Светител Теофан Затворник

ТАЙНАТА НА НАРОДНОТО ЩАСТИЕ И БЛАГОДЕНСТВИЕ

(Слово на възкачването на престола на Негово Величество Император Александър Николаевич)

Нашето благоденствие зависи и от нас, но се определя от истиността и непоколебимостта на началата, към които се придържаме. Това е понятието за Бога, за всичко тварно, за човека, за света с неговото начало, продължение и край.

Днес не е нужно да търсим далече уроци за назидание и теми за събеседване. В деня на възкачването си на престола нашият благочестив Император ни го даде в първото си слово към всички свои верни поданици. Спомнете си го. Там, като начертава пълната програма за постигане на благоденствието, което той желае за народа си, нашият Император особено искаше в ума на всички да се напечата мисълта за основите му, най-здравите, като ги посочи в живата, просветена и деятелна вяра.

Ето този урок от само себе си привлича вниманието всеки път, когато се отбелязва възкачването на престола на нашия Император. На него ще спрем за кратко нашето внимание.

Макар да съм уверен, че вие не мислите другояче, но ще ви предложа две-три мисли и от своя страна, с цел да оживя тази истина в деня, от който започнаха да се въвеждат у нас нови благотворни порядки.

Първата мисъл. – Благоденствието зависи от добрия плод и успеха на нашите действия. Успехът и плодът на действията ни зависят от правилността и твърдостта на нашите крачки или решение. Правилността и твърдостта на решенията и крачките ни се определят от истиността и непоколебимостта на началата, към които се придържаме. Човек двоедушен, казва апостол Яков, във всичките си пътища е неуреден. Който се съмнява прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра (Иак. 1:8, 6). Който с ума си се увлича насам и натам, какво неизменно твърдо добро да се очаква от такъв? – И така, изходното начало за всичко добро или принасящото добри плодове устройване на пътищеата ни е привеждането в ред на нашия ум или утвърждаването му в истинските и здрави начала. Под това разбирай истинните понятия за Върховно Същество и за Неговото отношение към нас и към цялата твар, за нас самите и за всичко, което ни заобикаля, за света с неговото начало, продължение и край, за нашето настояще и очакващото ни бъдеще. Съвкупността от здрави понятия за всичко това като светлина ще осветява всичките ни пътища – и който ходи в тях, няма да се препъне.

Пита се сега откъде да се вземат такива понятия? – Не ги чакайте от ума. И собственият опит на всеки от нас, и опитът на заобикалящите ни, а повече от всичко историята на ума не ни позволяват да му се доверяваме. Ако можем да имаме верни понятия за всичко, то това е възможно само тогава, когато бъдем научени от Бога. Бог е изворът на битието; в него е и изворът на всяко познание. И Той не е скрил от нас съкровената Си премъдрост. Божият Дух е въвел умовете на апостолите и пророците в съкровищницата на Божията премъдрост; те са почерпили от там и са ни я възвестили, възвестили са ни премъдростта, която никой от князете на този свят, даже гениите, не е знаел и не е могъл да знае.

Какво ни остава сега? – Остава ни да вземем всички възвестени ни от Божието лице истини и да ги запечатаме в ума си. Има у нас естествени начала на познанието, които съставляват природата на ума. Още щом умът започне да действа, той непременно действа според тези начала. Сега трябва да приемем и Богооткровените истини така дълбоко, че те да се съразтварят с него и заедно с естествените му начала да започнат да съставляват неговата природа, така че в който и случай да започне да действа ума ни, да действа не само според естествените, но и според Богооткровените начала.

Богооткровените истини в съкратен вид ето какво възвестяват! – Бог, на когото се покланяме в Светата Троица, Който всичко е сътворил и за всичко промисля, спасява нас, падналите и погиващите, в Господа Иисуса Христа, чрез благодатта на Светия Дух в Светата Църква, като ни очиства тук, за да ни упокои заради този малък труд тук с вечен покой след смъртта ни.

Това е кратко начертание на образа на Божията премъдрост, или образа на думите на здравия разум, както казва светият Апостол. Вземи това и го запечатай в ума си, и после, за каквото и да започнеш да съдиш и каквото и да започнеш да познаваш, за всичко съди и познавай така, както изискват посочените основни понятия като изходни начала. Света ли искаш да познаеш, или човека, или историята, или нещо друго – навсякъде въвеждай Богооткровените истини и чрез тях проверявай всичко – което е в съгласие с тях приемай, което не е в съгласие с тях отхвърляй. Като следствие на това ще се получи така, че цялата област на нашето знание ще бъде проникната от Божията истина, която ще му придаде единство, стройно съгласие във всичките му части и оттук – непоколебима твърдост. Тогава умът ни вече няма да бъде увличан от вятъра на всяко учение.

Приложете сега този извод към живота. – Кой внедрява и пази основните изложения на държавния живот, настройва семейните и обществени порядки, устройва и ръководи начинанията от всякакъв род – и малките, и големите? – Умът, според тези начала, които са се образували в него. Щом като умът сега е твърдо и здраво основан с началата си на непоколебимите Богооткровени истини, то и всичко, произтичащо от него ще бъде истинно, здраво, непоклатимо и, следователно, благотворно и спасително. – Искаш ли сега народът сигурно да върви по правилния път на своето щастие – утвърди го в светата православна вяра и я пази в него. – Защо се вълнуват народите? – пита пророк Давид. – И отговаря: те въстанаха против Господа и против Неговия Христа – и изпаднаха в смутове.

Мисля, че с това достатъчно се обяснява едната страна на тази истина, че основата на благоденствието е във вярата.

Ще ви предложа и друга мисъл. Всеки от нас има задача, която трябва да изпълни през живота си; семействата и родовете имат свои задачи; общствата и държавите – свои. И никой няма да започне да оспорва, че щастието и благоденствието на народа, както и на семейството и на отделния човек, зависят от изпълнението на своята задача. След всичко това, благоденствието се устройва много просто: узнай задачата си и я изпълни. А как да успеем в това?

Не ние самите си задаваме задачите и не някакъв случай ни ги налага. Задава ни ги и ни ги налага всеуправляващата Божия десница. Тя определя всяка отделна задача и съчетава всички тях в едно общо цяло, съставляващо запечатаната книга на Божия промисъл, по която се направлява всичко, което съществува и се случва...

Какво е това? – ще каже някой. Нима всичко е механизъм? Защото кой може да се противи на Божията воля? – Не се смущавайте! Всеуправляващата Божия десница има два закона за действията си: по един начин тя действа на веществения свят и по друг – на разумните твари. Вещественият свят се движи неотклонно по заложените в него сили и закони към определената му черта. Тук няма място за произвол! Единствено заради висши нравствени цели Божествената сила спира, ускорява или променя понякога това движение временно, на известно място и случай, като го оставя неизменно някъде другаде, освен там. Не е така по отношение на разумните твари, за които веществения свят е само място за развитие, поприще и сцена на действие. Тук Господ определя и частни, и общи цели; но никого не задължава да ги постигне, а очаква разумно-свободните твари сами да осъзнаят тези цели и сами да пожелаят свободно да ги постигнат. Онези, които се прилепят към Божиите намерения, са блажени и блаженстват. Онези, които не искат да се прилепят към тези намерения и се отклоняват от тях, са отхвърлени и страдат. Но това отклоняване на някои не е причина Божието намерение да остане неизпълнено. Едни не са го изпълнили, други ще застанат на тяхното място, за да го изпълнят. Ако и тези не го изпълнят, ще бъдат призовани трети и четвърти, докато накрая се явят такива, ще го изпълнят точно. Неизменността на законите на Божия промисъл относно разумните твари се състои в неизменността на целите, а на изпълнителите е оставен пълен произвол, пълна свобода и, следователно, изменчивост. Така че цялата задача и на частните лица, и на целите общества, и на държавите е в това, да се прилепят към Божиите намерения и да ги изпълняват, да попаднат на пътя на Божия промисъл и да вървят по него. Народът, който е верен на Божиите указания, се благославя и благоденства, стои здраво и крепне; народът, който е престанал да Му бъде верен, отслабва според мярата на неверността си, както и според мярата на верността си стои здраво и продължава да живее.

Как да се попадне на пътя на Божия промисъл? – Чрез точното изпълнение на Божията воля и чрез предаване на себе си на Неговото водителство. Божията воля е изложена в святата Христова вяра: живей по указанието и изискванията на тази вяра – и ще живееш по Божията воля. Навикът за такъв живот ще породи у нас разположение, съответстващо на Божията воля, а от това разположение ще се образува способността да различаваме Божиите знаци, а който е верен на тях достига накрая онова блажено състояние, при което Бог е, Който ви прави и да искате, и да действате според благата Му воля (Филип. 2:13). Така става във всеки човек, така е и във целия народ, когато той ревнува да бъде нетоклонно верен на святата Божия воля в Христа Иисуса. Ще се поселя в тях и ще ходя помежду тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ (2 Кор. 6:16), казва Господ. На предания на Бога и верен на Бога народ винаги се дава облачен стълб[1], който вярно показва движението и състоянието, и посоката на пътя.

Мисля, че с това намери обяснение и още една страна на тази истина – че основаната на благоденствието е живата и деятелна вяра.

В заключение ще се постарая да отстраня една неправота, която разваля и прави безплодна и самата неуморна грижа за благоденствието. Има хора, които ограничават щастието само с външното благосъстояние и го търсят само в пълнотата и съвършенството на материалния бит. Това са онези, които не вярват в първосъздадения рай и не очакват бъдещия, но искат да го устроят тук – през времето на своето пребиваване на нея. Вижте колко нетрайна е тази основа! Всичко веществено е преходно. Да пожелаем да го спрем е все едно да искаме да втвърдим въздуха. Къщата е пълна с всякакво богатство, но пада мълния от небето или по невнимание пада искра, и след час-два нищо не остава. Или там кораб в морето, и на него е цялото имущество на собственика му. Но се надига буря – корабът е разбит и собственикът на дъска е изхвърлен на брега без нищо. Тук – богата нива, обещаваща (богата) реколта; но връхлита градоносен облак – и за един час всичко е съсипано. Някъде карат стотци и хиляди глави добитък, в които е цялото състояние на стопанина им; застига ги лош вятър – и добитъкът пада за кратко време. Така е и във всичко: в здравето, в семейната обстановка, във взаимоотношенията, на служебното място и по отношение на чиновете, – всичко се променя; и да се опираме изцяло на нещо от това, означава да се опираме на нищото. Ако няма други основи, всеки, който се опира на вещественото, при загубата му окончателно ще се разстройва и ще пада. Иов – какво само не е имал? – Но не на материалното е почивало неговото спокойствие и щастие. Защо когато нищо не му останало, той стоял, макар немощта на естеството, в образа на жена му, силно да се опитвало да го разколебае. Той имал в себе си друга основа, благонадеждна – и останал непоклатим. Които нямат такава основа или губят ума си, или посягат на живота си.

Един ревнител за народното благоденствие ето какво казва за себе си: беше ми жал за народа около мен и исках да го направя щастлив. Мислех си: ще намеря начин да му осигуря известно благосъстояние. Като има достатъчно, той ще бъде мирен, спокоен и весел. И наистина, направих така, че благосъстоянието в моята околност се повиши. Но това не донесе щастие, мир и покой на хората ни. И ропотът, и завистта, и караниците, и убийствата, смущенията, враждуването нарастнаха заедно с благосъстоянието. Беше ни тъжно да гледаме това! Но ето че веднъж срещнах един инвалид. Той се придвижваше от църквата към старопиталището. Дълбоко спокойствие и радост светеха на лицето му, и на мен ми се прииска да узная тайната на живота му. От беседата с него се уверих, че той е наистина щастлив, но не с тукашно щастие, а с онова, което с вяра очакваше в другия живот. Според силите си, казваше той, избягвам греха и правя добро; кая се пред Господа за греховете си и се старая да ги загладя с посилен труд, и особено с търпеливо понасяне на всичко, случващо се с мен, и вярвам, че Господ няма да ме лиши от милостта Си. След този разговор аз промених напълно мнението си за ощастливяването на народа. Няма щастие на земята. Запали в човека вярата в бъдещия живот, посочи истинските условия за получаване на блаженството в нея и го увери, че в каквото и нищожно състояние да се намира той, това никак не го лишава от възможността да изпълни тези условия и да се сподоби с блажена вечност. Настрой така човека – той ще бъде щастлив, колкото и лошо да вървят неговите външни дела. Настрой така целия народ – целия народ ще бъде щастлив, колкото и оскъдно да е външното му благосъстояние.

Ето към какво заключение привел разумния човек опитът! Не е нужно да обяснявам, че такова разположение може да се очаква само от силата на живата и деятелна вяра. Вярващият в Господа несъмнено се надява дабъде там, където е и Господ, Който е казал: дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител (Иоан. 12:26). Условията за това са – опазването на светата вяра, очистване на сърцето от страстите, начини и сила, за което дава същата тази вяра. Тези условия се изпълняват в душата, която е винаги във властта на човека. А що се отнася до делата, то те се ограничават от възможността. Чашата вода, лептата, думата при вътрешно богоугодно разположение получават вечно ценно достойнство. Има ли някой, който няма възможност да изпълни това или нещо подобно на него? Има ли тогава някой, който да не може да постави себе си в състоянието на щастлив човек, като следва указанията на светата вяра? Затова разпространяването и утвърждаването на живата вяра в народа е утвърждаването на неговото щастие и благоденствие. Отслабването на вярата е намаляване на това щастие. От него следват тъга и безнадежност, водещи към смущения, безпорядък и търсене на щастието в преврати, често без определена цел – плод само на дълбокото недоволство от себе си и от своето състояние. Сами виждате какво правят онези, които пряко или косвено отслабват основите на вярата и на живота в себе си или в другите: погубват себе си и подготвят гибелта на другите, а понякога и на целия народ.

Ето у цялата тайна на народното щастие и благоденствие! Да молим Господа да запази завинаги запечатани в сърцето ни тези истини и да ни даде възможност да отвърнем с дело на грижите на нашия благочестив Император за устройване на благоденствието ни и здравата непоклатима основа на светата ни вяра. Амин.

19 февруари 1861 г.

[1] Изх. 14:19-20 - бел. прев.