Избраният и Роден от Отца преди всички векове Спасител на света и Цар на вековете се роди за нас като Младенец и ни се даде като Син. И сега, доброволно приел плът от Дева, като умно Слънце на Правдата възсия боголепно за седящите в тъмнина и смъртна сянка. Дойдете да се възрадваме, виждайки Бога в плът, заради нас повит в пелени във Витлеем. И покланяйки Му се с мъдреците и пастирите, радостно да въззовем:
Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение.
Ангелите, пазещи някога пред вратите на Едем дървото на живота от падналия Адам, сега от градеца Витлеем благовестят голяма радост на земнородните, която ще бъде за всички човеци: защото се роди Спасител, Който е Христос Господ, като Младенец по плът в ясли на безсловесни. Дойдете, верни, да прославим Майката на Спасителя, пребъдваща Дева и след Рождеството, и с Ангелите и пастирите да възпеем достойна песен на Родилия се от Нея в пещерата:
Слава на Тебе, Пребезначално Слово, Който си Бог и си станал човек; слава на Тебе, Боже Велики и Вечни, неотстъпил от Своето Божество и родил се от девическа утроба.
Слава на Тебе, Сине Божий и Сине на Дева, приел образ на раб; слава на Тебе, Слове Божий, Неизследими, дошъл в долината на нашето изгнание.
Слава на Тебе, пребогата Рожба на Пречистата Невеста, с Чиято слава са пълни Небесата; слава на Тебе, възсияло Слънце на Правдата, с Чиято радост се изпълва цяла земя.
Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение.
Творецът и Създателят на всичко, като видя човека, когото създаде с ръцете Си да погива, се умилостиви над него, преклони небесата и слезе на земята; Царуващият на Небесата, Когото Отец ражда преди вековете, стана земен, за да обнови падналото човешко естество. Гледайки Него, Самия Бог и Човек, и ликувайки с всички небесни и земни хвалещи предивното Божие снизхождение, да Му зовем: Алилуия.
Като искаха да познаят великата тайна на благочестието, пастири си казаха един на друг: да отидем до Витлеем и да видим какви са тия слова, които Господ ни каза. И побързали да дойдат, намериха Мариам и Иосиф, и Младенеца в ясли и Му се поклониха, славейки и хвалейки Бога за всичко, което чуха и видяха. С тях и ние, виждайки сбъдването на тайната на нашето спасение, на Родилия се по плът от Дева като на наш Цар и Бог да принесем похвали:
Слава на Тебе, явил се от Дева по благоволение на Отца и изпълнил с радост всичко; слава на Тебе, Събезначален на Отца, възвестяващ от Отца свобода на пленените и проглеждане на слепите.
Слава на Тебе, сияние на Божеството от славата на Отца, положен в ясли за спасението на света; слава на Тебе, Който си Бог, наречен Пресладък Иисус от Ангела на Иосиф.
Слава на Тебе, Огневидни, носен победно горе от Херувимите, а долу в обятията на Пречистата Дева; слава на Тебе, Сияние на Отца, Светлина за просвета на езичниците, необзет от тъмнината.
Слава на Тебе, Агнец Божий, за Когото Предтечата проигра още в утробата на майка си; слава на Тебе, Сине на Непозналата брак Невеста, истинна радост на прамайката Ева.
Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение.
Силите Небесни се удивляваха, как Събезначалното Слово на Отца, държащо със Своята длан цялото творение, произлезе от Своята Непознала брак Майка като от девствен облак и се всели по плът в пещерата, приел яслите като престол. И служейки Му със страх и трепет, възвестиха на човеците: ето ви знамение: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И паднали пред Него, хора, поклонете Му се и с веселие възпейте: Алилуия.
Имащият за престол небето и за подножие земята, благоволи да влезе в малка пещера, защото нямаше място за Него в странноприемницата, и там Дева Мария подобно на Херувимите, носейки Младенеца Христа на ръката Си и съгрявайки Го, възпяваше: Сине и Творче Мой! Как да Те повия в пелени като Младенец? Как да храня от гърдите Си Теб, Който храниш всичко? Как да не се удивлявам на Твоята нищета? Как да Те нарека Мой Син, Която съм Твоя Рабиня? Затова, удивени от Божието снизхождение, с Пречистата Майка да принесем песен на Владиката:
Слава на Тебе, Който Едничък правиш чудеса, осветил девическата утроба като престол на херувимската слава; слава на Тебе, Единия от Света Троица, благовестил мир и спасение на погибелната земя.
Слава на Тебе, Блажен Младенец, освободил човешкия род от робството на тлението; слава на Тебе, Изток на изтоците, обожил седящите в тъмнина и смъртна сянка.
Слава на Тебе, Родил се не от кръв, нито от плътска похот; слава на Тебе, Непостижими, повит в пелени, разрушил мрежите на дявола.
Слава на Тебе, Утешителю на съмняващите се, предивно разрешил Иосифовото съмнение; слава на Тебе, необхватно Слово, свещенолепно поклонение на мъдреците и пастирите.
Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение.
Буря от помисли на съмнение смути Ирод и цял Иерусалим: изгарян от злоба, богоборецът се гневеше, задето Бог се яви в плът. А цялото творение, играейки, принася своите дарове на Родилия се във Витлеем Христос: Ангелите - пение, небесата - звезда, мъдреците - дарове, пастирите - чудо, земята - пещера, пустинята - ясли, а ние - Майката Дева, зовейки: с нас е Бог - Владетелят на света - Отец на бъдещия век: Алилуия.
Иосиф, като чу вест от Ангела: стани, вземи Младенеца и Майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа: защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби - стана от сън, взе Младенеца и Майка Му през нощта, и отиде в Египет. Слушай, небе, и внимавай, земьо: Бог и Творецът, станал човек и приел плът заради нас и нашето спасение, бяга от ръцете на злочестивия Ирод, за да бягаме и ние от мрежите и примките на дявола, и в Светлината на Богопознанието да зовем на Избавителя на нашите души:
Слава на Тебе, Еднички Господи Вседържителю, дивно възсиял за вселената; слава на Тебе, Незалязваща Светлина, показал на търсещите Те с чисто сърце пътя чрез звездата.
Слава на Тебе, Царю на царуващите, славно посрамил безумието на детеубиеца Ирод; слава на Тебе, Непобедими, украсил Витлеемските младенци с херувимска красота.
Слава на Тебе, чрез обилието на тяхната кръв охладил пламъка на огнедишащия дух; слава на Тебе, Който не си имал къде глава да подслониш, но със Своето Божество облагодетелствал света.
Слава на Тебе и на Вечноцъфтящата Дева, стоплила в утробата Си Тебе, Божествения плод; слава на Тебе и на Преблагословената Богородителка, запазила Те от ръцете на злочестивия Ирод.
Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение.
Богопратената звезда от небето показа на мъдреците от Персийската страна пътя към явилото се Слънце на Правдата, та те, бидейки идолослужители, да повярват на неизказаното Тайнство и да благовестят на целия свят за пришествието на Месия, а на злонравния Ирод, пламнал от гняв да изтръгне Цвета от Иесеевия корен от обетованата земя, да свидетелстват, че от Дева се роди Христос, на Когото те, макар и от толкова далече, дойдоха да се поклонят с дарове като на Цар и Бог и с чисто сърце да Му пеят: Алилуия.
Богогласният Исаия, предвидял духом, че ще се родиш от Дева и ще се явиш като човек, Господи, зовеше: чуйте, доме Давидов: ето, Девицата ще зачене в утробата Си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил. Чуйте дори до краищата на земята, могъщи, покорявайте се, защото с нас е Бог! Дойдете, всички хора, да видим великото изпълнение на тази тайна и като Младенец, лежащ в пещера и в ясли, да възхвалим Създателя и с радост боголепно да зовем:
Слава на Тебе, Идещия да призовеш Адам и показващ на света Пътя, Истината и Живота; слава на Тебе, Младенец и Предвечен Бог, сияещ с подобието на Отца.
Слава на Тебе, Осмодневен по Майка и Безначален по Отец, Който притъпяваш жилото на греха чрез смирението на обрязването; слава на Тебе, Който претърпяваш това, за да направиш всички чеда Божии.
Слава на Тебе, Подателю на живота, слязъл на земята, за да ни издигнеш към небето; слава на Тебе, умалил Себе Си повече от раб, за да ни избавиш от робството на греха.
Слава на Тебе, на Когото небесата усърдно служат чрез звездата; слава на Тебе, от Когото поднебесният дух на злобата се страхува, че светът ще се спаси.
Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение.
Проповядва и се радва дивният старец Симеон - както някога пророк Исаия, когато до устата му се докосна огнен въглен, взет от Господния жертвеник с ръката на Серафим, - приемайки от ръцете на Пречистата Божия Майка Тебе, своя Господ и Владика, и казва: Този е, Когото Небесният Отец приготви пред лицето на всички народи, Светлина за просвета на езичниците, за падане и ставане на мнозина, и Който заради нас се яви като човек, за да избави света от клетвата на закона. На Него се покланяме и сладко зовем: Алилуия.
Възсия за света Творецът на небето и земята - Христос, нашият Спасител, произлязъл от утробата на Чиста Дева, в слава като Избавител на света, идещ да разруши преградата на враждата: препасан с правда през чреслата и обвит в истина през ребрата, за да порази земята със словото на Своите уста и да изобличи славните на земята с правотата на Своите дела. Него видя морето и побягна, и Иордан се върна назад. А ние, получили спасение, като на наш Бог и Благодетел, пеем:
Слава на Тебе, Стар по дни, принесен като Младенец на Бога Отца от ръцете на Дева; слава на Тебе, благословен от устата на праведния Симеон пред лицето на всички народи.
Слава на Тебе, неизчерпаем Извор на благодат, явил на света Троическото поклонение в струите на Иорданските води; слава на Тебе, Кръщавания от раб, съкрушил там невидимата глава на змията.
Слава на Тебе, Сине Божий Възлюбен, засвидетелстван свише от благоволението на Небесния Отец; слава на Тебе, Агнец Божий, вземащ греховете на света, посочен на света от Предтеча на Иордан.
Слава на Тебе, богат в милостта, Божествена основа на Новия Завет; слава на Тебе, най-Прекрасния от синовете човечески, непосрамващо упование на всички минали и бъдещи родове.
Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение.
Като искаше да откриеш съкровената тайна на любовта на Небесния Отец към човешкия род, като Агнец на заколение си бил положен в ясли на безсловесни и в Иордан смирено си преклонил главата Си пред Предтечата, Христе, Боже наш. Някога Адам, като Те чу да ходиш в рая, се скри от страх, а ние, виждайки Те скрил славата на Своето Божество в образа на раб, за да обновиш с банята на кръщението овехтялото от греха наше естество и да положиш душата Си за нас, благодарно Ти зовем: Алилуия.
Ново и преславно чудо се извърши: като дъжд върху руно си слязъл в утробата на Дева, Христе, и като дъждовни капки се изля Твоята благодат върху всички, живеещи на земята, които преди бяха под клетвата на закона, за да познаят Тебе, Единия Истинен Бог, и радостта им да бъде пълна в Тебе. И станали от своите беззакония, да дойдат и паднат пред Тебе - Извора на вечен живот, и като дарове да Ти принесат похвали:
Слава на Тебе, Светлина, превъзхождаща всяка светлина, показал някога на Моисей в тънък хлад Своята задна страна; слава на Тебе, Пребожествено Слово на Отца, възсиял за света със зората на незалязващия ден.
Слава на Тебе, Боже Предвечни, така благоволил за нас, земнородните; слава на Тебе, Сине Давидов, възлюбил ни, както майка своето дете.
Слава на Тебе, Любов Пресвета, вечно горяща и никога неугасваща; слава на Тебе, премилосърдни Спасителю, изпълващ с радост всички скърбящи и обременени.
Слава на Тебе, украсил вселената с величието на Премъдростта и Божествената красота; слава на Тебе, отворил за земнородните извора на Божествената любов.
Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение.
Странно бе за Ирод да чуе от мъдреците за Христовото Рождество, странно бе и за Иерусалимските стареи да видят Отрока Иисус в храма да ги слуша и запитва, и те се удивляваха от Неговия разум и отговорите Му. Защото не разбираха Писанията, в които Давид бе предрекъл за Него: Син Мой си Ти, Аз днес Те родих; седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти. А те, ревнувайки по злочестивия Ирод, ще изрекат страшните думи: да бъде разпнат! И от завист не възпяха на идещия Месия Христос: Алилуия.
Целият си се явил на земята, както и на небето, Единоначална и Трисиянна Светлина, за да озариш душите ни с Твоите светлосиянни лъчи и да откриеш на всички животворящото питие на Твоята любов, Непостижими Господи, и така да облагодатиш с божествена красота човека, когото си създал, да го покажеш световиден и чист храм на Твоето Божество и да го причислиш към ангелската слава. А ние като Херувимите, тайнообразуващи и припяващи Ти Трисветата песен, Ти принасяме благодарствени похвали:
Слава на Тебе, Владико Премилосърдни, слязъл на земята, за да бъдеш достъпен за каещите се грешници; слава на Тебе, Боже Непостижими, дал ни да Те познаем, за да ни дариш предишното осиновяване.
Слава на Тебе, светоподателен Извор, просвещаващ тъмата на греховното неведение; слава на Тебе, Хляб, слязъл от небето, хранещ ни с манната на божествения разум.
Слава на Тебе, показал ни човеколюбието на Твоето Пребожествено снизхождение; слава на Тебе, дивно и неизказано избавление на света от греховна смърт.
Слава на Тебе, Извор на Благодат, направил човека храм на невместимото Божество; слава на Тебе, Красота на пресветлото тържество, с която се изпълват небето и земята.
Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение.
Цялото ангелско и човешко естество, събрано в тясната пещера като в царски чертог, ликува: по-високият от небесните престоли Владика и всеистинният Господ на премирните Господства по Своето човеколюбие се яви на земята и възжела да поживее с човеците, за да избави Адамовия род от мъчителството на ада. Наистина Той е нашият предвечен Бог и нов Човек, доброволно въплътил се и смирил се по Божество, за да подготви за земнородните пътя към спасението и да дари Божествено безсмъртие на пеещите Му: Алилуия.
Многоречивите витии недоумяват да обяснят как седящият на Огнезрачен Престол във висините с Безначалния Отец и Божествения Дух сега се въплъщава от Дева като човек, съобразен с тленното умаляване и носещ богатството на обожението, и нас, поробените от врага и греха, се стреми да примири с Бога. Да се веселят небесните и да се радват земните, планините да изрекат веселие и хълмовете правда, защото Господ помилва Своите люде и утеши смирените, защото е вечна милостта Му. А ние, с всички верни, славословещи Божието благоволение, принасяме песен на Владиката:
Слава на Тебе, неизповедима Висота на съвършенството, избавление на нашите прародители от греховното препъване; слава на Тебе, неизследима Дълбина на тайните, дарил спасение на целия свят с Твоето Рождество.
Слава на Тебе, Боже на отците, прелюбимо величание на патриарсите и пресладостно изпълнение на пророчествата; слава на Тебе, Създателю на видимите и невидимите, премъдро устройващ настоящите и бъдещите съдби на света.
Слава на Тебе, Любов неизречена, почел ни в Адам с Твоя образ и подобие; слава на Тебе, Съкрушителю на главата на змията, изцелил душите ни от тази смъртоносна отрова.
Слава на Тебе, изпълнил с Божествено благоухание покланящите се на Твоето преславно рождество; слава на Тебе, освещаващ като благовонна жертва принасящите Ти даровете на своето сърце.
Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение.
Залогът за спасението - неръкосеченият крайъгълен Камък, Христос Бог, се отсече от несечената планина - Чистата Дева, за да приведе разделените естества, от изток и запад, от север и юг към Богопознание със Светлината на Своето Божествено Откровение и да ги направи причастници на ангелската радост, и така в ликовете на Небесните и земните да утвърди вечно тържествуващата Църква. Него като Непорочен Агнец и непричастен към сквернота звездата яви като Бог, идещ доброволно да отдаде Себе Си за спасението на света. Чрез Него целият свят се просвещава и с ликуване зове: Алилуия.
Царю Предвечни, не оставил и след грехопадението нашите прародители, престъпили Божията заповед, но поселил ги срещу Едем в упованието на Твоето спасение. Сега, възприел Адамовата нищета, си се явил на земята в плът, Христе Боже наш, за да отвориш отново вратите на Едем, затворени някога, и да приготвиш за верните лек път към Царството Небесно, където, малко понизени по слава от Ангелите като новонасадени маслинени клонки около трапезата на славата на Отца в Божествена красота да ги осиновиш, та непрестанно да Ти принасят похвали:
Слава на Тебе, Създателю на всичко, Който Едничък имаш безсмъртие и живот; слава на Тебе, премилостиви, невкусил грях и избавил света от първородния грях.
Слава на Тебе, Спасителю на света, приел на Себе Си всички наши болести и скърби; слава на Тебе, предобри Пастирю, положил душата Си в залог за спасението на света.
Слава на Тебе, Създателю на Църквата, положил Себе Си в основите ѝ като Бог и Човек; слава на Тебе, Сияние на Отца и дихание на Светия Дух, благоволил да се начертае в душите ни Твоят неизменен образ.
Слава на Тебе, пресладки Иисусе, преславно изпълнил волята на Своя Небесен Отец; слава на Тебе, Спасителю всещедри, послужил на света с жертвена любов, както някога Исаак.
Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение.
Ангелско пение Ти принася Светата Църква, Всещедри Спасителю, и тържествено Ти зове: Твоето Рождество, Христе Боже наш, просвети света със светлината на разума: защото в него служещите на звездите от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на Правдата, и да познават Тебе, Изток свише, дошъл в света; хората се утешават с пакибитието и Пречистата Твоя Майка, Едничка по-висша от небесата като Херувимски Престол и Пречист храм на Твоето Божество, непрестанно величаят, и на Теб, Трисиянната Светлина, с веселие зоват: Алилуия.
Като светоподателен Извор и зора на Трисиянното Божество се яви за вселената Твоето Рождество, Спасителю на света, защото в него познахме благоволението на Отца: Бог толкова обикна света, че даде и Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен. А ние, облагодатени от богатството на Твоето човеколюбие, Спасителю, славим Твоето неизповедимо снизхождение и безбедно изтощаване и с веселие Ти зовем:
Слава на Тебе, обновил с Твоето пришествие света, остарял в греховно разтление; слава на Тебе, Премилосърдни, отново възвърнал при Бога прелъстените от злобата на дявола.
Слава на Тебе, Извор на разум, очистващ нашия ум от лукави помисли; слава на Тебе, Пастирю на пастирите, напътващ ни от тъмнината на неведението към Светлината на евангелската Истина.
Слава на Тебе, незалязваща Светлина над Витлеемските ясли, Ти си наша радост, надежда и упование; слава на Тебе, сладост сърдечна, неотхвърлящ нашето слъзно покаяние.
Слава на Тебе, любима топлина, съгряваща с надежда за опрощение намиращите се в греховно отчаяние; слава на Тебе, Който не ни оставяш в скръб и печал, и в страшния час на смъртта.
Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение.
С благост, с радост и Божествена слава, изпълваща Херувимите, Серафимите и всички небесни сили, се изпълни земята и всички живеещи на нея, когато Ти, Царю на небесните и земните, като Човек се приближи към човека във Витлеемската пещера, понеже преславното тайнство - Евангелието на Отца: че семето на Жената ще стъпче главата на змията, се изпълни - Бог се яви на земята в плът, та чрез Себе Си да приведе всички към Отца. На това Твое благоволение, наш Владико и Господи, цялата земя ангелски зове: Алилуия.
Като възпяваме, Спасителю, неизказаното тайнство на Твоето въплъщение, вярваме с пророка, че днес като Агнец незлобив, приготвен за заколение, си бил положен в ясли на безсловесни. Удивени от това преславно чудо, Небето и земята, ангелските чинове и всички земни народи, носейки всякакви дарове, изповядват, че заради нас се роди Младенец - Предвечният Бог! А ние като на Бог, явил се и видян на земята, Единосъщен на Бога и Отца, дръзваме да принесем похвали:
Слава на Тебе, носещия всички слова, възвестил на човеците раждането свише от вода и дух; слава на Тебе, благоволил да се издигнеш за спасението на света, както Моисей издигна змията в пустинята.
Слава на Тебе, предивни Сине на Небесния Отец, извор на безсмъртие - източил за света Кръв и Вода от Своите ребра; слава на Тебе, издигнал спасителната Църква чрез полагането на Своята душа за нас.
Слава на Тебе, пресветла радост, защото ние, верните, имайки твърда надежда на Тебе, се радваме; слава на Тебе, неизтощимо богатство, с Когото, надявайки се да се причастяваме в незалязващия ден на Твоето Царство, се хвалим.
Слава на Тебе, Надеждо на безнадеждните, несвършващо тържество на божественото веселие; слава на Тебе, явил Триипостасното Божество на целия свят.
Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение.
О, неизречена и неизказана бездна от щедрости, Агънче Божий, Иисусе Христе, бидейки Младенец по плът, която си изтъкал в утробата на Непозналата брак Дева от Светия Дух, за да се явиш единосъщен с човеците и да премахнеш всяка сълза и въздишка от лицето на земнородните, и с това да ги направиш причастници на Твоето непристъпно Божество. Приеми от нас това малко славословие и влез в сърцата ни, както в яслите на безсловесни, освети ги за Свое жилище и ни озари със Светлината на Твоето Трисиятелно Божество, та с всички небесни и земни да Ти принесем ангелска песен: Алилуия.
Този кондак се чете три пъти. След това се чете 1-ви икос “Ангелите, пазещи някога...” и 1-ви кондак “Избраният и роден от Отца...”.
Пребезначално Начало, Боже Свети и Вечни, Създателю на всички твари! С какви слова да Ти благодарим, с какви песни да възвеличим Твоето неизказано снизхождение заради нас, човеците, неотстъпил от волята на Своето Божество и неотделил се от недрата на Отца. Ти, бидейки Бог, като Човек си се положил в пещера на безсловесни, Христе Боже наш!
Кой ще изповяда неизказаното величие и преславното изпълнение на това Тайнство: Синът Божий се явява Син на Дева, за да избави света от клетвата на закона и синовете на греха и беззаконието - да направи чеда Божии и наследници на вечните блага - и Себе Си като непорочна и Всесвета жертва - да принесе в залог за спасението на падналия човек.
Иисусе Пресладки, Владико Всемилостиви! Чрез Твоето Пребожествено снизхождение земната долина се освети като храм на Твоята Божествена Слава и всички живеещи на нея се изпълниха с небесно веселие. Сподоби и нас в деня на Преславното Твое Рождество с чисто сърце и открита душа да Те изповядаме като истинен Агнец Божий, услаждащ и укрепяващ ни с надеждата на бъдещите блага в незалязващата Светлина на Трисиятелното Божество, чрез Което всичко живее и се движи и чрез Което ще се извърши обновлението на нашето първообразно битие.
Да, Господи, богат и благ Подателю на всяко благодеяние, Ти, Който толкова обикна света, че благоволи да понесеш върху Себе Си всички наши скърби и болести, не ни оставяй, докато земната суета не е изсушила душите ни със своите скърби и напасти, и пътят на спасението не е погинал под нозете ни, за да не ни се надсмеят нашите врагове, но ни дари в светлината на Твоето Божествено Откровение да познаем пътя на мира, доброто и истината, и възбуди в нас ненаситна жажда по Тебе, нашия Спасител, за да изпълняваме Твоята Преблага воля със страх пред Тебе. И за похвала на Твоето неизказано снизхождение като благовонно кадило да Ти принасяме нескверно житие и нелицемерна любов, та в нашите дела и в упованието на нашата вяра непрестанно да се изпълнява Твоята Свята воля, и Твоята слава никога да не замлъкне под небето, слава като на Единороден от Отца, изпълнен с благодат и истина. Защото за Тебе, Родилия се от Безневестната и Пречиста Дева Мария, всички небесни и земни колена, изпълнени с радост, изповядват: с нас е Бог, на Когото подобава чест и поклонение - на Отца и Сина, и Светия Дух във вечни векове. Амин.
Акатисти. Книга 1.
Славянобългарски манастир
"Св. Вмчк Георги Зограф",
Света Гора, Атон, 2006 г.