който е постоянно до тях. В съня си понякога се смеят, понякога плачат, защото виждат различни неща. Понякога виждат своя ангел пазител и си играят с него - милва ги, закача ги, клати ръчичките им и те се смеят; друг път виждат някоя сцена на изкусителя и плачат.

- Защо изкусителят има достъп до невръстните младенци?

- Това също им помага да почувстват нуждата от майка си и да я потърсят. Ако го нямаше този страх, нямаше да се принуждават да потърсят прегръдката на майка си. Бог допуска всичко за доброто на човека.

- Това, което виждат като малки, помнят ли го, когато пораснат?

- Не, забравят го. Ако детенцето помнеше колко пъти е виждало своя ангел пазител, би изпаднало в гордост. Затова когато порасне, забравя. Бог действа мъдро.

- След кръщението ли виждат тези неща?

- Естествено че след кръщението.

- Отче, подобава ли едно некръстено дете да се поклони на свети мощи?

- Защо да не подобава? Може човек и да го прекръсти със светите мощи. Днес видях едно дете, беше като ангелче. Попитах го: “Къде са ти крилата?” Не знаеше да ми отговори!... Когато дойде пролетта и дърветата разцъфнат, слагам бонбони върху храстите, които са около оградата на колибата ми и казвам на малките деца, които идват: “Деца, идете да си наберете бонбони от храстите, защото ако завали дъжд, ще се разтопят и ще идат на вятъра!” Някои умни деца разбират, че аз съм ги сложил, и се смеят, други вярват, че са израснали там, други се замислят. Малките искат и малко ведрост...

- Много бонбони ли слагате, отче?

- Ами как! Какво да правя? На възрастните не давам хубави сладки, черпя ги с локум. Когато ми донасят хубави сладки, ги пазя за децата от Антониадата. Ето и тук снощи засадих бонбони и шоколадчета и днес... цъфнаха! Видяхте ли ги? Времето беше хубаво, пръстта беше рохкава, защото я бяхте прекопали добре, и веднага цъфнаха! ^[35]   Да видите каква цветна градина ще ви направя! Няма да има нужда да купуваме бонбони и шоколадчета за децата. Какво? Защо да нямаме собствено производство?

- Отче, някои поклонници видяха шоколадчетата, които сте насадили в градината, понеже хартийката им се показваше от пръстта и се учудиха. Казаха си: “Сигурно някое дете ще ги е сложило”.

- Не им ли каза, че ги е сложило едно голямо дете?

- Отче, защо Бог дава на всеки човек по един ангел пазител, след като може Сам Той да ни пази?

- Това е особена грижа на Бога за Неговото творение. Ангелът пазител е Божие снизхождение и сме Му длъжници за това. Ангелите особено закрилят малките деца. Как само ги пазят! Веднъж две деца си играели вън, на пътя. Едното от тях се прицелвало в главата на другото, за да го удари с камък. Онова не го виждало. В последния момент изглежда ангелът му го накарал да види нещо, хвърлило се настрани и се избавило. Друг път една майка взела на полето и своето бебе. Накърмила го, сложила го в люлката и отишла да работи. Когато след малко дошла при него, що да види! Детето държало една змия и я гледало! Когато майката го накърмила, останало мляко около устичката му. Змията отишла и започнала да ближе млякото, а детето я хванало с ръката си. Майката се развикала, детето се уплашило, отворило ръчицата си и змията избягала! Бог пази децата.

- Отче, как тогава толкова деца страдат от разни болести.

- Бог знае кое ще е за полза на всекиго и дава съответното. Не дава на човека нещо, което няма да му е от полза. Вижда, да речем, че ще ни е по-полезно да имаме някой недостатък, някой недъг, отколкото ако ни пази да не се нараним или да не останем инвалиди.

- Отче, какво ще стане с жителите на Северен Епир ^[36] , когато умрат, след като не са кръстени?

- Е, повечето са кръстени от родителите си с въздушно кръщение ^[37] .  Има и медицински сестри, които по същия начин кръщават децата. А каква благодат имат новопокръстените! Веднъж разпознах една кръстена жена между триста и петдесет души. Попитах: “Коя е тази?”, и ми казаха, че е туркиня, която се покръстила. Лицето ѝ светеше. Пред нея другите изглеждаха като варвари.

- Отче, правилно ли е при кръщението да се дават по две имена на децата?

- Ако има опасност съпрузите да се карат и да се разделят, нека дават и по три. Макар че и правилните имена днес са ги направили!... Вики, Пепи, Мими...

- Отче, една майка изгубила детето си в петия месец от бременността и скърби, понеже се родило мъртво и дори въздушно кръщение не са могли да направят.

- Щом тя самата няма вина за това, нека се надява на милостта Божия. Бог промисля за всички тези деца.

- Отче, майка ми каза, че братчето ми умряло няколко часа след раждането си и не успяла да го кръсти. Казах ѝ да каже това на изповедника си.

- Щом е искала да го кръсти, но не е успяла, има някакво оправдание. Други правят аборти и сами убиват децата си. Не знаем Божия съд. Би било тежък грях, ако от нехайство не е кръстила детето си и то е умряло некръстено. Ти си се отнесла към въпроса според логиката. Това е богословието на рационализма. Веднъж пред една група хора споменах, че в Северен Епир едно дете било кръстено три пъти. Веднъж бабата, веднъж дядото и веднъж майката, тайно един от друг, защото всеки го смятал за некръстено. Тогава скочи един от групата и каза: “Това е антиканонично”, “Слушай, казвам му, нима те са вярвали като в догмат в това, че трябва да кръстят детето три пъти? Просто това дете три пъти е било благословено!”

- Отче, допуска ли Бог хората да виждат в съня си свои починали роднини и да разговарят с тях, за да укрепнат във вярата и в покаянието?

- Да, не съм ли ви разказвал и аз някой случай? Един монах на Света Гора бил от едно българско село, където имало много некръстени. Разказа ми, че когато бил мирянин и бил още некръстен, видял насън своето племенниче, което наскоро било починало, да стои вън от една много красива градина и да плаче. В градината имало много деца, които радостно си играели. Попитал го: “Защо не отидеш и ти вътре?” “Как да отида вътре? Аз съм некръстен”, отговорило то. След това сам той отишъл и се кръстил незабавно, а после разказал на свещеника съня си. Бог устроил нещата така, че и други да разберат каква стойност има кръщението. След това в онова село започнали да кръщават децата си.

- Отче, има родители, които са сключили само гражданки брак, но искат да кръстят децата си. Позволено ли е?

- Защо да не е позволено? Какво са виновни горките деца? Това че искат да кръстят децата си, показва, че имат нещо в себе си, не са съвсем безразлични. Явно някъде са се объркали. Ако някой иска да им помогне, трябва първо да разбере защо не са сключили църковен брак и след това защо искат да кръстят децата си.

- Отче, монахиня, която е станала кръстница на едно дете, когато е била в света, освен молитвите за него, трябва ли да му праща и подаръци, както е станало обичай?

- Е, сега монахинята е освободена от тия задължения. Ако родителите на монахинята искат, могат да направят нещо. Монахът помага със своята молитва.

- Значи родителите сами да помислят?

- Да, монахинята да не ги задължава. Да се моли Бог да ги просвети. Всеки случай кръстникът носи голяма отговорност. Родителите ми бяха обещали на едно наше приятелско семейство, че едно от децата им ще го кръсти някой от нашето семейство. Когато дойде времето за това, нямаше никой от нашите и ми казаха да го кръстя аз ^[38] .  Тогава бях шестнадесетгодишен и не исках да го кръщавам, защото чувствах отговорността, която поемах. Изпаднах в трудно положение. Помолих се така: “Боже мой, ако ще стане добър човек, вземи от мен всичките ми години и ги дай на него. Ако обаче ще стане лош човек, вземи го още сега, докато е ангелче”. Кръстих го и му дадох името Павел. След една седмица умря. Сега е осигурено там на небето.

- Отче, ако бащата на едно дете умре, трябва ли то да го види мъртъв?

- По-добре да не го вижда. Нали виждаш, че и на възрастен трябва по деликатен начин да съобщиш за смъртта на негов близък, та какво остава за детето?

- До каква възраст?

- Според това какво е и детето.

- Да ги водят ли на гроба?

- На гроба, да, нека ги водят. Да им кажат: “Татко от тук е отишъл на небето. Ако сте послушни, ще идва от небето да ви вижда”. Спомням си, когато почина баба ми, ме бяха завели в дома на наши приятели, за да не видя погребението и за да не знам, че е починала. Там си играеха с мен, развличаха ме. Аз се смеех, а те са плачели. Когато се върнах, питах: “Къде е баба?” “Ще дойде”, казваха ми. Чаках баба... А след време разбрах, че е починала. Не е полезно за децата да виждат мъртви любимите си лица.

- Отче, малките деца много се наскърбяват, когато почине майка им.

- Децата осиротяват по-чувствително, когато почине майката, затова ги боли повече - рядко се случва да изгубят майка си и след това баща им да е и като майка. Обаче в рая ще се утешат. Там имат какво да получат. Един сирак ще влезе в рая и с по-нисък бал, подобно на сродниците ни от чужбина, които влизат в университета без изпити, понеже за тях важи някакъв закон ^[39] .  Така и за сираците важи Божият закон и с по-малко усилия ще влязат в рая, докато за останалите е нужно да положат големи усилия. Облажавам децата, които са били лишени от голямата любов на родителите си, защото са успели да направят Бога свой Баща още от този живот и едновременно с това имат на влог в Божията каса обичта на родителите си, от която са се лишили, и която събира лихви.

Но и в този живот добрият Бог ще им помогне, защото от мига, в който взема родителите им, Той, така да се каже, е задължен да закриля децата. Какво казва Давид: “Поддържа сираче и вдовица” (Пс. 145:9). По естествен начин Бог ги обича повече и се грижи повече за тях. На такива деца дава повече права в този живот, отколкото на други деца. Ако сирачето завърти копчето към добротата, има голям успех. Докато, ако си каже: “Аз страдах, сега ще направя така, че и други да страдат”, тогава се погубва.

- Отче, осиротяването има ли тежки последствия за целия живот на човека?

- Какво говориш? Може сираците да са малко по-сковани, по-стеснителни, по-плахи и да нямат онази радост и живост, присъща на децата, които са сити откъм родителска обич, но тази сдържаност е една спирачка, която им помага в този живот, а същевременно имат открит влог и за другия живот. Нима мислиш, че Бог не вижда тази стеснителност? Няма ли Той да му помогне да се устрои по-късно? Затова особено детето, останало без майка, трябва да го прегърнем със състрадание и гореща любов, за да може първо да се сгрее, да се окуражи и така да разтвори сърцето си. А когато има любочестие, трябва да сложим здрава спирачка на големия му ентусиазъм, за да не се преумори, опитвайки се да покаже голямата си благодарност. Свети Арсений Кападокийски е израснал кръгъл сирак. Ако не бе преодолял това по духовен начин, мъжествено, би бил измъчен и би имал психологически проблеми. Виждате ли обаче какво мъжество е имал!? Какви подвизи е вършел! И това, което ми прави впечатление, е, че и костите му са били като памук, като гъба. Когато вадех мощите му от гроба, само щом докоснех ребрата и прешлените му, веднага се чупеха. Само два прешлена, тазът и пищялът бяха малко по-здрави. Като е бил толкова слаб, как е предприемал толкова далечни пътешествия? ^[40]   Вървял е, все едно че е летял! Тук се вижда свръхестествената сила, която Бог му е давал. Така че при отглеждането на сираците Христос няма да се препъне.

Децата трябва винаги да чувстват като голяма нужда да се съветват, особено в кризисната възраст на юношеството, за да не се подхлъзнат по сладката стръмнина на светското надолнище, което изпълва душата с душевен смут и навеки я отдалечава от Бога. Трябва да схванат смисъла на послушанието. Да осъзнаят, че послушанието към родителите им е в тяхна полза, тъй че с радост да се подчиняват и да се движат свободно в духовната сфера.

Виждате ли как ограничаваме свободата на малкото дете? Ембрионът е ограничен девет месеца в утробата на майка си. Новороденото се поставя в люлка. След пет-шест месеца слагат решетки на леглото му. По-късно не го оставят самт да излиза навън, за да не се удари, да не падне от някое стълбище. Ако го оставят свободно, ще падне и ще се убие.

Всичко това е необходимо, за да израсне детето в безопасност. Изглежда сякаш го лишават от свободата, но без тия мерки би съществувала опасност то да се убие още от първите си часове. Децата обаче не разбират нито когато са малки, че е необходимо ограничение, нито когато пораснат, че имат нужда от друг вид ограничение, и затова търсят свобода. Каква свобода е тази? Свобода, за да се осакатят? С тази свобода стигат до катастрофа. Трябва да разберат, че докато завършат учението си и вземат дипломата си, докато съзреят, за да станат свестни хора, имат нужда от някакво ограничение. Защото, ако веднъж се осакатят, ще се погубят. Трябва да усетят ограничението като нужда, като Божие благословение. Да са благодарни на родителите си за това, че ги ограничават. Да знаят, че това което вършат родителите, го правят от любов. Никой баща, никоя майка не са ограничили детето си от злоба, даже и да са се отнесли варварски с него. И ако родителите малко повече притиснат децата, и в това също се крие голямата им любов. Правят го с добри намерения, та децата да са по-сдържани и да не се излагат на опасност. Така и един градинар може да върже с тел дръвчето, което засажда, за по-голяма сигурност и да го нарани леко, но добрият Бог след малко затваря раната, върху кората на дървото. И ако Бог затваря раната на дървото, то колко повече ще се погрижи за Своето създание - човека! Така че, ако родителите са притиснали малко повече детето си и то леко се е наранило, нима Бог няма да го излекува?

А децата трябва да споделят с родителите си, да им от-криват мислите си. Както в манастира монахът има своя старец, пред когото споделя помислите си и получава помощ, така и детето трябва да споделя с родителите си. По принцип детето би трябвало да се изповядва първо на майка си и после при изповедник. Както ако детето си удари крака, родителите отиват заедно с него при лекаря и питат какво трябва да правят, за да оздравее кракът, така трябва да знаят и какви проблеми има детето, за да му помогнат. Ако детето споделя проблемите си само с изповедника, как могат родителите да му помогнат, след като не знаят какво го тревожи?

Понякога разсъдливи и умни деца имат проблеми, от които се измъчват. Искат да наредят всичко според разсъдъка си и се захващат с неща, надхвърлящи силите им. Имат силен ум, но не умеят да слагат спирачки. Правят експерименти със себе си, сякаш искат да видят докога ще издържат, и така се измъчват. Ако се смирят, разсъдливостта им помага да постигнат успех. Деца, които нямат такава разсъдливост и разум, нямат и трудности, но, от друга страна, не си правят и труда да се замислят - в добрия смисъл на думата.

Колко студенти, въпреки че са чели и знаят материала, се страхуват, че няма да се представят до