От сърце благодаря

Прещедро с хубост моята родина
Бог в творчески замах е надарил.
Като разцъфнала през май градина
навред с цветя уханни украсил.

Криле да имах мощни на орлица
над нея щях безспирно да летя.
Лъчи да имах златни на зорница
щях в утрото над нея да трептя.

Или на вятъра крилат понесен
щях аз да пея, ако бях прашец.
Щях да изплитам от лазурна песен
за нея най-красивия венец.

Дете съм аз, но с всичката си сила
в молитва топла пламенно горя.
За моята родина свидна, мила
на Бога от сърце благодаря.
Лъчи добри преобразили
са в храма моето сърце.

Кръстче

Християнче съм по вяра,
нося на гърдите знак ­
кръстче с образа божествен
на Христос ­ Учител благ.

То не е предмет веществен
за украса, а свещен.
Нося го със вяра чиста.
То ме пази нощ и ден.

Победи защото с него
злите сили сам Христос.
Знам, че скъп е не металът ­
злато, месинг или кост.

Скъп е символът на кръста!
Злото бяга като дим
от разпнатия на него
Бог-Христос непобедим.