23 ЮЛИ

23 ЮЛИ

Страданието на светия свещеномъченик
Аполинарий

В дните на кесаря Клавдий[1] свети апостол Петър[2], придружен от множество християни, дошъл от Антиохия в Рим; влязъл в иудейското събрание и се нарекъл иудеин. Започнал да проповядва учението на Иисуса Христа, доказвайки със свидетелството на пророческите книги, че Христос е наистина Син Божий, дошъл за спасението на човешкия род; той разказал и за всички чудеса на Господа Иисуса, които Той извършил сред Израил. Когато свети апостол Петър всекидневно проповядвал така, много от иудеите повярвали в Христа, и не само иудеи, но и много от римляните с радост приемали думите му, казвайки:

- Бог е потърсил човешкия род, изпращайки Своя Син за обновление на света.

И като повярвали в Христа, се кръстили. След немалко време свети апостол Петър се обърнал към своя ученик Аполинарий, който дошъл с него от Антиохия, с такива думи:

- Ето, ти си добре поучен в познаването на Христа, Сина Божий, и напълно си познал всичките Му божествени деяния. И така, приеми освещение от Светия Дух и иди в Равена[3] и без да се боиш от нищо, проповядвай името на Иисуса Христа.

Като произнесъл това, апостол Петър произнесъл молитва и възлагайки ръце върху главата на Аполинарий, го поставил за епископ на град Равена.

- Да ти изпрати нашият Господ Иисус Христос Своя ангел, който да те запази по пътя, и да изпълни това, за което се молиш!

С такива прощални думи апостолът отпуснал Аполинарий, целувайки го. Като наближил Равена, Аполинарий влязъл в дома на един войник на име Ириней, желаейки да си почине, като странник. По време на беседата с него светият епископ му разказал за себе си: кой е, откъде е и за какво идва в техния град, и говорил за Иисуса Христа и Неговата божествена сила. Ириней му казал:

- Отче странниче! Имам син, който е сляп, изцели го, за да прогледне, тогава аз ще повярвам в твоя Бог, и ще тръгна след Него.

Светецът заповядал да доведат слепия при него; когато го довели, се събрали всички домашни, желаейки да видят какво ще направи странникът. А той, осенявайки очите на слепеца с кръстното знамение, изрекъл:

- Боже вездесъщи! Внеси познанието на Твоя Син в този град, за да се просветят не само телесните, но и духовните очи на тези хора, и да познаят Тебе, Единия истинен Бог и нашия Господ Иисус Христос[4], Когото си изпратил за спасението на света.

Още щом светецът изрекъл това, очите на слепия се отворили, той прогледнал и паднал в нозете на Божия човек заедно с родителите си. И така цялото семейство повярвало в Христа и се кръстило в реката, която течала недалече от Равена, а светецът заживял в Иринеевия дом.

В този град имало една болна жена, съпруга на трибуна[5], на име Текла, която дълги години лежала от болестта си; и макар да била лекувана от различни изкусни лекари, не могла да се изцели. Случило се така, че новопокръстеният войник Ириней дошъл при трибуна и виждайки, че той е дълбоко огорчен от неизлечимата болест на жена си, се обърнал към него с такива думи:

- При мене живее един странник, който изцели слепия ми син без никакво лекарство, ако наредиш да дойде при тебе, той веднага ще изцели и твоята съпруга.

Трибунът попитал:

- Откъде е дошъл този човек?

- От Рим - отговорил Ириней.

- Римлянин ли е? - отново попитал трибунът.

- Не зная; но ми се струва, че не е римлянин, а грък.

- Доведи го тайно в дома ми! - завършил разговора трибунът.

Когато свети Аполинарий влизал с Ириней в град Равена, той, осенявайки се с кръстното знамение, се молел:

- Боже, Който помагаш на моя учител Петър, помогни и на мене, за да се прослави Твоето свято име в този град и да се изпълни тук Твоята воля!

Когато светецът влязъл в дома на трибуна, той го поздравил:

- Добре е, че си дошъл, лекарю! Наистина, има ли нещо по-приятно за жадния от студената вода?

- Да бъде - казал свети Аполинарий - върху вас благословението на нашия Господ Иисус Христос.

- Кой е Този, Когото ти назова? - попитал трибунът.

- Той е Син на Живия Бог[6], обновил целия погинал свят - отговорил Аполинарий.

- Виждам, че ти си галилеец[7] - казал трибунът.

- Наистина е така - потвърдил светецът.

- Умееш ли да лекуваш? - попитал трибунът.

- Не - отговорил светецът, - аз нищо не зная освен името на Иисуса.

- А каква сила има в името на Иисуса? - казал трибунът.

- Ето - отговорил светецът, - извикай тук войниците, които са под твоя власт, и пред очите на всички ще познаеш силата на моя Господ Иисус Христос!

Трибунът извикал всичките си войници чрез изпратен от него човек и след това се обърнал към светеца:

- Моята жена лежи от много години болна на легло и лекарствата не само не ѝ помагат, но още повече ѝ вредят. И така, ако в тебе е скрита някаква лечебна сила, прояви я над болната!

- Да отвори Бог - молитвено пожелал светецът - очите на сърцата ви, та като видите чудесата Му, всички да повярвате в Него!

И като се приближил към постелята, взел болната за ръка и произнесъл:

- В името на нашия Господ Иисус Христос стани и повярвай в Него, и не мисли, че някой е подобен на Него.

Жената веднага се почувствала здрава, станала от постелята и с висок глас казала:

- Няма друг Бог освен Иисус Христос, Когото ти проповядваш.

Като видели това, трибунът и всичките му войници удивени възкликнали:

- Наистина, само Този е Бог, Който върши такива дела! Той може и на нас да помогне във война, ако Го възлюбим!

И трибунът, заедно с жена си, децата си и всички домашни, и много от езичниците, които били там, повярвали в Христа и се кръстили. Оттогава свети Аполинарий пребивавал в града в дома на трибуна, всеки ден при него идвали множество хора и той тайно ги учел да вярват в Христа, и ги кръщавал; а повярвалите изпращали децата си при светеца да ги учи да четат. И Божият светител устроил в дома на трибуна църква в една от стаите, и в нея служел литургия и причастявал вярващите с божествените Тайни на Тялото и Кръвта Христови. Оставайки там 12 години, той ръкоположил двама презвитери, Адерет и Калокир, поставил за дякони Маркиан, човек от благороден произход, и философа Левкадий, шестима души поставил за клирици и извършвал с тях дневни и нощни моления, славословейки Бога. Когато числото на християните се умножило и слухът за името и силата на Иисуса Христа и Неговия проповедник се разнесъл сред народа, Божият човек не можел да остане в неизвестност, защото за него било съобщено на управителя на града Сатурнин.

Когато за него били изпратени хора и той бил доведен, управителят го представил на най-главните жреци на Равенския Капитолий и в тяхно присъствие се обърнал към него с въпроса:

- Кой си ти и какъв си?

- Аз съм християнин - с висок глас изповядал светецът.

- А кой е Христос? - попитал князът.

- Христос е Син на Живия Бог, Който движи всичко съществуващо на небето и на земята, и в морето - отговорил светецът.

- Той ли те е изпратил при нас - разпитвал съдията - да унищожиш служенето на нашите богове? Нима не знаеш великия бог Зевс, обитаващ в градския Капитолий, на когото и ти трябва да се поклониш?

- Не зная кой е той и нищо не ми е известно за храма му - отговорил светецът.

Тогава идолските жреци предложили на светеца:

- Тогава иди и огледай неговия велик храм, дивно украсен, и в него ще видиш образа на непобедимия Зевс и ще му се поклониш.

И отвели свети Аполинарий в този храм; когато влязъл в него и видял богатите украшения, той се засмял и се обърнал към жреците с такива думи:

- Колко злато и сребро са събрани тук безцелно; не е ли по-добре да ги раздадат на бедните, вместо напразно да ги слагат пред демоните?

Тогава нечестивите се преизпълнили с гняв и ярост и жестоко набили светеца, а след това го вързали с въже за крака, извлекли го извън града и го хвърлили на морския бряг като мъртъв; но учениците му го взели едва жив и го скрили в дома на една вдовица, вярваща в Христа, и се грижели за него.

Шест месеца по-късно един човек на име Бонифаций внезапно онемял; повикали много лекари, но те с нищо не могли да му помогнат. Тогава в неговия дом станало известно, че Божият раб Аполинарий е жив и се укрива у една вдовица. Жената на немия побързала към Божия човек и падайки в нозете му, го молела да дойде в дома ѝ да изцели мъжа ѝ. Христовият светител се отправил към дома и когато влизал в него, една от слугините, девица, обхваната от нечист дух, възкликнала:

- Иди си оттук, рабе на Живия Бог! Ако не си идеш, ще направя така, че отново да те вържат за краката и да те извлекат извън града!

Светецът запретил на нечистия дух и го изгонил от слугинята; влизайки при болния и ням Бонифаций, той се помолил за него на Бога така:

- Господи Иисусе Христе, затворил устата на този човек, за да не призовава бесовете на помощ, отвори ги сега, за да призове Твоето преблагословено име и да повярва, че Ти си Бог, живеещ во веки.

Когато светецът се помолил така, а стоящите там християни произнесли “амин”, в същата минута езикът не немия се развързал, устата му се отворили за славословие на Единия Бог и той възкликнал:

- Няма друг Бог освен проповядвания от Аполинарий!

В този ден повярвали в Христа повече от петстотин мъже и приели свето кръщение. След немного дни нечестивите, възбуждани от бесовете към гняв, отново хванали свети Аполинарий и силно го били с тояги, забранявайки му да проповядва за Иисуса, нито да споменава името Му. А светецът, лежейки на земята, възклицавал:

- Иисус Христос е наистина Бог, доброволно пострадал за хората.

Езичниците, не понасяйки свидетелството му за Христа, го поставили бос върху разпалени въглени и измъчвайки го, го горели на огъня. А той с още по-голяма сила проповядвал Христа. След това мъчителите вързали свети Аполинарий за нозете и го извлекли извън града с викове:

- Макар и да изцеляваш, ако искаш да останеш жив, не се осмелявай да влизаш в града.

Светецът останал близо до града и непрестанно поучавал за името на Иисуса Христа. Край него минавали много богобоязливи хора и му служели. Умножилите се от проповедта на светеца вярващи изградили неголяма църква, недалече от града, на морския бряг, и Божият архиерей служел света литургия в нея, а обръщащите се към Христа кръщавал в морето.

След няколко години светецът бил прогонен от неверниците и се отправил към италийската страна Емилия, и тук кого както можел привеждал с проповед към светата вяра. По това време, по негова заповед, църквата управлявал презвитер Калокир; и той вършел велики знамения със силата на името на Иисуса Христа. Като прекарал достатъчно време в Емилия и обърнал мнозина към Христа, свети Аполинарий отново се върнал в Равена, където вярващите го приели с радост. По това време градът имал друг управител, на име Руфин, който имал само една дъщеря, толкова тежко болна, че вече очаквали смъртта ѝ. Като чул за свети Аполинарий, управителят заповядал с чест да го доведат в дома му, за да помогне на дъщеря му. Когато светият епископ заедно с клириците влизал в дома на княза, болната починала. И родителите ѝ, както и всичките ѝ домашни, започнали да плачат и да ридаят силно. Като видял светеца, Руфин му казал:

- По-добре да не беше идвал в дома ми, защото заради тебе великите богове се разгневиха срещу мене и не поискаха дъщеря ми да се избави от смърт.

- Закълни ми се в здравето на твоя цезар - възразил светецът, - че няма да попречиш на дъщеря си да върви след своя Спасител, и ще видиш силата на проповядвания от мене наш Господ Иисус Христос.

- Зная - отговорил Руфин, - че дъщеря ми е умряла, но ако я видя възкръснала и говореща, ще възхваля силата на твоя Бог, и няма да ѝ попреча да последва своя Спасител.

Тогава светецът се приближил до покойницата и се молел:

- Господи Иисусе Христе Боже мой, изпълняващ всички молби на Твоя апостол Петър, моя наставник, изпълни и моята молба - възкреси тази девица, тъй като тя е Твое създание. И да видят присъстващите Твоята сила и да разберат, че няма друг Бог освен Тебе!

След това, докосвайки се до мъртвата, възкликнал:

- Стани и изповядай твоя Създател!

И в този миг девицата възкръснала, изправила се на нозете си и със силен глас възкликнала:

- Велик е Бог, Когото проповядва Аполинарий, и няма друг Бог освен Него!

Зарадвали се родителите на девицата, зарадвали се и всички християни, че така се прославило името на Господа. Девицата се кръстила заедно с майка си и всички домашни, приелите кръщение от двата пола били триста двадесет и четири, и много други от езичниците повярвали в Христа и се кръстили. А управителят Руфин, макар и да повярвал в Христа, не приел кръщение поради страх от цезаря, но тайно обичал Божия светител и му служел. А дъщеря му се посветила на Иисуса Христа, обручавайки се с Него като невеста, и останала девица през целия си живот.

Било съобщено на цезаря, че някакъв човек, дошъл от Антиохия, със своето вълшебство и магии, направил известно името на Иисуса Иудеина в град Равена, и много от народа го слушат, и че той обърнал към своята вяра даже семейството и домашните на Руфин. Цезарят веднага изпратил своя наместник на име Месалин в Равена, за да лиши от власт Руфин, а заповядал или да принуди Аполинарий към поклонение на езическите богове, или да го изгони в най-далечни страни. Месалин, изпълнявайки волята на цезаря, повикал Аполинарий в преторията и в присъствието на капитолийските жреци го разпитвал - кой е, откъде е и с какво се занимава. Светецът казал за себе си, че е християнин, родом от Антиохия, апостолски ученик; делото му се състои изключително в проповядването на Иисуса Христа, Сина на Живия Бог, сътворил небето и земята, морето и всичко, което е в тях.

- Не Този ли Христос проповядваш, Когото преди няколко години нарече Себе Си Син Божий и беше убит от иудеите? - попитал Месалин. - Ако Той беше Бог, нямаше да умре и да бъде поруган, но тъй като Той беше горд, беше предаден на мъчение и погина, наказан със смърт. Защо Го причисляваш към боговете, не зная.

- Този Иисус Христос - казал му свети Аполинарий, - за Когото говориш, беше, е и ще бъде Бог во веки. Желаейки да освободи човешкия род от робството на врага, Той смири Себе Си и се въплъти от Светия Дух в утробата на чиста, непознала мъж, Дева и се роди от Нея неизказано.

- Всичко това сме чували и ние - възразил Месалин, - но то е малко вероятно.

- Послушай ме, съдия! И внимавай - извикал светецът. - Бог бил в чиста плът и вършел удивителни чудеса и знамения, а когато бил хванат от иудеите и бил разпнат, то пострадала приетата от Пресветата Дева Негова плът, а Божеството останало чуждо на страдания и безсмъртно; с това Божество възкръснала от мъртвите в третия ден и плътта и Той, явил се на много, възнесъл се на небето, откъдето е слязъл. Той дал на вярващите в Него такава сила и власт, че те с Неговото име могат да изгонват бесове, да изцеляват всякакви неизлечими болести и да възкресяват мъртви[8].

- Не можеш да ме убедиш - възразил Месалин - и аз да стана последоветел на неизвестен Бог, Когото не признават цезарят и сенаторите; но влез в градския капитолий и възнеси със собствените си ръце кадене на великия и страшно гърмящ бог Зевс; ако не поискаш да направиш това, ще те подложа на различни мъки и ще те изпратя в изгнание.

- И в капитолия да вляза, няма да принеса кадене на бесовете, но ще принеса жертва хвала на моя Бог Иисуса Христа - отговорил светецът.

А идолските жреци завикали:

- Нека Аполинарий да бъде мъчен!

Месалин заповядал да съблекат Божия светител гол и да го бият безпощадно с тояги с думите:

- Принеси жертва на боговете!

А светецът по време на тези мъчения възклицавал:

- Аз съм християнин!

- Разтегнете го на мястото за мъчения - яростно извикал един от жреците - и го изтезавайте още по-жестоко, докато не въздаде хвала на безсмъртните богове.

И при тези, още по-жестоки мъчения, свети Аполинарий викал:

- Изповядвам Живия Бог, Господа Иисуса Христа и никой друг!

След час Месалин заповядал да отслабят мъките и се обърнал към страдалеца:

- Кажи ми, окаяни, каква награда очакваш за претърпените мъки?

- В нашите книги - отговорил мъченикът - е написано: “а който претърпи докрай, той ще бъде спасен”[9], и ако някой умре за Христа, той ще бъде жив: такава е наградата за християнина.

Много народ гледал страданията на светеца, вярващи и езичници, и вярващите, виждайки неговото мъжество и търпение, прославяли небесния Бог. Тогава Месалин отново заповядал на слугите да измъчват Христовия раб и да изливат кипяща вода върху раните му. А през това време наредил да приготвят кораб, възнамерявайки за изпрати окования в желязо мъченик на заточение в Илирик[10]. Един от изтезаващите светеца слуги, който бил най-разярен срещу страстотерпеца, внезапно бил обхванат от лют бяс, паднал на земята и умрял, тъй като бесът изтръгнал от него окаяната му душа. А свети Аполинарий, свален от мястото за мъчения, се обърнал към Месалин:

- Нечестиви, защо не вярваш в Сина Божий? Тогава ти би могъл да избегнеш вечната мъка в геената[11].

Мъчителят се разярил и заповядал да бият светеца според устава за наказания. Християните, виждайки жестокостта на мъчителя, не можели повече да търпят (те били голямо множество), но разгневени, вдигнали народен бунт; нахвърлили се върху езичниците и убили няколко души; искали да убият и Месалин, но той, като забелязал надигащия се шум и народния бунт, се изплашил и начаса побягнал от мястото си и се скрил някъде в една укрепена сграда. На войниците заповядал да хванат Аполинарий, да го затворят в тъмница, да оковат нозете му в пранги и да не му дават нито храна, нито питие, за да умре, изнемогвайки от глад и жажда. Но Бог, насищащ всички, не оставил Своя раб, а изпратил ангел да подкрепи светеца, и Божият ангел дошъл в тъмницата видимо, така че тъмничните стражи го видели, и донесъл на Христовия затворник храна и питие, които той взел, и като ял от тях, се подкрепил и благодарил на Бога. След четири дни Месалин, като чул, че християнският учител Аполинарий е още жив в тъмницата, заповядал да го оковат в тежки железни окови, тайно да го качат на кораб и да го откарат на заточение. С него тръгнали и трима клирици, които не искали да се разделят със своя отец и учител.

След няколко дни неочаквано се надигнала страшна буря и морето силно се развълнувало, корабът се разбил от напора на вълните и всички потънали; оцелели само свети Аполинарий, тримата клирици и двама войници с тях; пазени от Бога, те доплували невредими до брега; железните окови, паднали от светеца, счупени от невидима ръка, в момента, когато корабът започнал да потъва. Спасените от гибел излезли на брега. И споменатите двама войници попитали светеца:

- Господарю, отче, къде ще отидем, какво ще правим?

- Повярвайте - отговорил светецът - в нашия Господ Иисус Христос, приемете свето кръщение и ще бъдете живи.

И те веднага, проклинайки идолите, се кръстили в името на Отца, Сина и Светия Дух. И светецът заедно с тримата клирици и двамата новопросветени войници ходели от място на място, стигнали даже до Мизия[12], но никой не ги приемал. Светецът, като видял един знатен човек, който имал проказа на челото си, го попитал:

- Искаш ли да бъдеш здрав?

- Искам - отговорил той.

- Повярвай в нашия Господ Иисус Христос - казал светецът.

- Който ме изцели - отговорил болният, - той ще бъде мой Бог.

Свети Аполинарий, призовавайки името на Господа Иисуса, се докоснал до проказата на този човек и той начаса оздравял, отрекъл се от идолите, повярвал в Христа и се кръстил. Светецът живял в дома му много дни, поучавайки неверните в познанието на истинния Бог и просвещавайки ги със свето кръщение. По същия начин той привел много от неверните към Христа, като проповядвал словото, вървейки по брега на река Дунав. След това стигнал в Тракия и там живял близо до едно езическо капище, където стоял идолът на нечистия езически бог Серапид, който говорел със своите поклонници: защото бесът, обитаващ в идола, давал отговори на принасящите жертви и питащите за всяко нещо. Когато светецът дошъл тук, идолът замлъкнал. Нечестивите жреци и всички езичници от тази страна били силно опечалени от това, че техният бог онемял. И след като дълго го омилостивявали с жертви, за да заговори отново с тях, той все пак проговорил:

- Нима не знаете, че тук е дошъл от Рим ученик на апостол Петър и ме свърза с името на Иисуса, което той проповядва? Докато не бъде изгонен оттук, няма да мога да отговарям на вашите въпроси.

Езичниците веднага започнали старателно да търсят Христовия проповедник и като го намерили, го били немилостиво; след това го завели до морето, намерили кораб, който да отплува за Италия; и като помолили управителя на своята страна, изпращащ кораба, качили на него Божия светител, казвайки:

- Връщай се там, откъдето си дошъл!

И при попътен вятър достигнали Италия. Като излязъл на сушата с учениците си, Божият човек се отправил към своето паство в град Равена, и като дошъл в Равена след тригодишно изгнание, бил приет от вярващите с голяма радост. А езичниците силно се гневели, узнавайки, че християнският епископ се е върнал от изгнание, и замисляли зло, търсейки удобно време за изпълнение на своя замисъл.

След много време, когато Божият служител служел света литургия в църквата, намираща се в селото на един известен човек на име Кириней, голямо множество езичници нападнали църквата и като разгонили словесното Христово паство, хванали самия пастир свети Аполинарий, с побой го довели вързан в града и го предали на главните капитолийски жреци в храма на Зевс. Те, като го видели, с гняв завикали:

- Той е недостоен да застане пред великия бог Зевс, над когото неведнъж се е поругавал, но да го заведат при Аполон!

Когато светецът бил заведен в храма на Аполон, той възнесъл молитва към своя Господ и идолът паднал на земята и се разсипал на прах, а не след дълго и този непотребен храм се разрушил. Виждайки това, християните прославяли своя всемогъщ Бог, а езичниците, като хванали свети Аполинарий, го довели при княза на име Таврус и предали мъченика на него, за да бъде осъден на смърт. А управителят, като извикал в преторията всички съветници - граждани, питал Христовия затворник в тяхно присъствие: “С чия сила върши такива чудеса и изцелява болните?”

Светецът разказал, че всичко върши с Христовата сила, защото единствен Христос е истинен и всесилен Бог.

- Имам син, сляп по рождение - казал съдията, - ако ти със силата на твоя Христос направиш така, че той да прогледне, то и ние ще повярваме, че Христос е истинен Бог; ако не направиш това, ще те предадем на огън, да погинеш според заслугите си.

Христовият светител казал да доведат слепородения и когато той дошъл, Божият човек осенил слепите му очи с кръстното знамение и произнесъл:

- В името на Иисуса Христа Разпнатия отвори очите си и прогледай.

И слепият по рождение веднага прогледнал. Всички се удивлявали и възклицавали:

- Действително, извършващият такива чудеса е истинен Бог!

И много повярвали в Христа. А управителят, като освободил светеца от ръцете на невярващите, през нощта го изпратил в своето имение, на шест милиария[13] от града, под предлог, че там ще го държи в окови. Но светителят останал четири години в това село не в окови, а на свобода, и при него се събирали всички вярващи, идвали и много от езичниците; той ги обръщал с евангелска проповед към светата вяра и ги кръщавал; и изцелявал всички болни, които донасяли при него.

По това време в Рим бил избран за кесар Веспасиан[14] и началстващите в Равена жреци написали до кесаря послание със следните думи:

- Ако не погубиш влъхвата Аполинарий, вреден за твоето царство, то почитането на боговете ще погине и славата на Рим ще намалее; защото той всекидневно съблазнява множество народ със своето вълшебство, хули безсмъртните богове и разрушава храмовете им; ако бъде премахнат, славата на Рим ще се съхрани.

Като разгледал това писмо, кесарят Веспасиан написал до Равена следното:

- Ако някой нанесе безчестие и хула на боговете, той трябва да ги възнагради с принасяне на дарове, или да бъде изгонен от града, защото е неприлично да отмъщаваме на някого заради боговете, тъй като те сами могат да отмъстят на своите врагове, ако се прогневят.

Когато този отговор на цезаря пристигнал в Равена, патрицият[15] Демостен, приел тогава управлението на града, хванал Божия светител Аполинарий, вече престарял от годините и изнемогнал физически от многото мъчения. Тълпа езичници искала от Демостен или да предаде Аполинарий на мъчения, или да го изпрати някъде далече, в опасна за здравето местност, където да погине без вест. Демостен предал светеца на един стотник под стража, докато не измисли на какви мъки да го подложи и в какви зловредни места да го прогони. А стотникът, бидейки таен християнин, приел Божия човек и го отвел не в тъмница, а в дома си, и се грижел за него. След няколко дни той се обърнал към свети Аполинарий с такива думи:

- О, господарю и отче, не бързай да умираш, защото твоят живот ни е много нужен за наше добро; но иди през нощта в селото, където се намират болните, и остани там дотогава, докато не утихне народното вълнение.

С тези думи стотникът тайно, в полунощ, пуснал светеца да излезе от града. Когато светецът излязъл, някои от почитателите на идолите, като узнали за това, побързали след него и като го настигнали по пътя, го били и го удряли с мечове, докато не видели, че е умрял, тогава го оставили и се отдалечили.

Когато настъпил денят, дошли учениците на светеца и го намерили едва дишащ, взели го и го отнесли в селото при болните, където живял седем дни. Преди смъртта му при него се събрало цялото паство, и той дълго ги учел да не отстъпват от светата Христова вяра, да се гнусят от езическите скверноти и пророчески предсказал предстоящите многочислени гонения срещу Христовата църква, предсказал също, че след всички тежки бедствия идолите навсякъде ще бъдат унищожени и по вселената ще възсияе светлината на благочестието, ще се явят християнски царе, и християните безпрепятствено ще принасят жертви на живия Бог. Към казаното добавил и следното:

- Ако някой пребъде непоколебимо във вярата на нашия Господ Иисус Христос, той няма да умре, но ще бъде жив вечно.

Като казал това, както и много други неща, светителят и Христовият мъченик починал в Господа. Всички вярващи го оплаквали и положили честното му тяло в каменен ковчег и го погребали дълбоко в земята поради страх пред нечестивите да не се поругаят над тялото му, изравяйки го от земята. Божият светител Аполинарий пасъл Христовата църква двадесет и осем години, един месец и четири дни. Светецът пострадал в десетите календи на месец август (на 23 юли) при царуването на Веспасиан над римляните, а над нас християните на нашия Господ Иисус Христос, на когото да бъде царство с Отца и Светия Дух во веки веков. Амин[16].


В памет на светите мъченици
Трофим и Теофил

Светите мъченици Трофим и Теофил пострадали при царуването на Диоклетиан[17]. Заедно с тях пострадали и верните слуги, и истинни Христови раби - всичко тринадесет души. След като отказали да се подчинят на заповедта на нечестивия мъчител - не принесли мерзки жертви на бездушните идоли - и не пожелали да се отрекат от Христа, те били окачени на дърво за мъчения; след това езичниците започнали да стържат телата им с остро желязо, хвърляли и камъни по мъчениците; накрая пребили пищялите им и ги хвърлили в огън. Но светците били запазени от всемогъщата Божия сила цели и невредими сред пламъците и излезли от огъня, без да пострадат. Тогава мъчителят, разпалил се с люта ярост като геенски огън, заповядал да умъртвят всички с меч. И честните глави на светците били отсечени за чест и слава на Главата на цялата Църква - нашия Господ Иисус Христос[18].

По молитвите на светите наши отци,
Господи Иисусе Христе, Боже наш,
помилуй нас.
Амин.



[1] Клавдий - император 41-54 г.

[2] Паметта на свети апостол Петър се чества на 29 юни.

[3] Равена - град в италианската провинция със същото име. Равена била основана от тесалийците, къщите ѝ били построени на колове, каналите отчасти заменяли улиците. След това Равена преминавала по ред в ръцете на етруските, сабиняните и галите, докато в 254 г. пр. Р. Хр. не била покорена от римляните; те дали на Равена самостоятелно управление и различни привилегии и преимущества. В дните на Римската империя Равена била една от най-важните спирки на римския флот: тук Август устроил пристанище. От 44 г. Равена става място на пребиваване на епископ, а от 432 г. - на архиепископ; император Хонорий, спасявайки се от Аларих, в 402 г. избрал Равена за своя столица. След падането на Западната Римска империя Равена била превзета от Одоакър, крал на Герулите; в 493 г. след дълга обсада Равена била завладяна от Теодорих Велики. От 555 г. в Равена започва господството на Византия, продължило около два века. В 752 г. тя става собственост на лангобардите; в 754 г. Пипин я принася в дар на папата. От 1275 г. Равена става собственост на знатното семейство Полент, което преди се намирало във васална зависимост от папата. В 1441 г. Равена е завладяна от венецианците; в 1509 г. тя отново преминава в ръцете на папата. В 1860 г. е включена в състава на Италианското кралство. Равена е забележителна с паметници на древнохристиянското изкуство, от времето на преминаването му във византийско изкуство.

[4] Сравн. Иоан 17:3.

[5] Военачалник.

[6] Сравн. Иоан 6:69.

[7] Галилея - област в Северна Палестина; тук Господ Иисус Христос прекарал детството и младостта Си; Галилея била и главно място на Неговата проповед; затова и наричали Господа Иисуса Галилеец (Мат. 26:69). В IV век гръко-римският император Юлиан Отстъпник умрял (в 363 г.) с думите: “Ти ме победи, Галилеецо!” - откъдето и последователите на Господа Иисуса носели името галилейци.

[8] Марк. 16:17, 18.

[9] Мат. 24:13.

[10] Илирик или Илирия - римска провинция, която свети апостол Павел в Посланието си до Римляни посочва като предел на неговата апостолска дейност (15:19). Гърците наричали Илирия цялата страна, разположена на запад от Македония между Дунава и Адриатическо море. Римляните различавали: Варварска Илирия - северна планинска страна и гръцка Илирия - крайморска страна, населена с гръцки колонисти. В Илирия проповядвали някои от 70-те апостоли.

[11] Геена - място на вечните мъчения (Мат. 10:28). Това название произлязло от еврейските думи, които означават долина Еном близо до Иерусалим, където в чест на Молоха се изгаряли деца (3 Царств. 11:7; 4 Царств. 16:3, 4). Цар Иосия отменил ужасния и богопрестъпен обичай на това жертвоприношение; след това в долината Еном се хвърляли труповете на предадените на смърт злодеи, умрелите животни и всяка нечистота; за унищожаване на смрадта и заразата всичко това се изгаряло в огън. Оттук и изразът “геена огнена” (Мат. 5:22, 29; 18:9; Марк. 9:47), “геена, неугасим огън” (Марк. 9:43-45).

[12] Мизия - страна на север от Македония, съседна на Тракия.

[13] Милиарият, или (римската) миля, се равнявал на около 1500 м.

[14] Веспасиан - император 70-79 г.

[15] Знатен човек по силата на своя произход.

[16] Свети Аполинарий починал в 75 г. след Рождество Христово; тялото му почива в Равена, в църквата на негово име, а честната му ръка се намира в Рим, в храма, посветен на него.

[17] Царувал от 284 до 305 г.

[18] Мястото на подвизите и страданията на светите мъченици Трофим и Теофил, както и на другите мъченици с тях, тринадесет души - не е известно с точност. Едни смятат за отечество на светите мъченици остров Крит въз основа на това, че канонът в тяхна чест е съставен от свети Андрей Критски (паметта му се чества на 4 юли, на същия ден е и житието му). Времето на мъченическата смърт на светците се пада в епохата на Диоклетиановите гонения (нач. на IV в.).