20 ФЕВРУАРИ

20 ФЕВРУАРИ

Житие на светия наш отец
Лъв,
епископ Катански

Божият угодник Лъв, син на благородни и благочестиви родители, произхождал от областта Равена[1]. Заради своя чист живот и разум той бил удостоен последователно с всички свещени степени, а след като блаженият Савин, епископ на Катания, се преставил, по Божия воля бил възведен на епископския престол. Град Катания се намира на остров Сицилия, близо до планината Етна, която и сега продължава да изхвърля огнена лава. С приемането на епископския престол свети Лъв поел и всички трудове, които съпътствали новия му сан. Грижил се за сирачета, бедни, вдовици, болни, странници. Хранел ги и ги обличал със средства на църквата, лекувал недъзите им с молитвите си. Бил милостив отец към чадата си и верен пастир на стадото си, но за бесовете и техните слуги бил страшилище, както лъвът за вълците. По онова време в Катания живял някой си влъхв на име Илиодор, син на вярващи в Христа благочестиви родители. Самият той бил кръстен със свето Кръщение, но впоследствие тайно се отрекъл от Христа и започнал да служи на бесовете, след като един иудей го научил да чародейства. Той смятал себе си за християнин, но всъщност бил езичник, слуга на бесовете и голям влъхв. Не бил по-различен от древния влъхв Симон, когото с молитвата си светите върховни апостоли Петър и Павел предали на смърт. Приличал във всичко на него. Със своята магьосническа сила правел поразителни чудеса. Внушавал на хората, че по сухото, през пътища и хармани текат реки, така че гражданите от двата пола си сваляли дрехите сред града и прекосявали, както им се струвало, реки. Превръщал камъни в злато, но не за дълго. С магьосническата си сила причинявал на търговците по тържищата големи загуби. С чародейства така възбуждал за плътски грях благородните девици, дъщери на честни и видни граждани, че те забравяли срам, напускали дом и родители и се щурали от място на място заради плътско наслаждение. Когато игемонът Луций донесъл за него на цар Лъв и на сина му Константин Багрянородни[2], те заповядали да го хванат, но Илиодор сам се предал в ръцете на онези, които дошли да го търсят. Качили го в Катания на един кораб и същия ден корабът пристигнал в Цариград, като за един час изминал такова разстояние, каквото биха могли да си представят само хора, които са прекосявали с кораб морето от Сицилия до Тракия. Завели го при царя и неговия син, които го осъдили на смърт, но той веднага станал невидим пред очите им и се появил отново в Катания. Втори път го отвели в Цариград и го осъдили на посичане с меч, но влъхвът пак станал невидим в мига, когато войникът издигнал над главата му меча и замахнал да я отсече. Мечът разсякъл само въздуха. Магьосникът пак се появил в Катания.

Често Христовият светител убеждавал Илиодор да се откаже от злите си дела, да се разкае и да се обърне към Бога, но било невъзможно да го уговори, както негърът не може да стане бял и твърдият камък да се превърне в мек восък. Нечестивецът не само че не се поправил, но замислил нещо, още по-лошо: насочил магьосническата си сила срещу Божия архиерей в желанието си да се надсмее над него. В един тържествен празничен ден в присъствието на народа светителят отслужвал със своя клир Божествена Литургия. В храма влязъл и влъхвът Илиодор, който лицемерно се представял за християнин и тайно започнал да чародейства. В резултат на това едни от хората започнали да тропат в църквата като коне и да ръмжат като животни, други се кикотели неудържимо, а трети се нервирали. Магьосникът се похвалил, че може да накара самия епископ с презвитерите и клириците да прекрати службата и да започне да подскача и танцува, сякаш под звуците на музика. Като разбрал замисъла му, Божият светител преклонил колене пред Божия престол, помолил се усърдно, станал, излязъл от олтара, метнал омофора си на врата на магьосника и така го вързал. Извел го от църквата и сред града заповядал да донесат много дърва и да накладат голям огън. Когато това било направено, светецът разпитал Илиодор за всичките чародейства и злини, които бил сторил, и както го държал свързан с омофора, влязъл с него в огъня, сред пламъците, без да го изпуска, и не помръднал от мястото си, докато нечестивецът не изгорял напълно. После Божият архиерей Лъв се върнал в църквата и довършил Божествената служба. Това дивно чудо хвърлило в ужас всички, защото, докато държал влъхва сред пламъците, самият светител не само че не пострадал от огъня, но и светителското му облачение не било докоснато от пламъците: росата на Светия Дух го обкръжавала и го пазела сред пламъка. Мълвата за чудото обиколила краищата на земята. Като научили за станалото, царят и синът му приели с големи почести светеца в Цариград, паднали пред нозете му и просели неговите молитви. На влизане в двореца блаженият носел в одеждата си горящи въглени, които изобщо не я прогорили. Този велик Божий угодник извършил и много други чудеса: чрез него слепи проглеждали, болни се изцелявали, бесове били пропъждани. С молитва разорил идолско капище и съборил идолите му. Преставил се на Господа в почтена старост.

По това време една кръвоточива жена от сенаторски род дошла от околностите на Сиракуза в Катания, при светеца. Тя страдала отдавна от болестта и лекарите вече се били отказали да я лекуват. Като чула, че с молитвата си епископ Лъв лекува болни, се запътила при светителя, за да се помоли за нея. На влизане през градската врата чула погребален звън. Попитала кой е починал и ѝ отговорили, че се преставил свети епископ Лъв. Изпълнена с дълбока скръб, жената отишла при покойния и щом се докоснала до одъра му, кръвотечението веднага спряло и тя оздравяла напълно. Святото тяло на епископа било положено в църквата на света мъченица Лукия, построена от блажения Лъв. От мощите на Христовия светител изтичало благовонно миро, което изцелявало всякакви недъзи за слава на Христа, Нашия Бог.

Кондак:

Църквата те има за превелик светилник, всеблажени, сияещ повече от слънцето; съхрани я с твоите молитви, блажени, непобедима и непоколебима от всякакви ереси, и нескверна, като вечнопаметен.


Страдания на свети свещеномъченик
Садок, епископ Персийски,
и на 128 мъченици с него

Свети Садок се възкачил на епископската катедра в персийските градове Салик и Ктизифон след свети Симеон, който пострадал за Христа. Една нощ свети Садок сънувал дивен сън. Като се събудил, свикал своя клир от презвитери и дякони (по онова време те се укривали, понеже се боели от царя) и започнал да им говори:

- Тази нощ видях насън стълба, която стигаше до небесата. На нея в голяма слава стоеше свети епископ Симеон, аз бях на земята. Свети Симеон ми извика: “Качи се при мен, Садок, не бой се. Аз се качих вчера, ти ела днес.”

След това видение и след думите на светеца не се съмнявам, че ще ме подложат на мъчения за Христа. Думите на свети Симеон: “Аз се качих вчера, ти ела днес” означават, че той пострада миналата година, а на мен ми предстои тази година да понеса мъчения и смърт.

След това започнал да поучава клира:

- Обични мои братя и отци, да възлюбим Бога от цялата си душа и нашия Господ Иисуса Христа с целия си ум. Като се покрием с бронята на вярата, да не се плашим от злото, да не изпадаме в ужас, ако ни постигнат мъчения и смърт, нека всеки от нас бъде добър воин на Христа. Ако трябва да умрем, нека умрем като съвършени. Ако ни е съдено да живеем, ще живеем както праведните. Дори и да умрем, ще умрем за нашия Спасител и няма да се боим от меча, ако чрез него трябва да влезем във вечния живот. Докато е още ден[3], нека ревностно се потрудим за спасението на душите си, за да получим нетленните блага, да се удостоим с чест и безконечна слава в Царството Небесно, за да се слави името ни от християнския род. Братя, нека молим Бог да изпълни скоро това, което ми се представи във видение. Защото онзи, който е от духа, с радост и неизказана любов се стреми да понесе мъчения и смърт за Христа и не се бои, понеже винаги е готов на такъв подвиг. За плътския човек смъртният час е страшен и ужасен. Добродетелните хора обаче сами усърдно и великодушно се стремят към такава смърт, за да наследят вечен живот, а немарливите и нехайните се крият от смъртта. Защото ония, които обичат Бога, възлизат при Бога, а които обичат света, остават в света. Първите напускат тялото за радост и веселие, вторите остават да живеят, за да страдат и въздишат.

На втората година от гоненията персийският цар Сапор пристигнал в споменатите градове Салик и Ктизифон. Тогава наклеветили пред него свети епископ Садок, чието име значело “приятел на царя”. И наистина с всичката си душа и с цялата си сила той обичал небесния Цар - Христа. Отличавал се с голямо въздържание и бил изпълнен с вяра и истина. Бил подражател на свети Симеон, когото наследил на светителския престол. Сапор изпратил войници, за да хванат епископа с целия му клир. Заловили с тях и много други християни и монаси, 128 на брой. Оковали ги във вериги и ги хвърлили в тъмница, място мрачно, зловонно и страшно. Тук в продължение на пет месеца те понесли невъобразими страдания. Нечестивите слуги на безбожния цар овързали с тънки въжета всеки от мъчениците и с помощта на дърво ги стягали така, че костите на страдалците се чупели и кожата им се пукала - такива страшни мъки понасяли.

Мъчителите ги карали:

- Поклонете се на слънцето и огъня, изпълнете царската воля и ще останете живи.

Свети Садок отговарял:

- Ние сме християни и се покланяме на Единия Бог, Творец на небето и земята. На Него служим с цялата си душа и с всичките си сили, а на слънцето и огъня не ще се поклоним и няма да ги почитаме, понеже са сътворени да служат на хората. Няма да се подчиним на царската заповед и не ще отстъпим от нашия Бог. Смъртта не е страшна, защото чрез нея ще преминем от временния суетен живот във вечното царство. И тъй, няма какво да чакате - убийте ни, не щадете кръвта ни, вече неведнъж проливана пред очите ви.

Царят се обърнал втори път със заповед към светците:

- Ако не послушате и не изпълните волята ми, скоро ви чака страшна гибел.

Светиите единодушно отвърнали:

- Бог не ще ни остави да погинем, не ще умрем в Христа, защото Той ще ни оживи с блажен и вечен живот, ще ни направи наследници на безсмъртното царство и покой. Не отлагай смъртта ни, защото сме изпълнени с решимост да пострадаме за нашия Бог. Няма да се поклоним на слънцето и огъня, няма да се подчиним на нечестивите царски разпоредби, които носят смърт и погибел.

Като видял, че стоят твърдо във вярата, царят издал указ всички да бъдат посечени с меч. Щом чули това, светците с радост започнали да се готвят за смъртта. Извели ги извън града. По пътя те радостно пеели: “Съди ни, Боже, и застъпи се в тъжбата ни с тоя недобър народ. Избави ни от лукави и несправедливи люде[4], проливащи кръв, избави ни, защото Ти, Господи, си наша надежда.”

Когато дошли на лобното място, единодушно издигнали глас:

- Благословен си, Господи, Боже наш, Който ни сподоби с тази благодат. Ти не презря нашите молитви, а ни сподоби с драгоценния венец на мъченичеството. Ти, Господи, знаеш колко го желаем. Благословен да е нашият Бог, Твоят Единороден Син, Отче, Който ни спаси и ни призовава за вечен живот. Не ни оставяй, Господи, да бедствуваме в този свят, но ни утвърди навеки заради Твоята благост, умий ни в нашата кръв от греховете ни, защото Ти си, Боже, едничък препрославен с Единородния Твой Син и с Пресветия Твой Дух во веки. Амин.

Докато светците възнасяли молитвата към Господа, нечестивците ги избивали, но те продължавали да славословят Бога, докато не бил умъртвен и последният от тях. Мъчителите откарали доблестния и прославен страдалец Садок окован в друг град, наречен Витлапат, и там отсекли неговата достойна и свята глава. Тъй завършили земния си живот всички тези свети и славни мъченици, възхвалявайки и славословейки нашия Господ Иисус Христос, на Когото подобава всяка слава, чест и поклонение с Отца и Светия Дух сега и винаги, и във вечни векове. Амин.


В памет на
свети Агатон, папа Римски

Преподобният се родил в Италия от богати родители, които вярвали в Христа и водели благочестив живот. Те обичали сина си и го запознали с всички полезни и боговдъхновени книги. Преподобният толкова преуспял в изучаването на Свещеното Писание, че след кончината на родителите си събрал богатството, което му били оставили (около 1633 литри[5] злато), събрал бедни, сирачета и вдовици и за един ден им раздал всичко. След това приел монашество в един манастир и започнал да се подвизава. Денем и нощем, без да се лени, се трудил да угоди на Бога и се молил за целия свят. Толкова ревностно се подвизавал в добродетелта, че Господ го удостоил с дара на чудотворството. Добродетелният живот на свети Агатон не останал тайна за хората и той бил поставен за архиепископ на град Рим. След като напътил за благочестив живот своето паство и се прославил с много чудеса, в сана на епископ преподобният се преставил в Господа[6].

По молитвите
на преподобните и богоносни наши отци,
Господи Иисусе Христе, Боже наш,
помилуй нас.
Амин.



[1] Италианска провинция на адриатическото крайбрежие.

[2] Лъв III Исавриец (717-741 г.). Синът му Константин царувал от 741 до 775 г.

[3] Срв. Иоан 11:9-11.

[4] Виж Пс. 42:1.

[5] Мярка за тежест, около 300 грама.

[6] Агатон, папа Римски, бил начело на Римската църква от 679 до 682 г. Бил погребан на 10 януари.