В ЕДНА РИЛСКА НОЩ

Нощта беше безлунна. Пълен мрак покри Рила планина. Свети Иван дълго се моли в своята бедна колиба. След полунощ се облегна леко, за да се отмори, и остана в размисъл. В дълбоката нощна тишина и след молитва мислите му ставаха крилати и стигаха по-бързо до Бога. Той най-добре знаеше колко е хубаво, когато човек размишлява за величието на Твореца, Който е сътворил света и човека.

Съвсем неочаквано дочу едва доловимо тежко пъшкане, което се повтаряше и идваше някъде отдалече. Що ли се е случило в този мрак? Някой страда. Тука човешки крак почти не стъпва. Може би е животно. Трябва да му се помогне, но как? Трудно е да се намери светлина.

Свети Иван стана, потърси прахан и двата кремъка, с които произвеждаше огън, и започна. Искри отскачаха в мрака, проблясваха и угасваха, докато праханта започна да пуши. Запали сухи листи и потърси борина. След малко я понесе като горящ факел. Виждаше се само на две крачки пред него. Тръгна по посока на гласа, който все по-тихо се чуваше, въпреки че го приближаваше. Може би пострадалият умира вече, си помисли отшелникът, и забърза.

Като стигна подножието на висока скала, остана много изненадан. Такава картина не беше виждал, а толкова години живее в този див край. Диво прасе е тичало с все сила и в мрака паднало от скалата. А долу едно малко дърво, счупено от буря, стърчеше с остри трески като ножове. Глиганът е паднал точно върху него и десният му бут се нанизал на тях. При всеки опит да се измъкне, болката ставала по-нетърпима, и той щял да си умре тук в големи мъки. Кръв беше обагрила всичко наоколо.

Свети Иван реши да му помогне, но как? Трябваше глиганът да се повдигне, за да се освободи. Той беше тежък, а светецът слаб и изтощен. Направи големи усилия да го освободи. Животното отдъхна и легна от болки. Раната му не беше смъртоносна. Остави го и се прибра. Отпусна се да си почине и пак потъна в размисъл.

Така се случва и с човека. Когато го обгърне греховен мрак, не вижда къде отива, пада и наранява душата си. Трябва да я лекува. Трудно е без помощник. Христос е Спасителят на човешката душа. И свети Иван отнесе мисълта си в библейския разказ за сътворението на света. Душите на Адам и Ева заболяха от сторения грях. След тях всички хора наследяват повредата на душата. Но Богочовекът Христос слезе на земята в човешки образ и със страданието на кръста изкупи този грях. И всеки, който избягва греха, ще се върне в райското блаженство. Велико е делото Христово! Колко много религиозни песни са съчинени за Спасителя - Христос!

Свети Иван се просълзи. Искаше с цялата си душа да хвали Христос с песни, но в мрака не можеше да чете. И той започна да пее молитви наизуст и чудни хваления, които в момента сам си съчиняваше. Пееше тихо, но много топло и мелодично, защото сърцето му гореше от обич към Спасителя. В тишината песните му се разливаха на тихи вълни и галеха треви и цветя. Те стигаха до Бога.

Започна да се разсъмва. Той пееше унесен и не виждаше нищо около себе си. Когато поспря малко, дочу шум от нещо, което се тътреше по тревата. Болният глиган влачеше наранения си крак. Той дойде, а пред колибата се бяха събрали зайчета, птички и други горски животни и слушаха нечуваните хваления. Светецът го погледна съчувствено и забеляза как глиганът заобикаля едно таралежче. Той измени пътя си да не би някоя игличка от бодливото му кожухче да се докосне до раната му.

Свети Иван се зарадва на подранилите си горски гости и пак потъна в размисъл. Ето как глиганът се предпазва, защото е светло и вижда опасността. Ако беше тъмно, щеше да си върви направо и бодлите щяха да разлютят още повече раната му... Така става и с човека. Когато ходи в светлина, не се препъва и не наранява душата си. А светлината е Христос. И той запя отново хвала на Спасителя.

Глиганът оздравя и често притичваше пред колибата. Колко е хубаво, когато и човешката душа се излекува, след като е била наранена от греха. А Христос чака и е готов да помогне на всеки, който го търси.

От тази нощ свети Иван започна още по-усърдно да се моли за грешниците. И до днес той принася молитви пред Бога за всеки, който иска душата му да се излекува от греха.