Молитвени лъчи

Щом вляза в храма и свещица
запаля пред светия лик,
в душата ми една искрица
трепти, трепти, припламва в миг.

Следя църковната молитва,
а нещо много светло в мен
се ражда и високо литва.
Духа си чувствам възроден.

В сърцето ми пречудна сладост
плете молитвени лъчи.
Изляза ли, неземна радост
чете се в моите очи.

И всички хора ми са мили.
Личи по ведрото лице.
Лъчи добри преобразили
са в храма моето сърце.

С пламенно сърце

Дете съм аз, но зная,
че света не случаят е сътворил.
Разбрах, преди да мога да чета,
кой с хубост го е украсил.

Цветята чудни, тихия ветрец,
звездите, горския поток
създал е, знам, един велик Творец,
когото ний зовеме Бог.

Не може случаят да сътвори
едничко пясъчно зрънце.
Във Бог, създал мушицата дори,
аз вярвам с пламенно сърце.