ЦВЕТЯ ОТ РИЛА

Цар Асен I пренесе мощите на свети Иван от Рилския манастир в Търновград и ги постави в църквата “Свети Петър и Павел”. Всеки ден бедни, болни и отрудени хора се редяха пред ковчега да измолят здраве и закрила за себе си и домовете си. Понякога от Царевец слизаха знатни царедворци, идваха с някаква болка и тревога, коленичеха и дълго се молеха. Човешката мъка е навсякъде, от царския палат до бедната колиба.

И царската дъщеря Елена често се молеше на Рилския светец. Тя беше красива русокоса девойка. Облечена в скъпи копринени дрехи, със златни гривни и украшения, тя красеше царския дворец. С царствена походка минеше ли в градината край любимата алея с рози, всеки срещнат ѝ правеше поклон. Никой не подозираше, че в душата ѝ се таи мъка. А тя страдаше. Изгуби майка си, а новата царица беше студена в обноските си към нея.

Често се затваряше в своята стая на горния кат и си поплакваше тайно. Тогава изваждаше от малката кутийка от слонова кост златния пръстен с ахатов камък на майка си. Скъп беше за нея, защото е стоял на ръката, чиято длан майчински топло я милваше по русите къдрици. Много се наскърби, като разбра, че царицата ѝ отне този пръстен, в който тя не ценеше златото, а споменът за майчината ласка. Доброто ѝ възпитание не ѝ позволи да търси правото си.

Към това се прибави нова мъка. От месец царят беше на война и тя се чувстваше съвсем сама без топлия глас на добрия си баща. Молеше се на свети Иван да го пази. Единствена утеха ѝ носеше поклонението пред мощите на светеца. Олекваше ѝ, когато си изплачеше вътрешната тревога.

Като разбра, че царски войници ще отиват на лов чак в Рила, поръча да ѝ донесат оттам горски цветя, набрани край манастира, там, където е стъпвал отшелникът. Трудно беше да ги донесат свежи, но те намериха начин да ги запазят. След десетина дни Елена имаше чуден букет от нежни цветя. Постави ги във ваза и им се радваше. А те ухаеха в бели, сини и розови багри.

Една нова идея я ободри. Реши да изработи на гергеф покривка за ковчега на свети Иван, да я поднесе и изпроси закрила за баща си. Започна с голямо старание, а владееше изкуството на везбата. Избра най-подходящия скъп плат. Набави си конци от търговци, които идваха от далечния Изток. Избра си модела от царските приемни. И започнаха да се редят чудните български плетеници в червено, златисто и зелено. Между тях разцъфнаха и цветчета от Рила. Сама си ги измисли, като гледаше букета, донесен от поляната край манастира. Работата я отвличаше от тревожните мисли за баща ѝ и времето минаваше бързо.

Когато я завърши, поиска разрешение да отиде в църквата при свети Иван. В една тиха привечер търновци се изненадаха, като видяха младата княгиня да слиза пеш от хълма на Царевец. Не подобаваше с каляска или на кон да се отива при светеца. Съпровождаха я стройни копиеносци. Като стигнаха, войниците оставиха копията вън и влязоха с почит в храма. Поклониха се и застанаха встрани. Елена прошумя с дългата си рокля от розов сатен, приближи ковчега и разгърна красивата покривка. Покри с нея мощите, коленичи и дълго се моли. Две бисерни сълзи се търкулнаха по румените ѝ бузи. Когато излизаше, случайните богомолци забелязаха, че е много смирена и още по-красива.

Завърши войната. Цар Асен се върна победител. Посрещнаха го с почести. Той побърза да устрои тържествена вечеря, за да сподели радостта от победата и да награди отличилите се пълководци. За Елена все още нямаше време.

Когато свърши вечерята и всеки се прибра на покой, царят излезе в градината да вдъхне свеж въздух. На скамейката край разцъфналия розов храст до него побърза да седне Елена. Говориха дълго за всичко, което се беше случило през тревожното му отсъствие. Не пропусна да му разкаже как се е молила на свети Иван да го пази. Той сподели тревогата от голямата опасност, в която бил изпаднал на бранното поле. По чудо е останал жив.

- Кога стана това, татко - попита Елена.

- В първия ден на месец август. Не ще забравя никога тази дата - беше отговорът.

- Това е денят, в който аз подарих покривката на свети Иван и със сълзи се молих за тебе.

Цар Асен потръпна от вълнение, помилва я бащински, после стана прав, прекръсти се и благодари на Рилския светец за закрилата.