Задължения на кръстника

(Из поученията на светителя Теофан Затворник)

 

Кръстникът приема задължение пред Бога молитвено да обгрижва своя кръщелник, да го въвежда в християнската вяра, да го наставлява така, че той да стане истински християнин.

Заедно с родителите и възпитателите, той има свое място в предстоящия живот на кръщелника си.

Божията благодат в новокръстеният обуздава греха, но той може отново да се надига. Това се случва при децата, когато им се дава неограничена свобода, а при възрастните, когато по силата на свободната си воля се поддават на влиянието на злото.

Кръстникът, приемайки детето от купела, трябва да се стреми да го учи и насочва така, че то да се противопоставя на злото, което иска  да властва над него и във всичките си затруднения, недоумения, радости и скърби да се обръща към Бога. Ако се намери, с Божия помощ правилния подход, детето, самостоятелно и същевременно ръководено, ще успява да побеждава греха, ще чувства и ще се ръководи от задълженията си към Господа.

 

Какво може да се помогне на детето да развие доброто у себе си?

1) ползването на църковните тайнства и на цялата църковност;

2) вярата и благочестивия живот на родителите; 

3) личния пример на кръстниците и техните молитви.

Това е залог за правилното християнско развитие на детето и спасението на душата му.

 

Духовното обгрижване на най-малките

 

Свети Теофан Затворник дава съвет, 1) малките деца да се причастяват с Христовите Тайни, колкото се може по-често. Това „живо и действено съединява с Господа новия Му член чрез пречистите Му Тяло и Кръв, освещава го, умиротворява го и го прави непристъпен за тъмните сили”. Чести са случаите, когато болни деца, след свето Причастие, рядко се налага да употребяват лекарства или напълно оздравяват.

Защита от вражеските сили за малките деца, а и за всички християни, е

2) честото им въвеждане в храма,

4) целуването на иконите, Кръста, Евангелието,

5) прекръстването,

6) поръсването със светена вода и приемането й,

7) прикадяването с тамян в дома,

8) изпросване на благословение от свещеник,

9) присъствието на икони в дома,

10) молитвите на близките.

 

Ангелът-Пазител, който детето получава при Светото Кръщение, го пази през целия му живот. Когато то е в състояние да бъде приучавано на молитва, трябва да му се обърне внимание да призовава за помощ своя Ангел-Пазител, а след това и да му изказва благодарност. Също и да измолва подкрепата на Божията Майка, светиите и безплътните светли небесни сили, в молитвите си към нашия Спасител и Господ.

Благочестивият пример на родителите и кръстниците действа възпитателно на детето, укрепва вярата му и го запазва от действията на тъмните сили, като то постепенно се научава да им се противопоставя.

 

Духовната грижа в юношеската възраст

 

Когато детето навлезе в юношеската възраст, вниманието на близките трябва да е по-голямо. Правилно е те да имат яснота какво вълнува подрастващата душа, да умоляват Бога да им дава мъдрост за правилен съвет, решение или насока. Тук голяма помощ би оказал подходящ духовник.

С израстването се увеличават възможностите за възприемане на истините на Православието. Евангелието и Свещеното Писание в цялата му пълнота, както и подходящите духовни книги биха могли да помогнат за формирането на правилен духовен мироглед. И тук кръстникът има своето място, като би могъл

1) да предложи подходящи четива; 

2) да разговаря по въпроси на вярата с кръщелника си;

3) благотворно биха повлияли поклоненията по свети места – храмове, манастири.

4) Участието в богослуженията, в църковните тайнства ще спомогнат духовното израстване на християнската душа.

 

Отговорността на кръстника

 

Приемайки да станем кръстници, трябва да знаем, че носим изключителна отговорност пред Господа за душите на своите кръщелници. И ако обстоятелствата правят невъзможно прякото общуване между кръстник и кръщелник, то не трябва да забравяме, че молитвите ни едни за други, ще попълнят недостигащото. Молитвите могат да бъдат лични, със свои думи или четене на готови молитвословия, а също и от страна на свещенослужителите – записване имена за молитвена помощ за водосвет, света Литургия, годишно поменаване на имена в манастир и др.

При смърт на кръстника или кръщелника, молитвите са особено необходими, защото душите на покойниците за Бога са живи души и носят отговорност за всичките си дела, думи и мисли през целия си земен живот. И тук молитвите могат  да бъдат лични и  произнесени от свещенослужителя, като идващи от името на цялата Църква. Може да се записват имената на покойниците за света Литургия за упокой, да се поръчват панихиди. Тъй като участта на починалите не е решена до всеобщия съд, никой не може да бъде считан за окончателно осъден и на това основание трябва да се молим, осланяйки се на надеждата на Божието милосърдие.

 

Да направим най-доброто за душите на своите кръщелници, предполага да желаем и да се стремим да водим живот, според евангелските заповеди и да призоваваме Божията помощ да ни просвещава и умъдрява, защото само така добрите ни намерения и желания могат да бъдат увенчани с успех.