ВАСИЛЬОВДЕН

Малкият Васил с нетърпение очакваше своя имен ден. Имаше си иконичка на свети Василий Велики и много го почиташе. Знаеше, че той бил Владика. Служел много хубаво в храма и учел хората да бъдат добри. Обичал децата.

Празникът, както всяка година, започна от вечерта. В стаята беше топло. Кандилото гореше и осветяваше иконата на свети Василий. И трапезата тази вечер е много интересна. Има вкусни ястия. А в баницата са наредени късмети. Посочва се къщата, лозето, колата, парите...

Васил не се интересуваше от тях. Той е още малък и тези неща му се струваха твърде сложни. А майка му беше много умна. Тя винаги приготвяше по още едно късметче за всички.

Написваше на листчета хубави пожелания, но не за тялото, както в баницата, а за душата. Васил знаеше, че душата е много по-важна от тялото. Поставяше сгънатите листчета в една украсена бонбониера. В тях се посочваха добри качества. Например умен, честен, милостив...

- Мамо, прочети ми го! - помоли той.

- Пише да бъдеш ведър. Ах, колко е хубаво това! - възкликна майка му.

- Мамо, какво значи “ведър”? - запита той.

- Това значи винаги да бъдеш весел, засмян, да не се сърдиш...

- Аз нали съм винаги добро и весело дете!

- Да, зная това. Но свети Василий иска винаги да бъдеш такъв.

Васил беше много доволен. Спа спокойно и се събуди с усмивка на уста. Отиде с родителите си на църква, за да почете своя покровител, чието име носеше.

Помоли се пред иконата на свети Василий да му помага нито веднъж да не се разсърди, да бъде ведър. Той се постара да запомни тази хубава думичка. А когато на другия ден отиде в детската градина, похвали се на всички деца какъв хубав късмет му се паднал тази година.

Васил израсна ведро, много умно и добро дете.