ИМА БОГ

Децата в детската градина бяха християнчета. Знаеха да се кръстят, някои си носеха кръстчета на вратлето. Затова бяха много добри.

Един ден учителката им зададе много труден въпрос:

- Деца, има възрастни хора, които никой не е научил и те не знаят, че има Бог. Как ще им докажете?

Всички деца мълчаха замислени. Как те, малки деца, ще спорят с големи хора? Изведнъж Божидар вдигна ръчичка. Всички любопитно отправиха погледи към него. Той смело започна:

- Много лесно ще им докажа. Ще взема едно цвете, ще го покажа на един от тях и ще го попитам кой го е направил. Ако ми каже, че само е станало, ще му кажа, че дори и шапката му сама не е станала, а някой я е направил.

Тогава ще му кажа, че Този, Който е направил живото цветче, се казва Бог.

Всички се учудиха на умния му отговор. Това зарадва Божидар и той разказа една истинска случка. Били няколко семейства на разходка в планината. Един приятел на баща му казал, че може и да няма Бог.

Почудил се той на глупавия му ум, станал, вдигнал ръка и казал:

- Кой направи тези планини, реката, дърветата, мечката в гората? Я ми отговори!

Господинът мълчал. Тогава Божидар откъснал един стрък мащерка, доближил го до носа му и го попитал кой е направил мащерката да мирише така приятно. Господинът все мълчал.

Като разказа подробно всичко това, Божидар добави накрая:

- Този важен господин направо онемя!

Всички деца ръкопляскаха на Божидар, а учителката го похвали за отличния отговор