29 ФЕВРУАРИ

29 ФЕВРУАРИ

В памет на преподобния наш отец
Касиан Римлянин

Преподобният Касиан произхождал от Рим и бил син на знатни и славни родители. От ранна младост проявявал любов към науките и книгите на Свещеното Писание. Отличавайки се с прилежност и с яснота на ума, отначало изучил философията и астрономията; а после преминал към благоговейно изучаване на Свещеното Писание и го изучил така добре, че по познанията си бил един от бележитите хора на времето си. Освен това той съблюдавал девство, отличавал се с душевна чистота, благонравие и други добродетели. Като напуснал отечеството си, той отишъл в Цариград при свети Иоан Златоуст. Като придобил от него нови знания и като се научил на добродетелен живот, той се оттеглил в скит. В един от тамошните манастири свети Касиан приел монашество, като всецяло се предал на послушание и на всички манастирски трудове, приучавайки се към тежкия, изискващ пост и други подвизи монашески живот. Тези подвизи събудили у него желание за нови, по-високи, и той отишъл в едно пустинно място, за да води безмълвен живот. Не малко време се подвизавал така свети Касиан, научавайки се да разбира изкушенията и изнурявайки се с големи трудове. Като желаел да получи от другите свети отци по-голяма полза за себе си, той напуснал мястото си, където съблюдавал пълно безмълвие и посетил всички манастири в Египет, Тивиада, на Нитрийската планина, в Азия, Понт и Кападокия. Като се запознал с житията на мнозина велики отци и като изучил различни видове монашески подвизи, свети Касиан основал два манастира - мъжки и женски. Освен това написал няколко книги с поучителни слова, изпълнени с назидателни поучения, с премъдрост и полза, така че всеки, който ги чете с внимание и старание, може да почерпи не малка полза за душата си и да узнае какво е било житието и начина на мислене на светия съставител на тези душеполезни книги[1]. Преподобни Касиан писал още против Несторий за въплъщението на Божието Слово от Пречистата Дева Богородица[2] и като прославил православно Божията Майка, светецът угодил на Родилия се от нея Бог. Като поживял много години сред такива трудове и подвизи и като принесъл голяма полза на монасите с писанията си, свети Касиан отишъл във вечните обители[3].


В памет на преподобния
Иоан, наречен Варсанофий

Преподобни Иоан бил родом от Палестина; като станал на осемнадесет години, той се кръстил, приел върху себе си монашески образ и започнал да се подвизава особено в пост. За добродетелния си живот бил поставен за архиепископ на Дамаск. Но като постоял не много време на архиепископската катедра, забелязал, че задълженията на високото му положение са трудно съвместими с монашеските подвизи; затова Иоан оставил епископията и тайно напуснал Дамаск. Като дошъл в Александрия, той се преименувал на Варсанофий, за да не би да го познае някой и да открие истинското му положение. От Александрия той се отправил като беден странник в Нитрийската планина[4]; като се поклонил на игумена на тамошния манастир, свети Иоан го помолил да го приеме, за да служи на братята. Игуменът го приел и му дал монашески одежди. Светецът започнал ревностно да служи на монасите, денем бил зает с това дело, а нощем без сън пребивавал в молитва. Рано сутрин събирал кратуните и съдовете от всички килии и отивал на реката; като ги напълвал с вода, той ги донасял и оставял съдовете с вода пред всяка килия.

Един от монасите, човек с малък разум, силно притеснявал светеца: ту му давал обидни прякори, ту го обливал с помия. Подучен от дявола, недостойният монах пробил стената на килията, където живеел преподобният Иоан, и през отвърстието “пускал водата си” върху постелята на светеца, тъй че тя почнала да издава зловоние.

Като узнал за това, игуменът повикал при себе си брата, за да го накаже. Но Варсанофий паднал в нозете на игумена и с плач казал, че самият той е виновен за това.

- Самият аз - казал светецът - дразня брата си и възбуждам гнева му; прости му, заради Господа.

Така той избавил брата от наказание. Но след известно време Иоан бил познат от преподобни Теодор Нитрийски, напуснал планината и избягал в Египет. Тук той проявявал дар на такава прозорливост, че дори узнавал хорските помисли. Освободил Църквата от еретици, написал много душеполезни книги и с мир отишъл в Христа Иисуса[5]. Нему, с Отца и Светия Дух, чест и слава во веки. Амин.

В същия ден е паметта на с вети мъченик Теоктирист, игумен Пеликитски. В VIII век, при Константин Копроним[6], пострадал за иконопочинанието: изгорили му носа и ръцете с катран. Свети Теоктирист бил участник в страданията на свети Стефан Нови [7].

Край и Богу слава!



[1] Преподобни Касиан е наставник в подвижническия живот. В първата от 12-те книги “за уставите на киновиите” той говори за външния вид на монаха; във втората - за реда на нощните псалми и молитви; в третата - за реда на дневните молитви и псалми; в четвъртата - за чина на отричането от света. В 24 събеседвания с отците се съдържат беседи на пустинните отци за различни духовни предмети. В 13 събеседвания разсъждава за благодатта.

[2] Ересиархът Несторий е роден в сирийския град Кесария Германикийска на Ефрат. Не са известни нито произходът му, нито годината на раждане. Според свидетелството на главния му противник, свети Кирил Александрийски, “той излязъл от калта и произходът му бил срамен”. След като станал Константинополски патриарх, отначало се обявил за ревностен гонител на ересите, но после сам неочаквано се оказал еретик. Започнал да заявява в църква, че Пресвета Дева Мария не следва да се нарича Богородица, тъй като е родила не Бог, а само човека Иисус, Който бил само обиталище на Божеството и оръдие на нашето спасение; този човек чрез слизане на Светия Дух върху него станал Христос, тоест помазаник, и нравствено съединен с него. На Третия Вселенски събор (431 г.) ереста на Несторий била осъдена, а самият той бил заточен отначало в манастира Евирения (близо до Антиохия), а след това - в отдалечения египетски оазис Ибис, където след няколко години умрял.

[3] Свети Касиан починал на 23 юли 435 г. Денят на паметта му - 29 февруари, е само във високосни години. А когато месец февруари има 28 дни, тогава службата на свети Касиан се пее на повечерието.

[4] Нитрийската планина се намира на един ден път (27-32 км) от Нитрийската пустиня, разположена в северозападната част на Египет. Тази безводна, камениста пустиня била любимо място на египетските пустинници, прославили се с аскетически подвизи. Монасите се поселвали тук за най-строго уединение и ненарушимо безмълвие - заради пребиваването в Единия Бог.

[5] Преподобни Иоан починал във втората половина на V век.

[6] Царуването на Константин Копроним (741-775) било времето на най-силното развитие на иконоборческата ерес в гръцката църква. В тези години най-мъжествени защитници на иконопочитанието били монасите, за което императорът ги подложил на жестоки наказания. По думите на историка Никифор, разбивали главите на монасите върху иконите, в чиято защита излизали. И изобщо гонението срещу православните при Копроним напомняло времената на жестокия мъчител на християните Диоклетиан.

[7] Паметта на свети Стефан Нови е на 28 ноември.