17 МАЙ

17 МАЙ

В памет на свети апостол
Андроник
и неговата помощница
Юния

Свети апостол Андроник принадлежи към лика на седемдесетте апостоли. Той повярвал в Христа по-рано от свети апостол Павел, на когото се падал роднина, както свидетелства апостол Павел в Посланието до Римляни: “Поздравете Андроника и Юния, мои сродници и съзатворници, които са чутовни между апостолите и които още преди мене повярваха в Христа” [1]. Свети Андроник бил епископ в Панония[2]; Панония била една от големите южнодунавски области на Римската империя. Границите ѝ били разположени: на запад - до Алпите, на юг - по река Сава, на изток и на север - по река Дунав. В историята на християнската Църква Панония е известна като място на проповедническата дейност на Славянските първоучители - светите равноапостоли Кирил и Методий[3], но той не бил проповедник и учител само в един град или само в една страна, а благовествал по целия свят. Пътешествал по различни страни, като навсякъде проповядвал Христовото учение и изкоренявал бесовските заблуди. Помощница в проповедническата дейност му била преславната Юния.

Андроник, заедно с Юния, умрял за света заради Христа, за да доведе мнозина до познаване на истинния Бог. И наистина, той разрушил чрез проповедта си много идолски храмове и издигнал на местата им християнски църкви, изгонвал нечистите духове от хората и лекувал недъзите на немощните и болните. Когато дошло време да преминат във вечността, Андроник и Юния били удостоени от Господ с венеца на апостолството и на мъченическия подвиг, тъй като пострадали много от езичниците. Честните им мощи били намерени заедно с мощите на много други свети мъченици в Евгения [4]. На християните е било известено за тези мощи чрез особено Божие откровение, както това е описано подробно при датата 22 февруари.

Кондак:

Да възхвалим пресветлата звезда, осветила народите със светлината на богоразумието, апостола Христов Андроник и с него потрудилата се в благовестието премъдра Юния, зовейки: молете непрестанно Христа Бога за всички нас.


В памет на свети мъченик
Солохон

Свети Солохон, живял по времето на император Максимиан[5], бил египтянин по народност, а по звание - християнин. Той служел като войник при военачалника Кампан, който командвал три хиляди войници. Когато, по заповед на императора, Кампан пристигнал с полка си от Египет в Халкидон[6], било заповядано на всички пълководци, заедно с войниците си да принесат жертви на идолите. В изпълнение на императорската заповед, Кампан започнал жертвоприношението.

Когато войниците от полка на Кампан принасяли жертви на идолите, Солохон заедно с други двама войници - Памфамир и Памфалон, изповядал, че е християнин и заявил на всеослушание, че в никакъв случай няма да се отрече от Христос, дори и ако го предадат на най-жестоки мъчения, като обещал да остане верен на Христос до края на живота си. След това светиите били предадени на различни зверски мъчения и били бити жестоко. Памфамир и Памфалон предали душите си в Божиите ръце, а Солохон продължавал мъжествено и на всеослушание да изповядва Христовото име. Кампан, като узнал за това, се разгневил много и заповядал на слугите си да разтворят с меч устата на мъченика и да излеят в гърлото му идоложертвена кръв. Но мъченикът със силата на зъбите си счупил желязото, след това скъсал вървите, с които бил завързан, и застанал свободен пред мъчителя си, като величаел Христовото име и укорявал нечестието на Кампан. В това време се чул глас от небето, който подкрепял светеца в страданията и го призовал към мъжество. След това той бил предаден на много други мъчения: мъчителите го били жестоко, влачили го за краката по керемиди и остри камъни; след това го окачили на едно дърво, като завързали дясната му ръка за дървото, а към левия крак привързали огромен камък. Светецът висял в това положение от шестия до деветия час. При това мъчителите по всякакъв начин убеждавали Солохон да се отрече от Христос, но той не изпълнил нечестивото им желание. Привечер, когато светецът бил свален от дървото за всеобщо учудване, той можел да стои като здрав. Накрая, късно вечерта, Кампан, излязъл вън от себе си от ярост, взел тръстиковата пръчка, с която пишели, и с гняв я забил в ухото на светеца, така че тя преминала през цялата му глава. Когато войниците си тръгнали от мястото на мъчението, там дошли християни, които взели честното тяло на светия мъченик, твърде обезсилен от мъченията. Те го сложили на носилка и го пренесли в къщата на една вдовица християнка. Тук светецът хапнал малко хляб и пийнал вода. Като се посъвзел, той започнал да разговаря със стоящите около постелята му християни, като ги убеждавал да бъдат непоколебими и мъжествени в изповядването на Христовата вяра. След това, като повдигнал очите си към небето и се помолил достатъчно време, светецът предал духа си на Христа [7], нашия Бог, на Когото подобава слава во веки. Амин.


В памет на светия наш отец
Стефан,
архиепископ Цариградски[8]

Преподобни Стефан бил син на прочутия гръцки император Василий Македонец. Когато бил още млад, той според избора на църковния събор и на цялото духовенство, а най-вече - според Божията воля, бил поставен за патриарх на Цариград. Като приел върху себе си грижата за Божиите църкви, свети Стефан бдително ги пазел и като истински пастир, а не - като наемник, не само духовно хранел своето стадо, но и избавял от властта на силни хора тези бедни, сираци и вдовици, които били притеснявани от тях. Със своето въздържание той довел тялото си до изтощение. Като прекарал живота си в такива богоугодни подвизи и като наставил в благочестивия живот Христовите овци, той, като благоуханен цвят, се преселил при Господа.

По молитвите на светите наши отци,
Господи Иисусе Христе, Боже наш,
помилуй нас.
Амин.



[1] Рим. 16:7.

[2] Той бил епископ на Сирмия Панонска.

[3] Виж житието им на 11 май.

[4] Светите Андроник и Юния умрели през втората половина на I век. - Евгения била местност в Константинопол, известна с това, че там, при управлението на императорите Аркадий (от 395 г. до 408 г.) и Хонорий (от 395 г. до 423 г.), били открити много свети мощи. Сред тези мощи били и мощите на светите Андроник и Юния. На същото място през ХII век император Андроник I (управлявал от 1183 г. до 1185 г.) построил храм в чест на апостол Андроник. - Паметта на свети Андроник се чествува и на 30 юли, заедно с паметта на светите апостоли от седемдесетте: Сила, Силуан, Крискент и Епенет.

[5] Максимиан, римски император, управлявал от 284 г. до 305 г.

[6] Халкидон бил град на брега на Мраморно море. При християнските императори Халкидон бил столица на малоазиатската област Витиния. В историята на християнската църква градът е известен като място на IV Вселенски събор, свикан от император Маркиан (450-457) през 451 година за осъждане на монофизитската ерес (монофизитската ерес била основана от константинополския архимандрит Евтихий, който учел, че в Иисуса Христа човешкото естество било съвършено погълнато от божественото естество и затова в Него трябва да се признава само една природа - божествената).

[7] Светите мъченици Солохон, Памфамир и Памфалон приели мъченическа смърт в края на III в. или началото на IV в.

[8] Празнува се в 17-ия ден на този месец.