19 СЕПТЕМВРИ

19 СЕПТЕМВРИ

Страдание на светите мъченици
Трофим, Саватий и Доримедонт

При царуването на римския император Проб[1] и по времето на управлението на Антиохия от Атик, наречен също Илиодор, веднъж антиохийците имали празник в чест на Аполон Дафнийски и според обичая си цял ден прекарвали в жертвоприношения на идолите, в пиянство, ликуване и други скверни дела. В това време в Антиохия дошли от друга страна двама мъже, непознати никому. Това били Трофим и Саватий, хора благочестиви и почитащи истинския Бог. Като видели заслепението и гибелта на толкова много души, те само въздъхнали, обърнали се към Бога и започнали да се молят със сълзи:

- Боже, Който си направил целия свят от нищото с една Своя дума и си сътворил човека по Свой образ и подобие! По-гледни от небето и освободи тези хора от ръцете на врага.

Докато казвали това, идолопоклонниците забелязали, че те не се покланят на езическите богове, хванали ги и ги отвели при своя властелин и съдия Атик Илиодор. Той заповядал да ги разделят, като доведат отначало при него свети Трофим и започнал да го разпитва за името, живота и вярата му.

Светецът отговорил:

- Името ми е Трофим, роден съм от свободни и благородни родители, но като паднах във властта на греха, отначало живях нечестиво, докато не придобих истинска свобода и благородство чрез светото кръщение.

Тогава съдията попитал:

- Каква е вярата ти?

- Вече ти казах - отговорил Трофим, - но ще кажа още по-ясно: аз съм християнин, раб на Христа, и желая да стана жертва за Христа.

- Чужденец ли си, или римски гражданин? - запитал съдията.

Светецът, който бил чужд на света, отговорил, че е странник. Тогава Атик казал:

- Чел ли си императорските укази за християните?

- Чел съм ги - отговорил светецът, - но какво са те за нас? Между благочестието и бесовското прелъстяване има такава разлика, както между деня и нощта.

Тези думи разгневили мъчителя и той заповядал да свалят дрехите на Трофим, да го разпънат за ръцете и краката и да го бият немилосърдно. Слугите тъй дълго били мъченика, че земята се обагрила с кръвта му. После съдията им заповядал да спрат и казал:

- Трофиме, принеси жертва на боговете, иначе ще те пратя във Фригия, при мъчителя Дионисий.

Дионисий бил известен навред със своята жестокост и безчовечност.

Свети Трофим възразил:

- За мен не е важно дали ще бъда убит от тебе, или от някой друг, дали ти ще ме мъчиш или Дионисий. Смъртта ще бъде само една, защото и двамата имате едно намерение - да убивате онези, които служат на истинския Бог.

Съдията се разлютил още повече, заповядал да окачат светеца на едно дърво и да разкъсват тялото му. Веднага го наобиколили палачи с остри оръдия, рязали тялото му до кости и дори до самите му вътрешности. А той претърпявал всичко и тихо и кротко мълвял:

- Господи, помогни на Твоя раб!

Тогава съдията възкликнал:

- Къде е твоят Христос?

Мъченикът отговорил:

- Моят Христос е с всички, които Го призовават. Той не се отделя и от мене и това, че присъства в мене, е явно от лекотата, с която понасям мъченията, непоносими за човешкото естество, ако на страдащите не помага Самият Бог.

След мъченията хвърлили свети Трофим в тъмница.

Тогава довели в съда блажения Саватий и съдията му казал:

- Не те питам дали си християнин, най-напред ми кажи какво звание имаш?

Самата дума “християнин” за езичниците била така омразна, че мъчителят дори не искал да я чуе. Както болните очи не могат да гледат светлината, приятна за всички здрави, така и той с помрачените си душевни очи не можел да гледа светлината на Христовото име и затова казал: “Не те питам дали си християнин”.

Свети Саватий отговорил:

- Моето звание, достойнство и отечество, славата и богатството ми е Христос, Синът Божий, Който съществува вечно - с Неговия промисъл е утвърдена и се управлява вселената.

Съдията възприел смелия отговор на мъченика като оскърбление, изпаднал в ярост и като го ударил по страните, казал:

- Отговаряй за това, за което те питат, а за да не те погубя с мъчения, пристъпи към боговете и им принеси жертва.

Но светецът хулел боговете, осмивал безумието на нечестивите и изобличавал безбожието им.

Тогава по заповед на мъчителя повесили Саватий и с железни куки започнали да дерат тялото му, докато не се показали костите му. И тъй като падали вече цели парчета от плътта му и вътрешностите му били разкъсани, на мъчителите не им останало какво да измъчват. Затова го свалили от дървото и свети Саватий веднага предал душата си в ръцете на своя Господ.

Когато свети Саватий се преставил в Господа, в ръцете на мъчителите останал само блажения Трофим. Атик се отчаял в опитите си да го обърне в идолопоклонството и решил да го изпрати във Фригия при мъчителя Дионисий. Той написал писмо, в което му съобщавал, че Трофим претърпял големи мъки и независимо от тях се оказал по-силен от мъчителите си, че почита само Христа, надсмива се над боговете и ги смята за нищо. После заповядал да изведат светеца от тъмницата, да го обуят в железни ботуши, в които били заковани множество пирони с остриетата нагоре, и така да го отведат във Фригия. Войниците накарали светеца да върви редом с тях - те яздели коне, а той вървял пеша, в железни ботуши с гвоздеи, с пронизани нозе. Но той изпреварвал и ездачите, и ония, които вървели пеша, обагряйки целия път с кръвта си. Това бил наистина скръбен път, който водел в блажения живот: колкото крачки направел той, толкова нови рани се появявали на нозете му, и колкото нови рани получавал, толкова мъки и болки претърпявал. Но Сам Господ го съпровождал: Той укрепявал Своя раб по пътя и за всяка крачка му приготвил въздаяние.

След три дни път войниците заедно със светия мъченик стигнали фригийския град Синад[2] и там предали на Дионисий посланието на Илиодор. Като го прочел, Дионисий заповядал веднага да доведат свети Трофим и запитал:

- Ти ли си Трофим?

Мъченикът отговорил:

- Аз съм Трофим и раб на истинския Бог, вярващите в Когото няма никога да се посрамят.

Дионисий казал:

- Ти продължаваш да си непокорен и дори призоваваш суетния и безполезен Христос, станал виновник за смъртта на мнозина. Но ако преди не искаше да се откажеш от Него, сега остави надеждата, която Му възлагаш. Принеси жертва на боговете, за да се избавиш от страшни мъки и смърт и да живееш живота си в мир.

Мъжественият Трофим отговорил:

- Дори и да исках, невъзможно е да се избавя от смъртта. Защото и да не ме убиеш ти, самото ми естество е смъртно. А чрез смъртта трябва да придобиваме вечния живот, който е несравнимо по-добър и по-дълъг от сегашния, изпълнен с беди и кратък наш живот. Благата на бъдещия живот не може да види тленното ни око, ухо не може да чуе и на ум на човека те не са идвали. Копнея за този живот и се радвам, когато чувам да ми говориш за смъртта, с която се опитваш да ме заплашиш.

Тогава, обзет от ярост, Дионисий наредил да бият свети Трофим с дебели жили и докато слугите изпълнявали заповедта, той му говорел:

- Само обещай да принесеш жертва на боговете и веднага ще се избавиш от мъчението.

Но свети Трофим не обръщал внимание на раните и думите на мъчителя и мълчал.

По заповед на управителя слугите смесили оцет и горчица и излели сместа в ноздрите на светия. А после го повесили на едно дърво, разрязали хълбоците му, а от ребрата му изтичали потоци кръв.

Светецът мълчаливо понасял тези мъки и казвал сам на себе си: “Много са скърбите на праведника, но от всички тях Господ ще го избави”[3].

Дионисий чул това и казал:

- Напразна е надеждата ти, Трофиме, и суетни са помислите ти, защото кой ще дойде при теб от небето и ще те избави от страданията? Затова те съветвам да принесеш жертва на боговете и тогава сам ще си помогнеш.

Свети Трофим се присмял на безумието на мъчителя и отговорил:

- Никога няма да се отвърна от моя истински и жив Бог.

Тогава Дионисий в ярост казал на слугите:

- Мъчете го още.

И те започнали да го измъчват с още по-голяма жестокост.

А светецът се молел:

- Наклони ухо към мене, Боже мой, и ме избави “от примката, която са ми поставили, защото Ти си моя крепост”, Господи[4]!

Дионисий заповядал да полеят раните на светия мъченик с оцет и сол, за да увеличат страданията му.

Тогава блаженият му казал:

- Сега ти само укрепяваш тялото ми, за да не изтлее от раните, които ми нанасяш.

После започнали да горят ребрата му със свещи, но и с това не могли да победят непобедимия Христов воин. Накрая хвърлили свети Трофим в тъмница.

В Синад имало един сенатор и пръв съветник на име Доримедонт. Той бил благочестив християнин, но криел това, защото се опасявал от мъчителя. Доримедонт често тайно идвал в тъмницата при свети Трофим, умивал кръвта му и избърсвал струпеите му с чисти кърпи, превързвал раните му и по всякакъв начин се грижел за него. Но не могъл дълго да се крие от мъчителя. Скоро настъпил богопротивният празник, наречен Диоскурия, тоест ден на Кастор и Полукс[5]. Празненството се извършвало всенародно в Синад. Заедно с всички приближени и съветници, Дионисий се покланял на идолите и като видял, че сред тях не присъства Доримедонт, пратил да му наредят да се яви на празненството.

Блаженият Доримедонт отговорил на пратениците:

- Аз съм християнин и затова не подобава да присъствам на бесовските празници.

Тогава Дионисий заповядал със сила да го доведат при него, разпитал го и се убедил, че наистина е християнин. Но тъй като не желаел да го съди в същия ден, заповядал да го хвърлят в тъмница.

После изпратил при него свои приятели да го убедят да се разкае и да се обърне към техните богове. Но свети Доримедонт ги погледнал строго и казал:

- “Махнете се от мене всички, които вършите беззаконие”[6].

После замълчал и бил “като човек, който не чува и няма в устата си отговор”[7].

На другия ден мъчителят дошъл в съда и заповядал да доведат светия.

- Заблудени човече! - казал той на светия мъченик. - Какво стана вчера с тебе, че отстъпи от боговете и отказа да изпълниш царските заповеди? Нима вече не ти е угодно да бъдеш почитан от всички и да заемаш сред нас видно място?

Светецът отговорил:

- Онзи, който обича истинския Бог, не зачита за нищо светската чест и слава. Каква полза има да се гордееш пред другите, да се обличаш в скъпоценни одежди и да се покланяш на идолите? Всичко това е временно и суетно, отлъчва от Бога и хвърля човека в огнената геена.

Мъчителят дълго и с ласкателства, и със заплахи се опитвал да отвърне свети Доримедонт от Христа, но не постигнал нищо. Тогава заповядал да свалят дрехите му, да го повесят и да горят ребрата му с горещи железни пръчки, а сам му говорел:

- Нека да видя дали ще дойде да ти помогне Христос!

В мъченията светецът призовавал името на Господа, надсмивал се над езическите богове и с думите си уязвявал сърцето на мъчителя повече, отколкото той с копията си - неговото тяло.

Тогава Дионисий обърнал гнева си върху слугите, които измъчвали светеца, и ги укорявал, че не могат да накарат да замлъкне човекът, който похулва боговете им. Слугите изпаднали в ярост, разкъсали с железни куки лицето на светеца и избили зъбите му, но и с това не могли да накарат да замлъкнат богоречивите уста, изповядващи Христа и похулващи бездушните идоли. После наклали под светия мъченик огън и го хвърлили върху горещите въглени. Но той ходел по тях сякаш били прекрасни цветя, радвал се на страданията и бил готов да понесе за Христа още по-големи и люти мъки.

След това мъчителят заповядал да го отведат в тъмницата, а да доведат за мъчение свети Трофим. Повесили го, започнали да разкъсват тялото му с железни куки, подновявайки предишните рани, а после изболи очите му с нажежени пръчки. Но при тези страдания светецът благодарял на Христа, а после отново бил отведен в тъмницата.

Дионисий започнал да се съветва с приближените си с каква смърт да умъртви двамата мъченици, защото пренебрегвали всички мъки. Накрая решил да ги хвърли на зверовете. За целта заповядал да доведат гладни зверове и да се устрои публично зрелище. Когато настъпил определеният ден, той се явил на зрелището заедно с всички свои съветници и слуги и се събрало множество народ. Светите Трофим и Доримедонт били изведени от тъмницата голи, покрити с рани, така че целите им тела представлявали една язва. Пуснали срещу мъчениците мечка, която с ярост се устремила към тях, но щом се приближила, веднага станала кротка. Свети Доримедонт, който желаел по-скоро да се освободи от тялото и да бъде с Христа[8], хванал мечката за ухото и започнал да я дразни, за да го разкъса час по-скоро, но тя като засрамена накланяла и отвръщала главата си от него. Като видял, че мечката не посяга на светиите, мъчителят изпаднал в гняв и пуснал срещу тях леопард, но и той като куче лижел нозете им. После пуснали лъв, но и този звяр станал кротък като агне. Мъчителят се разярил и заплашил със смърт слугата, който отговарял за животните, ако не съумее така да ги раздразни, че да разкъсат двамата християни. Но когато слугата започнал да дразни лъва, звярът се хвърлил върху него и го умъртвил. Всички присъстващи се ужасили и познали силата на истинския Бог и наш Спасител. Само беззаконният мъчител не искал да я познае и още повече се помрачавал с тъмнината на своето безумие, като хулел Христа и наричал рабите Му вълшебници. После заповядал да отсекат главите им с меч. Така след жестоки мъчения светите Трофим и Доримедонт завършили страданията си и се присъединили към свети Саватий в безсмъртния живот, а сега ликуват с ангелите, прославяйки Светата Троица - Отца, Сина и Светия Дух, Единия Бог, прославян от всички вовеки веков. Амин.

Тропар:

Възхвалявания в Троица Бог прославиха троицата мъченици - Трофим, Саватий и Доримедонт: повярвали в Него, потъпкаха врага. По техните молитви, Христе Боже наш, помилуй нас.

Кондак:

Като основа на мъчениците и утвърждение на благочестието Църквата почита и слави твоето светоносно страдание, вечновъзпявани блажени страдалче, доблестни и славни Трофиме: с пострадалите заедно с теб изпроси опрощение за възпяващите те, като непобедим.


Страдание на светия мъченик
Зосима Пустинник

Веднъж Дометиан, управителят на Киликия, тръгнал на лов заедно със слугите си и пребродил много пустини, хълмове и планини, преследвайки диви животни. На едно място той видял много зверове, сред които ходел старец и беседвал с тях като с хора. Ловците се хвърлили върху тях, но животните избягали, а слугите хванали стареца и го довели при княза, като си мислели, че той е вълшебник и прави вълшебства в пустинята.

Попитали го кой е и как е името му.

Старецът отговорил:

- Аз съм християнин и името ми е Зосима.

Тогава го вързали и го отвели в града на съд. Там князът започнал да го разпитва за вълшебствата и магиите - по какъв начин е омагьосал животните, та живее сред тях невредим и беседва с тях като с хора?

Свети Зосима отвърнал:

- Не живея в пустинята, за да правя вълшебства. Тъй като съм християнин, не мога да живея в града заедно с неверниците и затова отидох в пустинята, защото по-добре е да бъда сред животни, отколкото сред зли хора, врагове на моя Господ Иисус Христос. Имам за пример житието на други християни - на светите отци, които са оставили света и живеят в пустинята, и се старая да им подражавам, доколкото мога. А Бог, Който познава онези, които Му служат и им помага, и мен благоустрои по Своята благост, като ми покори за утешение дивите зверове. И ето, аз живея сред тях и се радвам в Господа и на Него съм възложил цялото си упование.

Князът му казал:

- Значи ти, зли старче, почиташ Назорея? Добре. Ето, аз ще ида в Назарет и там жестоко ще те мъча, така че или ще се откажеш от Назорея, или в люти мъки ще свършиш живота си. Нека и назаряните, като видят мъките ти, да се изплашат.

И той изпратил първо в Назарет свети Зосима в окови, а после и сам се отправил натам. Като избрал време за съд, Дометиан заповядал да доведат стареца и го попитал:

- Разкажи ми за своето вълшебство и за това, как омагьоса зверовете?

В отговор светият старец изповядал, че е християнин.

Тогава князът заповядал да го окачат надолу с главата, да вържат на шията му голям камък и да дерат тялото му с железни куки.

После отново запитал:

- Сега ще ми разкажеш ли за вълшебството си?

Свети Зосима отговорил:

- Моят Бог Христос прати зверовете за мое утешение в пустинята.

Князът му казал:

- Ако зверовете слушат твоя Бог, заповядай на някой звяр да дойде тук и тогава ние всички ще приемем вярата ти.

Зосима вдигнал честните си ръце към небето и започнал да се моли:

- Господи, Иисусе Христе, Сине Божий! - казал той. - Послушай мене, Твоя раб, и изпрати тук лъв, за да ми служи.

Внезапно в града се появил един страшен лъв и щом го видели, всички се разбягали. Лъвът се приближил до стареца и приповдигнал камъка, който бил вързан за шията му.

Тогава князът започнал да моли:

- Зосима! Укроти звяра и ще те отвържем.

Зосима заповядал на звяра да бъде кротък, а князът наредил да отвържат светеца и поискал да го изпрати при царя. Но свети Зосима предал духа си на Бога[9]. Християните погребали с почести тялото на светеца, като славели Отца, Сина и Светия Дух, прославян во веки. Амин.


В памет на благоверния княз
Теодор,
Смоленски и Ярославски чудотворец,
и синовете му Давид и Константин

Свети и блажени княз Теодор, наречен Чорни, бил син на Смоленския княз Ростислав Мстиславович и потомък от девето коляно на светия равноапостолен княз Владимир[10]. Теодор имал двама братя - Глеб и Михаил, които след смъртта на баща им го обидили, като оставили под негова власт само град Можайск[11]. Въпреки това, той не се гневял против тях и търпеливо управлявал своята област. За това негово незлобие впоследствие Бог му поверил управлението на славния град Ярославъл. Това станало така. В Ярославъл живеела княгиня Ксения, съпругата на княз Василий Ростовски, която имала една-единствена дъщеря. Благоверният княз Теодор се оженил за дъщерята на княз Ростовски, от която по-късно имал син на име Михаил и дъщеря, и получил във владение град Ярославъл[12]. След смъртта на брат си Михаил той наследил и Смоленското княжество[13]. Благочестиво и богоугодно живеел в Ярославъл княз Теодор, защото от младите си години обикнал Христа и Неговата Пречиста Майка. Той особено почитал свещениците и монасите и имал милост към бедните. Като доблестен воин Христов във всичко угаждал на своя Владика и странял от всяка неправда.

Във времената, когато над руската земя тегнело татарското иго, имало обичай руските князе да ходят при хана, за да бъдат утвърдени в княжеското достойнство. Когато веднъж няколко князе заминали за Ордата, заедно с тях тръгнал и блаженият Ярославълски княз Теодор с много дарове за хана и съпругата му[14]. В Ордата го приели много благосклонно и той пребивавал при двора като любимец на хана и бил уважаван от всички. Мъжествената му красота и ум така пленили жената на хана, че тя пожелала да го ожени за дъщеря си. Но той ѝ казал, че вече има жена в Ярославъл и не склонил на увещанията ѝ.

Като поискал от хана утвърждаване на княжеската си власт в Ярославъл и го получил, блаженият Теодор се завърнал у дома. Когато пристигнал в Ярославъл, научил, че съпругата му е починала. Той поискал да влезе в града, където по това време живеели синът му и тъщата му, но болярите не го допуснали и започнали да говорят нелепи неща за него: “Ние нямаме обичай - казвали те, - да приемаме при себе си за княз някой, който идва от чужда земя. Стига ни, че имаме за княз Михаил, наследника на Теодор”. Свети Теодор отново се отишъл в Ордата и пак молил хана да му даде Ярославското княжество. Ханът изпратил на ярославците строга заповед да приемат своя княз, но те отново не се подчинили и упорито отказвали да приемат Теодор. Докато светият княз пребивавал в Ордата, жената на хана пак започнала да уговаря мъжа си да дадат дъщеря им за съпруга на Теодор. Но ханът дълго не се съгласявал, като казвал, че не подобава ханската дъщеря да стане съпруга на негов данъкоплатец, при това друговерец. Тогава тя открила на съпруга си своето желание дъщеря им да приеме християнската вяра и да се кръсти, а после да се омъжи за Теодор. Ханът се съгласил[15]. Дъщеря му се кръстила и после се омъжила за Ярославълския княз. При светото кръщения тя била наречена Анна. След сключването на този брак ханът още повече обикнал Теодор. Той често го канел да сподели трапезата му, ежедневно възлагал ханския венец на главата му и го обличал в своята порфира, устроил му прекрасен дворец и го окръжил със слава и богатство[16]. Но сред това великолепие сърцето на блажения княз не се възгордяло, славата на този свят не го отклонила от Христовата любов и той все повече преуспявал в изпълнението на Господните заповеди. Докато живеел в Ордата, му се родил син, който в светото кръщение бил наречен Давид. По-късно той имал и втори син, наречен в светото кръщение Константин.

Скоро след това при него пристигнали пратеници от Русия с известието, че синът му Михаил е починал в Ярославъл. Тогава благоверният Теодор започнал да моли хана да го пусне да се завърне в руската земя заедно с княгинята и децата им. Ханът го отпратил с големи почести, възложил на главата му венец и утвърдил княжеската му власт в Ярославъл. Светият княз бил посрещнат с големи почести. С него дошли и много татарски велможи от двора на хана, които след известно време той отпратил с чест в Ордата.

Свети Теодор управлявал в своя град Ярославъл благочестиво и богоугодно до дълбоки старини[17]. Когато заболял и усетил, че болестта му е предсмъртна, той повикал своята съпруга княгинята и синовете си и им завещал да пребивават в любов и мир[18]. После заповядал да го отнесат в манастира, където с голяма радост приел от игумена монашески образ и през целия ден се радвал и благодарял на Бога, че го е сподобил с този дар, за който отдавна копнеела душата му. Преди самата си кончина той пожелал да приеме схима, а накрая подал на всички прощение и сам изпросил прощение от всички, осенил се с кръстно знамение и предал душата си в Божиите ръце[19]. Погребали го боголепно в храма Преображение Господне. Светите му мощи и до днес подават много чудеса за прослава на нашия Господ Иисус Христос, Комуто слава сега и завинаги и во веки веков.

Тропар:

От младини се прилепихте към Христовата любов, светии, и усърдно опазихте Неговия закон и заповеди: затова обогатили се с чудесни дарования, подавате изцеления, Теодоре, Давиде и Константине. Молете Христа Бога за почитащите ви с вяра да се спасят нашите души.

По молитвите на на светите наши отци,
Господи Иисусе Христе, Боже наш,
помилуй нас.
Амин.



[1] Проб царувал от 276 до 282 г.

[2] Синад, или Синада, град в северна Фригия, било до планината, където се намирали знаменитите Синадски мраморни кариери. Днес селището е в руини, близо до Ескикара.

[3] Пс. 33:20.

[4] Срв. Пс. 30:5.

[5] Според вярванията на гърците и римляните Кастор и Полукс били синове на владетеля на небето и най-висшия от боговете - Дий (Зевс), и затова се наричали Диоскури. Вероятно отначало те били древнопелопонески божества на светлината. В същото време те били почитани като покровители на държавата. В тяхна чест имало празници, наречени Диоскурии или Анакии - празници на властниците и управниците, както на места наричали Кастор и Полукс.

[6] Пс. 6:9.

[7] Пс. 37:15.

[8] Фил. 1:23.

[9] Страданията на свети Зосима се отнасят към началото на IV в., времето на царуването на римския император Диоклетиан. Паметта на свети Зосима Пустинник се чества още и на 4 януари заедно със свети Атанасий коментарисий (надзирател на затворниците), който, като видял светеца невредим след страшните мъки, повярвал в Христа и след молитвени подвизи предал духа си на Бога в пустинята. Според преданията в минеите, които накратко споменава и свети Димитрий Ростовски на датата 4 януари, Зосима не починал веднага след страшните мъчения от Дометиан, а мирно предал духа си на Господа заедно със свети Атанасий в една пещера в пустинята.

[10] Годината на раждане на светия княз Теодор не може да се определи с точност, но несъмнено е между 1240 и 1245 г. По свидетелството на животописеца му иеромонах Антоний (II половина на XV в.), от детските си години той бил възпитан в благочестие и научен на божествените догмати, с които с любов се изпълвало сърцето му. Той странял от детските игри и забави, и бил усърден най-вече към четенето на свещените книги и се грижел за душевната и телесната чистота.

[11] Можайск, днес град в Московска област, бил тогава новосъздаден, беден и слабо населен град, с неголям окръг и околни села. Но според житиеписеца свети Теодор приел града безропотно, като ревнувал най-вече за придобиването на онова съкровище, което не може да се открадне и е вечно и нетленно. За кратко време умният и добър княз съумял да направи своята област многолюдна и заможна и така заслужил благоговейната любов на народа.

[12] Ярославъл е един от най-древните руски градове. Отначало бил подчинен на град Ростов, но по-късно се управлявал от отделни князе. Около 1267 г. свети Теодор встъпил в брак с Ростовската княгиня Мария Василиевна и получил управлението на Ярославълското княжество.

[13] Това станало през 1279 г. Впрочем самият княз Теодор не живял в Смоленск и само се титулувал княз Смоленски, макар че известно време изпращал там грамоти, участвал в съдебните дела и се грижел за благото на жителите като техен княз. Скоро той отстъпил Смоленск на племенника си Александър Глебович.

[14] Пътешествието на свети княз Теодор в Ордата било предприето отчасти и поради други обстоятелства: ханът на Златната Орда Менгу-Темира призовал заедно с другите руски князе и свети Теодор за усмиряване на ясите и камските българи, които не искали да плащат данък на татарите. В Ордата князът прекарал около три години.

[15] Ханът сам поел ходатайството за този брак и за целта заминали пратеници при Константинополския патриарх начело със Сарайския епископ Теогност. Патриархът дал разрешението си при условие, че дъщерята на хана ще приеме християнската вяра.

[16] При сключването на този брак ханът дал на зет си управлението на няколко града: Чернигов, Болгари, Кумани, Корсун, Арск, Казан и други - общо 36 града. Княз Теодор поискал от хана позволение да построи в Ордата няколко църкви, като с всички сили разпространявал християнството и покровителствал духовенството.

[17] Свети Теодор управлявал княжеството кротко, мъдро, безпристрастно, като се застъпвал за обидените, вдовиците и сираците и бил милосърден към нищите и недъгавите. Летописците подчертават особено неговото искрено и смирено благочестие, усърдните пости и молитви, суровите му подвизи, грижата за построяването на храмове и за църковното благолепие, а също почитта му към епископския и свещеническия сан, в което му подражавали неговите благочестиви синове Давид и Константин. По-късно малкият му син починал безбрачен, а големият 23 години мирно управлявал Ярославълското княжество.

[18] Предсмъртното завещание на светия благоверен княз Теодор е много трогателно и назидателно То е поместено изцяло на древната икона в Спаския манастир - любимата обител на княза и неговото семейство, построена от благочестивата му съпруга Анна. На иконата князът е изобразен в цял ръст в монашески одежди сред синовете си, със свитък в лявата ръка.

[19] На 19 септември 1299 г. Синът и наследникът на свети Теодор княз Давид починал през 1321 г., а годината на кончината на княз Константин не се споменава в летописите. Съобразно с желанието им, изразено приживе, техните тела не били погребани, а били положени край тялото на баща им в гробница в крипта на храма. Намирането на нетленните мощи на светите благоверни Ярославълски князе Теодор, Давид и Константин, предизвикано и съпроводено с много дивни изцеления, станало след почти 200 години, през 1467 г. През 1658 г. мощите били пренесени, което дало повод на 13 юни да бъде установен местен празник. През 1704 г. свети Димитрий, митрополит Ростовски, устроил за светите мощи на Ярославълските чудотворци кипарисов ковчег и ги поставил в него на 22 юни, като установил завинаги да се празнува този ден. Впоследствие кипарисовият ковчег бил положен в нов сребърен ковчег, който бил пренесен в новопостроената църква на името на светите Ярославълски чудотворци князете Теодор, Давид и Константин.