Съкровеният старец

 

Един руски пустинник, схимонах Макарий, който живеел в пещера при Керася разказвал следното:

“Лесничеят на Лаврата, схимонах Арсений, преди встъпването си в монашество е бил 18 години в охраната на Света Гора и опознал всички Антонски пътеки.

Изпълнявайки някакво послушание, той случайно узнал за един отшелник живеещ в горите на Лаврата, и разказал за него на отец Макарий. Ето как станало това.

Преди Пасха на 1861 г. отец Арсений и отец Макарий се уговорили да отидат до пристанището, за да си доставят някои храни. Като вървели по пътя, отец Макарий запитал:

- След като си горски от толкова години, а преди това си бил пазач, сигурно знаеш за някой от отшелниците, които живеят скрито.

Отец Арсений занемял от въпроса, не желаел да разкрие тайната, но и не желаел да огорчи стареца - приятел. Тогава той казал:

- Ако вземеш греха от клетвата върху себе си, ще ти кажа.

Отец Макарий му обещал, че поема вината.

На половината път от Молдовския скит до Лаврата отец Арсений се отбил от пътеката и го повел към непреходими места, като му обяснявал къде живее старецът и как да го намери. Но се съмнявал, че ще може да се спусне в оная пропаст, където живее отшелникът. Докато разговаряли, стигнали до самата пропаст. Място за слизане отникъде не се виждало, от трите страни отвесно надолу се спускали стръмни скали. Отец Арсений казал:

- Ето, ако можеш, спускай се, когато стигнеш до площадката, погледни надясно и там, под скалата, ще съзреш жилището му.

Отец Макарий започнал да се спуска. След време осъзнал, че е по-лесно да лазиш по върховете на Атон, за да събираш неувяхващи цветя, отколкото да се спускаш по тези отвесни скали!

Отначало му пречели ботушите и той ги хвърлил надолу. След тях и подрасника, в който не можел да се придвижва. Накрая се приближил до дъното и там намерил вещите си. Застанал на равното и оглеждайки се, забелязал колибата и стареца, който седял пред нея. Когато старецът го видял се прекръстил, плюл и влязъл в убежището си, като подпрял отвътре вратата.

Предупреден от отец Арсений, че отшелникът, освен български, гръцки  и руски, знае още турски и френски, отец Макарий се приближил до килията и започнал да казва молитва. Дълго време отшелникът не отговарял. Отец Макарий, разбирайки, че той го мисли за привидение, започнал да го убеждава, че е християнин и монах.

- Какво желаеш? - попитал накрая отшелникът на чист руски език.

- Дойдох да те видя.

- Кой те доведе тук, - Господ или демонът?

- Бог - отвърнал отец Макарий.

Отшелникът не приемал неканения гост и го умолявал да си замине. Отец Макарий отвръщал, че по-скоро би умрял тук, но няма да се върне. Той нямал при себе си нито дрехи, нито храна.

- Що за човек си ти, аз такива не съм виждал - продължил отшелникът.

Отец Макарий отново го помолил да му отвори вратата.

- О, зная кой ти е казал - заговорил старецът. - какъв човек!

- Не го вини, старче, аз съм виновен.

- Върви си, моля те, върви си.

- Няма да си тръгна, ще остана пред вратата ти до Пасха и тук ще умра, няма да си тръгна, докато не те видя.

- Кажи “Богородице Дево” - съгласил се накрая старецът и когато отец Макарий казал молитвата, отворил вратата. - Какво искаш от мен?

- Благослови, отче - казал отец Макарий и паднал в нозете му.

- Бог да те благослови - отвърнал той и като седнал на прага, поканил и отец Макарий да седне. Изминал час в мълчание и молитва и ставайки, старецът казал:

- Сега върви, откъдето идваш.

- Желая, отче, да чуя от тебе слово за душевна полза - умолявал отец Макарий.

- Какво да ти кажа. Аз съм грешен човек и нищо повече не зная. Виждаш, че живея като змия, която се крие от хората в дупката си. Така и аз се крия в тази дупка.

- Е, сигурно все нещо знаеш и ако поискаш да ми го кажеш, може би ще ми е от полза.

Старецът, като видял простотата и неотстъпчивостта на отец Макарий, го запитал:

- Къде живееш? Кой ти е духовник.

- Живея в пещерата при Керася, духовник ми е отец Нифонт от Кавсокаливия.

- Какво е ръкоделието ти?

- Правя лъжици от дърво?

- Какви?

- Прости и с “благословение”.

- Ето на, ако желаеш да ме послушаш не прави лъжици с “благословение”.

- Защо? Такива търсят много в Руския манастир и в Сарай.

- Може и да е така, но ти не го прави.

- Не знам - отвърнал замислено отец Макарий, - ето в Русик има опитен духовник отец Иероним, а той нищо не казва, и взема и с “благословение”.

- Отец Иероним - забелязал старецът - наистина е опитен духовник в управлението на своите братя, но той не се намесва в разпознаване на тънките неща, поради което и не вижда, че не е необходимо да се правят такива лъжици, тъй като те могат да попаднат в ръцете на друговерци или невярващи, които биха се поругали над изобразеното благословение. Дори и в едно православно семейство лъжицата не е икона и не е кръст. Може бащата да я даде на детето да си поиграе, както това прави с други вещи, а на тази лъжица има два кръста - единият на дръжката, а другият изобразен при благословението. Следователно два кръста ще бъдат потъпкани, а това е грях.

Отец Макарий обещал отсега нататък да не изработва такива лъжици, но му се искало още да поговори със стареца, а не знаел какво да го запита. Накрая попитал:

- Отче, ти от каква народност си?

- Аз съм от всички родове.

- Може би си руснак?

- Не, българин съм.

- Как си успял да научиш така добре руски език?

- Живях на Морфану при един руски старец - йеромонах. После в скита Света Анна, в Кавсокаливия, и на Провата. Обходил съм различни места и накрая Бог ми откри това свято място, и аз живея тук вече 16 години.

- А общо колко години си живял по тия места?

- Повече от 80 години и откакто съм дошъл на Атон, никога не съм напускал.

- А на колко години си?

- Сто и осемнадесет.

- С какво се храниш, откъде взимаш дрехи и друго необходимо.

- Имам жив побратим (духовен брат, с един старец), който е игумен на един манастир, той ми доставя всичко необходимо, идва тук с лодка през три месеца.

Накрая отец Макарий го запитал дали ще му разреши някога да го посети още веднъж. Старецът отвърнал, че дори и да се реши да дойде, няма да може да попадне отново при него. С това те се разделили.

Случило се точно така. След време, желаейки да дойде отново, отец Макарий изподрал дрехите си и разкъсал обувките си из непроходимите храсти, но не могъл да открие мястото. След година помолил отец Арсений да го заведе отново. Той изпълнил желанието му, и отец Макарий със същите трудности се спуснал до колибата на стареца, но той не бил вече между живите. Пресен гроб с кръст свидетелствал за неговия край, а го погребал вероятно неговият побратим игумен. Като поскърбил за това, че не заварил жив стареца, тръгнал към морето, към което го насочил бърз ручей, водещ началото си около колибката на стареца. Пътят от колибката до морето не бил труден. Там, при устието на потока, имало бял кръст, който сигурно служел за ориентир на идващия от острова игумен.

Освен този старец отец Арсений знаел за други трима съкровени старци, но на никого не разказал за тяхното убежище, колкото и да го убеждавали. Следователно имало и има такива старци, за които никой не знае, освен най-близкият им ученик. Ето пример:

Пет години след като турците напуснали Света Гора (около 1835 г.), група пазачи отишли на лов за диви кози под самия връх Атон. На разсъмване, движейки се по стръмнината, те се натъкнали назабелязано на един старец, който бил далеч от пещерата си. Удивени от необичайната среща, те започнали разговор.

- Отче, благослови!

- Бог да благослови!

- Как преживяваш?

- Слава Богу, добре. Как е по Света Гора?

- След заминаването на турците е много добре.

- Какви турци? - попитал старецът.

- Как какви? Тези, които живееха на Атон преди въстанието.

- Какво въстание?

- Нима ти не знаеш, че 10 години проливахме кръвта си, за да премахнем турското иго.

- Не, не зная. Ние тук сме седем души, но никъде не ходим и не знаем за това.

След като поздравили, пазачите продължили пътя си.

В скита Света Анна разказали за видяното. Събрали се много отци и като забравили старост и немощ, тръгнали да търсят стареца. Но не го видели там, където го срещнали пазачите, а също не срещнали и другите шестима, за които разказал съкровеният старец. Разказваха, че това са наистина невидими аскети, чието число е седем, и които е причастявал известния духовник Христофор.