АНГЕЛ ПАЗИТЕЛ

Генади и Васил живееха на една улица. Сприятелиха ги не само игрите в близкия парк, но и обичта към музиката. Те вземаха уроци по цигулка при един и същ учител. И двамата бяха прилежни в училище, държаха се възпитано, но бяха различни по характер. Генади беше по-разсъдителен и кротък, а Васил беше буен и много не му мислеше да направи нещо, за което после биваше винаги мъмрен.

И през лятната ваканция имаха случай да бъдат заедно. В близката гориста местност вилите на родителите им бяха една до друга. Миналото лято те прекараха две седмици в забавни игри.

Един ден решиха да се разходят в гората и да наберат диви ягоди. От тях се прави много ароматен сироп. А колко е приятно между упражненията по цигулка да се изпие чаша ягодов сок! Това отморява и освежава. Взеха кошничките, намериха си малки тояжки и преди да тръгнат, Генади се прекръсти.

– Какво е това? – загледа го Васил.

– Аз сутрин и вечер и преди да тръгна на път, се кръстя.

– Защо?

– С кръстния знак и кратката молитвичка аз измолвам Ангел Пазител да ме закриля. Всичко може да ми се случи.

– Къде е той? Как можеш да се молиш на Ангел, когото не виждаш? – възрази Васил.

– О, ако вярваш само в това, което виждаш, ти си загубен. Ти не виждаш например ума си, а можеш ли да отречеш, че имаш ум?

– Аз имам мозък.

– Васко, обичам те като приятел, но не мога да се съглася с теб. Мозък и ум са две различни неща. То е като цигулката. Тя е инструмент, който не може да свири сам. Така и мозъкът е инструмент, чрез който умът мисли.

– Не ми трябват твоите ангели – отсече припряно Васил. – Хайде да тръгваме! Смелост се иска, за да успееш, а не ангели. Обзалагам се, че ще набера повече ягоди от тебе.

Тръгнаха бодри и весели. Много ягоди имаше по полянките и те нарекоха горичката Ягодова. Увлякоха се и се отдалечиха един от друг. От време на време се чуваше "ехо-ехо", но то ставаше все по-глухо. В един момент Генади се стресна. Къде сме? Къде е Васил?

– Васко-о-о! – с пълен глас извика той.

– Ко-ко-о-о! – отговори ехото.

– Василе-е-е!

– Ле-ле! – пак повтори ехото.

Ами сега! Разбра Генади, че се е загубил. Дълго се качва и слиза по скали и урви и най-после се сети. Помоли се на Ангела Пазител да му открие правия път. С голям труд излезе от горичката, отдалечен много от вилата. Изморен и грохнал се прибра, когато родителите му отдавна бяха обядвали.

– Какво се случи? – беше първият въпрос.

– Изгубих се в гората и едва успях да се върна – през сълзи отговори Генади.

– А Васил къде е?

– Не зная.

Разтревожиха се всички. Тръгнаха да го търсят, но напразно. Какво ли не си мислеха! – от лошо по-лошо. Едва когато слънцето току-що беше залязло, една кола спря пред вилата. Доведоха Васил мокър, изплашен. Дясната си ръка той не можеше да движи. Отведоха го незабавно в болницата, а когато се върна жив и здрав, Генади го посети.

– Какво се случи с тебе, Василе?

– Много зле пострадах. Залутах се из гората. Набрах пълна кошничка с ягоди. Разбрах, че съм се отдалечил много, когато стигнах до един вир. На брега видях голяма къпина с много едри плодове. Реших да присегна и да си набера, за да ти докажа, че съм по-смел от тебе. Не разбрах как се подхлъзнах и паднах във водата. До кръста останах във вода, а брегът е хлъзгав. При това, при падането съм си ударил лакътя и не можех да си служа с дясната ръка. Опитвах да се хвана с лявата за къпината, но нямах опора. Издраска ме. От ръката ми потече кръв. Отчаях се. Мислех си, че там ще си умра. Изведнъж си спомних за тебе и за Ангела. Сетих се, че като малък са ме кръщавали. Това ми го казваше баба. Значи, имал съм Ангел Пазител, който се дава при светото Кръщение и който невидимо ни съпътства. Помолих го той да ми помогне. Кой друг? След това започнах да викам за помощ. Чудото стана. Дойдоха при мене непознати хора. Извадиха ме, спасиха ме. Това никога няма да го забравя.

Генади леко се усмихна, доволен, че неговият приятел е повярвал. За това той беше се молил дълго.

– А знаеш ли – продължи Васил с твърда увереност, – като лежах в болницата, аз дълго разсъждавах. Прав си бил. Наистина ние вярваме в много неща, които не виждаме. Веднъж, по време на визитация, лекарите разговаряха и чух да споменават думата вирус. Зная аз, че той е причинител на много болести. Вирусът не се вижда, но той съществува. Генади, ти ме спаси. Ти ми помогна да повярвам и да търся небесната закрила на моя Ангел Пазител, който чрез добрите хора ми помогна.

От този момент приятелството им стана още по-здраво, за цял живот.